site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 23 юни в историята

23 юни 2024 г., неделя, 25-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 8 Неделя след Пасха – Петдесетница.
Отбелязва се всяка година на петдесетия ден след Великден (винаги в неделя). Петдесетница е един от най-значимите православни празници - рожден ден на Христовата църква. На този ден Господ и Исус Христос основа църквата Си на земята чрез пращането на Светия дух.

В България се отбелязва:

Денят на служителя в държавната администрация. Обявен с Решение 48 на Министерски съвет от 27 януари 2006 г. Отбелязва се във връзка с обявения от ООН Ден на служителя в държавната администрация с резолюция A/RES/57/277 на Общото събрание на ООН от 20 декември 2002 г., с цел да се подчертае значимостта на държавните служители за обществото.

Денят на енергетика. Отбелязва се от 1967 г. с Решение 231 на Министерския съвет от 23 май 1967 г. в предпоследната неделя на юни.

Празник на град Трявна. Отбелязва се с решение 125 на Общинския съвет от 24 юли 2004 г. Отбелязва се по повод църковния празник Петдесетница, който през 2024 г. е на 23 юни.

По света се отбелязва:

Международният олимпийски ден. Отбелязва се от 1948 г. с решение на 42-ата сесия на Международния олимпийски комитет (МОК) от януари 1948 г. Годишнина от форума (1894), свикан от френските лекоатлетически дружества с участието на представители на девет държави в Париж, Франция, на който барон Пиер дьо Кубертен развива идеята, че спортът има възпитателен характер и е средство за постигане на мир. Взето е решение за възстановяване на провежданите между 776 пр.н.е. до 393 г. игри в Древна Гърция и за учредяване на Международния олимпийски комитет (МОК), който да организира олимпийски игри.

Международният ден на SOS детски селища ("SOS Киндердорф"). Отбелязва се от 1987 г. с решение на международната организация "SOS Киндердорф Интернешънъл". Годишнина от рождението на австрийския социален педагог Херман Гмайнер (1919-1986), който през 1949 г. създава първите SOS детски селища за изоставени деца и сираци ("SOS Киндердорф").

Международният ден на вдовиците. Отбелязва се от 2005 г. по инициатива на благотворителната фондация "Лумба", за да се обърне внимание на социалното положение на вдовиците и техните деца. Денят е утвърден с резолюция A/RES/65/189 на Общото събрание на ООН от 21 декември 2010 г. Фондацията "Лумба" е създадена на 26 юни 1997 г. в Лондон, Великобритания, от индийското семейство Радж и Вина Лумба, като признание към майката на Радж Лумба, която овдовява на 23 юни 1954 г. и сама отглежда седем деца.

Денят на служителя в държавната администрация. Отбелязва се от 2003 г. с резолюция A/RES/57/277 на Общото събрание на ООН от 20 декември 2002 г., за да се подчертае значимостта на държавните служители за обществото.

Националният празник на Люксембург. Рожден ден на Великия херцог. По традиция от края на 18-и век националният празник на страната е свързан с рождения ден на Великия херцог. Денят е 23 януари при управлението на Великата херцогиня Шарлота (1919-1964). През 1961 г. е взето решение националният празник да се чества на 23 юни, когато времето е по-топло, като на този ден се отбелязва и рожденият ден на настоящия Велик херцог, макар че датата не съвпада.

На този ден в България:

1882 - Съставено е правителство на Княжество България начело с руския генерал Леонид Николаевич Соболев. Кабинетът е образуван от представители на Консервативната партия и от руски генерали. Функционира до 7 септември 1883 г.

1956 - Държавната библиотека в Сливен (дн. Регионална библиотека "Сава Доброплодни") отваря врати за читатели с фонд от 8000 тома книги и 20 периодични издания. Тя е създадена през 1955 г. с Решение на Министерския съвет. През 1958 г. става Окръжна библиотека. През 1987 г. получава статут на Универсална научна библиотека. От 1992 г. с решение на Общинския съвет-Сливен носи името на бележития възрожденец Сава Доброплодни. С ПМС 153/28 юли 2000 г. се преобразува в регионална библиотека. Осъществява културна и информационна дейност в областите Сливен и Ямбол. С указ 1266 от 21 май 1982 г. Държавният съвет на Народна република България удостоява библиотеката с орден "Кирил и Методий" първа степен.

1963 - Открит е Азотноторовият завод край Стара Загора. Построен е през периода 1959-1963 г. През 1976 г. е преименуван на Стопански химически комбинат, а през 1987 г. на Технологичен химически комбинат. Произвежда амониева селитра, амониев сулфат, амонячна вода, капролактам, течен въглероден двуокис, кислород, метилметакрилат, течен и газообразен азот, амоняк, азотна киселина, дикалциев фосфат, натриев бензонат и др. От 1989 г. се преименува в "Агробиохим". От 2001 г. е обявен в несъстоятелност и прекратява дейността си.

1994 - 36-ото Народно събрание приема Закон за съдебната власт и повторно приет на 14 юли 1994 г. Отменен е със Закона за съдебната власт, приет на 24 юли 2007 г. от 40-ото Народно събрание.

