site.btaДигиталната глобализация поражда нови неравенства в света, според експерт

Дигиталната глобализация поражда нови неравенства в света и има държави, които биха настигнали изключително трудно напредналите, каза днес за БТА доц. д-р Елеонора Танкова, зам.-ректор на Варненския свободен университет, която представи пленарния доклад на международната конференция "Стопанските трансформации в глобалния свят". Форумът е организиран от Факултета по социални, стопански и компютърни науки във висшето училище. Той събира близо 50 експерти от различни държави и университети. Чуждестранните участници са от Финландия, Полша, Русия, Израел, Украйна, Ливан, има и гости от Грузия. От България в конференцията участват изследователи, преподаватели и докторанти от Института за икономически изследвания към БАН, Минно-геоложкия университет в София, Югозападния университет в Благоевград.

Дигитализацията в момента променя обществените процеси – икономиката, политиката, културата, пазарите на труда и социалните отношения, посочи Танкова. Според нея проблемът е, че технологиите на практика изпреварват всичко останало и обществото няма шанс да намери правилните решения, за да контролира процесите. Танкова допълни, че ненапразно в момента изкуственият интелект (ИИ) е във фокуса на всички глобални форуми. Той е огромен риск, особено в настоящата нестабилна геополитическа ситуация, посочи експертът. Нейното лично мнение е, че човечеството вече е "изтървало джина от бутилката" и много трудно може да го върне обратно. Преди време говорехме, че ИИ може да наруши познатия ни пазар на труда, а на практика това можем да контролираме в най-голяма степен, посочи Танкова. Според нея другите посоки на развитие и приложение на изкуствения интелект са далеч по-опасни, особено ако се използва като инструмент и средство за ново разпределение на глобалната сила.

Дигитализацията в момента е най-важният процес и я виждаме в много посоки, вече се говори за "капитализъм без капитал", защото нематериалните активи определят икономиките в най-голямата степен, коментира още Танкова. И подчерта, че за да се избегнат новите неравенства, несигурност и нестабилност, би следвало да се търсят решения на глобално ниво. Само че това означава солидарност на глобално ниво – нещо, което звучи прекрасно, но е изключително трудно за постигане, каза още експертът. Тя подчерта, че е наложително да се определят нормативни рамки и за процесите на дигитализация, и за употребата на изкуствен интелект. Припомни, че ЕС полага усилия в тази посока, Китай също поставя някакви основи. По думите й обаче проблемът е, че регулацията не бива да е само на определени места, а в глобален план. 

За съжаление, човешкото общество винаги чака първо да се случат кризите и след това да се търсят решения, каза още Танкова и подчерта, че в момента не става дума само за икономика и политика, а за социални процеси и за влияние върху хората като такива.

Като преподавател тя посочи, че вече се говори със загриженост и за новите поколения, на които трябва от ранна детска възраст да се обяснява, че дигиталният свят не е реален, а високата степен на виртуализация носи заплахи. Истина е, че новото поколение бързо прегръща технологичните промени, чувства се комфортно в тази среда, но в голяма степен е безкритично, посочи Танкова. Тя подчерта, че няма как обществото да избяга от дигитализацията, нито да бъдат ограничавани младите хора, затова трябва да се намери правилният начин как да им бъдат създавани умения да ползват технологиите и да знаят, че във виртуалната среда могат да бъдат лесно манипулирани, тоест да имат самокритичност и критичност. Според нея това е най-голямото предизвикателство пред образователните институции, а разговорите по темата би трябвало да започват още в детските градини.