Бизнесът не се интересува колко публикации имат преподавателите и къде са те, а дали студентите имат адекватни знания и умения, да може да разчита на читави и мотивирани млади хора, които искат да се развиват и могат да комуникират, каза в интервю за БТА ректорът на Икономическия университет във Варна проф. Евгени Станимиров. На 14 май висшето училище има празник, в рамките на който ще бъдат връчени академичните отличия „Студент на годината”, „Докторант на годината” и „Успешно реализиран студент на Икономически университет – Варна“ и академичната награда „Проф. Станчо Чолаков“.
Според Станимиров обществото ни е свикнало с нагласата, че образователната система като цяло е консервативна и промени трябва да се правят много внимателно, но в средата вече има много сериозни „превключвания“. Поколенията се сменят много рязко, обясни Станимиров и допълни, че сега идва Алфа-поколението – на Инстаграм и айпад, което е съвсем различно от настоящото. От друга страна, има превключване на интелект - от естествен към изкуствен, и то в геометрична прогресия, допълни Станимиров. По думите му бизнес реалността също се променя. Не е клише интелигентната специализация в икономиката, зад която стои дигиталната трансформация, реално у нас има много компании, които вече са се адаптирали към новите реалности, обясни Станимиров. Всички тези превключвания са като квантови скокове и никой не ни чака да се адаптираме, подчерта ректорът. По думите му това обуславя и стремежът на университета да развива динамичните умения на студентите. Съвременните млади хора искат бързо да "разпъват палатка" на различни места, иначе казано са склонни да изкарат един двумесечен курс тук, да отидат на друго място и да направят 15-дневен курс, да отидат на трето място за тримесечен курс, каза Станимиров. По думите му тяхната динамичност изисква университетите да развиват множествената им интелигентност и интегралните им знания. Учебните програми също трябва да бъдат много по-динамични, интегралните хибридни дисциплини да имат много по-висок дял, допълни Станимиров. По думите му сега в университета е приключило цялостно обновяване на учебната документация. Във всички специалности 85 процента от дисциплините са интегрирани, като над 35 процента от тях развиват цифрови компетенции, посочи ректорът. По думите му в професионалното направление, свързано с информатиката и компютърните науки, половината от дисциплините развиват цифрови компетенции.
Днес е нужна игровизация на обучението, каза още ректорът. Той се аргументира с това, че заради новите технологии студентите имат когнитивна нетърпимост. „Когато държат телефона си, те слайдват от екран на екран, ако видят нещо, което не им харесва, просто минават на друг екран. Това се проектира и в живота – ако нещо не им е интересно, или срещнат предизвикателство, те искат да слайднат“, посочи Станимиров. И допълни, че в реалността това означава, че ако преподавателят не е интересен, ако студентите не видят смисъла и практическото приложение на това, което им се казва, с тях не може да се работи. Всъщност обучението е двустранен процес, допълни Станимиров и подчерта, че е хубаво периодично да има обучение на обучителите и те да преминават курсове как се работи със съвременни методи, съвременни техники, игровизация на обучението, с много практически задания.
Университетите трябва да стават все по-хуманитаристично насочени
В нашето съвремие знанията са най-бързо развалящата се стока, коментира още ректорът. Според него уменията са много по-устойчиви, и то динамичните, които могат непрекъснато да бъдат надграждани. Това, че някой има диплома, само по себе си нищо не значи, допълни Станимиров. И подчерта, че колкото повече светът се дигитализира, университетите трябва да стават по-хуманитаристично ориентирани. Затова се нужни тези интегрирани хибридни дисциплини, които генерират знания и умения от различни професионални области, създават по-широка база, върху която да се надгражда, посочи ректорът. По думите му едно от направленията, в които трябва да се работи много, е развиването на комуникативните умения на младите хора. В това отношение би било добре да се преосмисли дори подходът на изпитване, смята Станимиров. Той припомни, че университетът вече повече от 10 години има тестови център и перфектна система за провеждане на тестове, но тя не позволява да се доразвият комуникативните умения на студентите. Всъщност висшите училища продължават тенденциите от средното образование и когато отидат да си търсят работа младите хора, се оказва, че едва могат да се представят, обясни Станимиров. Той уточни, че в ИУ е въведена дисциплината „Кариерно развитие“, която се радва на особен интерес. Тя е избираема, но винаги формираме големи потоци студенти, допълни ректорът. По думите му за развитието на комуникативните умения на младежите помага и това, в университета се дават много проектни задания, които после студентите трябва да представят пред публика, в която влизат не само преподаватели, а и студенти и хора от бизнеса.
