site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 28 април в историята

28 април 2024 г., неделя, 17-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 6 Неделя на Великия пост - Вход Господен в Йерусалим - Връбница - Цветница. Св. апли Иасон и Сосипатър.

Цветница е подвижен празник и се отбелязва в неделята след Лазарова събота, една седмица преди Великден. Посветен е на тържественото посрещане  на Исус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Според евангелските текстове Христос влиза на магаренце в Йерусалим и е приветстван от хората с възгласи "Осанна", задето е възкресил Лазар предния ден - в събота. Христос отива в храма и с царствена власт изгонва оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършва множество изцеления на слепи, хроми и недъгави. Денят на влизането на Христос в Йерусалим бележи началото на най-скръбната седмица в живота на вярващите  християни - времето, в което Христос приема страданието и кръстната смърт, за да изкупи греховете на човечеството и чрез своето възкресение от мъртвите да му дари надеждата за спасение и вечен живот. Седмицата от Цветница до Възкресение Христово се нарича Страстна седмица. На службата в храмовете на Цветница хората носят осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки, с които е бил посрещнат Исус Христос в Йерусалим. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве. Празникът Цветница се нарича още Цветна неделя, Вая, Кукленден. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи своето венче и омесен обреден хляб (кукла) и всички изпълняват обичай "кумичене". Венчетата се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към къщата си. На Цветница празнуват всички, които носят имена на цветя, растения и дървета като Цветан, Цвета, Цветанка, Цветелина, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Камелия, Теменужка, Ясен, Явор и др.

Празникът на град Мъглиж. Отбелязва се на църковния празник Цветница.

Празникът на град Провадия. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 1997 г. на църковния празник Цветница.

По света се отбелязва:

Международният ден в памет на загиналите и пострадалите при трудови злополуки и професионални болести. Отбелязва се от 1996 г. по инициатива на Международната конфедерация на профсъюзите, за да се популяризира ролята на профсъюзното движение за постигането на безопасни и здравословни работни места и да се почете паметта на загубилите живота си при трудови злополуки и професионални болести. По данни на Международната конфедерация на профсъюзите над три милиона работници умират всяка година при трудови злополуки или от професионални заболявания. Мотото на деня през 2024 г. е: "Климатичните промени и здравето на работниците".

Световният ден за безопасност и здраве при работа. Отбелязва се от 2003 г. съгласно решение на Международната организация на труда, с цел да се привлече вниманието на международната общност за създаване на здравословни и безопасни условия на труд,  за разработване на национални политики и система за спазване на законодателството за безопасност и здраве при работа. През юни 2022 г. Международната организация на труда включва правото за "безопасна и здравословна работна среда" в основните принципи на  организацията за правата на работното място.

Световният ден на побратимените градове. Отбелязва се от 1963 г. през последната неделя на април по инициатива на Световната федерация на побратимените градове, създадена на 28 април 1957 г., с цел да се популяризира укрепване на връзките между градовете.

На този ден в България:

1888 - С Приказ 244 на военния министър полк. Сава Муткуров се регламентира издаването на списание "Военен журнал", с което е поставено началото на военното книгоиздаване в България. Първият броя на списанието излиза на 15 май 1888 г. Списанието излиза до 1947 г. с две прекъсвания през 1913 г. и 1916-1919 г. Пръв главен редактор е майор Рачо Петров, началник на Генералния щаб. Със Заповед 16 на министъра на отбраната от 27 януари 1992 г. е възстановено името "Военен журнал" на сп. "Военна мисъл" като двумесечно издание на Министерството на отбраната. От 2000 г. екипът на "Военен журнал" се влива в редакционния екип на Военна академия "Георги Стойков Раковски", а от 2016 г. списанието е издание на Военната академия "Георги Стойков Раковски".

1951 - Влиза в експлоатация Бръшлянската напоителна система - първата инженерна напоителна система в България за напояване на 180 000 дка. Построена е с помощта на СССР и с нея се полага началото на тази дейност на територията на сегашните Русенски, Силистренски и Разградски окръзи.

1963 - В Габрово е открит Завод за електротелфери. Заводът е създаден на 1 април 1961 г., а от 15 март 1967 г. заводът се казва "Подем". Негов правоприемник (след приватизация през 2002 г.) е "Подемкран" АД. Заводът е най-големият производител на електрически въжени телфери в Централна и Източна Европа.

1963 - В Ботевград е открит Завод за полупроводникови прибори. След 1989 г. се преименува в Комбинат по микроелектроника. От 1999 г. е обявен в несъстоятелност. През 2001 г. белгийската фирма "ЕПИК електроник асембли" открива в сградата на завода нов завод за производство на електронни модули. От 2011 г. заводът е собственост на регистрираното в Холандия дружество "Кооператив ИМИ Юръп", което е собственост на търгуваното на борсата във Филипините дружество "Интегрейтид микро електроникс", в резултат на което българската компания приема името "Интегрейтид микро- електроникс България".

1964 - Дипломатическите отношения на България с Италия са издигнати в ранг на посолства. Отношенията между двете страни са установени на 25 юли 1879 г. на ниво дипломатически агентства. Прекъснати са на 23 септември 1915 г. и са възстановени  на 14 септември 1920 г. на ниво легации. Отново са прекъснати на 7 септември 1944 г. и възстановени на 3 януари 1945 г.