2010 - В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" е затворена Капсула на времето, която съхранява книгата "2060". Книгата "2060" съдържа всички мнения и коментари за развитието на света до 2060 г., публикувани от граждани на блога http://2060.bg/. 640-те страници на книгата са рециклирана офсетова хартия, а корицата е кожена с метален обков. Електронният таймер на капсулата е с матрица за обратно броене, която започва да отчита от 26 298 720 - равностойността на 50 години в минути. Самата капсула тежи 500 кг, изработена е от термообработен гранит.

2012 - В 11:58 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд 3,6 по скалата на Рихтер и епицентър в южните склонове на планина Рила, между селата Долно Осеново и Горно Осеново.

2013 - В София е свикано 11-ото Национално събрание на партия Демократи за силна България. За председател на партията е избран Радан Кънев, за заместник-председатели са определени Светослав Малинов, Петър Москов и Атанас Атанасов.

2015 - В София заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин и посланикът на Швейцария Денис Кнобел подписват споразумения с общините Бургас, Русе и Сливен по "Програма за подкрепа на социалното включване на роми и други уязвими групи". Програмата е част от Българо-швейцарската програма за сътрудничество, която цели подкрепа на социалното включване на роми и се изпълнява съвместно с Министерство на труда и социалната политика, Министерство на образованието и науката и Министерство на здравеопазването. Швейцарската страна финансира 85 процента от общата стойност на бюджета на програмата (8 088 500 швейцарски франка), а българската - 15 процента.

2016 - "Български пощи" започва да предлага услуга "пощенска марка с персонализирана винетка". Услугата представлява пощенска марка с допълнителна част - избрана от клиента - любима снимка, фирмено лого, рекламно послание и др. Марката с персонална винетка може да се използва като средство за заплащане на пощенска услуга, с колекционерска и рекламна цел, при изпращане на покани и др.

2017 - В 15:10 (22:10 ч. бълг. вpеме) от Космическия център "Кенеди", щата Флорида, САЩ, е изведен в орбита българския сателит "България Сат 1" с ракета носител "Фолкън 9" на американската компания "Спейс Екс". Сателитът тежи около 4 тона и е направен от американската компания "Ес Ес Ел" (SSL). Разработката е на българската компания "Булсатком", която е подкрепена при реализацията му от американски и международни партньори. Той е предназначен за предаване на телевизионен и интернет сигнал на територията на Югоизточна Европа, както може и да бъде използван при форсмажорни обстоятелства - аварии и природни бедствия - когато наземните мрежи не работят.

2019 - В зала "България" в София е връчена Международната награда "Никола Гюзелев" за 2019 година. Четирима са лауреатите на наградата - Цветелина Василева (сопрано), Георги Киров (бас), Донато Ренцети (диригент) и посмъртно Любомир Йорданов (сценограф). Наградата е учредена през 2016 г. Отличието представлява медал по проект на скулптора проф. Богомил Николов.

2021 - Министерският съвет одобрява План за 2021 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в България (2012-2030). Сред приоритетите в документа са забавянето на негативните демографски процеси и на намаляването на броя на населението, преодоляването на негативните последици от неговото застаряване и от разпространението на коронавируса КОВИД-19.

2022 – Носител на наградата от първия Национален конкурс за драматургия "Антон Страшимиров" е Банко Банков от София за творбата му "Недописана страница". Конкурсът е организиран от Община Разград и Съюза на българските писатели.
 
На този ден по света:

1894 - На форум в Сорбоната в Париж, Франция, свикан от френските лекоатлетически дружества с участието на представители на 12 държави, барон Пиер дьо Кубертен развива идеята, че спортът има възпитателен характер и е средство за постигане на мир. Взето е решение за възстановяване на провежданите между 776 пр.н.е. до 393 г. игри в древна Гърция и за учредяване на Международния олимпийски комитет (МОК), който да организира олимпийски игри. За президент е избран Деметриос Викелас. Две години по-късно, от 6 до 15 април 1896 г. в Атина, Гърция, са проведени първите съвременни олимпийски игри. На 10 април 1915 г. Лозана, Швейцария, е обявена за постоянно седалище на МОК. С решение от януари 1948 г. на 42-ата сесия на Международния олимпийски комитет (МОК) денят на създаването на комитета се отбелязва като Международен олимпийски ден.

1944 - Започва Беларуската настъпателна операция на Съветската армия - операция "Багратион", в рамките на Втората световна война (1939-1945). В хода на операцията, която завършва на 29 август 1944 г., от фашистка окупация е освободена територията на Беларус, значителна част от Литва, вкл. и столицата Вилнюс, както и източните райони на Полша.

1956 - С референдум е приета първата конституция на Египет, след като на 18 юни 1953 г. страната е провъзгласена за република и ген. Мохамед Нагиб е избран за първи президент.

