site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 23 април в историята

23 април 2024 г., вторник, 17-а седмица от началото на годината

Българската православна църква деня на св. мчца Александра. Св. мчк Лазар Български. 

По света се отбелязва:

Световният ден на книгата и авторското право. Отбелязва се от 1996 г. с резолюция 3.18 на 28-ата сесия на Генералната конференция на Организацията за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) от 15 ноември 1995 г. Годишнина от смъртта на британския поет и драматург Уилям Шекспир (1564-1616), на испанския писател Мигел де Сервантес (1547-1616) и на перуанския писател и историк Инка Гарсиласо де ла Вега (1539-1616). От 2001 г. по инициатива на ЮНЕСКО всяка година се определя един град, който е Световна столица на книгата в продължение на една година. Световна столица на книгата за 2024 г. е Страсбург. Темата е: "Четем нашия свят".

Денят на английския език в ООН (Годишнина от рождението на английския поет и драматург Уилям Шекспир (23 април 1564-23 април 1616).
Отбелязва се от 2010 г. по инициатива на Департамента за обществена информация на ООН да има ден за всеки един от 6-те официални езика в ООН - английски, арабски, китайски, испански, френски и руски език. Целта е да се отбележи многоезиковото и културно разнообразие и да се стимулира равноправното използване на официалните езици в ООН.

Денят на испанския език в ООН (Годишнина от смъртта на испанския писател Мигел де Сервантес (29 септември 1547-23 април 1616). Отбелязва се от 2010 г. по инициатива на Департамента за обществена информация на ООН да има ден за всеки един от 6-те официални езика в ООН - английски, арабски, китайски, испански, френски и руски език. Целта е да се отбележи многоезиковото и културно разнообразие и да се стимулира равноправното използване на официалните езици в ООН.

На този ден в България:

1856 - В Лом официално е открито читалище "Постоянство" от учителя и възрожденец Кръстьо Пишурка, идеен вдъхновител и организатор на читалищното и театрално дело в града. В една от класните стаи на Ломското училище той подрежда своите учебници, книги, вестници и списания на различни езици, а на вратата поставя табела: ЧИТАЛИЩЕ, като постепенно набавя близо 150 книги за читалището. Под негово ръководство през есента на 1856 г. в читалището е поставено първото театрално представление на пиесата "Многострадална Геновева", а на 12 декември 1856 г. е второто представление "Велизариевата опера"  по пиесата "Велизарий" на Ханс Карл Траудцен, което било съпроводено с музикални изпълнения на малък оркестър.

1879 - Княз Дондуков-Корсаков утвърждава "Временни правила по пощенската част в България", които влизат в сила от 13 май (1 май ст. ст.) 1879 г. С тях се поставя начало на организираните пощенски съобщения в България. Същия ден са пуснати в употреба и първите 5 български пощенски марки, отпечатани в Санкт Петербург и в употреба до 1896 г. Всички пощенски и телеграфни станции, с целия им инвентар и съоръжения, които са построени и използвани от временното руско военно управление по времето на Руско-турската освободително война (1877-1878), са предадени безвъзмездно на българските власти. Това са 39 пощенски и 26 телеграфни станции, 2 пощенски кантори в София и Варна, 1630 км въздушни телеграфни линии с 2582 км проводници и 64 телеграфни апарата с подготвен български персонал за обслужването им. С Привременния устав за пощите и телеграфите, приет с Указ 275 от 24 април 1881 г., се утвърждава изключителното право на държавата върху пощенските и телеграфните съобщения.

1940 - Приет е Закон за гражданската мобилизация, с който правителството поема прякото ръководство на по-голямата част от стопанския сектор в страната по време на Втората световна война. Засилват се мерките против свободата на словото и печата, ограничават се правата на кореспонденция, сдружавания и събрания. Забраняват се стачките и производството се поставя под контрола на държавата. Създава се Дирекция на гражданската мобилизация, подчинена на Министерството на войната. През 1941 г. с приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската мобилизация Дирекцията преминава на пряко подчинение на Министерския съвет. Дирекцията е изградена като държавна институция за военновременно регулиране на икономиката. След 9 септември 1944 г. в условията на Отечествената война Дирекцията взема мерки по организирането на производството и снабдяването на населението и армията и по изпълнението на Съглашението за примирие. През 1945 г. след приключването на войната е закрита и всичките й функции по Закона за гражданската мобилизация се възлагат на новосъздадения Върховен стопански съвет.

1948 - В Прага, Чехия, е подписан първият Договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ между България и Чехословакия.

1963 - Във Велико Търново е открит завод за радиотехническа апаратура. От 1 юни 1979 г. заводът е включен в състава на новосъздадения Комбинат за радиотехническа апаратура. От 1991 г. е "Битова електроника" АД.  В началото на 2013 г. дейността на фирмата е преместена в Ботевград. На 25 август 2014 г. "Битова електроника" АД е обявена в несъстоятелност.

1992 - 36-ото Народно събрание приема Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, с който се създава Агенцията за приватизация като държавен орган към Министерския съвет. Законът е отменен с приемането на Законът за приватизация и следприватизационен контрол, приет от 39-ото Народно събрание на 13 март 2002 г.

