site.btaАтанас Далчев е висок връх, но обвит в мъглявина, каза поетът Илко Капелев, носител на литературата награда на негово име за 2024 г.

„Атанас Далчев е една драматична фигура в литературния живот у нас. Той е и един висок връх, но обвит в мъглявина“. Това каза в интервю за БТА поетът, белетрист и жуналист Илко Капелев, носител на тазгодишната национална литературна награда „Атанас Далчев“. 

Поводът за гостуването му в пресклуба на БТА в Ямбол е новият брой на сп. ЛИК – „По дълбоките следи на Атанас Далчев“, посветен на 120 г. от рождението на изтъкнатия български поет, публицист и преводач. Изданието се представя официално днес, едновременно във всички пресклубове на БТА у нас и в чужбина чрез видеоконферентна връзка.

Според Капелев, творчеството на Атанас Далчев остава недооценено в определен период от време. „Без да политизираме нещата, след 1945 г. той дълго време е неглижиран, държан настрани. До 1956 г. е без работа, не пише през тези години, издържа се основно с преводаческа дейност. За един творец, било художник, писател или артист, това е много трагично“, посочи той.

„Атанас Далчев оставя ярка диря в българската литература. От неговото творчество са повлияни редица други големи имена в съвременната българска литература – Александър Вутимски, Валери Петров, Божидар Божилов, Богомил Райнов, Александър Геров, Иван Пейчев, Николай Кънчев, Иван Цанев. Литературни критици трябва тепърва да работят усилено и допълнително върху името на Атанас Далчев“, смята поетът Илко Капелев. 

Според него доста късно творчеството на Атанас Далчев влиза в учебното съдържание, а и не е много застъпено. Младите хора имат много какво да вземат от него, той е един от най-ярките български личности – поет, философ, преводач, не само от ония години, а и до ден днешен, категоричен е Капелев.

От първата среща с творчеството Атанас Далчев до наградата на негово име

Илко Капелев споделя, че се запознава с творчеството на Атанас Далчев сравнително късно – в средата на 70-те години. По думите му по онова време тенденцията е да се налагат предимно писателите от т. нар. априлско поколение. 

Съвсем наскоро той стана носител на националната литературна награда „Атанас Далчев“ за 2024 г. Отличието получи на 12 юни, когато се навършиха точно 120 години от рождението на изтъкнатия български поет, публицист и преводач. 

„За мен беше голяма изненада, признавам. Обади ми се небезизвестният поет академик Деньо Денев, който е част от журито. Каза ми, че единодушно комисията ме е определила. Чест и гордост е за мен тази награда, колкото и клиширано да звучи. Също е обаче и отговорност, защото носителите ѝ по различни начини популяризират името на Атанас Далчев “, сподели той.

Наградата е учредена преди 20 години от издателство „Обнова“, по повод 100-годишнината от рождението на Далчев. Връчва се ежегодно на поети и критици, допринесли със своето творчество за утвърждаване на Далчевата линия в литературата. Сред носителите ѝ са Деньо Денев, Иван Цанев, Здравко Недков, Панко Анчев, Паруш Парушев, Симеон Янев, Минко Бенчев, Кирилка Паскалева и др., припомни ямболският поет.

Отличието дава възможност за безплатно издаване на нова книга. А такава вече излиза под перото на Илко Капелев, сподели той за БТА. Тя ще е 13-ата му поред и ще е с разкази за Сибир, където той прекарва близо 12 години. Книгата ще е още един поглед чрез художествената проза към т. нар. Далечен север на Русия, след като през 2007 г. излезе романа му „Сибирски дневник“. 

Илко Капелев е поет, журналист, публицист, есеист. Роден е на 28 юли 1956 г. в с. Овчи кладенец, Ямболска област. През 1981 г. заминава в Далечния Север на Русия, където живее в продължение на 12 години. Работи и като кореспондент на в. „Дружба“ в Москва, който се издава за българите, които живеят в тогавашния СССР. През 1988 г. постъпва в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва, учи се в творческия семинар на руския поет Валентин Митрофанович Сидоров.

Автор е на множество поетически сборници: („Пробуждането на совата“, „Искра от писък“, „Нощта след Великден“, „Звездобойна“, „Задочен полет“, „Небесна книга“, „Полет по време на буря” и др.), а също и на книгите „Сибирски дневник“ (художествена проза, 2007) и романа „Postscriptum. Убежище за роман“ (2017). Автор е и на над 5000 обществено-политически статии, репортажи, очерци, есета. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.