1971 - България установява дипломатически отношения с Еквадор.

1990 - В София е учредена Първа частна банка. На 24 юли 1990 г. е регистрирана като акционерно дружество. На 23 декември 1997 г. Софийският градски съд я обявява във фалит.

1999 - В квартал Горна баня в София ракета на НАТО тип "Харм" пада върху къща. В периода 24 март-10 юни 1999 г. се провежда операция "Решителна сила" на НАТО в СР Югославия. Нанесени са само материални щети.

2002 - В Археологическия институт с музей при БАН е констатирана кражба на 924 сребърни и 23 уникални златни монети. Сред крадените сребърни монети е един тетрастатер на Дероний, 227 броя от съкровището на с. Режанци - тетрадрахми тип Филип Втори и 52 тетрадрахми на Патрий, и 642 броя денари на Траян.

2004 - Турската компания "Опет Айгаз България" открива първата си бензиностанция в България на "Цариградско шосе" в София.

2006 - В София заместник министър-председателят и министър на външните работи на България Ивайло Калфин и държавният секретар на САЩ Кондълиза Райс подписват Споразумение между правителствата на България и САЩ в областта на отбраната, предвиждащо в България на ротационен принцип да могат да  пребивават до 2500 американски военнослужещи, разположени в български военни съоръжения. Съоръженията за съвместно ползване са учебен полигон "Ново село", включително складови съоръжения в Айтос, военновъздушните бази "Безмер" и "Граф Игнатиево". Споразумението е ратифицирано от 40-ото Народно събрание на 26 май 2006 г.

2011 - В Монтана е представен лекотоварен автомобил, който се движи с батерия, вместо с гориво, направен от фирма в Лом с изцяло български материали - батерия от завод в Монтана, трансмисия от друг в Ловеч, гуми от Видин. Изпитателният модел е малък камион, който може да превозва до един тон товар на разстояние до 40 км с едно зареждане на батерията.

2016 - Парламентът приема окончателно на второ четене промените в Изборния кодекс. Съгласно промените на президентските избори през 2016 г. машинното гласуване ще се въведе в най-малко 500 избирателни секции, ще се извършва и експериментално машинно преброяване по правила, приети от ЦИК. Депутатите приемат гласуването да е задължително. Прието е да не се допуска образуване на избирателни секции извън дипломатическите и консулските представителства на България. Изключение са населените места на държавите-членки на Европейския съюз, в които няма дипломатическо или консулско представителство, където ще се образуват избирателни секции при наличие на не по-малко от 100 избиратели, подали заявления за гласуване.

2017 - 44-ото Народно събрание приема декларация, с която изразява подкрепа за държавното единство и териториалната цялост на Република Македония. Декларацията е по повод събитията от 27 април, когато в парламента на Македония нахлуват около 200 протестиращи и започват  да се бият с депутати след избирането на етнически албански за председател на парламента. При сблъсъците са ранени 77 души, сред които депутати и 22-ма полицаи.

2018 – В София на посещение е  генералният секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Анхел Гурия. На среща с министър-председателя Бойко Борисов и президента Румен Радев е обсъдена българската кандидатура за членство в организацията.
 
2023 - Васил Найденов изнася концерт в клуб  Lido в Берлин, Германия, за първи път след близо 15 години. Последното му професионално гостуване там е през 2007 г.

На този ден по света:

1920 - Образувана е Азербайджанската съветска социалистическа република. От 12 март до 5 декември 1936 г. е в състава на Закавказката федеративна република. От 5 декември 1936 г. е включена в състава на СССР като самостоятелна съветска република. На 30 август 1991 г. на извънредна сесия Върховният съвет на Азербайджан приема "Декларация за възстановяване на държавната независимост на Република Азербайджан", а на 18 октомври 1991 г. парламентът приема Конституционен акт за държавната независимост на Република Азербайджан.

1923 - В Лондон, Великобритания, е открит националният стадион "Уембли". Известен първоначално като Имперски стадион, той е построен в предградието "Уембли". През 2003 г. е разрушен частично и построен наново. Официално е открит на 17 март 2007 г.

1936 - Крал Фарук се възкачва на престола в Египет. Той е свален от власт на 23 юли 1952 г., когато започва Юлската революция за национално освобождение. На 18 юни 1953 г. Египет е провъзгласен за република.

1939 - Извършен е първият полет без междинно кацане над Атлантическия океан от Москва, СССР, до о. Мискоу, САЩ. Самолетът, управляван от летците Владимир Кокинаки и Михаил Гордиенко, изминава разстоянието от 8000 км за 22 часа и 56 минути.

1947 - Начало на експедицията на норвежкия изследовател Тур Хейердал с дървения сал "Кон-Тики". Хейердал и петимата му спътници отплават от пристанищния град Каляо в Перу. Прекосяват Тихия океан за 101 дни, като изминават 6980 км, и на 7 август 1947 г. достигат кораловите острови от архипелага Туамоту, Френска Полинезия. Целта на експедицията е да бъде потвърдена теорията на Тур Хейердал, съгласно която е възможно заселването на полинезийските острови да е започнало от древните жители на Южна Америка. Според Тур Хейердал в Полинезия пристигат две последователни вълни от хора. Първата идва от Перу със салове от балсови трупи, а векове по-късно втора етническа група достига Хавайските острови с големи двойни канута от Британска Колумбия. Резултатите от изследванията на Тур Хейердал са публикувани в книгата му "Американски индианци в Тихия океан" (1952).