Като проблем за образователната система Станимиров посочи и нейното недофинансиране. Припомни, че през миналата година бе предвидено асистентите да бъдат подкрепени като възнаграждения. От 1 януари обаче няма трансфер, допълни Станимиров и уточни, че тези пари са заложени в бюджета, но не са преведени. Говорим, че трябва да привличаме в системата читави хора, само че как да се борим с бизнеса, където заплатите са много по-сериозни, каза ректорът и допълни, че не бива да се забравя, че в основата на развитието на обществото е образованието.
Според него е редно да се мисли и в посока промени в продължителността на обучението на студентите, без това да засяга регулираните професии, например медицина и право. „Моделът в момента е 4 години обучение за бакалавър плюс една - за магистър, плюс три - за доктор. Може да бъде променен на три години плюс две, плюс три, както е в Централна и Западна Европа“, посочи Станимиров. Според него така ще бъдат постигнати много ефекти, включително по-лесно привличане на чуждестранни студенти и по-бърз достъп на младите хора до пазара на труда.
Ректорът изтъкна и необходимостта от по-сериозно наблюдение върху уменията на студентите през различните години на обучението им. По думите му трябва да се работи в посока осигуряване на стажове още след първи курс, както и да се мисли за стимулиране на най-добрите да стават докторанти и асистенти. В момента ИУ има 8 проектни предложения, които са в процес на одобрение, допълни Станимиров. По думите му едното е за създаване на докторантско училище и проектни докторантури, които са по задания от бизнеса. Така хората ще бъдат мотивирани да работят, защото ще получават много по-сериозни стипендии, като работни заплати, обясни ректорът.
Персонализация на обучението няма как да бъде постигната с настоящия модел на финансиране на университетите, каза още Станимиров. Според него в разработената комплексна оценка за качеството на обучение във висшите училища има определени деформации и е редно да се потърсят и други аргументи за финансирането им, като се има предвид, че част от тях са по-фундаментално насочени, а други са по-прагматично ориентирани. Ректорът коментира още, че е нужно да се промени и правилото едва 10 процента от часовете на студентите да се водят от представители на бизнеса.
ИУ стартира съвместна магистърска програма с още три чуждестранни университета
За приема в университета за новата учебна година ректорът посочи, че има предварителни изпити. Постигналите добри резултати получават сертификати, с които могат да кандидатстват през юни на редовната сесия, заедно с тези, които подават документи на база оценките си от държавните зрелостни изпити. През тази година младежите ще могат да избират от общо 77 програми за професионален бакалавър, бакалавър, магистър и доктор. При бакалавърските новост е „Морски бизнес и международна търговия“, която е на английски език. Университетът стартира и четири нови магистърски специалности. „Аутсорсинг и бизнес развитие“ се предлага в партньорство с Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии. „Мениджмънт на образованието“ е друга магистърска програма, насочена към хора, работещи в сферата на образованието и желаещи да формират или развият управленски компетенции, обясни Станимиров. Третата програма е „Бизнес администрация“ с преподаване на английски език. Много сериозен интерес има към „Междукултурен бизнес“, която също е на английски език, допълни ректорът. По думите му тя ще се реализира от четири университета – ИУ-Варна, ИУ в Катовице, Полша, университета в Дебрецен, Унгария, и университета „Кардинал Херера“ в Испания. На практика бъдещите магистри ще учат по един семестър във всяко от висшите училища, като накрая се издава обща диплома, обясни Станимиров.
В международното поле работим изключително интензивно, допълни ректорът. В университета учат близо 300 студенти от над 30 държави, като силно присъствие има и от българските общности от Украйна, Молдова, Република Северна Македония.
/АКМ/
news.modal.text
