Членовете на парламентарната комисия по здравеопазване приеха на първо гласуване Националната здравна стратегия 2030 г. Документът е стратегическа рамка за развитието на здравеопазването в страната ни за следващите години, като в нея са залегнали приоритети за изграждане на по-здрава нация, за създаване на здравна система, ориентирана към потребностите на хората, както и за прилагане на целенасочени стратегии за въздействие върху специфични проблеми на общественото здраве, каза д-р Александър Симидчиев, председател на работната група, която беше създадена за прецизиране на стратегията. В работната група участваха представители на всички експертни съвети по различните медицински специалности.
Във всеки от приоритетите са залегнали различни политики, отнасящи се до насърчаване на здравословен начин на живот, ефективен скрининг и превенция на хроничните незаразни болести, превенция на инфекциозните заболявания и подобряване на имунизационния обхват, развитие на капацитета на извънболничната помощ, преструктуриране и технологично развитие на болничната помощ, развитие на капацитета на спешната помощ, подобряване на достъпа до лекарства и медицински изделия, развиване на електронното здравеопазване, по-добро планиране и мотивиране на работната сила в системата на здравеопазването. В документа се предвижда още подобряване на превенцията, диагностиката и лечението на сърдечно-съдовите и на онкологичните заболявания, подобряване на възможностите за лечение на мозъчно-съдовите заболявания, развитие на донорството и международното сътрудничество в областта на донорството на органи, тъкани и клетки, подобряване на психиатричната грижа, създаване на национална програма за опазване на имунното здраве на населението и превенция на имуномедиираните болести и др.
В стратегията са посочени основните предизвикателства пред страната, които са свързани с челното място в Европейския съюз (ЕС) на България по смъртност и последното място по продължителност на живота, както и с високите нива на детска смъртност. В стратегията се посочва още, че предизвикателство за страната ни е най-високата заболеваемост и смъртност от сърдечно-съдови заболявания сред страните от ЕС. Друго предизвикателство, посочено в документа, е тежестта на онкологичните заболявания върху общественото здравеопазване. Психичните заболявания, застаряващото население, малкото на брой трансплантации, ниските разходи за здравеопазване на глава от населението са другите предизвикателства, посочени в проекта на Национална здравна стратегия 2030 г.
Маргарита Генчева от парламентарната група на „Възраждане“ каза, че ще се въздържат от подкрепа на стратегията, защото смятат, че това е сериозен документ, на който трябва да се отдели достатъчно време и да се обмисли сериозно, а „не да се гоним с часовете и минути, за да изпълним указания на ЕС и да получим поредните пари, за които пак не се знае дали ще ги получим“. Когато се изработва стратегически документ, бързането е най-неподходящото поведение, допълни тя.
Проф. Андрей Чорбанов от парламентарната група на „Има такъв народ“ посочи, че документът не е обсъден професионално. Всички сме свидетели как финансовият министър няма как да бъде накаран да изпълни дадена политика, добави той. Често се е случвало държавният бюджет да противоречи на закон. Ще видим как бъдещият финансов министър ще спази тези политики, каза още проф. Чорбанов.
Стратегията беше върната от комисията по здравеопазване през януари 2023 г., а през септември документът отново беше внесен за обсъждане в комисията. След решение за прецизиране на текстовете в стратегията, през февруари 2024 г. беше създадена работна група, в която участваха представители на експертните съвети по медицински специалности.
/БИ/
news.modal.text