2002 - Папа Йоан Павел Втори подписва декрет, с който провъзгласява за блажени трима български католически свещеници - отец Камен Вичев, отец Йозефат Шишков и отец Павел Джиджов, осъдени по т. нар. католически процес и убити от комунистическата власт в нощта на 11 срещу 12 ноември 1952 г. През 1952 г. са арестувани и обвинени в създаване на "шпионска и заговорническа католическа организация в България" 40 души, от които 27 свещеници и една монахиня. Съдебният процес срещу тях започва на 29 септември 1952 г. На 3 октомври 1952 г. Върховният съд произнася присъдите. На смърт са осъдени Евгений Босилков, католически епископ на Никополската епархия, отец Йосафат Шишков, отец Павел Джиджов и отец Камен Вичев, а останалите са изпратени в затвора. Епископ Евгений Босилков е обявен за блажен от папа Йоан Павел II на 15 март 1998 г. Отец Камен Вичев, отец Йосафат Шишков и отец Павел Джиджов са обявени за блажени на 26 май 2002 г. по време на посещението на папа Йоан Павел Втори в България. Католическата църква определя 13 ноември като Ден за поклонение  на католиците от цял свят пред мъченичеството на монсеньор Евгений Босилков и на католическите свещеници Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков.

2004 - Танцово-музикалният спектакъл "Лудогорски пътища" е първото представление на Държавния музикално-драматичен театър "Назъм Хикмет" - Разград. Театърът е създаден е с ПМС 124 от 6 юни 2003 г. С ПМС 152/28 юли 2010 г. се влива в Драматичен театър "Антон Страшимиров". С ПМС 45/6 март 2014 г. Драматичен театър "Антон Страшимиров" и Разградската филхармония  "Димитър Ненов" се преобразуват в Театрално-музикален център - Разград.

2005 - Учредена е Национална браншова организация Български пчеларски съюз в съответствие със Закона за пчеларството, приет от 39-ото от Народно събрание на 10 юни 2003 г.

2007 - Извадена е последната касета с отработено ядрено гориво от реактора на 3-и блок на АЕЦ "Козлодуй". На 31 декември 2006 г. 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй" са окончателно изключени от електроенергийната система на страната съгласно решение на Министерския съвет от 21 декември 2006 г., прието в изпълнение на задълженията на България по Договора за присъединяването на страната към Европейския съюз, подписан на 25 април 2005 г.

2014 - Главният прокурор Сотир Цацаров и федералният прокурор на Кралство Белгия Фредерик ван Леюв подписват споразумение за сътрудничество. Документът обхваща принципите за съвместна дейност по наказателноправни въпроси между българските и белгийските съдебни органи за борба с организираната престъпност и тероризма.

2016 - Във Варна е подобрен световният рекорд на Гинес за "Най-голяма ДНК верига, съставена от хора". На южния плаж в града се събират 4000 души, които образуват формата на двойноверижната структура чрез цветовете на националния флаг. Рекордът е поставен в присъствието на съдията от "Гинес" Джак Брокбенк. Досегашният световен рекорд за "Най-голяма ДНК верига, съставена от хора" е принадлежал на Турция и е поставен в Анкара през 2013 г. от 3034 души.

2018 - Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета "Старият бряст в Сливен". Цената на монетата е 78 лв., а номиналната стойност - 10 лв.

2019 -  В Пловдив в сградата на Тракийско дружество "Войвода Руси Славов" посланикът на САЩ в България Ерик Рубин открива барелеф на президента на САЩ Удроу Уилсън в знак на благодарност към него заради позицията му по време на преговорите по Ньойския договор (1919) и  защитил териториалната цялост на България. Автор е скулпторът Стоян Заваринов.

2021 - В София в книжарница  "Хеликон Витоша"  писателят Георги Мишев е удостоен с наградата "Цветето на Хеликон" за 2020 година на издателство "Хеликон" за книгата му "Мир на кумирите ни", продължение на литературните му мемоари „Мир на страха ни“. Наградата  "Цветето на Хеликон" се определя от читателите за най-продавана книга от предишната година измежду 12-те номинирани за Голямата награда "Хеликон" и по традиция се връчва на Световния ден на книгата и авторското право - 23 април.

2023 - В София пред Националния дворец на културата се провежда петият поред „Поход за мир“ под мотото „Не на войната, да на мира“, организиран от "Общобългарски поход за мир и неутралитет". Участниците призовават България да запази военен неутралитет  и да не участва под каквато и да било форма във военния конфликт в Украйна, нито с военна помощ, нито със жива сила.

На този ден по света:

1920 - В Анкара се провежда първата сесия на Великото национално събрание на Турция.

1946 - В Берлин, Германия, излиза от печат първият брой на вестник "Нойес Дойчланд".
От 1946 г. до 1989 г. ежедневникът е печатен орган на Германската единна социалистическа партия. В годините, когато партията е управляваща в Германската демократична република, вестникът излиза в тираж от над 1 млн. екземпляра. След обединението на Германия (3 октомври 1990) тиражът му спада до близо 18 500 (2020). От 1989 г. до 2007 г. вестникът е собственост на партия "Левите", наследница на Германската единна социалистическа партия.

