site.btaНа Антарктида има подходящи условия за изследване на Космоса, каза гл. ас. Росица Янева от Националния център за полярни изследвания

„На Антарктида има изключително подходящи условия за изследване на Космоса, за изследване на други космически обекти, за изследване на планетата Марс“. Това каза в съвместната лекция с Драгомир Матеев - заместник-директор на Националния център за полярни изследвания (НЦПИ), гл. ас. Росица Янева, която е ръководител на направление ''Наука'' в центъра.

Двамата представиха темата „Антарктида – белият Марс‘‘ в рамките на първата лекционна част на четвъртото издание на фестивала „Ало, Космос! Говори България‘‘.

„Антарктида е едно от най-студените места на нашата планета, едно от най-сухите и същевременно най-чисти места. Атмосферата на Антарктида е стабилна и подходяща за инсталиране на телескопи. Това е идеално място за наблюдение на слънчевата радиация и късите микровълни, получени следствие на Големия взрив‘‘, изтъкна още Росица Янева.

Гл. ас. Росица Янева обясни, че температурите на Ледения континент са много близки до тези на Марс. По думите й там има възможност да бъдат изпитани някои както физични, така и физиологични предизвикателства, които възникват по време на космически мисии.

„Учени или изследователи, които не искат да участват  в космически мисии, поради някаква причина, могат да изследват Космоса от Ледения континент“, коментира Росица Янева.

„Средната температура, която предполагаме, че е на Марс, е около минус 65 градуса. Това означава, че условията на Антарктида се доближават изключително много до условията на Марс“, отбеляза Драгомир Матеев.

По думите му паралелът между Марс и Антарктида се прави и във връзка с това, че ако изследователите желаят след години да изпратят хора и астронавти на Марс, те трябва да ги обучат да живеят и работят в среда, която е подобна на тази на Марс, а Антарктида предлага тези условия.

„Астронавтите, както и антарктиците, особено през зимния сезон, са много изолирани и няма никакъв реален достъп до останалия свят‘‘, коментира Драгомир Матеев.

По думите на директора на НЦПИ, дългите месеци на изолация в малки колективи на Антарктида съответстват на това, което ще се случва в космическите кораби. „Това са едни много тънки паралели, които можем да изследваме, и изследват научните работници и хората, които работят на Антарктида. От тези проучвания можем да направим изводи какво би се случило в бъдеще с космическите пътешествия‘‘, добави той.

„Изключително важно е колективите, които ще участват в мисии,  не само да бъдат физически устойчиви на тази враждебна околна среда, а и да могат да са устойчиви в самия консорциум, в самата група“, акцентира Росица Янева.

„Като говорим за живота в изолация, всъщност той има няколко аспекта -  от една страна е липсата на комуникация с външния свят, от друга – задоволяването на физиологическите нужди на хората, т.е. осигуряване на хранителни продукти. В Антарктика такива опити се правят от няколко години, като те са много успешни“, отбеляза Драгомир Матеев и обясни, че с изкуствена почва и наличие на слънчева светлина, успяват да отгледат марули в зимните условия на Ледения континент.

Зам.-директорът на НЦПИ допълни, че хората, участващи в мисии на Антарктида, контактуват в един тесен кръг – екипи от 12 до 30 човека, които живеят заедно в продължение на шест месеца. За това трябва да се изследва точно по какъв начин влияе липсата на комуникация със семейство, близки и приятели. По думите му тази ситуация е сходна с тази, която очаква астронавтите, които поемат на космически мисии. Разликата е, че на научноизследователските бази на Антарктида вече има достъп до Интернет.

По време на лекцията си гл. ас. Росица Янева и Драгомир Матеев зададоха и интересни въпроси към присъстващите.