1959 - В Хавана, Куба, правителството със Закон 299 от 28 април 1959 г. създава културната институция "Каса де лас Америкас" - научноизследователски и информационен център за латиноамериканска култура. Основана е от Хайде Сантамария, която е неин първи председател (29 април 1959-28 юли 1980).

1969 - Шарл де Гол, първи президент на френската Пета република, подава оставка. Той заема поста от 21 декември 1958 г. и подава оставка след произведен на 27 април 1969 г. референдум. С 52,41 процента от гласовете е отхвърлен законопроектът за административно-териториалната реформа и за трансформирането на Сената (горната камара на парламента) в съвещателен орган. Шарл де Гол е президент на Франция и от 8 август 1944 г. до 20 януари 1946 г., когато подава оставка след конфликт между политическите партии и несъгласие с проекта за нова конституция на Четвъртата френска република. Според него в проекта е разпределена прекалено голяма власт на парламента и променящите се партийни коалиции. 

1992 - Създаден е Държавният архив на Русия с указ 809 на правителството. Архивът е правоприемник на Централния държавен архив на Октомврийската революция, висшите органи на държавните власти и органите на държавното управление на СССР (ЦГАОР СССР) и Централния държавен архив на РСФСР (ЦГА РСФСР).

2005 - В Буенос Айрес, Аржентина, е открит първият по рода си в света музей на външния дълг, чиято цел е хората да разберат колко опасно е вземането на пари назаем от чужбина, три години, след като Аржентина обявява най-големият мораториум по външен дълг в съвременната история. Музеят се връща чак до първия мораториум на Аржентина в началото на 19-и в. и представя подробно начина, по който външният дълг на страната е нараснал лавинообразно през последните 30 години.

2008 - В Иракския национален музей в Багдад се провежда церемония по предаването от сирийските власти на около 700 ценни древни експонати, разграбени в първите дни след свалянето на Саддам Хюсейн през пролетта на 2003 г. Сред експонатите, иззети от сирийските власти от контрабандисти, са златни огърлици, кинжали, глинени статуи и съдове.

2017 - В Цетине, историческата столица на Черна гора, с 46 гласа "за" от 81 депутати, парламентът ратифицира Споразумението за присъединяване на Черна гора към НАТО.

2019 - Около 700 000 души са засегнати от преминаването на циклон в провинция Кабо Делгадо в Мозамбик и на Коморските острови.

2020 - Колумбия официално става 37-ата членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Страната получава покана за членство в организацията през  май 2018 г.

2021 - Европейският парламент приема закон, съгласно който интернет платформите трябва да премахват от уебсайтовете си съдържание, представляващо терористична пропаганда в рамките на един час след откриването му. Изключения са допустими, когато става въпрос за съдържание, създадено с артистични цели.
       
2022 - Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) обявява официално края на мониторинговата си мисия в Украйна. На 31 март 2022 г. Русия налага вето за удължаването на мандата на мисията. Мисията започва работа през 2014 г., с цел да се наблюдава прилагането на прекратяването на огъня между двата сепаратистки региона в Източна Украйна и властите в Киев.

2023 - Президентът на Русия Владимир Путин подписва указ, с който официално максималната присъда за държавна измяна се променя от 20 години на доживотен затвор.

Родени на този ден българи:

Венелин Коцев, български политик (1926-2002).
Член на Централен комитет на Българската комунистическа партия (19 ноември 1966-8 декември 1989). Депутат в 5-ото и 6-ото Народно събрание (1966-1976). Заместник-председател на Министерски съвет (3 юли 1972-4 юли 1974). Посланик на България в Мавритания (юни 1975-януари 1980), Италия (23 септември 1976-април 1984), Малта (16 ноември 1977-април 1984), Унгария (25 август 1986-март 1990). Заместник-министър на машиностроенето (15 юни 1984-1986).

проф. Димитър Овчаров, археолог и изкуствовед (1931-2013).
Ръководител на разкопките на старите български столици Плиска и Преслав. Със съпругата си Мария Овчарова са основоположници на професионалното музейно дело и основатели на музея в Търговище като самостоятелен културен институт. Уредник в отдел "Възраждане" в Окръжния историческия музей във Велико Търново (1956-1960). Директор на Окръжния исторически музей в Търговище (1960-1968). Научен сътрудник в Националния военноисторически музей в София (1960-1968). От 1973 г. до пенсионирането си през 2001 г. работи в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките, ръководител на Секцията по средновековна археология в него (1983-1993). Над 20 години е редактор на сп. "Археология" и негов главен редактор (1993-2001). Автор е на над 300 статии и студии и на около 250 научнопопулярни труда, сред които "Паметници на ранновизантийското изкуство в България, IV-VII в.", "Стари български столици - Плиска, Преслав, Търновград", "Византийски и български крепости V - Х в.", "Български средновековни рисунки-графити", "Големият царски дворец във Велики Преслав. том I. Преславската патриаршия през Х в.", "Човек и добре да живее, умира" и др. Почетен гражданин на Търговище (2011). Носител на орден "Стара планина" втора степен за изключително големите му заслуги в областта на културата (19 май 2011).

Михаил Петков, художник (1933-2015).
Създател на телевизионната графика в България. Дълги години работи като художник в Българската национална телевизия (БНТ). Автор е на графични изображения за телевизионни предавания на БНТ, сред които "По света и у нас", "Панорама", "Спортен екран" и др. Участвал е в общи, национални и регионални изложби на графиката и илюстрацията, както и в представителни изложби на българското изкуство в чужбина, както и в международни биеналета на графичното изкуство. Реализирал е самостоятелни изложби в България, в Полша и Франция. Заместник- председател на Съюза на българските художници /СБХ/ (1989), два мандата е бил член на Управителния съвет на СБХ, два мандата (от 1990) - секретар на секция "Графика". Носител на годишната награда на Съюза на българските художници за графика (1988), на наградата на Министерство на културата за принос в областта на българската култура (1997), на награда на Съюза на българските художници за цялостно творчество (1999) и др.

доц. Людмила Григорова, литературен критик и преводач (1943-2022).
Работила е в Института за литература при Българската академия на науките. Авторка е на монографии, сборници с критика и есеистика, сред които "Творецът и неговият двойник (Проблеми на творческата личност в западноевропейската литература през ХIХ и ХХ в.)", "Автобиографизъм и творчество", "Драма на парадокса (Оскар Уайлд в българския културен контекст)", "Димитър Димов: La femme moderne (Български и европейски паралели)" и др. Превежда от английски език.

Красимир Петров, поет (1945-2019).
Автор е на поетичните книги "Сказание", "Тръпчиво слънце" (1990), "Трепети на светлината" (1995), "Сянката на градския часовник" (1996), "Реките чезнат, но не спират", "Сенки ненагледни", "Светлинка над ореоли" (2011), "Сянка на река" (2014), "Квадратно слънце" (2017) и др.  Носител на множество литературни награди, а негови стихове са превеждани на руски, полски, немски, английски, френски и гръцки език.

проф. Ангел Станков, български цигулар, диригент и музикален педагог (1948).
Камерен изпълнител, концертмайстор на Софийската филхармония и диригент. От 1996 г. е преподавател в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Заместник-ректор на академията (1999-2008). Изнасял е концерти в повечето европейски страни, САЩ, Япония, Тайван, Република Корея, Сингапур и Куба, като е свирил в Карнеги Хол в Ню Йорк, Кенеди Сентър във Вашингтон, Гевандхауз във Лайпциг, Залата на Московската консерватория, Изуми Хол в Осака, Сънтори Хол вТокио, Операта в Ница и др. Дирижира първоначално камерни оркестри, между които оркестъра на Националната музикална академия "Любомир Пипков". Като диригент Ангел Станков е гостувал на оркестрите в Солун, Ниш, Киев, Харков. Носител на Ордена на Британската империя (25 февруари 2009). Той е първият български музикант, награден с орден на кралица Елизабет Втора.

Николай Вълчинов (ист. име Николай Николов), писател, актьор, сценарист и режисьор (1950-2010).
Автор е на книгите "Застраховка за магарето" (1985), "Сезонът на канарчетата" (1993),  "Другаде" (1995), "Послушни момчета" (2002), "Всичко е Колизеум" (2008) и др. Сценарист е на филмите "Амиго Ернесто" (1986), "19 метра вятър" (1986), "Годината на петела" (2003) и др. Режисьор е на филмите "Годината на петела" (2003), "Плач за една сянка" (1997), "Българският модел" (1998), "Сезонът на канарчетата" и др.

Иван Кулеков, писател сатирик, журналист и драматург (1951).
От началото на 80-те години на 20 в. до 1992 г. работи в редакция "Хумор, сатира и забава" на Българското радио. Сценарист в предаването "Хъшове" (1999-2001),  и в "Шоуто на Слави" (2001-2019). От 5 ноември 2019 г. е водещ на авторското журналистическо предаване "Вечерта на Иван Кулеков" по телевизия "7/8". Автор е на книгите "На нов ред", "Ръкописи", "Остават два живота", "Без време, без адрес, без ред", "Разумът на съня" и др., на пиеси, на документални филми, на сценарии за анимационни филми. Носител на първа награда от конкурса за нова българска комедийна пиеса за  пиесата "Гримьорна" на Драматичния театър "Рачо Стоянов" в Габрово (2003).

Марина Дикова, юрист и политик (1965).
Работила е като юрисконсулт в правния отдел на община Благоевград (1996-2001). Депутат в 39-ото и 40-ото Народно събрание (2001-2009). Заместник-председател на Национално движение "Симеон Втори" (дн. "Национално движение за стабилност и възход") (27 ноември 2007-28 ноември 2009). От 2003 г. е адвокат в Софийска адвокатска колегия.

