„Градът е много жив. Ние ставаме част от него и литературата е част от града. И това е наистина страхотно преживяване“, казва Тодора Радева, създател на фондация „Прочети София“. Организацията реализира различни инициативи, които представят града, литературата и изкуството в симбиоза, което подпомага преоткриването на градското пространство чрез културата. Вече пет години „Прочети София“ организира „Литературни маршрути“ в столицата, които будят любопитството на публиката, сред която понякога има дори чужденци, към литературния облик на града и връзката му с цяла плеяда родни творци.
Миналата година сред представените автори през пролетта е и поетът Атанас Далчев. Маршрутът „Разходка из улиците и думите на Атанас Далчев“ е воден от поетесата и преводачка Албена Тодорова.
Тодора Радева е един от събеседниците в предстоящия да излезе през месец юни брой на списание ЛИК, посветен на Атанас Далчев. Представяме Ви откъс от интервюто, в което госпожа Радева разказва за началото на инициативата „Литературни маршрути“ и как тя оставя следа в литературния облик и културната карта на столицата.
„Литературни маршрути“ – началото
„Идеята за „Литературни маршрути“ при нас съществува много отдавна – още от един нереализиран проект, който фондацията имаше през 2013 година. Той се казваше „Прочети София“ и реално даде името на нашата фондация“, разказва Тодора Радева.
Пет години по-късно – през 2018 г., фондацията реализира проект, наречен „Скритите букви“. „Разположихме в София пейки с формата на букви на различни места – едновременно познати, но и малко по-скрити, предполагащи по-интимна атмосфера. Защото тези пейки бяха свързани с поезията на съвременни български автори и трябваше да се превърнат в места за четене и срещи“, посочва Радева.
Това дава началото на първия от поредицата „Литературни маршрути“ – той проследява местата, на които са поставени пейките, и междувременно говори за местата на литературата, през които преминава. „През 2018 година го осъществихме с водещ Александър Шпатов и в партньорство с „Читалнята“, които точно тогава направиха един сайт с литературна карта на София. От следващата година решихме да продължим с тази инициатива, тъй като местата, свързани с литературата, в София са много“, казва основателката на „Прочети София“. По думите й тези места са доста интересни и през тях има шанс не просто да се разкаже историята и миналото на града и на нашите писатели, но изобщо да се промени усещането ни за целия град, да се покаже София като място на духа. „Като място, където по улиците са вървели нашите големи интелектуалци и можем да видим къде са живели и работили, къде са пили кафето си и са се разхождали. Хората проявиха голям интерес към този вид маршрути, така че продължихме – пет години оттогава досега“, допълва тя.
Инициативата оставя следа в градската културна карта
„Надяваме се, че благодарение на местата, през които минаваме, и историите, които разказваме, хората, градът се вижда в двоен и троен образ“, казва Тодора Радева. Тя уточнява, че много често маршрутите минават през места, които вече не съществуват, но от фондацията са подготвили снимки, разказват доста образно за тях или ги показват през литературни текстове. Едно от най-известните такива места е бившето кафене „Цар Освободител“ – писателското кафене, което се е намирало до Руската църква.
„Наистина – човек, който е чул разкази от нашите маршрути, вече си представя града едновременно в няколко исторически времена, включително и в едно фикционално измерение, което пък идва през произведенията“, посочва Радева. „Така че ни се струва, че тези наши маршрути „умножават“ града и правят преживяването в него по-различно от ежедневното ходене по улиците“, допълва тя.
„Литературните маршрути“ са неповторими
Още от първата година литературните маршрути се организират по различни теми и са с различни водещи. „Мисля, че това е едно от най-големите достойнства на проекта, защото каним като водещи автори, литературни изследователи и критици, които с години се занимават с една тема и могат наистина да разкажат нещо, което не е толкова популярно и не можеш лесно да го намериш. Те в повечето случаи са и емоционално свързани с темите, които представят. Всяка година правим по 12 маршрута, които не се повтарят и поставят акцент върху нови истории, събития, автори“, посочва Тодора Радева.
Тя коментира и как се спират на темите и водещите. „Често проверяваме кой писател има например годишнина. Понякога идеята се ражда от обикновен разговор, в който някой споделя интересна история, и аз веднага реагирам – това трябва да се знае от хората. Друг път каним хора, които години наред изследват литературната история – като Михаил Неделчев например, той направи маршрути за списание „Мисъл“ и списание „Златорог“ и за Константин Константинов; или Тони Николов, който разказа за Ромен Гари в София, Трифон Кунев, Димчо Дебелянов. Или пък някой, който е лично свързан с определен автор, както беше Яна Букова с Константин Павлов или Георги Тенев с Николай Лилиев. Една от водещите ни още от първата година беше Лора Шумкова, която години наред създаваше своята литературна антропология на града, нейните маршрути бяха в серията „Софийски страници“, но за съжаление тя ни напусна след трагичен инцидент“, казва тя.
