site.btaВече треньор в Кристъл Палас, Светослав Тодоров за младите играчи: "Трябва да имаш късмет, трябва да имаш талант, но най-важното е умът ти"

Кристъл Палас приема Уест Хем Юнайтед на стадион "Селхърст Парк" в неделя, 21 април, а специален гост в клубния сайт е българин, който свързва двата лондонски отбора във Висшата лига. В дните преди двубоя бившият нападател на "Чуковете", в момента треньор в Академията на Палас Светослав Тодоров говори за времето си като футболист в екипа в бордо и синьо и разкри как неговата история сега е преплетена с тази на Южен Лондон. Вече на 45 години, един от българите оставили ярка следа в английския футбол, все така не обича да дава интервюта.

Тодоров се присъедини към отбора на Уест Хям на Хари Реднап през януари 2001-а на 22-годишна възраст, като стана първият футболист, преминал директно от България във Висшата лига. А повод за разговора с представител на пресслужбата е интересен сблъсък в неделя.

Изявен нападател в Литекс (Ловеч) и в националните отбори на България, той се сблъска при пристигането си в Източен Лондон със сериозна конкуренция на огромни имена като Паоло Ди Канио, Фредерик Кануте и Джърмейн Дефо. Той обаче устоя на натиска, постепенно си взе мястото в състава и бележи гол в домакинския си дебют на Ъптън Парк срещу Тотнъм.

Роденият в Добрич нападател вкара за Уест Хям и срещу Мидълзбро, преди да се премести на южния бряг, подписвайки с тима на Портсмут. Там се събра отново с Хари Реднап. Светослав Тодоров завърши като голмайстор на "Помпи" през 2002/03 г., като помогна за осигуряването на промоция във Висшата лига в същия сезон. След Портсмут той имаше кратък период в друг отбор от Южен Лондон, обличайки екипа на Чарлтън. После пътят му е в България, за малко в Украйна и решение да приключи с играта, за да се отдаде на треньорската професия.

На треньорската скамейка той започва горе-долу по същия път – най-напред в първия му клуб Добруджа, преминавайки към отбора на България до 19 години, ЦСКА София II и Ботев (Гълъбово) във Втора лига.

През 2018-а година той се завърна в Южен Лондон като треньор в Академията на Кристъл Палас и оттогава работи с хора като Пади Маккарти, Дейв Купър и Роб Куин, помагайки на настоящи звезди като Дейвид Озо, Кейдън Родни и Джейдън Реймънд да намерят пътя към върховете.

Спомняйки си пристигането си в Уест Хям, Тодоров разсъждава: "По онова време бях младо момче. Беше наистина невероятно да бъда част от този отбор и да имам шанс да играя на "Ъптън Парк" за Уест Хям. Дебютът ми беше срещу Ливърпул като гост на Анфийлд, което беше невероятно. Първият ми гол беше срещу Тотнъм във ФА Къп, което всъщност беше дебютът ми на "Ъптън Парк". Прекарах там година и половина и имаше някои хубави моменти. Записах няколко мача там и наистина ми хареса. Това беше първият ми клуб в Англия, когато дойдох, младо 22-годишно момче по това време. Беше страхотно изживяване.”

Пристигането в Премиършип и в напълно различна страна на толкова ранна възраст може да е било доста трудно препятствие за някои играчи, но Тодоров казва, че го е приел доста спокойно: „Не беше трудно да дойда в Лондон и във Висшата лига. Ако трябва да съм честен, аз съм доста приспособим, ако попадна на ново място. Основното нещо, основният фокус за мен беше да играя на най-високо ниво. Нямаше нищо повече от това нямаше значение за мене. По онова време Уест Хям имаше доста добри футболисти за стандарта на Висшата лига и един невероятен мениджър в лицето на Хари Реднап, под чието ръководство имах късмета да прекарам пет години от кариерата си.

Беше трудно в един момент, защото когато пристигнах от България, групата за мача се състоеше само от 16 футболисти. Беше трудно да влезеш в състава, когато само четирима футболисти можеха да сядат на пейката, а един със сигурност е вратар. Така че се бориш за четири местa.

