site.btaБиологична терапия помага на засегнатите от тежка астма да избегнат нежеланите ефекти от лечение с кортикостероиди, каза доц. Милена Енчева

Съвременната биологична терапия помага на засегнатите от тежка астма пациенти да постигнат много добро качество на живот, постигайки контрол над болестта и да избегнат нежеланите ефекти от лечение с кортикостероиди. Това каза в интервю за БТА доц. Милена Енчева, началник на Клиниката по пневмология и фтизиатрия към Военномедицинска академия. Биологичната терапия за лечение на тежка астма е изцяло реимбурсирана от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Немалко пациенти не са информирани за прилаганата терапия, каза още тя.

В България от астма вероятно са засегнати над 400 хиляди души, а заболяването може да се прояви във всяка възраст, допълни лекарят. В клиниката лекуваме пациенти, които за първи път се диагностицират с астма след 50-годишната им възраст, дори имаме пациенти, които за първи път се сблъскват с астма, когато са над 70-годишна възраст.

Биологична терапия на астма

Биологичната терапия на астма, изцяло реимбурсирана от НЗОК, е достъпна и за българските пациенти, като тя се прилага при тежка форма на болестта. Терапията е насочена срещу клетки и интерлевкини (биологично активни медиатори), които са отговорни за симптомите на заболяването – бронхиално възпаление, бронхоспазъм, хиперсекреция и др.,каза още доц. Енчева. По думите ѝ с биологичната терапия се постига много добър контрол на симптомите. Едно от най-големите постижения на биологичната терапия е, че пациентите, които са използвали многократно кортикостероиди в различни форми в продължение на години, значително намаляват дозите им или ги спират изцяло. Както е известно, честата употреба на кортикостероиди се свързва със значими нежелани ефекти (вторична хипертония, диабет, остеопороза, катаракта, мускулна слабост, повишено телесно тегло и др).

Астмата

Понякога изявите на астмата започват след преболедувани вирусни или инфекциозни заболявания, посочи доц. Енчева. Бронхиалната астма често започва в детска възраст, след което има голям период на затишие и в по-зряла възраст болестта се реактивира. В други случаи, обаче, астмата има късно начало, в различни възрастови групи, провокирана от инхалаторни тригери – фини прахови частици, алергени, тютюнопушене, професионални вредности. Астма може да се диагностицира след 30, 50 и дори 70-годишна възраст. Началото няма корелация с тежестта на болестта. Има пациенти, които никога не са имали симптоми, но скоро след първите оплаквания бързо прогресират до тежки форми на бронхиална астма.

Симптоми

Кашлицата не е най-типичният и единствен симптом на астмата, но това, което най-често води пациентите при нас, е точно сухата, дразнеща и мъчителна кашлица, често спастична и протичаща като пристъп, обясни лекарят. По думите ѝ типични са задухът при издишване, стягане и бодежи в гърдите. Симптомите често се проявяват нощем или призори, след събуждане.

Тежка астма и жени

Тежката астма много често се появява при жени, които са на около 50-годишна възраст, имащи наднормено тегло и са засегнати от придружаващи заболявания като хроничен алергичен ринит с носна полипоза, атопичен дерматит или други алергии, обясни доц. Енчева. Тежка астма се наблюдава сред пациенти, които нямат добър контрол на заболяването, въпреки че се придържат стриктно към предписаната терапия. Различни патофизиологични и имунологични механизми в организма водят до алергично възпаление на дихателните пътища, свързано с бронхоспазъм и именно те се повлияват най-добре от кортикостероиди. Моноклоналните антитела блокират именно тези патологични механизми и така подобряват контрола на заболяването. Те „заместват терапевтичните ефекти на кортикостероидите и намаляват нежеланите им ефекти за пациентите, страдащи от тежка астма, допълни доц. Енчева.