доц. Марин Бодаков, български журналист, поет и литературовед (1971-2021).
От 2006 г. е преподавател, а от 2011 г. е главен асистент в катедра "Пресжурналистика и книгоиздаване" на Факултета по журналистика и масова комуникация. Редактор в сп. "Български месечник" (1997-2000), във в. "Култура" (2000-2018) и в. "К" (2018-2019). Съветник по въпросите на културата в кабинета на председателя на Народното събрание Георги Пирински (2006-2009). Автор е на монографиите "Кой "уби" критиката: Политики на представяне на българската литература в печатните медии през 90-те години на ХХ век" (2019) и  "Критика и искреност. Случаят Йордан Маринополски" (2020), на осем стихосбирки и стотици статии и рецензии. Преподавател по жанрове в печата, публицистика и художествена критика в катедра "Пресжурналистика и книгоиздаване" на Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Носител на награди за поезия и критика.

Лъчезар Борисов, икономист (1978).
От 2002 г. е работил в Министерството на икономиката. От 2006 г. до 2017 г. е бил началник на отдели "Преструктуриране и капиталови пазари", "Управление и преструктуриране на държавното участие",  "Инвестиционни проекти, международни програми и маркетинг" и "Стратегически анализи и прогнози". Бил е член на Управителния съвет на Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници. Заместник-министър на икономиката (2 февруари 2017-24 юли 2020). Министър на икономиката (24 юли 2020-12 май 2021). Публикувал е научни статии в сферата на антимонополното законодателство и моделите на пазарно стопанство, платежния баланс на страната и банковата ефективност при сливанията и поглъщанията.

Илиян Евтимов, състезател по баскетбол (1983).
Има френско гражданство и се е състезавал за националния отбор на Франция.

Цветелина Найденова, състезателка по художествена гимнастика (ансамбъл) и треньор (1994).
Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 2016 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. От световни първенства печели два златни медала (2011, 2014), два сребърни медала (2014, 2015) и три бронзови медала (два медала през 2011 и един медал през 2015). От европейски първенства печели един златен медал (2014) и два бронзови медала (2014, 2016). Прекратява състезателната си кариера след Олимпийските игри през 2016 г. От септември 2017 г. е треньорка.

На този ден са родени и:

Франц Ахард, немски физик и химик (1753-1821).
Открива метод за производството на захар от захарно цвекло. През 1801 г. с подкрепата на краля на Прусия Фридрих Вилхелм III отваря първата рафинерия за захарно цвекло.

Джеймс Монро, американски политик (1758-1831).
Губернатор на щата Вирджиния (1799-1802 и 1811). Пети президент на САЩ (4 март 1817-4 март 1825). Автор е на т. нар. доктрина Монро - Декларация за принципите на външната политика на САЩ, обявена в посланието му до Конгреса на 2 декември 1823 г. 

Тобиас Асер, нидерландски юрист и политик (1838-1913).
Носител на Нобелова награда за мир за 1911 г. заедно с австрийския журналист и пацифист Алфред Фрид като пионер в областта на международните отношения, заслужил репутацията си на един от лидерите на модерната юриспруденция. Наградата е признание за дейността му в областта на международния арбитраж.

Карл Краус, австрийски писател, поет сатирик, критик и публицист (1874-1936).

Никола Ромео, италиански инженер (1876-1938).
Основател на автомобилната компания "Алфа Ромео" (1918).

Антониу Салазар, португалски икономист и политик (1889-1970).
Министър-председател на Португалия в продължение на 36 години (5 юли 1932-25 септември 1968), главен идеолог на т. нар. Нова държава. Изпълняващ длъжността президент на Португалия (18 април 1951-29 юли 1951). Три пъти заема поста министър на отбраната (1932, 24 ноември 1936-6 септември 1944, 13 април 1961-4 декември 1962), два пъти е министър на финансите (3 юни 1926-19 юни 1926; 28 април 1928-28 август 1940), министър на колониите (21 януари-20 юли 1930), министъра на флота (1936, 1939) и министър на външните работи  (24 ноември 1936-4 февруари 1947). Един от основателите на партията "Католически център" (1918), на фашистката партия "Национален съюз" (1930). Неговото управление продължава до 25 септември 1968 г., когато е свален от власт с военен преврат (т. нар. Революция на карамфилите).

Морис Торез, френски политик (1900-1964).
Генерален секретар на Френската комунистическа партия (1930-1964).

Феручио Ламборджини, италиански автомобилен конструктор (1916-1993).
Основател на автомобилната компания "Ламборджини" (1963).

Донатас Банионис, литовски актьор и режисьор (1924-2014).
Участвал е в над 70 филма, сред които "Адам иска да бъде човек" (1959), "Никой не искаше да умира" (1965), "Мъртъв сезон" (1968), "Гоя или тежкият път на познанието" (1971), "Соларис" (1972), "Бягството на мистър Маккинли" (1975), "Дни от живота на Бетовен" (1976 ) и др. Народен артист на Литовска ССР (1973). Народен артист на СССР (1974). Почетен гражданин на гр. Паневежис (1999). Удостоен с орден Гедиминас III степен - едно от най-високите отличия на Литва, и кавалер на руския орден "Дружба" (1999).

Кенет Каунда, замбийски политик (1924-2021).
Ръководи борбата на коренното население на Северна Родезия за независимост, в резултат на което през 1964 г. е провъзгласена независимостта на Република Замбия. Първи и единствен министър-председател на Северна Родезия (1964). Първи президент на Замбия (24 октомври 1964-2 ноември 1991). Генерален секретар на Движението на необвързаните страни (8 септември 1970-5 септември 1973). Председател на Организацията за африканско единство (1970-1971; 1987-1988).

