"Промените в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) са наложителни, но дали малкото козметични ремонти на този национално важен закон са правилните и в интерес на учениците, учителите и обществото. Синдикатът "Образование" към КТ "Подкрепа" установи, че въвеждането на ограничителен текст в образователния закон (чл. 11, ал.2) към българските учители не е релевантно и към останалите важни публични професии, като лекари, съдии, прокурори и други. Този текст поставя за пореден път на карта авторитета на българския учител", се казва в позиция от синдиката, подписана от неговия председател д-р Юлиян Петров.
Той съобщава, че Синдикатът "Образование" е направил национално изследване за участието на учителите във формирането на образователни политики, в което са се включили 2603 учители и заинтересовани от цялата страна.
На въпроса "Смятате ли, че е нормално българските учители да бъдат ограничавани да участват във формирането на образователни и национални политики?", 86,1 процета от анкетираните смятат, че "това не само не е нормално, но е и политическа дискриминация към учителите".
Следващият отговор на поставения въпрос: "Могат ли българските депутати да бъдат наясно с приоритетите и проблемите в образователната сфера?", е още по-категоричен. 91% от анкетираните смятат, че "народните избраници не са наясно с образователните приоритети, защото нямат педагогическа експертиза и учителски стаж", посочват от синдиката.
И отбелязват, че участниците в националното проучване са направили важно приоритизиране на националните образователни политики и промени в системата. На първо място анкетираните са поставили необходимостта от прекатегоризирането на учителския труд от трета към втора категория. На второ на място е поставено искането за "повишаване на качеството в образователната система". Следва за увеличение на работната заплата на учители и служители, която в момента е почти равна на средната за България: "Работна заплата на учителите в размер на 150% над СБРЗ за страната".
Натискът към учителя и агресията в образователните институции е следващият фундаментален проблем в системата и това е четвъртият приоритет. "Незабавно премахване на безсмислените административни дейности от задълженията на учителите" е проблем от десетилетия в образователната сфера и намира своето място в челната петица на приоритетите, отбелязват от синдиката.
Участниците са визирали и други много важни дефицити на системата, като привличане и задържане на млади учители; приоритетно финансиране с поне 6% от БВП; ефективни задължения за партниране от българските родители; премахване на обществените съвети в образователните институции, като нискоефективни и блокиращи работата на директори и учители; мерки в професията за борба срещу стреса; формиране на ценностна система в образователната сфера; активизиране на наставничество и менторство; участие на учителите в конкурси за директори; безкомпромисно спазване на училищния правилник.
"Националното изследване ни показва и друга важна социология - двата най-важни акцента в системата: безпрецедентното прегаряне на учителите, с визираното прекатегоризиране на учителския труд към втора категория и важността на повишаването на качеството на българското образование, нещо, което очевидно не е постижимо само и единствено с вменяване на нови задължения към българските учители", заявяват от Синдиката "Образование". Според синдикалистите "липсата на млади учители и учители на средна възраст се обяснява - както с ниската за огромните отговорности и задължения заплата, така и с родителската агресия и прекомерната бумащина".
