site.btaПрез 2023 г. са подадени общо 14 507 заявления за достъп до обществена информация

През 2023 г. са подадени общо 14 507 заявления за достъп до обществена информация. Това се посочва в Доклада за състоянието на администрацията през 2023 г. Документът беше приет преди дни от Министерския съвет.  Общият брой на заявленията, получили отказ за предоставяне на обществена информация, е 621.

Ръстът в сравнение с 2022 г. е повече от 1500, след като тогава са подадени 12 924 заявления. Пред миналата година най-много подадени заявление има от граждани на България - 9397, от неправителствени организаци - 2850, от фирми - 1525, от журналисти - 665, а от чужденци или лица без гражданство - 70. При заявленията, подадени от граждани, има ръст от близо две хиляди в сравнение с 2022 г., от фирмите - има ръст с около 200, журналистите са подали с около 60 заявления по-малко. През миналата година неправителствените организации имат около 600 по-малко подадени заявления.

"Запазва се тенденцията от предишните години най-активни в питанията си до държавните институции да са гражданите, следвани от юридически лица с нестопанска цел или търговци. От постъпилите заявления 334 са били оставени без разглеждане. Прави впечатление, че 505 администрации са отбелязали, че не са оставяли без разглеждане, постъпили при тях заявления", пише в доклада.

Сред водещите причини за оставяне без разглеждане на постъпилите заявления е липсата на точно/ясно описание на търсената информация – 76 случая, следвани от непосочването на имената на заявителя – 67 случая, липса на адрес за кореспонденция – 23 случая, седалище на заявителя – пет случая или други причини, довели до оставяне без разглеждане при 163 случая. В сравнение с 2022 г. се е увеличил броят на случаите, при които заявленията се оставят без разглеждане „по други причини“. Като такива причини са посочени случаите, при които не е дадено уточнение на предмета на търсената информация в посочения срок от административния орган, заявлението е било препратено по компетентност на друга институция, или по същността си не е представлявало заявление за достъп до информация, се посочва още в доклада.

В документа пише още, че за поредна година най-голям е броят на заявленията, с които се е търсила информация за отчетност на институциите – 3337. Следват искания за информация за упражняване на права и законни интереси на граждани – 3226, контролна дейност на администрацията – 2820, изразходване на публични средства – 1610, за процеса на вземане на решения – 599, нормативни актове – 287, предотвратяване или разкриване на корупция или нередности – 175, проекти на нормативни актове – 132, други теми – 2568 заявления.

Най-много откази са постановени поради това, че исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните шест месеца – общо 87 отказа. Следват отказите поради това, че служебната обществена информация е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, 
изготвени от или за органа, становища и консултации) – 74 отказа, достъпът засяга интересите на трето (физическо) лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация – 66 отказа,  достъпът засяга интересите на трето лице (фирма) и няма негово изрично, писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация – 54 отказа, исканата информация е класифицирана информация, представляваща служебна тайна – 29 отказа.

В интернет страниците на 96% от институциите в България има обособена секция „Достъп до информация“, 4% - нямат, показва анализ на Фондация „Програма достъп до информация“, който беше представен на 20 май. Според проучването 67% от институциите имат разяснителна информация за упражняването на правото на информация. При 98% от институциите са публикувани текстовете на проекти за нормативните актове, 96% публикуват мотивите към проектите за нормативни актове. Общо 84% са публикували годишен отчет по изпълнението на Закона за достъп до обществена информация. Миналата година процентите са били 81.