ДОПЪЛНЕНА

site.btaЕврозоната означава сигурност, икономическо развитие, по-висок стандарт на живот и подобряване на бизнес средата, каза вицепрезидентът Илияна Йотова

Еврозоната означава сигурност, икономическо развитие, по-висок стандарт на живот и подобряване на бизнес средата, каза вицепрезидентът Илияна Йотова
Еврозоната означава сигурност, икономическо развитие, по-висок стандарт на живот и подобряване на бизнес средата, каза вицепрезидентът Илияна Йотова
Снимка: Христо Касабов/БТА

Еврозоната означава сигурност, икономическо развитие, по-висок стандарт на живот и подобряване на бизнес средата. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова при откриването на Генералната асамблея на Европейската лига за икономическо сътрудничество. Форумът се провежда в София под патронажа на вицепрезидента и започна с международната конференция "Бъдещето на еврото и бъдещето на България в еврозоната".

Йотова посочи като добър пример Литва, Латвия и Естония.

По думите й тези страни са имали изходна база, сходна с тази на България, но след присъединяването си към еврозоната са постигнали ръст на доходите от 80 до 120 процента за по-малко от 7 години. Според нея Хърватия също е добър пример. Вицепрезидентът изтъкна, че в Хърватия всички институции са работили в тази посока и са направили добра кампания за лобиране, в добрия смисъл, пред европейските партньори за членството на страната в еврозоната. 

Не по-малък е въпросът как убеждаваме обществото в това. Дали да вземем модела от друга държава или да изработим собствен, съобразен със спецификите ни? Как да убедим хората с най-ниски доходи, че еврозоната няма да изяде и тези ниски нива? Как преборваме страховете от висока инфлация? Как да убедим гражданите, че държавата има нужните контролни механизми да се бори със спекулата, постави като въпроси Йотова. 

По думите й присъединяването към еврозоната е процес предимно основан на доверие, което е в две посоки – доверието на гражданите и доверието на останалите страни членки, което може да бъде спечелено със спазването на необходимите критерии. 

И е редно отсега да кажем, че по никакъв начин като българи, като страна не бихме допуснали да се получи същата ситуация като с Шенген, т.е. заради възхода на крайнодесни и радикални партии правителствата да се страхуват да дадат "зелена светлина" на България към еврозоната, защото това ще породи много съмнения в българите. Тези двойни стандарти по отношение на Шенген, по отношение на еврозонота, не би трябвало да се допускат, каза вицепрезидентът. 

Илияна Йотова изтъкна, че колкото повече се обясняват на хората ползите от приемането на еврото, толкова по-добре. 

По отношение на еврозоната имаме огромен проблем с дезинформацията. Сега, когато се провеждаше националната кампания за изборите, макар че политиците избягваха тази тема, хората не спираха да питат за това. Информационният портал е твърде закъснял, но в България казваме "По-добре късно, отколкото никога", но грешката е и че малцина знаят за него, той още не е достатъчно познат и се нуждае от специализирана кампания в това отношение. Българските граждани трябва да бъдат убедени, че страната ни ще се впише в еврозоната и стандартът на живот няма да бъде понижен, каза Йотова.

Вицепрезидентът поздрави БНБ за активната работа за присъединяването на България към еврозоната. Тя изтъкна, че техническата готовност трябва да бъде подкрепена от адекватни политически действия. Точно на това се надяваме сега, когато президентът свика новото Народно събрание, посочи Йотова. 

Тя изтъкна, че членството на България в еврозоната е стратегическа национална цел и това не е лозунг, нито част от предизборните програми на повечето партии, а е дълбоко осъзната политика, която би довела до още по-голяма европейска интеграция заедно с другата ни голяма цел - пълното членство в Шенген.

Илияна Йотова обърна внимание и на изборите за ЕП. По думите й те са били различни този път заради войната в Украйна и други световни процеси. 

Темата за еврото беше неглижирана и това е видно, ако се върнем преди 5 години, защото тогава развитието на еврозоната беше сред основните теми по време на предизборната кампания. За България е ясно, като се има предвид, че те съвпаднаха с националните, че въпросът за еврото беше пречупен през националната политика при това повече с разделение "да" и "против", посочи Йотова.   

Според нея все по-необходими стават отлаганите реформи в еврозоната. 

След всички кризи, които Европа преживя от 2007 г. насам, може би си заслужава по-дълбок анализ дали критериите от Маастрихт са най-работещите и дали не трябва да са по-гъвкави, каза Йотова. 

По думите й еврозоната е изминала дълъг път от кризата през 2007-2008 г., а възстановяването е било тежко и днес са налице рисковете от глобални кризи. 

Кризата доведе до икономическа стагнация, бедност и социално изключване. Нямаше план за действие по време на кризата и целият ЕС беше в ступор, особено след случилото се в Гърция с мерките, които налагат сериозни икономически ограничения, посочи вицепрезидентът. От години се говори, че са нужни реформи, които да засилят еврото, за да бъде повече конкурент на другите световни сили, каза Йотова. 

/ВЙ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 00:53 на 18.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация