Новият брой на списание ЛИК на тема „Българската наука на Антарктида“ беше представен днес в пресклубовете на Българската телеграфна агенция (БТА) в страната и чужбина.
Изданието разказва за второто плаване на военния научноизследователски кораб (НИК 421) „Св. св. Кирил и Методий“ до Ледения континент и обратно, като акцентира върху научните проекти, които бяха част от 32-рата българска антарктическа експедиция.
„Новият брой на списание ЛИК разказва за успешното лице на България и това е българската наука“, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев, който представи изданието от Националния пресклуб на БТА във Варна. „На България й трябва самочувствие и учените й го дават“, допълни той и съобщи, че списанието „Българската наука на Антарктида“ ще излезе освен на български, също така и на английски и испански език, тъй като натрупаният опит показва, че интересът към него е голям сред испаноговорящите.
„Голямата наука принадлежи на всички, принадлежи на света, тя плава винаги в открити води“, каза в Националния пресклуб на БТА в Пловдив доц. Георги Лозанов, директор на Дирекция за знание и култура – ЛИК в БТА. „Този брой в някакъв смисъл представя един модел за това как науката може да минава през медиите и да стига и да буди интерес в аудиторията. Това става чрез събития. А науката, която се прави на Антарктида, на този кораб, е едно непрестанно течащо събитие. Защото медиите отразяват събития, те много по-трудно могат да представят на аудиторията книжни теории, включително и на много високо ниво. Но за да може това да се превърне в медиен факт, трябва да придобие събитиен аспект и в този смисъл този брой наистина е модел за това как науката да бъде превръщана в медийна тема“, добави той.
„Можем само да се гордеем с българските антарктически научни проекти“, каза председателят на Управителния съвет на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев в обръщението си към участниците в представянето на новия брой на списание ЛИК „Българската наука на Антарктида“. „Настоящото издание на ЛИК е посветено на науката, на проектите на българските учени, които те реализират в Антарктида, и с които можем само да се гордеем“, допълни Пимпирев. Той уточни, че част от тях са извършени с помощта на кораба. „Св. св. Кирил и Методий“, който не изпълнява само логистични задачи, а подпомага много и научните проекти, за да се постигат качествени резултати, обясни ученият.
„БТА оказва огромна информационна подкрепа за популяризиране на антарктическата идея и за действията на първия български научно-изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, каза началникът на Висшето военноморско училище (ВВМУ) във Варна флотилен адмирал проф. Боян Медникаров. Той също направи обръщение към участниците в представянето на новия брой на списание ЛИК. „След първата експедиция успяхме да се докоснем до едно уникално издание на агенцията – специалния брой на списание ЛИК, посветен на историческото плаване в 31-ата българска антарктическа експедиция“, припомни началникът на ВВМУ и изрази задоволство, че и през тази година специален брой на списанието е посветен на антарктическата тема.
Проф. Медникаров посочи още, че през лятото научно-изследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ ще изпълнява различни научни проекти в Черно море.
„Научно-изследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ позволи на българските учени да достигнат до нови дестинации на Антарктида, да провеждат изследвания на по-големи дълбочини“, каза командирът на кораба капитан II ранг Николай Данаилов, който заедно със старши помощника си капитан III ранг Радко Муевски се включи в представянето на новия брой на списание ЛИК пряко от борда на НИК 421. Данаилов коментира, че участието на „Св. св. Кирил и Методий“ в българските антарктически мисии е съпроводено освен с логистична подкрепа, и с изпълнението на задачи за реализация на научните проекти. Той подчерта, че с помощта на екипажа родните учени събират проби, правят изследвания в района на базата на остров Ливингстън. „Корабът обаче им дава възможност да достигат до нови дестинации и да набират данни на по-големи дълбочини“, каза Данаилов.
„Без участието на научно-изследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ нямаше да мога да осъществя своя проект на Антарктида“, каза морският геолог от Института по океанология към БАН доц. д-р Райна Христова, която участва в представянето на майския брой на списание ЛИК във Варна. Тя посочи, че за нея е чест да бъде част от 31-вата и 32-рата ни антарктически експедиции.
„Благодаря на БТА и на новия брой на списание ЛИК, които направиха толкова много срещи и такова пълно представяне на 32-рата българска антарктическа експедиция“, каза в Националния пресклуб на БТА проф. Нешо Чипев, член на Управителния съвет на Българския антарктически институт, който разказа за дългия път на България до Антарктида през изминалите години. По думите му трябва да продължи да се развива българската наука и изследванията ни на Антарктида, както и не само там. Той отбеляза, че науката се занимава сега с глобални климатични проблеми и те се изучават по-добре там, където човекът не е влиял досега и това е Антарктида.
„Когато говорим за Смолян, Родопите, Рожен, се сещаме за нашата област, но тези имена се срещат и на остров Ливингстън, където благодарение на българската полярна експедиция, са кръстени полуостров Рожен, нос Смолян, връх Чепеларе. Всичко това е голяма гордост за родопчани, защото Смолян е оставил своя голям отпечатък на Ледения континент“, каза в прякото включване от Смолян инж. д-р Момчил Караиванов, координатор на Регионален академичен център на БАН за Смолянска област и директор на дирекция в Областна администрация. По думите му Смолян е градът, в който през 2019 г. за първи път бе изложена експозиция от 234 фотографии от остров Ливингстън.
В пряка включване от чужбина кореспондентите на БТА от Букурещ и от Анкара представиха историите на двама местни антарктици.
Флорика Топърчану стъпва на Антарктида, където прекарва 44 дни и става първата румънка биолог, която изследва живота на ледения континент. Тя посещава националния пресклуб на БТА в Букурещ и дава интервю по повод представяното на новия брой на списание ЛИК. „Някои форми на живот са микроскопични. Събрахме проби от лед, от водата в езерата, от почвата, които след това анализирахме, когато се прибрахме в страната. Някои съдържаха микроорганизми, които можем да видим само с микроскоп, но други се виждаха с просто око“, казва тя в отговор на въпроса какъв е животът на Антарктида.
„От 2017 г. насам всяка година се провежда редовна турска експедиция до Антарктида. Турция организира експедиции както до Антарктида, така и до Арктика, като в рамките на тях се извършват много важни проучвания“, разказва в интервю за БТА проф. д-р Ерсан Башар, ръководител на Осмата национална антарктическа мисия на Турция. Турция планира и създаването на голяма база на Ледения континент. Освен това турските учени си партнират с колеги от цял свят, включително от България, посочва Башар. По думите на проф. Башар съвместното сътрудничество на Антарктида е изключително важно и необходимо.
В онлайн представянето на броя на ЛИК се включиха и още гости в пресклубовете на агенцията в страната:
Както и от:
„Днешното представяне на специалното издание на списание ЛИК „Българската наука на Антарктида“ се прави във всички 38 пресклуба на агенцията, без този на остров Ливингстън. Причината е, че там започва зимата, вече няма български учени и пресклубът на БТА, който бе открит през февруари, не функционира в момента“, каза от Варна генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Той съобщи, че има идея през тази година агенцията да стане част от проекта да се предава 365 дни в годината онлайн какво се случва на българската база на Ледения континент.
/ХК/
news.modal.text