1961 - Влиза в сила Договорът за Антарктика, подписан на 1 декември 1959 г. от 12 страни участнички (Арженина, Австралия, Белгия, Великобритания, Нова зеландия, Норвегия, Чили, Франция, Република Южна Африка, САЩ, СССР и Япония) по време на конференция за Антарктика във Вашингтон, САЩ (15 октомври-1 декември 1959). Страните по договора се задължават да осигурят всеобхватно опазване на околната среда на Антарктика и зависещите и свързани с нея екосистеми и се споразумяват да определят Антарктика като естествен резерват за мирно и научно използване. През 1998 г. България става постоянен член с право на вето по всички въпроси.

1985 - Над Атлантическия океан, западно от Ирландия, катастрофира пътнически самолет "Боинг 747" на авиокомпанията "Еър Индия". Загиват 329 души. По-късно е установено, че катастрофата е предизвикана от взрив на бомба.

2005 - В Ясеновац, Хърватия, е открит нов мост над р. Сава, който свързва Хърватия и Босна и Херцеговина. Стоманената 240-метрова конструкция е построена на мястото на предишен мост, разрушен по време на войните на Балканите през 90-те години на 20 век.

2011 - Председателят на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Мевлют Чавушоглу връчва Наградата за човешки права на ПАСЕ за 2011 г. на руската неправителствена организация "Комитет против изтезанията" като признание за важната роля на комитета в подпомагането на жертвите на сериозни нарушения на човешките права.

2016 - Във Великобритания е произведен референдум за членството на страната в Европейския съюз, на който гласоподавателите трябва да отговорят на въпроса: "Да продължи ли Обединеното кралство да бъде член на Европейския съюз или да напусне Европейския съюз?". Избирателната активност е 72,1 процента. Според окочателните резултати от преброяването на бюлетините във всички 382 избирателни района "за" Брекзит (излизане на Великобритания от Европейския съюз) са гласували 52 процента (17,41 млн. души), а "против" - 48 процента (16,14 млн. души).

2019 - В Лозана, Швейцария, се открива 134-ата сесия на Международния олимпийски комитет (МОК), по време на която Милано и Кортина д'Ампецо в Италия са избрани за домакини на зимните Олимпийски игри през 2026 година.

2020 - В Мексико е регистрирано земетресение с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер. Трусът е с епицентър на 23 км югоизточно от град Крусесита на тихоокеанското крайбрежие в щата Оахака и на дълбочина 5 км. Загиват 10 души. Разрушени са над 2000 жилищни сгради и 55 училища в щата Оахака, църкви, мостове и шосета. Щети са нанесени на четири археологически обекта. Временно е прекъснато електричеството на над 2,4 млн. души. Трусът е усетен в няколко региона, включително в столицата Мексико, разположена на 500 км от епицентъра.

2021 - В Москва, Русия, температурата достига 34,3 градуса по Целзий, която е най-високата температура откакто се водят измервания. До този момент температурният рекорд за 23 юни в руската столица е от 1948 г. - 33,4 градуса по Целзий.

2022 - В Брюксел, Белгия, на среща на високо равнище на страните от ЕС е взето решение Украйна и Молдова да получат официален статут на страни кандидати за членство в ЕС.

Родени на този ден българи:

Петко Клисуров, художник живописец и педагог (1865-1933).
Бил е гимназиален учител по рисуване в Казанлък, Пловдив, Варна, Сливен и София. Той е един от първите преподаватели по рисуване в Държавното рисувателно училище в София (дн. Национална художествена академия) (1899-1908; 1911-1920) и е преподавал на Александър Миленков, Владимир Димитров-Майстора, Тръпко Василев, Георги Машев, Бенчо Обрешков, Дечко Узунов и др. Автор е на стъклописи на български църковни дейци в Синодалната палата в София. Копие от иконата му "Исус Христос" е едноименната мозайка в храм-паметника "Св. Александър Невски" в София. Сред творбите му са: "Жена ми" (1892), "Автопортрет" (1898), "Над илюстрацията" (1902), "Децата на художника" (1905), "Дръндар" (1906), "Рози" (1919), "Натюрморт" (1921) и др. Носител на сребърен медал за участие в Пловдивското изложение (1892), на сребърен медал от Кралската академия във Флоренция, Италия (1892), на награда от Световното изложение в Париж, Франция, за проект на килим (1901).

Лазар Добрич (Лазар Иванов Добрич) (артистичен псевдоним Великият Иванов), цирков артист, педагог и режисьор (1881-1970).
Дебютира на 1 октомври 1897 г. в Брюксел, Белгия, с румънската трупа "Димитреску", с която работи до 1901 г. Гастролира в Европа, Азия и Америка и участва във филми като каскадьор. През 1905 г. в цирк "Шуман" в Берлин, Германия, представя за първи път номера си "Трапец на смъртта", който изпълнява с изобретен от самия него уред. Заедно с брат си Александър построява в София стационарния цирк "Колизеум" (1919-1926). През 1933 г. в съдружие с Ангел Димитров и Кирил Михайлов създава цирк "Роял-Добрич". Директор на цирк "Родина" (одържавения през 1948 г. цирк "Роял-Добрич") (1933-1956). Редактор на сп. "Цирков глас" (1933-1941). Главен режисьор в дирекция "Български циркове" (1956-1961). В периода от 1950-1965 г. създава мъжка акробатична група и гимнастична трупа, а в периода от 1958-1972 г. създава първата по рода си женска акробатична трупа. Като педагог поставя номерата "Акробатика", "Бари", "Жокейска езда", "Преден трамплин", "Стрелба на крака", "Отвесни въжета", "Перш", "Танц върху опъната тел" и др. Автор е на книгите "Смъртният скок" (1971, посмъртно) и "С цирка по света" (1973, посмъртно). Удостоен е с най-високото звание за изкуство и култура в света "сеньор на цирковото изкуство" от първия международен цирков фестивал във Варшава, Полша (1956). Лауреат на Димитровска награда (1950).