Алергична и бронхиална астма

Има различни класификации на астмата, в зависимост от етиологията, тригерите, механизмите, които участват във възпалението на дихателните пътища и клетките, предизвикващи това възпаление. По-често срещаните прояви са алергичните и пациентите винаги питат дали, ако се отстрани алергенът, ще изчезне и астмата. Логично е да е така, каза още тя. Обикновено, когато има точно определени алергени, лесно можем да кажем на пациента да ги избягва, но за съжаление страдащите от алергия и от алергична астма много често проявяват множество алергии, добави доц. Енчева. По думите ѝ не винаги може да се идентифицира причинителят, а често те са много. Няма как пациентът да избегне полените, например, които са във въздуха, или алергените, които са в домашния прах.

Мръсен въздух

Факт е, че в последните години много се говори за ролята на замърсения въздух, а София е един от най-мръсните градове в Европа, каза още доц. Енчева. Няма как това замърсяване да не се свързва с респираторни болестни състояния, по-специално на алергичните и на бронхиалната астма. Фините прахови частици, които са навсякъде, са разпространители на много алергени, допълни тя.

Ковид пандемия и астма

Не мога да заявя категорично, че след пандемията се е повишил броят на болните от астма, но бих казала, че има много пациенти, които след коронавирусната инфекция отключват прояви на бронхоспазъм. При някои пациенти състоянието е преходно и след адекватно лечение изчезва. При други пациенти обаче се появява рецидивиращо и при тях трябва да приемем диагнозата бронхиална астма, каза още доц. Енчева. Изявата на бронхиална астма може да се свърже и с други вирусни и инфекциозни болести, така че не би трябвало да твърдим, че коронавирусът е причината за астма.

Има ли дефинитивно лечение

Биологичната терапия за пациентите с тежка астма постига много сериозен контрол на болестта, като чрез нея се постига „ремисия“ на бронхиална астма - настъпват  периоди, в които липсват или много рядко се проявяват симптоми на бронхиална астма. Няма понятие като „излекуване на бронхиална астма“, но има постигане на контрол, добави лекарят. Астмата може да се изяви винаги, ако веднъж е съществувала у човека.

Наследственост

Има известна степен на наследственост, особено сред пациенти с алергична астма, посочи доц. Енчева. Винаги разпитваме пациентите за наличие на алергии и/или бронхиална астма при техните роднини, тъй като болестта  може да се изявява при няколко поколения, допълни тя.

Опасност

Астмата може да бъде опасна за всеки човек, дори и при хора, при които тя се проявява леко и рядко. Те винаги са заплашени от развитие на тежък астматичен пристъп, ако в някакъв момент има дразнител, причинител на алергична реакция. Един такъв пристъп винаги би могъл да доведе до остра дихателна недостатъчност и дори летален изход, посочи още доц. Енчева.

Астма и последици

Астмата може да доведе до пулмонална хипертония, когато протича тежко и има лош контрол в продължение на години. Тогава пациентите навлизат във фаза на нереверзибилна (необратима) обструкция на дихателните пътища и е възможно тя да премине в хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). В последните издания на международните ръководства за астма и ХОББ се приема, че пациентът може да е засегнат и от двете заболявания, добави доц. Енчева.

Познаването на критериите за диагноза и стъпките за лечение на бронхиалната астма са от ключово значение за постигане на контрол на симптомите на болестта, за избягване на обострянията и за недопускане на прогресия. Информираността относно новите биологични терапии помага за разпознаване на пациентите с тежка астма, които често приемат кортикостероиди (перорални и парентерални) и страдат от всички нежелани ефекти.

Световният ден на астмата се отбелязва в първия вторник на април. Отбелязването на деня е по идея на Глобалната инициатива за астма (Global Initiative for Asthma – GINA), като тази година мотото е „Обучението за астма дава възможности“. Информираността и обучението на пациентите с бронхиална астма относно поведението им за хода на болестта и правилното лечение има много голямо значение за постигане на контрол на симптомите. Лекарите, ангажирани с проблема бронхиална астма, основно лични лекари и пулмолози, трябва да познават общоприетите препоръки за лечение на болестта, базирани на медицински доказателства. Новите биологични терапии дават възможности за контролиране на симптомите на тежка астма, от която страдат между 3 и 5% от пациентите с астма.