Но след като влезеш в отбора, седнеш на пейката, идва момент и да се бориш за място в стартовите 11. А по онова време тази задача беше доста предизвикателна. Имахме петима, шестима нападатели в Уест Хем: Давор Шукер все още беше там, Тити Камара, Дейв Китсън, Фредерик Кануте, Паоло Ди Канио... след това бяхме аз и още едно младо момче, което беше там, Ричард Гарсия.

Вкарах първия си гол за отбора срещу Тотнъм, а веднага в следващия мач – като гост на Мидълзбро, отбелязах за втори път ... и това е! След това сезонът приключи! Висшата лига по това време беше просто невероятна! Помните, непобедимите от Арсенал – по онова време бяха там, а моят втори мач беше срещу тях".

Но след като напуска Уест Хям, Тодоров се отправя за Портсмут, където отново се събира с Реднап. 

"Аз отидох първи, а два мача по-късно дойде и той. Когато отидох, мениджър беше Греъм Рикс, но след два кръга пристигна и Реднап, който първоначално пое поста директор по футболните въпроси. След Портсмут отидох в Чарлтън. Прекарах две години там и играх под ръководството на Алън Пардю. Там играх с заедно с Пади Маккарти. Смешното е, че нямам твърде много голове за Чарлтън, но един от головете беше срещу Палас на Селхърст Парк при победа с 1:0. Опитвам се да не говоря за това наистина!“, продължава Тодоров и се смее предвид иронията на съдбата.

След Чарлтън Светослав Тодоров се връща в България, за да играе отново в Литекс Ловеч - клубът, чийто екип носеше преди да подпише с Уест Хям. Той помогна за още две титли, което означава, че е с принос за всичките четири шампионски купи на оранжевите в Първа лига и все държи рекорда за най-добър голмайстор на Литекс за всички времена. После отива да играе за един сезон в украинкия Говерла-Закарпатия (Ужгород), след което прекратява кариерата си и започва да работи като треньор. След като напуска отишлия вече в четвърта лига Ботев (Гълъбово), той пристига в Кристъл Палас през 2018-а година.

"Дойдох тук преди шест години. Работих малко с Пади Маккарти в отбора U18 - за около шест или седем месеца, а след това отидох в Саутенд, когато те бяха в Лига 1. Останахме шест месеца, бях асистент на мениджъра Кевин Бонд. След Саутенд се върнах тук и след това се върнах и работих малко с Куини [б.а - Роб Куин], Нюз [б.а - Марк Нюсън], Дейв Купър, Дарън Пауъл".

Попитан как се чувства в Кристъл Палас, той казва: "Това е страхотен клуб със страхотни хора, усещаш страхотна подкрепа отвсякъде. Всички бяха толкова полезни и мили и не мога да кажа нищо лошо. Беше невероятно, а и сега се наслаждавам всеки ден. Дори в началото, когато тази база на академията я нямаше, всички бяха добри, всички работеха усилено, всички помагаха, всички подкрепяха. Тогава имахме някои добри играчи, но сега с новата база - това ви поразява и е просто невероятно, инвестицията и всичко останало. Целта на всички тук е да помогнем със знанията си и да подкрепим всички тук в Академията. Имаме всичко необходимо тук, за да помогнем и тласнем младите играчи да преминат по пътя и се надяваме един ден да играят на стадион "Селхърст Парк".

Попитан какво мисли за талантите в школата на орлите, българският треньор и бивш национал казва: "Не е лесно. Трябва да имаш късмет, трябва да имаш талант, а най-важното е умът ти. Футболът е за това колко си силен психически – не е само качество, важно е дали можеш да устоиш на всички неуспехи, защото има толкова много неуспехи във футбола. Ако не можеш да се справиш с тях, трудно е да се справиш с футбола изобщо. Знаеш, че когато си млад, те взимат, но можеш ли да се бориш за място, да вземеш такова от някой, който играе в стартовите 11? Това е!"

"И когато дойде шансът, готови ли сте за шанса? Можете ли да поддържате същото ниво на представяне всяка седмица? Можете ли да бъдете постоянни всяка седмица? Но дори и когато сте последователни всяка седмица, сега трябва да преминете към следващото ниво. Никога не е достатъчно – никога не блива да спирате с прогреса си", завършва Тодоров. А в негово лице Академията на Палас със сигурност имат професионалист, с който да реализират своя потенциал.