1964 - В Москва, Русия, с премиерата на пиесата "Добрият човек от Сечуан" от Бертолд Брехт се открива Театърът на Таганка, създаден от руския режисьор и актьор Юрий Любимов.

1965 - От космодрума в Байконур, СССР, е изстрелян съветският изкуствен спътник на Земята "Молния-1" - първият комуникационен спътник предназначен за ретранслация на телевизионни програми и др.

1967 - От космодрума в Байконур, СССР, е изстрелян първият космически кораб от серията "Союз". Корабът е пилотиран от космонавта Владимир Комаров, като е предвидено да се извърши скачване с изстреляния непосредствено след него кораб "Союз 2" (това е трябвало да бъде първото в историята скачване на космически кораби). След извеждането на "Союз 1" в орбита на борда възникват технически проблеми и полетът е прекъснат, а изстрелването на "Союз 2" - отменено. При приземяването на 24 април 1967 г. не се задейства системата за отваряне на парашута и Владимир Комаров загива по време на удара на спускаемия апарат със Земята.

1970 - От полигона "Цзюцюан" е изстрелян първият китайски изкуствен спътник на Земята с помощта на ракета-носител "Чанчжън-1" ("Великият поход").

1985 - Генералният секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов изнася доклад пред пленума на ЦК на КПСС, озаглавен "Основен въпрос на икономическата политика на партията" и се обявява за гласност и крупни промени в съветското общество, с което поставя началото на "перестройката" в СССР. Перестройката дава началото на процеси в целия социалистически блок, които водят до падането на Берлинската стена и смяна на комунистическите режими в страните от Източна Европа.

1995 - Премиера в Манхатън в САЩ на първия в историята на киното триизмерен игрален филм "Смели криле" на режисьора Жан-Жак Ано.

1998 - За първи път от 1945 г. въздушното пространство на КНДР е отворено за полети на международната гражданска авиация.

2009 - Венецуела връща на САЩ остров край щата Ню Джърси, за да стане природен резерват. Венецуелската петролна компания "Ситго" - филиал на държавната "Петролеос де Венесуела", предава официално контрола върху остров Пети айланд с площ 214 хектара, по средата на р. Делауер, между Филаделфия, Пенсилвания, и Камдън, Ню Джърси. Компанията използва острова за складиране на гориво и рафиниране на петрол от 1990 г. В комюнике на посолството на Венецуела в САЩ се отбелязва, че този подарък подчертава "ангажимента на венецуелския народ за защита на околната среда и силните приятелски връзки между народите на Венецуела и Съединените щати".

2010 - Военновъздушните сили на САЩ изстрелват за първи път т. нар. космически самолет. Ракетата носител на тестовия орбитален самолет Екс-37 Би (X-37B) е изстреляна от космическия център в Кейп Канаверал, Флорида. Целта на този опит е да се докаже жизнеспособността на "космически самолет" за неколкократна употреба. Летателният апарат е дълъг 8,9 м и тежи 4,9 т.

2013 - В Париж, Франция, с 331 гласа "за" при 225 "против" Националното събрание (долната камара на парламента) приема окончателно закона за узаконяване на еднополовите бракове в страната, с което Франция става 14-ата държава в света, разрешила еднополовите бракове.

2015 - С 56 гласа "за" и 43 "против" Сенатът на САЩ (горната камара на парламента) утвърждава Лорета Линч за министър на правосъдието и главен прокурор. Тя е първата чернокожа, която заема тези постове.

2022 - В Босна и Херцеговина е регистрирано земетресение с магнитуд 5,7 по скалата на Рихтер на дълбочина от 5 километра. Епицентърът е на 14 километра североизточно от град Любине и на 42 километра югоизточно от Мостар. Трусът продължава около 20 секунди и е усетен в Белград (Сърбия), Загреб (Хърватия) и Скопие (Република Северна Македония), на около 400 километра от епицентъра. Загива един човек, няколко души са ранени. Нанесени са значителни материални щети.

2023 -  В Гана започва да функционира Служба за пазара на въглеродни емисии, която да търгува  в областта на въглеродните емисии. Тя е създадена  към Министерството на околната среда, науката, технологиите и иновациите с подкрепата на Агенцията за опазване на околната среда, като целта е Гана да изнася излишните си въглеродни емисии за други държави, които се нуждаят от тях въз основа на ограничените си квоти за емисии съгласно Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата. Службата за пазара на въглеродни емисии е разработила ганайски въглероден регистър, за да служи като дигитална инфраструктурна система за регистриране и проследяване на въглеродни кредити, произтичащи от проекти за смекчаване на последиците от изменението на климата.

Родени на този ден българи:

проф. Георги Каракашев, художник и сценограф (1899-1970).
Преподавател по рисуване в Образцовата мъжка гимназия в София (1931-1932), в Девическата гимназия  (1933-1934) и в Мебелното училище (1934-1945) в Русе. Сценограф в  драматичния театър в Русе (1945-1948), в Младежкия театър (1948-1952). Главен художник в Народния театър "Иван Вазов" (1952-1970). Преподавател по художествено оформление на спектакъла във Висшия институт за театрално изкуство (1951-1957). Ръководител на катедра "Сценография" във Висш институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович" (от 1955).

