site.bta Според една трета от обществеността ЕС е от изключителна важност за България, а около 15% считат, че не е важен за нас, сочи изследване на "Сова Харис"

Според една трета от българската общественост Европейският съюз (ЕС) е от изключителна важност за България. Друга една трета смятат, че ЕС не е от съществено значение, а около 15% са тези, които считат, че Съюзът не е важен за нас. Същевременно 19% нямат определено мнение. Това показват резултатите от изследване на агенция "Сова Харис".

Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от "Сова Харис" по поръчка на Агенция "КРОСС" в периода 9 – 12 април 2024 г., сред 800 български граждани. Изследването е реализирано по метода на стандартизираното телефонно интервю.

Изборите за Европейски парламент (ЕП) са непосредствен повод да осмислим присъствието си в клуба на най-развитите общества в света. Имаме основание да се съмняваме, че предизборната дискусия ще достигне до съществена дълбочина, за да очертае дългосрочна перспектива за дългосрочна интеграция към развитите демокрации. Опасенията са, че популистските деструкции и конспиративните компроматни кампании ще надделеят, посочват от "Сова Харис". Поне засега не се очертава ясно изразен политически субект, който да изведе диалога в конструктивна плоскост. Значението на присъствието на България във важните формати на ЕС не е осъзнато от значителни обществени слоеве, отбелязаха социолозите.

Задълбочаването на интеграцията в Шенген, еврозоната, в областта на отбраната и сигурността и опазването на външните граници трябва да се извърши според малко повече от една трета от гласоподавателите у нас (36,5%). Почти толкова са и тези, които не са съгласни с това твърдение (38,0%). Друга една четвърт (25,6%) не изразяват конкретно мнение. Когато става въпрос за спазване на обществения ред, за материален просперитет, за борба с корупцията, тогава всички са съгласни. Но като общество не сме убедени, че тези неща са постижими за нас чрез интеграцията със страните, които в голяма степен вече са ги постигнали. Очевидно някъде се губи връзката с политическото ни представителство в Европа, добавиха от "Сова Харис". 

Авторитетът на водещите ни политици в Европа е от съществено значение. Според резултатите от проучването се открояват три имена. На първо място е бившият еврокомисар Мария Габриел (12,9%). Втори е дългогодишният премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов (11,9%). Близо до тях е доскорошният лидер на Партията на европейските социалисти (ПЕС) и евродепутат Сергей Станишев (10,2%). Забележимо е присъствието още на президента Румен Радев (8,7%), на лидера на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков (7,9%) и на финансиста Симеон Дянков (5,0%). Посочени са също Елена Йончева, Ангел Джамбазки и Асен Василев (с по 4,5%). Десятката се допълва от Кристалина Георгиева с 3,7%. Прави впечатление, че по-голямата част от тези личности не са представители в Европейския парламент. Вследствие на дейността в европарламента най-голямо доверие българските граждани имат на Елена Йончева (30,5%) и Сергей Станишев (26,5%).

От "Сова Харис" посочиха, че за резултата на Елена Йончева вероятно спомага личната ѝ биография на разследващ журналист и кампаниите, в които тя взимаше участие. От своя страна бившият лидер на социалистите успяваше да пречупи през българските интереси някои от най-наболелите и важни въпроси, като демографията, неравенствата, социалните трансформации, „зелената“ сделка и други. Това явно не е останало незабелязно, а решенията по много от тези теми продължават да стоят отворени, смятат изследователите. 

Третото място по степен на доверие заема Ангел Джамбазки с 24,0%. Неговата активност по Македонския въпрос и борбата с нелегалната миграция са впечатлили една четвърт от пълнолетните граждани у нас. На четвърто място е другият предствител на ВМРО Андрей Слабаков (16,1%). Тук освен следваната сходна патриотична линия, при оценките със сигурност има значение и биографичната му обвързанист в областта на културата, отбелязаха още от "Сова Харис". Значима степен на одобрение получават още Иво Христов (12,9%), Радан Кънев (9,9%), Асим Адемов (7,7%), Емил Радев (7,4%). Вероятно за оценката за тях значителна роля е изиграла партийната им обвързаност. За останалите представители на България в Европейския парламент през отминаващия мандат можем да кажем, че не са успяли да засвидетелстват ефективността на своята дейност пред по-широката публика у нас, посочиха от "Сова Харис". 

Според социолозите лявото политическо представителство в страната преминава през процес на раздробяване, каквото наблюдавахме преди около 25 години в десния политически полюс. БСП от плуралистичен обединител на разнообразни политически течения се превърна в силно централизирана партия с тесен консервативен профил. Това я сведе до твърдо електорално ядро, което представлява около една четвърт от хората с леви убеждения. Необходимост от нов ляв политически проект виждат 23,3% от гласоподавателите, показва проучването. Очевидно е, че и на тези избори няма да има готовност за реализацията му. Риторичен е въпросът дали това изобщо е възможно, добавиха от "Сова Харис". За хората, които смятат, че има нужда от такъв проект, водещи фигури в него трябва да са Румен Радев (7,4%), Сергей Станишев (4,4%); Елена Йончева и Ваня Григорова (по 3,2%); Костадин Паскалев, Мая Манолова, Костадин Костадинов и Корнелия Нинова (по 2,1%), сочи още проучването.