Харпър Ли, американска писателка (1926-2016).
Носителка е на наградата "Пулицър" (1961) за романа "Да убиеш присмехулник" (1960), филмиран през 1962 г. За романа "Да убиеш присмехулник" (1960) печели награда "Пулицър" (1961). Романът е филмиран през 1962 г. Едва през 2015 г. е публикувана втората й книга "И страж да бди на пост".

Джеймс Бейкър, американски политик (1930).
Министър на финансите на САЩ (4 февруари 1985-17 август 1988). Държавен секретар на САЩ (25 януари 1989-23 август 1992).

Тарик Азиз (ист. име Михаил Юхана), иракски политик от асирийски произход (1936-2015).
Заместник министър-председател на Ирак (16 юли 1979-1 септември 2003). Министър на външните работи на Ирак (1983-23 март 1991).

Саддам Хюсеин, иракски политик (1937-2006).
Президент на Ирак (16 юли 1979-1 май 2003). Министър-председател (16 юли 1979-23 март 1991; 29 май 1994-1 май 2003). Главнокомандващ въоръжените сили на Ирак (16 юли 1979-1 май 2003). Генерален секретар на Арабската социалистическа партия "Баас" (16 юли 1979-1 май 2003).  Свален от власт след международна военна операция, ръководена от САЩ, с кодовото име "Свобода за Ирак" (20 март-1 май 2003). Арестуван е на 13 декември 2003 г. На 19 октомври 2005 г. в Багдад, Ирак, срещу него започва процес по обвинение, че е наредил убийството на близо 150 шиити в гр. Дуджаил през 1982 г. На 5 ноември 2006 г. е осъден е на смърт. Обесен е на 30 декември 2006 г.

Бари Шарплес, американски химик (1941).
Носител на Нобелова награда за химия за 2001 г. за разработването на хирални молекули за катализиране реакциите на окисление. Другата половината от наградата си поделят американският химик Уилям Ноулс и японският химик Риоджи Нойори, които я получават за разработване на структурно симетрични (огледални, хирални) молекули за катализирането реакциите на хидрогениране.

сър Тери Пратчет, британски писател (1948-2015).
Автор е на повече от 70 романа, първият от които "Килимените хора" е публикуван през 1971 г. Той е продал над 75 млн. книги. В поредицата си от комични фентъзи романи "Светът на Диска" има 40 романа, преведени на близо 40 езика. От тях до м. декември 2014 г. са продадени повече от 55 млн. екземпляра. Първата книга от поредицата "Светът на Диска" - "Цветът на магията", е публикувана през 1983 г. Оттогава издава средно по две книги на година. Сред другите му романи са "Тъмната страна на Слънцето", "Страта", "Автентичната котка", "Добри поличби", "Нация", "Пирамиди" и др. Тери Пратчет е вторият най-четен автор във Великобритания и седмият най-четен неамерикански автор в САЩ. Носител на медала "Карнеги" (2001) за романа си "Изумителният Морис и неговите образовани гризачи". Офицер на Британската империя от 1998 г. и рицар-бакалавър от 2009 г. заради приносът му към литературата.

Бруно Кърби, американски актьор (1949-2006).
Участвал е във филмите "Кръстникът" (1974), "Граница" (1980), "Добро утро, Виетнам" (1987), "Когато Хари срещна Сали" (1989), "Ние не сме ангели" (1989), "Дони Браско" (1997) и др.

Валтер Дзенга, италиански футболист (вратар) и треньор (1960).
Наричан Човека паяк, три поредни години между 1989 г. и 1991 г. е избиран за вратар номер 1 в света в класацията на Международната федерация по футболна история и статистика. През 1991 г. и 1994 г. с "Интер" печели Купата на УЕФА.

Диего Симоне, аржентински футболист (1970).
Като футболист с "Интер" (Италия) печели турнирът Купа на УЕФА (1998), а с "Лацио" (Италия) печели Суперкупата на УЕФА (1999). Като треньор с "Атлетико Мадрид" (Испания) печели два пъти турнирът "Лига Европа" и два пъти Суперкупата на УЕФА (2012, 2018).

Пенелопе Крус, испанска актриса (1974).
Участвала е във филмите "Шунка" (1992), "Бел Епок" (1992), "Гръцкият лабиринт" (1993),"Жива плът" (1997), "Отвори очи" (1997), "Момичето на твоите мечти" (1998), "Дон Жуан" (1998), "Всичко за майка ми" (1999), "Жена на върха" (2000), "Дрога" (2000), "Тези прекрасни коне" (2000), "Ванила скай" (2001), "Фанфан лалето" (2003), "Готика" (2003), "Сахара" (2005), "Бандитки" (2005),  "Завръщане" (2006), "Елегия" (2008), "Прекършени прегръдки "(2009), "Девет" (2009),  "Сексът и градът 2" (2010), "Карибски пирати: в непознати води" (2011), "На Рим с любов" (2012), "Свалки в облаците" (2013) и др. Носителка на награда "Оскар" за най-добра поддържаща женска роля (2009) и на наградата БАФТА за най-добра поддържаща актриса (2009).

Михаел Валхофер, австрийски състезател ски алпийски дисциплини (1975).
Печели сребърен медал на Олимпийските игри през 2006 г. в Торино, Италия. На световни първенства печели един златен, два сребърни и един бронзов медал.