проф. Георги Златев-Черкин, композитор и вокален педагог (1905-1977).
От 1940 г. е преподавател в Държавната  музикална академия, ректор на академията (1948-1954), декан на вокалния факултет (1960-74). Вокален педагог в Китайската народна република, където преподава в музикалните консерватории в Пекин, Шанхай и Тиен Цин (1955-1958). Автор е на оперети, кантати, пиеси за пиано, на камерна музика, хорови и солови пиеси и др. Носител на китайския орден "За изкуството и дружбата", на орден "Червено знаме на труда" (април 1965), на орден "Георги Димитров" (29 май 1975). Удостоен със званието "Народен артист" (1970). Носител на Голямата награда на Съюза на българските композитори за 1976 г. за цялостното му творчество.

Радой Ралин (ист. име Димитър Стефанов Стоянов), писател, поет, сатирик (1922-2004).
Първите му хумористични стихотворения и анекдоти са публикувани във в. "Бургаски фар" (1939-1940). Списва и редактира нелегалния антифашистки бюлетин "Истината по антисъветската война" (юли-септември 1941). Участва в Отечествената война (1944-1945). Редактор в сп. "Славяни" (1945-1946), във в. "Литературен фронт" (1946-1949), в. "Стършел" (1952-1961), в. "Литературни новини" (1961-1963), в Студията за игрални филми (1961-1963), в Студията за хроникални и документални филми (1964-1966), където създава поредицата документални киносатири "Фокус". Редактор в издателство "Български писател" (1967-1968), в Българска кинематография (1976-1987),  във в. "Литературен фронт" (1987-1990). През 1953 г. е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър - първия български театър на сатиричната миниатюра. Автор е на сатиричните спектакли "Дяволското огледало" (1957), "Импровизация" (1962), "Конферансие" (1973), на десетки сценарии за документални и игрални филми. Носител на Национална литературна награда за хумор и сатира "Райко Алексиев", връчвана от община Пазарджик за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата (2003). Почетен гражданин на София  (12 май 2003).

Петър Слабаков, актьор (1923-2009).
Участник в Отечествената война като доброволец (1944-1945). Играл е в драматичните театри във Варна (1953-1956), в Бургас (1956-1960), в Пловдив (1960-1963), в театър "Трудов фронт" (1963-1965), в Народния театър за младежта (1965-1966), в драматичния театър в Перник (1966-1967), в киноцентър "Бояна" (1967-1968), в театър "София" (1977-1981), в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов"(1981-1991). Сред учредителите на Комитета за защита на Русе (март 1988), на Независимото сдружение (НС) "Екогласност" (1989) и на Съюза на демократичните сили (1989). Председател на НС "Екогласност" (24 ноември 1989-март 1990). Председател на партията "Политически клуб "Екогласност" (1992-юни 1995) и неин почетен председател (11 февруари 2006-17 май 2009). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 37-ото Народно събрание (1995-1997). Има над 120 роли в киното, сред които "Пленено ято" (1962), "Смърт няма"(1963), "Цар и генерал" (1966), "Шибил" (1968), "Вечни времена" (1974), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Покрив" (1978), "Черешова градина" (1979).  Носител на орден "Червено знаме на труда" (1974), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1973), на орден "Народна република България" първа степен (18 май 1983), на наградата "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство (24 май 2004) и др.

Борис Карлов (Борис Карлов Илиев), музикант акордеонист (1924-1964).
Той започва да свири на акордеон на 12 г., след като е свирил на окарина и тамбура. През втората половина на 20 в. Борис Карлов въвежда акордеона  в българската народна музика и го превръща в типичен за нея инструмент. Свири заедно с баща си Карло Карлов, тромпетист и основател на група "Софийска кореняшка група" - първата група, съпровождала изпълненията на народните певци по Радио София в началото на 20 в., а впоследствие и със своя група  изнася самостоятелни концерти в България, Югославия и Австрия.

Слава Рачева, актриса (1938).
Тя има над 130 роли в радиопредавания и пиеси. От 1961 г. разказва приказките в детското телевизионно предаване на Българската телевизия "Педя човек, лакът брада". Директор на Кукления театър в София (1992-1997). Удостоена е със званието "Заслужил артист" (1983). Носителка на орден "Св. Св. Кирил и Методий" за особено значимите й заслуги за развитието на културата и изкуството (4 юни 2009).

проф. Димитър Камбуров, лекар (1938).
Ректор на Медицинския университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" във Варна (30 ноември 1990-30 ноември 1999). Депутат в 39-ото и 40-ото Народно събрание (2001-2009). Създател е на варненската ортопедична школа. Като ортопед и хирург в областта на ръката разработва и внедрява собствени диагностични и лечебни методи. Почетен гражданин на Варна (14 август 2019).

Ванча Дойчева, актриса (1942-2017).
От 1966 г. играе в Народния театър "Иван Вазов". Председател на Съюза на артистите в България (19 януари 1987-20 март 1990). Има над 250 роли в театъра, киното и телевизията. Лауреат на Димитровска награда (юни 1971). Удостоена е със званието "Заслужил артист" (1974) и званието "Народен артист" (май 1982). Носител на почетен знак на Министерство на културата "Златен век" - огърлие, грамота за изключителен принос в развитието на българската култура (май 2017).