Георги Мирчев, сценограф, художник и поет (1935-2009).
Той е един от основателите на Драматичния театър в Ловеч (1969), художник-проектант (1969-1976), главен художник (1977-1992) и директор на театъра (1992-2000). Автор е на 15 поетични книги, сред които "Под небето", "Поречие", "Сигурно", на сценографията на повече от 200 театрални спектакъла. Има и 15 самостоятелни изложби живопис и е участвал е във всички сценографски изложби от 1968 г. до 2009 г.

проф. Николай Стойков, композитор и музикален педагог (1936-2020).
Твори в областта на камерната, хоровата, сценичната музика, както и в обработката на български автентичен фолклор. От 1972 г. е преподавател в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, бил е неин заместник-ректор и декан на факултета "Музикален фолклор, хореография и изобразителни изкуства". Един от създателите на специалност "Народни инструменти и народно пеене" в академията(1976) (преименувана в "Дирижиране на народни състави"), която ръководи в продължение на 27 години. През 1975 г. съвместно с Кирил Дженев е един от създателите на Фолклорен ансамбъл "Тракия". Над 96 опуса от произведенията му са публикувани от държавно издателство "Музика" и издателството към Съюза на българските композитори, а също и издадени на грамофонни плочи, аудиокасети и компактдискове. Автор е на 15 пособия с обработки на песни и оркестрова музика за нея, както и на хоровите песни "Калугерине" и "Урок по гъдулка", с които български хорови колективи са спечелили над 32 международни награди на 18 хорови конкурси, сред които в Талин, Естония (1975), Корк, Ирландия (1976), Арецо, Италия (1982), Варшава, Полша (1981) и др. Автор е на книгите "Пред огледалото", "Без ноти", "Al niente", "Appassionato", "Статии, студии, интервюта" и др.Носител на наградата за музика "Пловдив" (1972, 1997), на наградата "Медения чан" на Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив (31 октомври 2001), на награда на Съюза на българските композитори (1976), два пъти е носител на орден "Кирил и Методий" първа и втора степен и др. Удостоен с Почетния знак на Пловдив ( 18 май 2006).Почетен гражданин на Пловдив (8 септември 2011). Удостоен с почетното звание "Следовник на народните будители" и златен плакет на сдружението "Мемориал на духовността" (ноември 2012).

Симеон Стоянов, поет (1937-2002).
Автор е на стихосбирките "Изворите не пресъхват" (1965), "Сок на доброто" (1974), "Преодоляване" (1986), "13 стихотворения" (2000). По негово стихотворение е написана песента "Среща" на рокгрупата "Щурците".

Петя Александрова, журналистка и писателка (1948).
Дългогодишен журналист е във в. "Труд", в. "Отечествен вестник", сп. "Родна реч". Автор е на десетки книги със стихове и приказки за деца, както и на четири сборника с лирика за възрастни. Нейни творби са включени в учебниците по литература за начален курс. Носител на наградата "Петко Р. Славейков" за принос към детската литература (2007).

Благовест Пунев, юрист (1948).
Съдия в Районен съд - Кърджали (1975-1978). Съдия в Районен съд - Пазарджик (1979-1986). Заместник-председател на Окръжен съд - Пазарджик (1986-1990). Съдия във Върховния съд (1990-1996). Арбитър по вътрешни и международни арбитражни дела при Арбитражния съд на Българската търговско-промишлена палата (1991-2006). Заместник-председател и председател на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (4 декември 1996-21 септември 2006). Член на Висшия съдебен съвет (1998-2003). Съдия в Конституционния съд (10 октомври 2006-11 ноември 2015). От м. февруари 2017 г. е председател на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата.

Стефан Генов, футболен треньор (1954).

Паун Цонев, журналист, писател и публицист (1955).
Главен секретар (април 2002-25 май 2004) и член (25 май 2004-29 май 2007) на Управителния съвет на Българската национална телевизия и неин заместник-директор (1995-1996). Главен редактор на в. "Поглед" (18 декември 2006-4 март 2010). Носител на наградата на Съюза на българските писатели за публицистика за 1999 г.

ген.-лейт. о. р. Димитър Димитров, специалист в областта на охраната (1961).
Заместник-началник на Националната служба за охрана при президента на Република България (25 юни 2004-15 май 2007) и неин началник (15 май 2007-23 май 2012).   С указ 193 от 23 май 2012 г. той е освободен от длъжност началник на Националната служба за охрана и от военна служба. Кмет на Етрополе (2015-2023). Носител на орден "За военна заслуга" първа степен за големите му заслуги и дългогодишната му безупречна служба за опазване на националната сигурност и обществения ред в Република България (22 юни 2011).