Гилерме Сикейра, италиански футболист (1986).

Хуан Мата, испански футболист (1988).

Естебан Алварадо, футболист от Коста Рика (вратар) (1989).

Това е денят на смъртта на:

Михаил Кутузов, руски пълководец (1745-1813).
Герой от Отечествената война на Русия срещу армията на Наполеон Бонапарт (24 юни - 26 декември 1812). Главнокомандващ руската армия (от 20 август 1812). Генерал-фелдмаршал (от 31 август 1812).

Лудвиг Тик, немски писател (1773-1853).

Йоханес Петер Мюлер, немски физиолог и анатом (1801-1958).
Един от основоположниците на съвременната физиология.

Джозая Уилард Гибс, американски физик и химик (1839-1903).
Един от създателите на векторния анализ и на термодинамиката.

Климент Тимирязев, руски ботаник и физиолог (1843-1920).
Най-важните му научноизследователски работи са по проблемите на фотосинтезата и природата на хлорофила.

Тодор Влайков, български писател, публицист и политик (1865-1943).
Учител в Пирдоп (1888-1891). Основател на първата българска кооперация в с. Мирково, Софийска област (1890). Учител в Търново (дн. Велико Търново) (1891-1892). Училищен инспектор в София (1892-1894). Един от основателите на Българския учителски съюз (1895) и негов председател (1898). Редактор на сп. "Демократически преглед" (1902-1925). Сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия (1905), главен редактор на нейния печатен орган сп. "Демократически преглед" (1902-1928). Депутат в 11-ото Обикновено народно събрание (1901) и 18-ото Обикновено народно събрание (1919-1920).

Леон Жуо, френски синдикален деец (1879-1954).
През 1943 г. е арестуван от нацистите и депортиран в концентрационния лагер Бухенвалд. Носител на Нобелова награда  за мир за 1951 г. за изключителната си роля в профсъюзното мирно движение и дългогодишната си борба за правата на работническата класа.

Георги Кочев (Георги Кочев Койчев), политик, деец на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) (1881-1925).
От 1918 г. е член на БЗНС. Съучредител на Плевенския кооперативен синдикат "Сноп". Един от ръководителите на Юнското въстание (1923) в Плевенско, арестуван и осъден на доживотен затвор. През 1924 г. е амнистиран. След атентата в църквата "Св. Неделя" (април 1925) е арестуван в Свищов и убит.

Георги Саралиев, български политик (1883-1925).
От 1904 г. е член на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). Кмет на Първата килифаревска комуна (1919), един от ръководителите на Юнското антифашистко въстание (1923) в Килифарево.

Бенито Мусолини, италиански политик (1883-1945).
Създава Националната фашистка партия на Италия на 23 март 1919 г. От 1 ноември 1922 г. до 25 юли 1943 г. оглавява правителството  и установява фашистка диктатура в Италия. През 1936 г. сключва военно-политически съюз с хитлеристка Германия. На 25 юли 1943 г. е арестуван от правителството на Бадолио, на 12 септември 1943 г. е освободен от немски парашутисти и  прехвърлен в окупираната от хитлеристите Северна Италия. На 28 април 1945 г.  по решение на партизански трибунал е разстрелян.

Ли Дачжао, китайски революционер (1888-1927).
Един от основателите на Комунистическата партия на Китай. Първият пропагандист на марксизма в Китай.
 
Йосиф Чешмеджиев, български композитор, диригент и фолклорист (1890-1964).
От 1913 г. е гимназиален учител във Видин, Ямбол (1914-1920) и София (1920-1927; 1930-1932). Образцов учител при Държавна музикална академия (1921-1924). Сътрудник-записвач на народни песни в отдел "Народна музика" при Народния етнографски музей (1928-1931). Музикален редактор на в. "Македония" (1925-1933) и редактор на музикална библиотека "Пантеон" (1933-1934). От 1926 г. ръководи македонския смесен хор "Шар", от 1933 г. смесения хор "Юнак". Композира главно в областта на хоровата песен. Пише детски и училищни песни, песни за смесен хор, обработки на македонски и турски народни песни и др. Автор е на 2 симфонии и пиеси за оркестър, инструментални пиеси, песни за глас и пиано, масови и естрадни песни и др., на учебници по пеене, статии за български и чужди композитори и в областта на музикалния фолклор.

Клас Тунберг, финландски състезател по бързо пързаляне с кънки (1893-1973).
От олимпийски игри печели пет златни (три медала през 1924 г. в Шамони, Франция, и 1928 г. в Санкт Мориц, Швейцария), един сребърен (през 1924 г. в Шамони, Франция) и един бронзов медал (през 1924 г. в Шамони, Франция). От световни първенства печели пет златни, един сребърен и един бронзов медал. От европейски първенства печели четири златни и четири сребърни медала.

Йозеф (Сеп) Хербергер, немски футболист и треньор (1897-1977).
Приет е в Спортната зала на славата на Германия (2008).