доц. Пламен Коцев, лекар кардиолог (1943).
Лекар ординатор в градската (1971-1973) и в окръжната болница в Плевен (1973-1975), лекар ординатор в отделението по функционална диагностика на сърдечно-съдовата система във Висшия военномедицински институт (ВВМИ) в София (1975-1984), заместник-началник на Клиниката по функционална диагностика във ВВМИ в София (1984-1988). Бил е началник (от 1988) на клиниката "Функционална диагностика на сърдечно-съдовите заболявания" във Военномедицинска академия.

проф. Милети Младенов, икономист и финансист (1943-2017).
Бил е преподавател (от 1975) в Университета за национално и световно стопанство. Подуправител на Българската народна банка (30 юли 1993-28 юни 1996). Председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (21 декември 1998-1 февруари 2003). Председател на Управителния съвет на Гаранционен фонд "Задължително застраховане" (1999-2003). Председател на Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа (2005-2015). Автор е на книги по финанси и за банковото дело.

Георги Петърнейчев, политик (1949).
Кмет на община Пещера (29 октомври 1995-29 юни 2005). Депутат в 40-то Народно събрание (11 юли 2005-2 септември 2005). Заместник-министър на транспорта (2 септември 2005-8 май 2008). Областен управител на Пазарджик (8 май 2008-5 юли 2009). Депутат в 41-ото Народно събрание (2009-2013). От 24 септември 2013 г. е председател на Управителния съвет на Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътища. Бил е  заместник - председател на Съюза на асоциациите за международни превози в региона на Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС-САМП).

Златна Костова-Тодорова, преводач и журналист (1956).  
Координатор и журналист в радио "Свободна Европа" (1993-2004). Водеща на две авторски предавания по радио "Нова Европа" - "Другата преса" (април 2004-2006) и "Добри познати" (юни 2004-2006), на предаването "Приключения в страната на Радиото" по програма "Хоризонт" на Българското национално радио (2008-2012). Работила е и в радио "Дойче веле". От 26 ноември 2006 г. е ръководител отдел "Международна дейност" в Българска телеграфна агенция. Превела е редица документални филми и телевизионни сериали, сред които "Ало! Ало!", "Фолти Тауърс", "Да, г-н Министър!", "Да, г-н Премиер!", "Абсолютно съвършени", "Само баламите бачкат", "Музиката на човека", "Живата планета" на  на "Би Би Си", американските сериали "Приятели", "Женени с деца" и др. Пише поезия на български и английски. Автор е на поетична книга "Врабче в черупка" (2012) и "Отмъстителна поезия" (2016).

Благовест Аргиров,  певец (1959).
Има брат близнак - Светослав. През 1981 г.  заедно с брат си дебютират на младежкия конкурс за забавна песен под името дует "Вега". През 1982 г. създават дует "Братя Аргирови".  Сред най-популярните им песни са "До вчера", "Есента", "Точно в пет",  "И замирисва на море", "Силвия", "От понеделник", "Ненужен" , "Гот е" и др. Носители са на първа награда от конкурса "Пролет" на Българското национално радио (БНР) за песента "Пролетна умора"  (1984),  за песента "Сбогом, клас" в дует с Росица Кирилова (1985) и за песента "Мексико`86" (1986) и др. През 2022 г. излиза автобиографичната им книга  "Братя Аргирови - Гот е да сме двама" в съавторство с Йордан Георгиев (Данчо Стълбицата).

Светослав Аргиров, певец (1959).
Има брат близнак - Благовест. През 1981 г.  заедно с брат си дебютират на младежкия конкурс за забавна песен под името дует "Вега". През 1982 г. създават дует "Братя Аргирови".  Сред най-популярните им песни са "До вчера", "Есента", "Точно в пет",  "И замирисва на море", "Силвия", "От понеделник", "Ненужен" , "Гот е" и др. Носители са на първа награда от конкурса "Пролет" на Българското национално радио (БНР) за песента "Пролетна умора"  (1984),  за песента "Сбогом, клас" в дует с Росица Кирилова (1985) и за песента "Мексико`86" (1986) и др. През 2022 г. излиза автобиографичната им книга  "Братя Аргирови - Гот е да сме двама" в съавторство с Йордан Георгиев (Данчо Стълбицата).

Румен Статков, художник (1961).
Автор е на повече от 1000 рисунки, портрети, шаржове и композиции. Участвал е в създаването на 7 филма за Българската национална телевизия, озаглавени "Румен Статков - картини и визия" (1993), които са използвани за представяне на България в Япония. Автор е на повече от 50 самостоятелни изложби в България и чужбина.

Малин Кръстев, актьор (1970).
Играе в Младежкия театър "Николай Бинев", театър "Сълза и смях", Театър "199" и др. Участвал е във филмите "Хайка за вълци", "Печалбата", "Огледалото на дявола", Сомбреро блус", "Ярост", "Пътуване към Ерусалим", "Пату", "Със сменена самоличност",  "Изток - запад", "Деня на свинята", "Добрата война", "Момчета до стената" и др., в телевизионния сериал "Седем часа разлика" и др. Преподава актьорско майсторство в Актьорски школи "МОНТФИЗ" и Младежки театър "Николай Бинев". Един от водещите в телевизионното шоу "Господари на ефира". Носител на наградата "Аскеер" на Театър "Българска армия" за поддържаща мъжка роля (2005) и за съвременна българска драматургия (24 май 2015), на наградата "Икар" на Съюза на българските артисти за поддържаща мъжка роля (27 март 2006) и за драматургичен текст за "Семеен албум" (27 март 2016) и др.