Румен Петков, политик (1961).
Кмет на Плевен (12 ноември 1995-23 октомври 1999). Член на Висшия съвет на БСП (от 23 ноември 2008 г. - Национален съвет) (7 май 2002-7 март 2014). Член е на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП (14 май 2000-16 ноември 2009) и негов заместник-председател (16 юни 2002-30 юни 2007). Министър на вътрешните работи (16 август 2005-24 април 2008). Депутат в 40-ото Народно събрание (11 юли 2005-16 август 2005; 24 април 2008 - 25 юни 2009) и в 41-ото Народно събрание (2009-2013). От 28 юни 2014 г. е член на Националния съвет и на Изпълнителното бюро на партия "АБВ - Алтернатива за българско възраждане" и заместник-председател на партията (28 юни 2014-15 януари 2017). От 19 май 2018 г. е председател на партия "АБВ - Алтернатива за българско възраждане".

Петър Чухов, поет и музикант (1961).
Съставител на първата антология на българското хайку (на унгарски и български език) "Mas-mas csond/Различна тишина" (2012). Автор е на книгите "Градината на слабата реалност" (1995), "Руни" (1998), "Мулето на Педро" (1999), "Провинции" (2000), "Малки дни" (2002), "Снежни човеци" (2003), "По-скоро никога" (2004), "Три" (2010), "Когато се завръщат еднорозите" (2011), на книга с хайку "Безопасни игли" (2008), на детската книга "Игри без играчки" (2012), "Достатъчно дълго" (2019), "Есенен Великден" (2021), "Запокитеност" (2021) и др. Свирил е с групите "Субдибула", "Ла Текст" и др. Съосновател на група "Гологан". Носител на наградата "Иван Николов" на издателска къща "Жанет 45" за най-добра стихосбирка (2002), на първа награда "Златен ланец" на в. "Труд" (2007), на Голямата награда на музея "Башо" в Япония (2008), на Славейковата награда за поезия на Община Трявна (2016) и др.

Милен Русков, писател и преводач (1966).
Автор е на романите "Джобна енциклопедия на мистериите" (2004), "Захвърлен в природата" (2008), "Възвишение" (2011), "Чамкория" (2017). Превел е над 20 книги от английски език, сред които "Изповедите на един английски пушач на опиум" на Томас де Куинси, "Как да гледаме философски на живота" на Джеръм Джеръм, и др. Носител на наградата "Кръстан Дянков" за превод от английски (2009), на наградата за български роман "ВИК" на фондация "ВИК" за 2009 г. за романа "Захвърлен в природата". Носител на националната награда "Христо Г. Данов" на Министерството на културата и община Пловдив за романа си "Възвишение" (8 юни 2012). Носител на награда "Златен век" - плакет на Министерство на културата (21 май 2012). Носител на Европейската награда за литература на Европейския съюз (18 ноември 2014). Два пъти е носител на Националната литературна награда "Елиас Канети" на Община Русе и на международното дружество "Елиас Канети" за романа си "Възвишение" (октомври 2013) и за романа си "Чамкория" (31 октомври 2017). Удостоен е за двата си романа "Възвишение" и "Чамкурия" с Националната вазова награда на Община Сопот и Министерството на културата (9 юли 2019).

Илия Илиев, музикант кларинетист (1968).
Работил е в Голям симфоничен оркестър на БНР като артист-оркестрант и солист-кларнетист. Участва в многобройни концерти и записи на оперна, симфонична и филмова музика с известни диригенти, солисти и композитори, сред които Милчо Левиев, Райна Кабаиванска, Теодосий Спасов, Минчо Минчев, Енио Мориконе и др. Един от основателите на "Ку-ку бенд" (1993).

Ясен Петров, футболист и треньор (1968).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Ботев" (Пловдив), "Пирин" (Гоце Делчев), "Левски" (София), "Локомотив" (София), "Ухан" (Китай), "Нанджин" (Китай), "Алки Ларнака" (Кипър), "Славия" (София), "Мепен" (Германия) и "Тенис Борусия" (Германия). За националния отбор по футбол има изиграни 3 мача. Треньор на националния отбор по футбол за мъже (14 януари 2021-7 юни 2022).

Иво Цанев, политолог, финансист и политик (1971).
Секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет (1998-2000). Депутат в 39-то Народно събрание (5 юли 2001-26 февруари 2004).

