site.btaПредизвикателството на България при въвеждане на еврото ще бъде по-малко от нашето, защото инфлацията вече се е успокоила, каза Мислав Бъркич от Националната банка на Хърватия

Представители на хърватски финансови институции направиха преглед на законодателната рамка в страната си при въвеждането на еврото по време на конференция на тема "Въвеждане на еврото - рискове и предизвикателства. Опитът на Хърватия", която се провежда днес в сградата на Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Събитието се подготвя съвместно от БТПП, Българо-хърватския бизнес клуб и в партньорство с ръководителя на Службата по търговско-икономическите въпроси на България в Загреб Мирела Тасева.

Мислав Бъркич, главен съветник в дирекцията за европейски въпроси в Националната банка на Хърватия, разказа, че преходният период за въвеждането на еврото при тях е бил 2 седмици, като за този срок хората са имали възможност да плащат в брой както в куни (националната валута до 1 януари 2023 г.), така и в евро. Безкешовите плащания вече не са били възможни в куни, тъй като от 1 януари всички банкови сметки са били превалутирани в евро. 

"Бизнесите трябваше да обменят куни в евро преди 1 януари, за да започнат да работят с евро от първия ден – в преходния период от две седмици те приемаха куни, но връщаха ресто в евро. Всички се справиха, само някои малки бизнеси не успяха и връщаха ресто и в куни, но след края на преходния период всичко влезе в релси", посочи Бъркич.

Той посочи, че инфлацията в Хърватия през 2023 г. – годината, в която страната е влязла в еврозоната, е била 8,4 процента, докато в България и други страни тя е била повече, така че не може да се каже, че Хърватия е била в по-уязвима позиция по отношение на инфлацията. По думите му без приемане на еврото инфлацията е щяла да бъде 8 или 8,2 процента. "Вашето предизвикателство ще бъде по-малко от нашето, защото инфлацията в момента се е успокоила. При нас беше по-предизвикателно време, в което цените се качваха навсякъде", заяви Бъркич.

Той подчерта, че проверките за неправомерно вдигане на цените след въвеждане на еврото също са важни. 

В тази връзка Хърватия е направила кампания за етичен код, в която бизнесите се ангажират да спазват този код и да не вдигат цените. Те са получили стикер, който да сложат на витрините на магазините, за да знаят клиентите, че търговците спазват етичния код и цените са коректно превалутирани. 

Според Бъркич държави като Хърватия и България имат най-много предимства от влизането в еврозоната. Някои от тези предимства се проявят веднага, като например по отношение на външните дългове в евро. "Само когато приемете еврото, сте в пълна безопасност. Например ако валутният курс (на националната валута, бел. ред) се срине, сте защитени", посочи той, допълвайки, че с въвеждането на еврото страната става по-сигурна за пазарите, има и положителен ефект върху туризма.

Ана Блекич, помощник директор, Сектор за разработка на приложни решения и информационни системи, Централно управление на Национална агенция приходи, разказа, че подготовката за въвеждането на еврото при тях е стартирала през 2021 г. Тя се е провела в 3 фази – в първата фаза е имало показване на сумите в двете валути в системата им, като еврото е било само информативно, втората фаза е започнала на 1 януари 2023 г., когато са продължавали да се показват двете валути, но куната е била информативна. От 1 януари 2024 г. в системата им сумите вече са само в евро.

По думите на Блекич въвеждането на еврото в тяхната система е било голям проект. Балансите и счетоводната система са обменени според фиксирания курс и само ако сумата е била под 1 цент, тя не е обменена. Показването на двете суми – куна и евро, е продължило 16 месеца.

Блекич обясни, че плавното въвеждане на еврото е вървяло в две линии – от една страна Министерството на икономиката, което е трябвало да навигира бизнеса, а от друга Министерството на финансите, което е отговаряло за друга част от въпросите.

Според Горан Шараваня, главен икономист в Хърватската търговска камара, Хърватия се е справила с предизвикателствата при въвеждането на еврото, защото е имала правилната координация между централната банка и министерствата. 

По думите му влизането в ЕС, НАТО и еврозоната никога не е бил под въпрос, въпреки че винаги има хора против, по-голямата част от обществото у тях е било положително настроено.

Шараваня подчерта, че за бизнес средата въвеждането на еврото е имало единствено положително влияние. В началото бизнеса имаше по-високи разходи заради обмяната на валутата, но сега има по-ниски такси, с което го компенсира, обясни Шараваня. Той допълни, че хърватската икономика е една от най-бързо растящите и една от причините за това е приемането на еврото. 

Аня Харамия, главен съдружник в адвокатска кантора "Петерка енд партнерс" (Peterka & Partners), посочи, че голяма част от хърватските закони, в които са се споменавали куни, е трябвало да бъдат изменени. Тези закони са били разделени на две групи – някои е трябвало да бъдат преработени преди влизането на еврото, а други след това.

След въвеждането на еврото в Хърватия всички правни разпоредби са останали в сила, без нужда да се изменят – сумите в тях са били обменени в евро по действащия курс.

Харамия препоръча на компаниите да се запознаят добре с документацията за въвеждането на еврото възможно най-скоро и да започнат процес на хармонизация, след въвеждането на еврото да минат през всичките си сметки, за да се убедят, че са обменени коректно. За компаниите, които работят с пари в брой ежедневно, тя препоръча още да обменят по-голяма сума в евро, за да вървят операциите без проблем. Както и да обучат своите служители да изпълняват анекси и бъдещи договори само в евро. "Последният ми съвет е винаги да се обръщат към правна помощ, ако има нещо неясно", заключи Харамия.