Радева допълва, че вече са имали маршрути за Радой Ралин, Александър Вутимски, Блага Димитрова, Светослав Минков... „Наистина се опитваме максимално да разширим кръга на историите, които разказваме през тези години – и като автори, и като теми. Например посветихме един маршрут изцяло на есето като жанр. Негова водеща бе Биляна Курташева. Започнахме от къщата на Цветан Стоянов, говорихме и за Георги Марков. Имали сме и маршрут за периодичните списания, свързани с литературата, негов водещ беше Марин Бодаков, или за поезията през 90-те“, припомня Радева.
Създателката на „Прочети София“ казва, че се спират на теми, които биха били интересни, а понякога дори и на такива, които са на пръв поглед извън литературата. Такъв е примерът с нощния маршрут, който от две години правят за „Нощ на литературата“. „Всъщност нощта е доста интересно време, което вдъхновява не една история. Първата година Албена Тодорова, а втората година Тодор Тодоров по много интересен начин разказаха за нощните създания, за диаболизма, за начина, по който различни магични същества излизат през нощта и съществуват в нашата литература“, посочва Радева. Тя уточнява, че темите и хората, с които работят, някак си взаимно се пораждат. Освен това във времето вече има хора, които идват почти на всеки маршрут – те също казват за кого биха искали да чуят такъв разказ.
Разходка из улиците и думите на Атанас Далчев
През месец май миналата година един от литературните маршрути е посветен на поета и преводач Атанас Далчев. Тодора Радева казва, че той е предложен от Албена Тодорова, която вече е водила преди това няколко различни маршрута за инициативата. „Едно от най-силните неща в нейните маршрути за мен лично е начинът, по който чете поезия“, казва Радева. „Всъщност може би е важно да се каже, че тези маршрути са едно преживяване на града и на литературата, което се случва почти магично – представете си как са събрани 60-70 души, понякога дори и 100, стоят на една улица и слушат стихотворенията на Атанас Далчев, а в същото време градът си има своите шумове зад тях и всичко се смесва – наистина се получава някаква магия“, допълва тя.
„Идеята за този маршрут беше изцяло на Албена Тодорова, която много харесва Атанас Далчев, както, разбира се, много от нас. Ние не го проведохме в година, която да е свързана с годишнина или с някакъв конкретен повод. Но истината е, че не ни трябва повод, за да говорим за Атанас Далчев, неговите фрагменти и неговите стихотворения са изключително важни и можем всяка година да правим подобен маршрут“, посочва още Тодора Радева.
Преживяванията на публиката
„Това, че идват толкова много хора, и то редовно, показва, че много им харесват маршрутите. Те остават да говорят с нас след това и споделят колко им е било интересно“, разказва Тодора Радева. Тя припомня, че на последните маршрути, свързани с 60-те години в София – единия за Константин Павлов, а другия за един новозеландски поет, който е бил тук по това време, присъстват две момичета, които пишат докторски дисертации за този период и са дошли, за да чуят разкази за него.
„Мисля, че преживяването за всички е много хубаво, защото се научават много неща, но в движение и с лекота“, казва Радева. И допълва, че участието в „Литературни маршрути“ позволява да не си затворен в едно пространство, да вървиш през града по време на разходката, да имаш възможност да говориш и с другите хора, както и да се задават въпроси, а отговорите да се допълват.
Българската култура през очите на чужденците
„Правили сме няколко маршрута на английски език през лятото в първите години, които също са събирали публика“, казва Тодора Радева. Тя допълва, че освен това организират маршрути за различни партньорски организации, които специално ги търсят, за да говорят по определена тема. „Когато разказваш историята на литературата и на града за чужденец, имаш по-различен подход спрямо българите – трябва да им дадеш контекст, трябва да направиш сравнение с автори и исторически събития, които те познават, и всъщност това е предизвикателство“, подчертава Радева. „Тази година направихме маршрут в Деня на Европа за връзките между България и Европа през литературата. Оказа се, че има наистина много какво да се разкаже и в тази посока. И вероятно ще продължим да го правим в бъдеще“, категорична е тя.
/ХТ/
news.modal.text