Oрлин Павлов, певец и актьор (1979).
Вокалист на група "Каффе" (2002-2006). През 2006 г. започва самостоятелна музикална кариера. Участва във филмите "Живи легенди" (2014), "Нокаут или всичко, което тя написа" (2016), "Петя на моята Петя" (2022),  в телевизионните сериали "Отплата" (2012), "Пътят на честта" (2021), "Лъжите в нас" (2022) и др.

На този ден са родени и:

Уилям Шекспир, английски поет и драматург (1564-1616).
Уилям Шекспир е кръстен на 26 април 1564 г., като се предполага, че е роден около 23 април 1564 г.  и тази дата се приема за дата на раждане. Автор е на 37 пиеси, сред които "Хенри VI" (1590-1591), "Ричард III" (1592), "Ромео и Жулиета" (1595), "Сън в лятна нощ" (1595-1596), "Много шум за нищо" (1598-1599), "Хамлет" (1603), "Макбет" (1606), "Крал Лир" (1606) и др., както и на 154 сонета.

Джоузеф Търнър, британски художник живописец (1775-1851).
Представител на романтизма. Автор е на картините "Вълноломът на Кале" (1801), "Холандски лодки в Гейл" (1801) и др.

Руджеро Леонкавало, италиански композитор (1857-1919).
Автор е на около 20 опери, сред които най-популярни са "Селска чест", "Палячо", "Бохеми" (Животът в Латинския квартал), "Заза", "Едип цар", "Младият Фигаро" и др.

Макс Планк (ист. име Макс Карл Ернст Лудвиг Планк), немски физик (1858-1947).
Oсновоположник на квантовата физика. Носител на Нобелова награда за физика за 1918 г. за заслуги в развитието на физиката и откриване на квантуването на енергията.

Йоханес Фибигер, датски патолог (1867-1928).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1926 г., която му е присъдена за откриването на спироптерния карцином.

Албърт Коутс, британски диригент и композитор (1882-1953).
Главен диригент на Лондонския симфоничен оркестър (1919-1921). През 1920 г. е гостуващ диригент на Нюйоркския симфоничен оркестър. Бил е диригент на Берлинската държавна опера (1931), на Виенската филхармония (1935). През 1938 г. е диригент за последен път в Кралската опера в Ковънт Гардън, Лондон, Великобритания. През 1946 г. се установява в Република Южна Африка, където е диригент на Йоханесбургския симфоничен оркестър и професор в Южноафриканския университет в Кейптаун.

Сергей Прокофиев, руски композитор, пианист и диригент (1891-1953).
Автор е на опери, балети, симфонии, концерти, сонати и др. Народен артист на РСФСР (1946, 1947). Носител на Държавна награда на СССР (1943,1946, 1947, 1951). Носител на Ленинска награда (1957, посмъртно).

Лестър Пиърсън, канадски политик (1897-1972).
Министър на външните работи на Канада (10 септември 1948-20 юни 1957). Лидер на Либералната партия (16 януари 1958-5 април 1968). Министър-председател (22 април 1963-20 април 1968). Носител на Нобелова награда за мир за 1957 г. за изключителни заслуги в разрешаването на Суецката криза.

Бертил Улин, шведски икономист и политик (1899-1979).
Министър на търговията (1944-1945). Председател на Народната партия (1944-1967). Създател на съвременната теория на международната търговия. Носител на Нобелова награда за икономика за 1977 г. заедно с шведския икономист Джеймс Мийд за оригинален принос в теорията за международната търговия и теорията за движението на международния капитал.

Хатълдор Лахснес, исландски писател (1902-1998).
Автор е на романите "Великият стихоплетец от Кашмир" (1927), "Салка Валка" (2 т., 1931-1932), "Самостоятелни хора" (1934-1935), "Светлината на света" (4 т., 1937-1940), "Рибата може да пее" (1957) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1955 г. за епическата сила, с която възражда белетристичното изкуство на Исландия.

Айвър Монтегю, британски публицист, сценарист и режисьор (1904-1984).
Един от основателите на Световния съвет на мира (1950). Автор е на "Класата на предателите", "Заговор срещу мира", "Светът на киното" (1964) и др. Носител на Международна награда за мир (1959).

Морис Дрюон, френски писател и политик (1918-2009).
Заедно с вуйчо си Жозеф Кесел Дрюон е написал "Песента на партизаните", превърнала се в химн на френската Съпротива по времето на Втората световна война (1939-1945). Известен е с поредицата от исторически романи, издадени през 50-те години на 20-и в. - "Прокълнатите крале". Носител на литературната награда "Гонкур" за романа "Големите семейства" (1948). Член на Френската академия (8 декември 1966-14 април 2009). Министър на културата на Франция (3 април 1973-1 март 1974).