Мария Гроздева (Мария Гроздева-Григорова), състезателка по спортна стрелба и спортен деец (1972).
Участвала е в седем олимпийски игри, от които е двукратна олимпийска шампионка през 2000 г. в Сидни, Австралия, и през 2004 г. в Атина, Гърция. От олимпийските игри е спечелила и три бронзови медала - през 2004 г. в Атина, Гърция, през 1996 г. в Атланта, САЩ, и през 1992 г. в Барселона, Испания. Седем пъти е европейска шампионка - 1994 г., 1995 г., 1997 г., 1999 г., 2003 г., 2009 г., когато печели два златни медала. От европейски първенства печели и шест сребърни и два бронзови медала. В стартове от Световната купа печели 16 златни, 17 сребърни и 7 бронзови медала. Притежателка на олимпийски и европейски рекорд на малокалибрен пистолет. Председател на Българския стрелкови съюз (1 март 2013-24 февруари 2022). Прекратява състезателната си кариера след Олимпийските игри през 2021 г. в Токио, Япония. През 2021 г. е избрана за член на Президиума на Европейската конфедерация по стрелба. През 2004 г. е победител в анкетата "Спортист на Балканите", организирана от Българска телеграфна агенция (БТА). Спортист на годината на България за 2004 г. Носител на орден "Стара планина" първа степен (17 юни 2010). Удостоен с Почетния знак на президента на България (17 ноември 2022).

Божидар Лукарски, юрист и политик (1972).
Заместник-кмет на район "Младост" в София (2003-2007). Депутат в 43-ото Народно събрание (27 октомври-7 ноември 2014). Министър на икономиката (7 ноември 2014-27 януари 2017). От 1999 г. е член на партия "Съюза на демократичните сили" (СДС). Председател на СДС (6 юли 2013-7 юли 2018). Адвокат на свободна практика.

Андрей Гридин, състезател по ски бягане от казахстански произход (1986).
От март 2013 г. се състезава за България. Печели бронзов медал на Световното първенство по ски северни дисциплини за младежи през 2008 г.

Божидар Краев, футболист (1997).
Играл е за отборите на "Ботев" (Враца), "Вилафранка" (Испания), "Чавдар" (Етрополе) и "Левски" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 24 мача и отбелязани 3 гола.

На този ден са родени и:

Анна Ахматова (ист. име Анна Горенко), съветска поетеса (1889-1966).
Първото си стихотворение написва на 11 години. Заедно с поета Николай Гумильов е сред основателите на акмеизма в руската поезия. Авторка е на стихосбирките "Вечер" (1912), "Броеници" (1914), "Бялата стая (1917), "Живовляк" (1921), "Anno Domini" (1921), "Ива" (1940), "Стихотворения" (1961), "Летене на времето" (1965) и др. В периода от 1923 г. до 1940 г. стиховете й не се публикуват и тя се прехранва главно с преводи на френски, италиански, арменски, корейски поети. Носителка на международната награда "Етна-Таормина" (1964). Почетен доктор по литература на Оксфордския университет (1965).

Владислав Ванчура, чешки писател, драматург и режисьор (1891-1942).
Автор е на романите "Хлебарят Ян Мархоул" (1924), "Последният съд" (1929), "Маркета Лазарова" (1931), "Краят на старите времена" (1934) и др.

Джеймс Мийд, британски икономист (1907-1995).
Носител на Нобелова мемориална награда за икономически науки за 1977 г. заедно с шведския икономист Бертил Олин за оригинален принос в теорията за международната търговия и теорията за движението на международния капитал.

Жан Ануи, френски драматург и сценарист (1910-1987).
Автор е на над 40 пиеси, сред които са "Покана в замъка", "Репетицията", "Коломб", "Чучулигата", "Валсът на тореадорите", "Пещерата", "Нещастен Битос" и "Бекет или честта на Бога".

Дейвид Огилви, британски рекламен специалист (1911-1999).
Наричан е "баща на рекламата". През 1948 г. основава агенцията "Хюит, Огилви, Бенсън енд Мадър" в Ню Йорк. През 1998 г. агенцията официално се преименува на "Огилви пюблик рилейшънс уърлдуайд". Сред най-известните клиенти на агенцията са компаниите "Швепс", "Ролс ройс" и др.

Херман Гмайнер, австрийски социален педагог (1919-1986).
Създател на нов модел на отглеждане и възпитание на изоставени деца и сираци, известен в цял свят като "SOS Киндердорф" или "SOS детски селища" (1949).

Мохамед Будиаф, алжирски политик (1919-1992).
Председател на Висшия държавен комитет на Алжир (16 януари 1992-29 юни 1992). В периода от 14 януари 1992 г. до 31 януари 1994 г. Висшият държавен комитет изпълнява функциите на колективен управляващ орган с президентски пълномощия. Убит на 29 юни 1992 г.

Боб Фос (ист. име Робърт Луис Фос), американски режисьор и хореограф (1927-1987).
Автор е на мюзикълите "Кабаре" (1972) и "Ах този джаз" (1979).

проф. Вадим Загладин, съветски журналист и политик (1927-2006).
Специалист в сферата на международните отношения. Съветник на президента на СССР Михаил Горбачов (15 март 1990-25 декември 1991). От 1992 г. до смъртта си е съветник на Михаил Горбачов във фондация "Михаил Горбачов". Автор е на над 30 книги и около 300 статии.

Тед Лапидус (ист. име Едмонд Лапидус), френски моден дизайнер (1929-2008).
Основател на френската модна къща "Тед Лапидус" (1958). Той въвежда дънките във висшата мода, както и военните елементи.

