site.btaБългарката Румяна Стоянова живее „в два свята“: през лятото в Родопите, през зимата в Сиатъл

Българката Румяна Стоянова живее все едно в два различни свята, както казва и тя самата. През лятото - от юни нататък и през есента е в Родопите, където е в Дома за гости и събития „Етно Арт Руми“, а през зимата и пролетта - в Сиатъл, пише сайтът „БГ Войс“ (BG Voice).

И двете места тя превръща в притегателни средища за запазване на българския дух и култура.

Родена е във Варна. Завършва гимназия, после Икономическия университет.

Преди 28 години и през ум не ѝ минава, че ще замине за Съединените щати. Тогава е омъжена, с дъщеря - Весела, а бившият ѝ вече съпруг печели Зелена карта. Румяна го приема като предизвикателство - да види друг свят, да опознае друга култура.

В САЩ първо e в Савана - малък провинциален град в щата Джорджия. До 2002 г. е в Атланта, а след това се премества в Сиатъл - космополитен град. Там работи по специалността си от университета.

В Сиатъл тя открива една българска общност от хора, които се събират и си помагат. Преди 9 години Румяна решава да създаде още едно средище за поддържане на българския дух. Основава Български филмов кръг (Bulgarian Movie Circle) в Сиатъл.

В града тя забелязва как децата на българите емигранти и на тези от смесени бракове или не знаят и не разбират български, или говорят с доста пропуски. А езикът им става все по-беден.

Тя си спомня как като дете е учила английски сама - като е гледала филми на английски, слушала е какво говорят актьорите и е следяла субтитрите отдолу.

Понеже от години е страстен почитател на българското кино, й хрумва, че прожекциите на български филми може да обогатят българския език на децата от общността в Сиатъл, а и в цяла Америка.

„Разбира се, любовта ми към киното ни е съществена част от мотивацията да вкарам енергията и ентусиазма, които това начинание изисква“, казва Румяна.

Прожекциите са между 3 и 5 на година. Най-голямото предизвикателство в началото е да установи връзка с кинотворците в България, за да получи права за излъчване.

Поради броя на постоянните зрители и липсата на финансиране от организация в България или фирми в САЩ, тя започва да използва кафенета със зали за прожекции.

Всички филми са със субтитри на английски език и така помагат на малък брой чуждоезични зрители да се запознаят с българското кино.

Прави всичко сама, като с техниката ѝ съдейства българин от Сиатъл - Цветан Данчев. Отделя средства да посети поне три утвърдени кинофестивала в България, за да направи селекция на най-добрите филми, които да резонират към дадения момент на публиката в Америка. 

„Прожекцията на филма „Шибил“ на 10 март в Solo bar в Сиатъл, макар и със закъснение, се превърна в своеобразно честване на Деня на Освобождението на България и направи деня ни празничен“, споделя Румяна Стоянова.

Последно на 26 април е прожектиран филмът „Ваклуш“ и им е гостувал режисьорът на филма Николай Василев.

Когато и дъщеря ѝ Весела се премества обратно в България, си казва, че трябва да направи нещо. Да е по-близко до нея, а и да започне да мисли за един съвсем различен начин на живот от този във Варна и после в Америка.

Така се появява проектът ѝ „Етно Арт Руми“ - къща, която да е „като дом от детството за гостите ѝ, а също да е средище за културни събития и духовни практики“. Румяна купува готов комплекс, с амбицията там да започне да провежда събития с хора на изкуството и занаятите.

Комплексът е в закътаното в полите на Родопите Киселчово, което дори не може да се нарече село, а по-скоро махала. Там само 4 къщи са населени с местни жители - общо 8.

Махалата обаче постепенно се оживява и започва да заприличва на село. Има вече няколко къщи, закупени от семейства - любители на живота на село и очаровани от красивата девствена природа. Има дори и чужденци, хора от смесени бракове.

В Киселчово лятно време тя организира прожекции на български филми. Те са естествено продължение на основания от нея Български филмов кръг в САЩ.

Цялата ѝ история можете да прочетете тук.