Шърли Темпъл, американска актриса и дипломат (1928-2014).
Известна е с ролите си в "Блестящи очи" (1934), "Стани" (1934), "Кърли топ"(1935). Започва кариерата си в киното на 3-годишна възраст през 1932 г., а през 1934 г. получава младежката награда "Оскар" за ролята си в "Блестящи очи". Посланик на САЩ в Гана (6 декември 1974-13 юли 1976). Посланик на САЩ в Чехословакия (23 август 1989-12 юли 1992).

Силвана Мангано, италианска актриса (1930-1989).
Участвала е във филмите "Страшният съд" (1945), "Еликсирът на любовта" (1946), "Едип цар" (1967), "Смърт във Венеция" (1971) и др.

Рой Oрбисън, американски поп певец (1936-1988).
Наричан е "Карузо на рока" заради мащабните и сложни аранжименти на неговите песни и заради специфичния му  глас, определян често като "оперен", обхващащ почти четири октави. Сред най-известните му песни е "Хубава жена" (1964), включена в едноименния филм с Джулия Робъртс и Ричард Гиър. 

Пааво Липонен, финландски политик (1941).
Председател на Едускунта (парламента) (28 март 1995-19 април 1995; 22 април 2003-20 март 2007). Министър-председател на Финландия (13 април 1995-15 април 2003).

Анатолий Бишовец, руски футболист и треньор (1946).

Майкъл Мур, американски режисьор, публицист и писател (1954).
Режисьор е на филмите "Боулинг за Колумбайн" (2002), "Фаренхайт 9/11" (2004), "Сико" (2007),"Капитализъм: Любовна история" (2009) и др. Носител на награда "Оскар" (2003) за най-добър документален филм.

Тайфур Хавючу, турски футболист и треньор (1970).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 2002 г. в Република Корея и Япония с националния отбор по футбол.

Кристиано Дзенони, италиански футболист (1977).

Сампа Лаюнен, финландски състезател по ски комбинация (1979).
Трикратен олимпийски шампион през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ (индивидуално, спринт и отборно). От олимпийски игри печели и два сребърни медала през 1998 г. в Нагано, Япония (индивидуално и отборно). На световни първенства печели един златен, четири сребърни и три бронзови медала.

Кайл Бекерман, американски футболист (1982).

Даниела Хантухова, словашка тенисистка (1983).

Това е денят на смъртта на:

Борис Годунов, руски цар (1598-1605) (ок.1552-1605).

Мигел де Сервантес, испански писател (1547-1616).
Представител на европейската ренесансова литература. Автор е на романа "Дон Кихот" (1605), сборникът новели "Поучителни новели" (1613) и др.

Уилям Шекспир, английски поет и драматург (1564-1616).
Автор е на 37 пиеси, сред които "Хенри VI" (1590-1591), "Ричард III" (1592), "Ромео и Жулиета" (1595), "Сън в лятна нощ" (1595-1596), "Много шум за нищо" (1598-1599), "Хамлет" (1603), "Макбет" (1606), "Крал Лир" (1606) и др., както и на 154 сонета.

Габриел Боно дьо Мабли, френски философ (1709-1785).

Чарлз Дос (Чарлз Гейтс Дос), американски политик (1865-1951).
Вицепрезидент на САЩ (4 март 1925-3 март 1929). Носител на Нобелова награда за мир за 1925 г. за приноса му при изработването на "Плана Дос" от 1924 г., свързан с репарациите на Германия, заедно с британския политик сър Остън Чембърлейн, който я получава за подписването на споразумението в Локарно.

ген.-лейт. Васил Бойдев, български военен деец (1893-1983).
Началник на Военното училище във Велико Търново (4 ноември 1935-8 октомври 1936). Командващ Военновъздушните сили (30 август 1936-1941) и командир на 5-та армия (1941-май 1944).

Георги Папазов (Жорж Папазов), български художник и писател (1894-1972).
Твори рисунки, акварели и картини с маслени бои. От 1924 г. живее и работи във Франция. Има самостоятелни изложби във Франция, Югославия, Италия, Швеция, САЩ, Чехословакия и четири в България. От 1952 г. художествената галерия в родния му град Ямбол носи неговото име. Автор е на книгите "Париж. Творчество и съдба на великите художници", "По стъпките на художника" и др.

Памела Травърс, британска писателка (1899-1996).
Авторка е на детските романи за Мери Попинз.

Константинос Караманлис, гръцки политик (1907-1998).
Основател (28 септември 1974) и председател на партията "Нова демокрация" (28 септември 1974-8 май 1980). Министър-председател на Гърция (6 октомври 1955-2 март 1958; 17 май 1958-20 септември 1961; 4 ноември 1961-17 юни 1963; 23 юни 1974-9 май 1980). Президент на Гърция (15 май 1980-10 март 1985; 4 май 1990-10 март 1995).

Конрадо (Кони) Мореро, кубински бейзболист (1911-2014).

Сатяджит Рей, индийски режисьор, сценарист и композитор (1921-1992).
Автор е на 36 филма, част от които късометражни или документални. Изявява се и като писател, издател, илюстратор, графичен дизайнер и кинокритик. Носител на награда от фестивала в Кан, Франция, за филма "Песента на пътя" (1956). Получава множество награди, сред които 32 национални филмови награди на Индия и Почетна награда на Американската киноакадемия за киноизкуство.

