site.btaДоц. Бони Петрунова участва във форума „Азбука. Език. Идентичност“ с доклад за възпоменателни надписи в езическата култура на българите
Представям ви два възпоменателни надписа, които се намират в Националния исторически музей. Текстовете върху тях са едни от най-добре запазените каменни надписи от IX век. Те са върху колони. Това каза доц. д-р Бони Петрунова в доклада си на тема „Два възпоменателни надписа в езическата култура на българите“. Тя взе участие в международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“.
В презентацията си доц. Петрунова акцентира върху колоната с надписа на копана Корсис, Колоната с надписа на зера таркана Негавонаис, скелетът на жертвен кон в шахтовия кенотафион от могила 22 край Върбяне, останките от трупоизгаряне на коне до кенотафиона в плитка шахта в могила 24 край Върбяне и Девташлари група 25.
„В първия момент, концентрацията на паметниците в Плисковското поле дава основание да се предположи принадлежност към езическия култ на прабългарите. Резултатите от началните теренни изследвания обаче са в известен смисъл противоречиви, защото изследователите се натъкват на археологически материали, свързани с обитаването на това пространство през X, дори и през XI век“, каза тя. Според нея населението, оставило късните археологически материали, е заварило прабългарските паметници и ги е свързало със собствените си вярвания.
Ако обобщим мненията на привържениците на хипотезата за девташларите, трябва да заключим, че в един или друг смисъл те са паметници на култа към мъртвите. Т.е. изразяват важна част от културата на смъртта в езическа България, обясни доц. Петрунова.
Международният форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ се открива днес. Двудневната конференция е по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова и се организира с подкрепата на Министерството на образованието и науката. Над 30 известни учени слависти от 11 държави, заедно със свои български колеги, дискутират значението на буквите, думите, езика, културата и мъдростта за славянското наследство, неговото опазване и разпространение в съвременния свят, както и значението на езика и идентичността в процесите на глобализация. Акцент ще бъде ключовата роля на България за създаването на третата християнска цивилизация – славянската.
/ДД/
В допълнение
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимки
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Свързани новини
Доклад на тема „Енигматика на българското слово: код, заклинания, самопознание“ бе представен на форума „Азбука. Език. Идентичност“
Мария Литина от Гърция направи сравнително изследване на български и гръцки девически училища в Македония през XIX-XX век
Проф. Йежи Остапчук от Полша разгледа стихометрическите данни в старопечатните български евангелия във форума „Азбука. Език. Идентичност“
Делото на Кирил и Методий позволи на славяните да станат част от христовата църква и да прославят Господ на собствения си език, каза проф. Пириватрич
Според доц. д-р Марко Скарпа същността на Европа е в „полифонията“, в която България носи своя принос
Доц. д-р Антоанета Гранберг от университета „Гьотеборг“ в Швеция изследва графитите в средновековния манастир в Мурфатлар
Ктиторски надпис на кирилица от 1758 г. е открит върху южното крило на Зографския манастир в Атон, разказа д-р Никос Мертзимекис
Доц. Марко Скарпа от Италия изнесе доклад за книжнината и културния разцвет във Второто българско царство
Вицепрезидентът: Българските букви, език и книжовност са ключ към славянското и световното културно наследство
Вицепрезидентът Йотова отправи послание да продължим да черпим сили от българското и славянското културно наследство
news.modal.header
news.modal.text