В резултат на предприетите действия за засилване на митническия и фискалния контрол и на законодателни мерки, през април и май, както и през изминалите дни на юни, се отчита значителен ръст на приходите от косвени данъци. Това заяви служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова на изслушването в парламента за изпълнението на приходната и разходната част на бюджета за 2024 г.
Тя посочи, че предварителните прогнози са да бъде отчетен номинален ръст на косвените данъци от над 20 на сто за второто тримесечие на 2024 г. спрямо второто тримесечие на 2023 г. Този ръст се очаква да компенсира забавянето, което се наблюдаваше при част от данъците за първото тримесечие на 2024 г., отбеляза Петкова.
Финансовият министър представи данни от Националната агенция за приходите за ДДС и акцизи, при които се е наблюдавало най-голямо изоставане за първото тримесечие.
Касовото изпълнение на приходите от ДДС към настоящия момент от сделки в страната и от внос възлиза на 8 687 млн. лева. Събраната сума е с 990 млн. или 12,9 на сто повече в сравнение с приходите за същия период на 2023 г., посочи Петкова. Тя добави, че към настоящия момент прогнозите са към края на 2024 г. приходите от ДДС да бъдат в размер на 17 986 млн. лева, което е изпълнение на заложеното в бюджета за 2024 г. от 96,6 процента, т.е. с 640 млн. лева по-малко от плана.
Касовото изпълнение на приходите от акцизи възлиза на 3 199 млн. лева, събраната сума е с 360 млн. или 12,7 процента повече в сравнение с приходите за същия период на миналата година. Очаква се към края на годината приходите от акцизи да бъдат в размер на 6 650 млн. лева, което е изпълнение на заложеното в Закона за държавния бюджет за 2024 г. - 103,2 процента, т.е. 205 млн. повече от заложения план и 502 млн. повече от отчета за 2023 г., каза министър Петкова.
Приходите, помощите и даренията са в размер на 28,256 млрд. лева, което представлява 37,5 на сто от годишния разчет, и ръст от 13,4 на сто спрямо май 2023 г. Данъчните приходи по консолидираната фискална програма са в размер на 21,860 млрд., което представлява 37,7 на сто от годишния разчет, в сравнение със същия период на предходната година данъчните приходи нарастват в номинално изражение с 2,065 млрд. лева или 10,4 на сто ръст, посочи Петкова.
Относно Националния план за възстановяване и устойчивост, финансовият министър посочи, че второто искане за плащане към ЕК, което е изпратено на 7 октомври 2023 г., е в етап на оценка, и добави, че има риск от намаляване на размера на заявените средства, заради ключови реформи в правосъдие и енергетика, за които ЕК не приема декларираното изпълнение като задоволително.
Необходимо е приемането на законодателните реформи, свързани с Плана, като заедно с това се ускори работата по изпълнение на ангажиментите, свързани със съдебната система, посочи министър Петкова. Необходимо е да се ускори работата по предоговаряне на ПВУ и включването на глава REPowerEU в Плана, добави тя. България е единствената държава членка, която не е изготвила глава REPowerEU и ЕК очаква това да се случи във възможно най-кратки срокове, отбеляза финансовият министър.
Людмила Петкова посочи, че разходите по консолидираната фискална програма, включително вноската на България в ЕС, към май 2024 г. възлизат на 28 109 млн. лева, което представлява 34,5 на сто от годишния разчет, като на съпоставима база спрямо предходната година се отчита нарастване на социалните разходи.
Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма към края на май 2024 г. е положително в размер на 146,9 млн. лева, отчете още тя. Размерът на фискалния резерв към 31 май 2024 г. е 11,6 млрд. лева. Номиналният размер на държавния дълг към 31 май т.г. възлиза на 41,1 млрд. лева, съобщи финансовият министър. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2024 г., е 11,7 млрд., изпълнението е 0,7 млрд., допълни тя.
Относно изпълнението на европейските програми, министър Петкова съобщи, че към 31 март т.г. разплатените средства за програмния период 2021–2027 г. са в размер на 587 млн. евро, което представлява 4,6 на сто от общите бюджети по програмите, а получените приходи са 834 млн. евро или 7,8 на сто.
/ВЙ/
news.modal.text