Костас (Константинос) Симитис, гръцки политик (1936).
Председател на Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК) (30 юни 1996-8 февруари 2004). Министър-председател на Гърция (21 януари 1996-10 март 2004).

Марти Ахтисаари, финландски политик (1937-2023)

Президент на Финландия (1 март 1994-1 март 2000) и специален пратеник на генералния секретар на ООН за преговорите за статута на Косово (1 ноември 2005-17 февруари 2008). Носител на Нобелова награда за мир за 2008 г. за миротворческите му усилия в продължение на над 30 години за решаване на конфликти на няколко континента.

Жан Тигана, френски футболист (1955).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Европейското първенство през 1984 г. във Франция и бронзов медал от Световното първенство през 1986 г. в Мексико.

Зинедин Зидан, френски футболист и треньор (1972).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1998 г. във Франция, златен медал от Европейското първенство през 2000 г. в Белгия и Нидерландия и сребърен медал от Световното първенство през 2006 г. в Германия. Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1998 г. Обявен за "Футболист на годината на ФИФА" за 1998 г., 2000 г. и 2003 г. С отбора на "Бордо" (Франция) печели турнирът Интертото (1995). С отбора на "Ювентус" (Италия) печели Суперкупата на УЕФА (1996), Интерконтиненталната купа (1996), Интертото (1999). С отбора на "Реал Мадрид" (Испания) печели Суперкупата на УЕФА (2002), Шампионската лига (2002), Интерконтиненталната купа (2002).

Патрик Виейра, френски футболист и треньор (1976).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1998 г. във Франция, златен медал от Европейското първенство през 2000 г. в Белгия и Нидерландия и сребърен медал от Световното първенство през 2006 г. в Германия.

Паола Суарес, аржентинска тенисистка (1976).

Това е денят на смъртта на:

Рейнхолд Глиер, руски композитор, диригент и музикален педагог (1875-1956).
Автор е на опери, симфонии, концерти, песни, на балета "Червеният мак" (1927) и др. Носител на Държавната награда на СССР (1946, 1948, 1950).

Павел Спасов, български писател, преводач, театрален деец (1905-1980).
Председател на редакционния комитет на сп. "Трезвеност" (1922-1924). Драматург на Държавния музикален театър в София "Стефан Македонски" (1951-1974). През 1919 г. за първи път печата разказ в ученическото сп. "Юноша" в Русе. Автор е на книгите "Репортажи" (стихове, 1939), "Зеленият принц" (приказки за малки и големи, 1940), "Повест за похода на Конте Верде в България" (повест, 1941), "Огледало" (стихове, 1943), "Шлеповете пътуват" (роман, 1943), "Пътешественик" (приказки за малки и големи, 1946), "Фауната на Бяло море" (очерк, 1947), "Господата от Запад" (разкази, 1950), "Хлябът на хората" (роман, 1952), "Белите коминочистачи" (разкази за деца, 1955), "Случка във Виена" (повест, 1955), "Бунтовна песен" (пиеса, 1955), "В началото на века" (роман, 1957), "Имало едно време" (комична опера, 1957), "Шумът на тишината" (пиеса с музика, 1959), "Греховната любов на зографа Захарий" (1960), "Орелът" (приказки, 1960), "Мадам Сан Жен" (пиеса с музика, 1960), "Спуснете завесата" (роман, 1961), "Да поговорим за модата" (есета, 1962), "Любовни сигнали" (хумористични разкази, 1962), "Числото 13 и други подобни" (есета, 1963), "Какво от това, че се обичат младите?" (есета, 1964), "Захари Зограф" (очерк, 1966), "Чародеецът от Париж" (разкази, 1967) и др. Сътрудничи с произведения и с преводи от немски, френски, английски и чешки автори на сп. "Хиперион", "Златорог", "Българска мисъл", в. "Огнище" и др. Заслужил деятел на културата (1969).

Зара Леандер (ист. име Сара Стина, по баща Хедберг), немска актриса и певица от шведски произход (1907-1981).

Николай Лъсков, български учител, участник в антифашистката съпротива (1910-1944).
Бил е учител в Поморийската гимназия. Член на Българската работническа партия /к/ (1940). За политическа дейност е уволнен от училището заедно със съпругата си Яна Георгиева. Партизанин от партизански отряд "Народен юмрук". Убит е край село Оризаре, община Несебър.

