site.btaНовото издание на книгата "Гръцко синьо“ може да се чете и като роман, и като справочник

Журналисти, пътешественици и почитатели на оригиналния стил на писане на журналистката и пътешественик Анита Димитрова присъстваха на премиерата на новото издание на книгата й „Гръцко синьо“ („Не съвсем пътеводител“, издателство „Сиела“) в столичния клуб "Фотосинтезис".

Второто преработено, актуализирани и допълнено издание на „Гръцко синьо“ представя общо четиридесет близки и далечни дестинации в Гърция - от Тасос и Халкидики до най-южните острови, с над 300 цветни фотографии. Надграждането над първото издание, което се появи преди 3 години, в началото на пандемията, е с осем нови  острова: Корфу, Скирос, Лесбос, Самос, Кеа, Патмос, Липси и Лерос.

На премиерата до Анита Димитрова бяха поетесата Мария Донева и журналистката Таня Иванова.

„Тази книга е искрящо красива от корицата през фотографиите до последната дума, с изключителен баланс между снимки и текст. Може да се чете и като роман, и като справочник. Апетитен, изкусителен текст, в който разказвачът лично е опитал всичко, което ще препоръча. Такова удоволствие е да пътуваш в ума си, докато разлистваш страница след страница, че преживяването напомня за първия миг на прелюбодейство, когато си още тук, но не съвсем и си изпълнен с мечти. Докато четях, си мислех: „Бих се оженила тук, а и тук също, бих се женила на всеки остров“, каза Мария Донева. И отбеляза, че в книгата, както и във всички текстове на Анита Димитрова, всяко изречение съдържа факти, носи информация. „Анита е като нинджа – тя е навсякъде, без лично да се вижда.“     

Таня Иванова отбеляза, че този „Пътеводител в близкото и непознатото“ е и литература: чуват се стъпките на Омир и Казандзакис, Джералд Даръл и Ленард Коен. Той е Гърция в най-добрата ѝ светлина; с всички нейни особености, кътчета за откриване, предупреждения кое ще е добре да избегнете и какво непременно трябва да вкусите. 

Двадесет години делят излизането на второто издание на книгата от първото влюбване на авторката в магията на гръцките острови. „Надявам се, че един ден книгата ще бъде и своеобразен документ на времето, когато все още е имало такива малки светове, недокоснати от индустриализацията“, каза Анита Димитрова.