site.btaПреди 75 години е основана Западна Германия

Четири години след края на Втората световна война (1945 г.) през месец май 1949 г. победена Германия се разделя на две държави – Федерелна република Германия с неофициално наименование Западна Гемрания и Германска демократична република – Източна Германия. 

Разделянето е ратифицирано по време на т.нар. „Потсдамска конференция“ (17 юли – 2 август 1945 г.), а законово се регламентира с „Бонската конституция“, която е приета и утвърдена от Учредителното събрание на немския парламент (Ландтаг) на 9 май 1949 г.

Фактическото разделяне на Германската държава на две части се извършва на 23 май 1949 г.

В бюлетините „Международна информация” и „Служебен бюлетин” на БТА четем за основаването на Западна Германия:

Бон, 9 май 1949 г. /Франс прес/ Проектът за основен закон бе приет снощи на трето четене с 53 срещу 12 гласа. Знамето на бъдещата федерална република ще бъде от цветовете: черен, червен и златен, подобно на това на Ваймарската република.

***

Разискванията по западно-германската конституция

Бон, 9 май 1949 г. /Ройтер/ (…) С приемането на конституцията, известна като „основен закон” се установява в действителност западно-германската държава. Делегатите гласуваха в полза на приемането. (…)

Учредителното събрание подчерта временния характер на своята работа като отхвърли едно предложение в последната минута, в смисъл основният закон да бъде подложен на народно допитване. То се придържа към ратифицирането от държавните парламенти само въз основа на това, че законът е просто един „временен инструмент”, на който не трябва да бъде дадена преголяма тежест чрез тържествеността на едно народно допитване. (…)

В една декларация преди гласуването, баварците, който се противопоставиха на конституцията, подчертаха, че са верни на идеала на германското единство, смятайки, че Федералната република, създадена днес, като необходима крачка към тая цел и ще се придържат към решението на мнозинството.

***

Берлин, 23 май 1949 г. /ТАСС/ Кореспондентът на в. „Нойес Дойчланд” съобщава днес от Дюселдорф, че доста време преди започването на заседанията на Ландтага на Северен Рейн Вестфалия, който е трябвало да утвърди така наречената „Бонска конституция”, огромно множество от граждани са изпълнили улиците около сградата на Ландтага и са искали енергично отхвърлянето на „конституцията”. Протестиращите граждани са носили плакати, изпъстрени с лозунги, апелиращи за единство на Германия. Полицейският кордон не е могъл да задържи отново пристигащите тълпи от граждани. Председателят на Ландтага – Гокелн е искал да забрани на публиката на присъства при приемането на „конституцията”, но това е предизвикало остър протест от страна на присъстващите.

През време на разискванията в Ландтага, депутатът, член на Комунистическата партия в Германия (ГКП) – Карл Шаскод е заявил, че ратифицирането на западногерманската сепаративна „конституция“ от ландтазите, ще има съдбоносни последици. С 53 гласа срещу 38 гласа на групата на ГКП и „партията на центрума”, Ландтагът е приел „основният закон”. На заседанието на Ландтага не са присъствали 25 депутати от различни партии.

***

Берлин, 24 май 1949 г. /ТАСС/ Осведомителната агенция АДН съобщава от Бон, че на 23 май „Парламентарният съвет” е прокламирал сепаративния „основен закон“ за западните зони на Германия. На последното заседание на парламентарния съвет са присъствали помощник-военните управители на западните зони-американският генерал Хейс, британският генерал Маклин и френският генерал Ноару. За това заседание са пристигнали в Бон и главният директор на административния съвет на Двузония Пюндер, министър-председателите на западногерманските лендери и други видни официални лица от администрацията на Двузония.

В резултат на преговорите, водени напоследък между разните партийни групировки, „Бонската конституция” бе подписана и от депутатите на християн-социалистическия съюз, германската партия и партията на центъра, които преди това бяха гласували против „Бонската конституция”.

Комунистическият депутат Хайнц Ренер заяви: „Аз не ще сложа подписа си за разцеплението на Германия”. Председателят на комунистическата партия в Западна Германия Макс Райман също не подписа сепаративната „Бонска конституция”. След това „конституцията” бе подписана от министър-председателите на западно-германските лендери, удостоверявайки с това че бонският „основен закон” е ратифициран от мнозинството от лендерите на Западна Германия. След това Парламентарният съвет бе разтурен.