site.btaНа 5 май 1993 г. е основана Българската асоциация на фермерите

На 5 май 1993 г. в София е учредена Българската асоциация на фермерите (БАФ). Тя е първата аграрна неправителствена нестопанска професионална организация, възникнала след промените от 1989 г. като организация за подпомагане и стимулиране дейността на частните земеделски производители и защита на техните интереси. За първи председател на асоциацията е избран Стефан Стефанов. Правоприемник на БАФ е Съюзът на частните земеделски стопани, създаден на 12 май 1990 г. 

В бюлетин „Вътрешна информация” на БТА четем за събитието:

За някои земеделието е съдба

София, 12 май 1990 г. /БТА/ Хора, за които земеделието е съдба – такива са участниците в започналия днес в столицата учредителен конгрес на Съюза на частните земеделски стопани. Много от тях са участвали в колективизацията на селското стопанство, преживели са ентусиазма на изграждането на ТКЗС, били са съпричастни на развитието на селското стопанство през 60-те години. После са били свидетели, а вероятно са имали и дял в зародилите се през следващото десетилетие трайни негативни процеси, довели отрасъла и българското село до сегашната тежка, дълбока и всестранна криза. 

По този начин определи участниците в конгреса секретарят на временния инициативен комитет за създаване на съюза Стефан Стефанов. Както в доклада, така и в разискванията акцентът бе поставен върху натрупалите се големи и трудни за решаване проблеми. Това са намалялото и застаряло селско население, малкото обработваема земя за сметка на изоставената, физическото и моралното износване на материално-техническата база, ниската степен на механизация и автоматизация. Списъкът от наболели въпроси продължава с недостига на специалисти и работна ръка, с лошите икономически и социално-битови условия на селскостопанския труд, с ниското равнище на социалната и техническата инфраструктура в селата.

Съзнанието, че досегашният аграрен модел за икономическо развитие на селото е неефективен и убеждението, че селското ни стопанство не може да се развива без частна собственост, е обединяващият момент в разгорялата се дискусия. В продължение на два дни делегатите ще обсъждат характера и съдържанието на дейността на съюза. Формирането на частните земеделски стопанства ще става в няколко направления – според специализацията на производството, формата на собственост, характера на труда и в зависимост от спецификата на района.

Съюзът се изгражда върху няколко основни принципа. На първо място е доброволното членуване в него, самостоятелност и самоопределяне по отношение на стопанските и държавно-управленските структури на всички равнища. Това не означава постоянна конфронтация, но и не е равносилно на примиренчество в случаите на пренебрегване на интересите на частните земеделски стопани. Съюзът се обявява за единство с независимите синдикални организации на трудещите се от земеделието и с частните фирми от другите отрасли, но и за ненамеса във вътрешната уредба и дейност на частните земеделски стопанства. 

Широко място бе отделено на проектите за устав и платформа на организацията. Основните моменти от тях са свързани със застъпничеството на съюза за изменение на законодателството и на нормативни документи с оглед интересите на своите членове. В същото време той ще приема и собствени нормативни документи за координиране на дейността на дружествата и на техните членове в снабдяване, реализацията на продукцията и услугите.

***

Съюзът на частните земеделски стопани се преименува в асоциация на фермерите

Стара Загора, 5 май 1993 г. /БТА/ Съюзът на частните земеделски стопани, основан на 12 май 1990 година, днес организира своя извънреден конгрес. Двадесет и девет делегати представляваха 9 хиляди членове на съюза, обединени в 35 регионални съюза. Освен тях на конгреса бяха регистрирани като участници отделни частни стопани. Присъстваха още и представители на научни институти, селскостопански специалисти, гости. След доклада на председателя на съюза д-р Стефан Стефанов участниците обсъдиха принципни проблеми на фермерството и тяхното проявление в конкретните условия на преход към частното владеене на земя, ферми и инвентар. Предложен бе нов устав на обединението на частни земеделски стопани, в който се предложи преименуването на съюза в Българска асоциация на фермерите. Конгресът утвърди този документ. В него е записано, че целта на асоциацията е „изграждането на модерно селско стопанство на основата на частната собственост върху земята, подпомагане и стимулиране на дейността на фермерите, защита на икономическите им интереси”.

Организационната структура на асоциацията запазва досегашния модел на местни дружества и регионални съюзи, но в подотраслите на селскостопанската дейност ще могат да се организират и браншови съюзи. Те ще бъдат легитимни след утвърждаване и вливане в асоциацията. Върховен ръководен орган е общото събрание, което се събира на три години. 

Разпоредителен орган е управителният съвет, който вместо седем членове ще има девет. 

Избран бе новият управителен съвет. Сред членовете му са главният редактор на вестник „Български фермер” Васил Аспарухов, директорът на банка „Земеделски кредит” Стефан Желев, говорителят на Министерството на земеделието – Иван Станев.

За председател на Българската асоциация на фермерите бе избран единодушно Стефан Стефанов. Заместник-председател е Васил Аспарухов.