Георги Томалевски, български писател, публицист и педагог (1897-1988).
Един от основателите на списание "Житно зърно" (1924) и на Есеистичното общество в България (ноември 1935). Автор на студията есе "Душата на Македония" (1927), сборника есета "Всекидневните чудеса" (1941), повестите "Мраморната чешма" (1976), "Капитан Петко войвода Кирияков" (1976) , на романите "Един съвременен Одисей", "Един от учениците, Богомил Еремиев" и др. Носител на орден "Кирил и Методий" трета степен за неговата литературна и обществена дейност (1967), на орден "Народна република България" втора степен по случай 80-ата годишнина от рождението му и за  неговата литературна дейност (30 септември 1977).

Борис Милев (Борис Милев Наумов), български актьор, журналист, политик и дипломат (1903-1983).
Актьор в театър "Студия" (1923). Член на Българската комунистическа партия (БКП) (тесни социалисти) и на Френската комунистическа партия от 1925 г. Член на Софийския окръжен комитет на Българската работническа партия (1932-1934). Работи в редакцията на в. "Ехо" (1930-1934). Главен редактор на литературния седмичник "РЛФ" (1934-1936). От 1936 г. емигрира във Франция, от 1942 г. участва във френската Съпротива. През 1945 г. се завръща в България. Главен редактор на в. "Знаме на труда" (1945-1946). Основател на в. "Труд" (1946) и първи главен редактор на вестника (1946-1950). Главен секретар на Българо-френския комитет (1946-1951). Директор и режисьор в Студията за хроникални и документални филми (1950-1958). Първи постоянен представител на Народна република България в Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) (22 март 1958-1963). Главен секретар на Националната комисия за ЮНЕСКО (юни 1963-1968) и подпредседател на комисията (октомври 1971-1974). Посланик на България в Гвинея (1 септември 1968-24 февруари 1971) и в Сиера Леоне (март 1969-24 февруари 1971). Сценарист и режисьор на над 20 документални филма - "Българи на парижките барикади", "В името на народа", "Пътят на живота" и др. Носител на орден "Народна република България" втора степен (юни 1963), на орден "Георги Димитров" (1971), на френския "Кръст на боеца". Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1976).

Одисей Димитриади, съветски диригент (1908-2005).

Франсис Бейкън, британски художник от ирландски произход (1909-1992).

проф. Парашкев Хаджиев, български композитор и педагог (1912-1992).
Повече от 40 години е преподавател по хармония в Държавната музикална академия. Председател на Съюза на българските композитори (12 март 1990-28 април 1992). Той е сред композиторите, които формират професионалния облик на българската музикална култура в средата на 20 в. Автор е на многобройни музикално-сценични творби, сред които 21 опери, 6 оперети, 3 мюзикъла, 1 балет, на симфонична и камерна музика, над 500 хорови и масови песни, над 1000 детски и училищни и 20 забавни песни, над 5000 хармонизации на народни песни, музика към игрални филми и др. Произведенията му се използват в педагогическата практика. Написал е учебници по хармония и по елементарна теория на музиката. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1959). Лауреат на Димитровска награда (юни 1962). Удостоен със званието "Заслужил артист" (септември 1962). Носител на орден "Георги Димитров" (юни 1972, 1979, 13 април 1982, 13 април 1987), на Голямата награда на Съюза на българските композитори за цялостно творчество (1978), на почетния знак на София (28 април 1982).

Васил Воденичарски, български писател и журналист (1918-1944).
Участник в съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945). Партизанин от партизански отряд "Гаврил Генов". Сътрудничи на в. "Заря" (1914-1944), сп. "Гребец" (1934-1941), в. "Академик" (1936-1939), в. "Литературен критик" (1941), на литературните сборници "Жажда" (1939) и "Зимна тетрадка" (1940). Автор е на три сборника с разкази и репортажи - "Равнината тръпне" (1939), "Искри" (1940) и "Земя и хляб" (1940). Загива като командир на партизанска група в ожесточения бой при с. Липница, Врачанско, на 28 април 1944 г.

сър Алфред Рамзи, английски футболист и треньор (1920-1999).
Като треньор на националния отбор по футбол на Англия печели златен медал от Световното първенство през 1966 г. в Англия и бронзов медал от Европейското първенство през 1968 г. в Италия.

Артър Шолоу, американски физик (1921-1999).
Носител на Нобелова награда за физика за 1981 г. заедно с американския физик от холандски произход Николас Блумберген за приноса им към развитието на лазерната спектроскопия.  Другата половина от награда получава  шведския физик Кай Сигбан за приноса му към разработването на електронната спектроскопия с висока разделителна способност.

Дейв Голд, американски предприемач (1932-2013).
Основател на американската верига от евтини магазини "Всичко по 99 цента" (1982).

Мария Чорбова, българска състезателка по лека атлетика (тласкане на гюле) (1940-2015).
Печели бронзов медал от Европейските атлетически игри в зала през 1967 г. в Прага, Чехия.

Камен Ситнилски, български юрист (1949-2016).
Заместник главен прокурор (2 август 2006-21 септември 2012). Член на Висшия съдебен съвет (21 септември 2012 - 13 март 2014).

ген. Александър Лебед, руски военен и политик (1950-2002).
Секретар на президентския Съвет за сигурност (18 юни-17 октомври 1996). Губернатор на Красноярски край (5 юни 1998-28 април 2002). Загива при вертолетна катастрофа на 28 април 2002 г.
/АЯ/КГ/МГ/