Жан, люксембургски монарх, Велик херцог на Люксембург (12 ноември 1964-7 октомври 2000) (1921-2019).
Той е син на Великата херцогиня на Люксембург Шарлот и принц Феликс Бурбон-Пармски. Бил е войник от британската армия през Втората световна война и е участвал в десанта в Нормандия (6 юни 1944). През 1953 г се жени за белгийската принцеса Жозефин-Шарлот. На 7 октомври 2000 г. абдикира в полза на сина си Анри след 36 години на трона.

Невена Стефанова, поетеса и преводачка (1923-2012).
Била е редактор в Българска кинематография (1951-1956; 1960-1966). Участва в учредяването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството (8 март 1988). Превежда поезия от унгарски, френски, руски и английски език. Автор е на поетични, публицистични и документални книги, сред които "Стихотворения" (1948), "Гласове на равнината. Стихотворения" (1954), "Созополски стъклописи" (1962), "Нови стихове" (1963), "Пътешествия. Бележки, импресии, очерки" (1964), "Книга за Златю Бояджиев" (1981), "Книга за Васил Бараков" (1981), "Книга за Давид Перец" (1981), "Помръкнали сияния" (1997), "Императрица Зое" (2003), "Личности и съдби" (2004). Съставител на "Антология на съвременната френска поезия" (1966). Носителка на орден "Кирил и Методий" втора степен (февруари 1973), на унгарския "Орден на труда" за високи художествени преводи на унгарския поет Андре Анди (27 юни 1978), на орден "Народна република България" първа степен (февруари 1983).

Норио Охга, японски предприемач (1930-2011).
Президент на компанията "Сони" (1982-1995) и неин главен изпълнителен директор (от 1989). Разработил форматът CD (компактдиск), водил преговорите със "Си Би Ес", довели до създаването на Си Би Ес/"Сони рекърдс" (1968) (впоследствие  "Сони мюзик ентъртейнмънт"). Решението му да купи "Кълъмбия пикчърс" през 1989 г. окончателно прави "Сони" лидер в развлекателния бранш. Автор е на логото на "Сони" и е участник в проектирането на конзолата "Плейстейшън".

Борис Елцин, руски политик (1931-2007).
Първи секретар на Свредловския комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) (2 ноември 1976-18 април 1985). Секретар на Централния комитет (ЦК) на КПСС (1 юли 1985-18 февруари 1986). Първи секретар на Московския градски комитет на КПСС (24 декември 1985-11 ноември 1987). Председател на Върховния съвет (парламент) на Руската съветска федеративна социалистическа република (29 май 1990-10 юли 1991). Първи президент на Русия (10 юли 1991-31 декември 1999). Председател на правителството (6 ноември 1991-15 юни 1992).

акад. Хачо Бояджиев, български телевизионен режисьор (1932-2012).
Бил е режисьор в театъра в Кюстендил (1958-1959), директор и главен режисьор в театъра във Видин (1959-1961). От 1963 г. е режисьор в Българската телевизия. От 1964 г. е заместник-директор и главен режисьор на "Концертна дирекция" в телевизията. Главен режисьор (1971-1979) и генерален директор (11 март 1993-23 юни 1995) на Българската национална телевизия (БНТ). Създател на българския мюзикхол: "Криворазбраната цивилизация", "Вражалец", "Мисия във Виена", "Зех тъ, Радке, зех тъ", "Рогоносец без рога"; на телевизионни шоу програми - "ТВ мюзикхол 72", "Аз съм Лили", "Добър ден, довиждане", "Ретробуфофест", "Съзвездия - '83", "Ах, този театър!", "ТВ карнавал", "Телеразада". Автор е на поредица новогодишни програми по БНТ, на постановки в телевизионния театър - "Автобиография" по Бранислав Нушич, "Макбет", "Харолд и Мод" и др. Носител на орден "Кирил и Методий" трета степен (1972), на  орден "Кирил и Методий" първа степен (1982). Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1979). Носител на наградата "Златен век" на Министерството на културата за принос в развитието на българската култура (20 януари 2012).

Христо Тодоров, български художник живописец и сценограф (1935-2015).
Работил е като сценограф и председател на Художествения съвет на Българската национална телевизия (БНТ) (1961-1994). Основател на Художествената галерия в Жеравна. Има 20 самостоятелни изложби в страната, участвал е в представителни изложби на българската живопис в чужбина. Автор е на над 200 телевизионни постановки в БНТ. Носител на Голямата награда на София за сценографията на пиесата "Тази малка земя" на Георги Джагаров в Народен театър "Иван Вазов". Удостоен със званието "Заслужил художник" (1984). Носител на орден "Кирил и Методий" първа, втора и трета степен.

Дора Бонева, българска художничка (1936-2021).
Твори в областта на пейзажа, композицията, натюрморта и портрета. Чл.-кор. на Европейската академия за наука, изкуство и литература в Париж, Франция (1981). През 1989 г., 1990 г., 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Има повече от 35 самостоятелни изложби в България и чужбина.  Носителка на сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства. Удостоена е със званието "Заслужил художник" (1983).

Франтишек Райторал, чешки футболист (1986-2017).
/АЯ/КГ/МГ/