Малко повече от месец преди изборите за европейски и федерални депутати в Белгия социологическите проучвания дават преднина на социалистите и десницата, съобщиха местни медии. Заради особеностите на белгийската избирателна система, част от партиите представят кандидати само в северната област Фландрия или в южната област Валония.
Данните показват, че във Валония не се очакват големи изненади, като челното място запазват социалистите с 25,4 на сто (спад с 0,7 на сто спрямо изборите от 2019 г.), на второ място е "Реформаторско движение" (център-дясно, 20,8 на сто), а трета е Работническата партия (марксисти, 16 на сто и ръст от 2,2 процента спрямо 2019 г.).
Във Фландрия се потвърждават очакванията крайнодясната "Вламс беланг" да бъде първа сила с 26 на сто (ръст от 7,4 на сто спрямо 2019 г.), следвана от националистите от "Нов фламандски алианс" с 20,9 на сто (спад с 4,6 на сто спрямо 2019 г.). На трето място с 12,2 на сто е Работническата партия (ръст от 6,6 процента спрямо 2019 г.).
В Брюксел води "Реформаторско движение" (либерали)с 22,9 на сто, втори са "Еколо" (природозащитници) с 15,5 на сто, а трети са социалистите с 14,2 процента.
Според данните в страната ще бъдат избрани депутати от седем политически сили. Досега във Федералния парламент се прилага правило за "санитарен кордон" около крайната десница, което изключва участието ѝ в управлението. Тази година в Белгия право да гласуват ще имат и навършилите 16 години, но властите приеха решение онези от младежите с право на глас, които не се явят пред урните, да не бъдат глобявани, въпреки изискването в страната всички избиратели задължително да гласуват. През октомври в Белгия предстоят избори за общински власти.
/АГ/
news.modal.text