Джонас Солк, американски имунолог (1914-1995).
Създател на първата в света ваксина срещу полиомиелит, която след успешни изпитания на 12 април 1955 г. е пусната за употреба в САЩ. Дотогава епидемията от полимиелит придобива огромни размери, като през 1952 г. от вируса в САЩ се заразяват над 300 000 души, от които около 58 000 умират. През 1947 г. Джонас Солк е назначен за директор на Лабораторията за вирусни изследвания към Университета по медицина в Питсбърг. Малко по-късно с него се свързват от Националния фонд за детски паралич, за да финансират изследванията му за ваксина срещу полиомиелита. През 1951 г. той разграничава три различни вида вируси, причиняващи полиомиелит (детски паралич), което му позволява да разработи "мъртва" ваксина, при инжектирането на която организмът на детето започва да произвежда антитела. Предварителните тестове на ваксината против полиомиелит започват през 1952 г., като Джонас Солк прилага експериментални дози върху самия себе си, съпругата и тримата си сина. През 1954 г. започват национални тестове върху един милион деца на възраст от шест до девет години, които стават известни като пионерите на полиомиелит. На 12 април 1955 г. са обявени резултатите: ваксината е безопасна и ефективна. През 1956 г. започва масовата ваксинация на деца срещу полиомиелит, като само за 5 години броят на болните намалява с 96 процента. През 1963 г. той създава Центъра за биологични изследвания "Солк" в Сан Диего, Калифорния, и е негов директор до 1975 г. Носител на Президентския медал на свободата (1977).

Андреас Папандреу, гръцки политик (1919-1996).
Основател на Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК). Министър-председател на Гърция (20 октомври 1981-2 юли 1989; 12 октомври 1993-15 януари 1996).

Освалдо Дортикос Торадо, кубински политик (1919-1983).
Президент на Куба (17 юли 1959-2 декември 1976).

Борис Виан, френски писател и драматург (1920-1959).
Автор е на романите "Ще плюя върху вашите гробове", "Мъртвите имат еднаква кожа", "Ще пречукаме всички гадняри", "Есен в Пекин", "Пяната на дните", "Червената трева",  "Сърца за изтръгване" и др.

Ангел Тодоров, български лекар и политик (1922-2003).
Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (ЦК на БКП) (19 ноември 1966-5 април 1986). Първи секретар на Градския комитет на БКП в София (29 декември 1968-16 март 1971). Министър на народното здраве (13 март-9 юли 1971; 9 юли 1971-15 юни 1976). Избиран е за депутат в 6-ото и 7-ото Народно събрание. Генерален консул на България в Ленинград (дн. Санкт Петербург), СССР (23 юни 1978-август 1986). Носител на орден "Георги Димитров" във връзка с неговата 60-годишнина (1982).

Питър Фолк, американски актьор (1927-2011).
Става известен с ролята на лейт. Коломбо от едноименния сериал. Поредицата се снима през 1971-1977 г. и по-късно през 1989 -1994 г. Участвал е във филмите "Робин и седемте гангстера" (1964), "Голямото рали" (1965), "Евтиният детектив" (1978), "Играчът" (1992), "Корки Романо" (2001), "Фаворитът" (2002), "Следващ" (2007), "Американска иглика" (2009) и др. Носител на награда "Еми" (1962, 1972, 1975, 1976, 1990). Носител на награда "Златен глобус" (1973).

Боян Коцев, български състезател по колоездене и треньор (1930-2013).
Трикратен победител в обиколката на България (1958 г., 1959 г., 1960 г.). През 1958 г. печели бронзов медал в "Пробега на мира" - състезание за аматьори в света. Три пъти е треньор на националния отбор на България по колоездене (1963 г., 1965-1969, 1975-1976). Председател на Българския колоездачен съюз (1994-1996) и негов почетен президент до смъртта му. Почетен гражданин на София (1955). Почетен гражданин на Тетевен (2008).

Фредерик Форест, американски актьор (1936-2023).
Участвал е във филмите "Апокалипсис сега" (1979), "Музикална кутия" (1989), "Един от нас" (1997) и др.

Павел Любимов, съветски режисьор (1938-2010).
Режисьор-постановчик на киностудия "Максим Горки" (1963-2010). Режисьор е на филмите "Жени" (1966), "Бягаща по вълните" (1967), "Училищен валс" (1978), "Втори път в Крим" (1984) и др.

Любомир Коларов, български журналист и общественик (1943-2023).
Бил е репортер в Българската национална телевизия (БНТ) и кореспондент на БНТ в Москва (1971-1977). Бил е заместник главен редактор на Главна редакция "Информация" в БНТ. Главен редактор на редакция "Светът в действие" в БНТ (1982-1991).  Бил е водещ на предавания в БНТ, най-вече “Светът в действие”, което ръководи 10 години. Автор е на над 100 документално-публицистични филма и авторски предавания за Никарагуа, Куба, Япония, Афганистан, Южен Йемен, Панама, Бразилия, Чили, Мадагаскар, Коста Рика, Перу, Чили, Германия, Австрия, Мексико, Еквадор и др. В БНТ работи 25 години. Главен редактор на в. "Вечерни новини" (1992-1994). Главен редактор на в. "Новини" (1994).  Член на ръководството на Столичния градски съвет на Българската социалистическа партия (1990-1992). Член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП (1994-1996). Депутат в 37-ото Народно събрание (1995). Председател на Комитета по пощи и далекосъобщения (1995-1997). Бил е изпълнителен директор на Българска свободна телевизия - телевизия на БСП. Бил е председател на Сдружение на приятелите на Русия "Александър Невски" и председател на фондация "Героите на България". Носител на орден "Кирил и Методий", на орден "1300 години България". Почетен гражданин на Сапарева баня (1998).

/АЯ, МГ, МВ, ДС