site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 15 април в историята

15 април 2024 г., понеделник, 16-а седмица от началото на годината

По света се отбелязва:

Международният ден на културата. Отбелязва се от 1998 г. по инициатива на Международната лига за защита на културата. Годишнина от подписването (1935) във Вашингтон, САЩ, на първия в света международен договор на паметниците на културата, на художествените и научните институции и техния персонал в мирно време и по време на въоръжен конфликт, известен още като Пакт Рьорих. Договорът утвърждава Знамето на мира като международно признат флаг за защита на културните ценности. Знакът на Знамето на мира е създаден от руския художник Николай Рьорих и представлява алена окръжност с три алени сфери в средата на бял фон.

Световният ден на изкуствата. Отбелязва се от 2012 г. с решение на 17-ата сесия на Общото събрание на Международната асоциация по изкуствата в Гуадалахара, Мексико (5-6 април 2011), с цел да популяризира приноса на изкуството за света и да помогне на сегашните и бъдещите поколения да разберат влиянието, което то оказва върху човечеството. Годишнина от рождението на италианския художник Леонардо да Винчи (15 април 1452-2 май 1519). От 2020 г. денят се отбелязва с решение на 40-ата сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) (12-27 ноември 2019), за да се подчертае приноса на изкуствата за устойчивото развитие и мира по света.

Националният празник на КНДР. Денят на слънцето. Годишнина от рождението на Ким Ир-сен (15 април 1912- 8 юли 1994), председател на Корейската трудова партия (30 юни 1949-октомври 1966) и генерален секретар на Корейската трудова партия (октомври 1966-8 юли 1994), председател на Кабинета на министрите (9 септември 1948-28 декември 1972) и президент на Корейската народнодемократична република (28 декември 1972-8 юли 1994).

На този ден в България:

1889 - Във Видин излиза бр. 1 на "Вестник на учителското дружество" - първият учителски професионален вестник във Видин. Основател и редактор е Димитър Благоев, който по това време е директор на Скобелевата гимназия във Видин. Излиза до януари 1890 г.

1890 - В Русе е учредена Русенската търговско-индустриална камара - първата българска търговска камара. Създадена е като търговско дружество под името "I Българска търговска камара" от 33-ма видни представители на търговското съсловие пет години преди законодателното регламентиране в страната на тези стопански институции през 1894-1895 г. За временен председател е избран адвокатът Христо Иванов - Големия, който е бил близък съратник на Левски. Русенската търговско-индустриална камара е закрита през 1948 г. и възстановена през 1990 г.

1918 - 17-ото Обикновено народно събрание приема Закон за осигуряване на работниците и служителите в случай на злополука и болест. Законът влиза в сила от 1 януари 1919 г. и с него се въвежда задължителното осигуряване за злополука (трудова злополука) и болест (обща и професионална) на всички работници и служители в държавни, обществени и частни предприятия и заведения. На 20 февруари 1924 г. е приет Закона за обществените осигуровки, с който се отменя приетия на 15 април 1918 г. закон. С новия закон се разширява кръгът на социалните рискове - (трудова) злополука и професионално заболяване, болест, майчинство, инвалидност и старост.

1948 - В "Държавен вестник" е обнародван Закон за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост, приет от VI Велико народно събрание на 5 март 1948 г. Съгласно закона под едра градска недвижима собственост се разбират онези недвижими имоти в чертите на градоустройствените планове, притежавани от частни лица или дружества, които не са предназначени за задоволяване жилищната нужда на притежателите, за добиване на необходим допълнителен доход, нито за преки стопански нужди, а за добиване на доходи - ренти на вложени в тези имоти капитали. Притежаваните от членовете на едно семейство в повече от един или два покрити недвижими имоти (застроени и незастроени) се отчуждават и стават собственост на държавата. На 5 февруари 1992 г. 36-ото Народно събрание приема Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти.

1957 - В София е открит Централният универсален магазин (ЦУМ)- най-големият универсален магазин в България. Сградата на ЦУМ, проектирана от арх. Коста Николов (с колектив) през 1956 г., е част от архитектурния център на София, т. нар. Ларго. Търговските площи в ЦУМ са разположени на шест етажа с площ над 15 000 кв. м. Основно е реконструиран през 1986 г. под ръководството на арх. Атанас Николов. След приватизация е собственост на бизнесмена Георги Гергов.

1968 - България установява дипломатически отношения с Непал.

1993 - 36-ото Народно събрание приема Закон за ратифициране на Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и България - от друга страна, и на Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси между Европейската икономическа общност и Европейско обединение за въглища и стомана, от една страна, и България - от друга страна, подписани на 8 март 1993 г. в Брюксел, Белгия. В сила от 1 февруари 1995 г. От 20 юни 1993 г. България има постоянен представител към ЕО.

1997 - В Москва, Русия, е подписано споразумение между България и Русия за развитие на система от газопроводи за транспортиране на руски газ през територията на България и доставка на газ за България, както и обща декларация за мерките за либерализиране на търговията между двете страни. Споразумението е подписано от министър-председателите на двете страни Стефан Софиянски и Виктор Черномирдин.

1998 - 38-ото Народно събрание приема Закон за гарантиране на влоговете в банките. Според него 95 на сто е гаранцията за влогове в банките до 2 млн. лева, над тази сума са гарантирани 80 на сто, но не повече от 5 млн. лв. Със закона се създава Фонд за гарантиране на влоговете в банките с цел поддържане стабилността на банковата система и доверието на обществеността в нея. Законът е отменен с приетия на 30 юли 2015 г. нов Закон за гарантиране на влоговете в банките.

1998 - Общото събрание на Народно читалище "Искра" в Казанлък приема Решение 6, с което се създава Общинският драматичен театър "Любомир Кабакчиев". На 20 октомври 1998 г. театърът е обявен като професионален в регистъра на извършващите професионална театрална дейност на Министерството на културата. Официално е открит на 1 декември 1998 г. в деня на рождението на актьора Любомир Кабакчиев (1 декември 1925-11 август 1986). От 1 януари 2001 г. функционира като Общински културен институт.
 
1999 - Агенцията за приватизация продава 51 на сто от капитала на ваканционно селище "Дюни" на "Джованда интернешънъл" - САЩ.

2000 - Учреден е Съюз на работодателите в България като неправителствено, доброволно сдружение с нестопанска цел на собствениците на частни дружества, работещи на територията на България с повече от 100 работници. На 16 май 2006 г. Съюзът на работодателите се слива с Българската международна стопанска асоциация (БИБА) (учредена на 10 април 1992 г.) в Конфедерация на индустриалците и работодателите в България (КРИБ).

2008 - Излиза бр. 1 на сп. "L'europeo" - списание за история, политика и култура.

2016 - В Братислава, Словакия, на посещение е президентът Росен Плевнелиев за участие в Глобалния форум по въпросите на сигурността GLOBSEC 2016. По време на срещата си с президента на Словакия Андрей Киска обсъжда мерките за подобряване на енергийната свързаност за постигане на конкурентни цени и за гарантиране на свобода на избора на доставчици на енергийни ресурси. Има срещи и със заместник-председателя на Европейската комисия, отговарящ за Енергийния съюз Марош Шефчович.

2018 - В зала "Триадица" на резиденция "Бояна" в София се провежда двудневна Международна конференция на тема: "Социалната икономика - за икономически устойчив и социално приобщаващ ЕС". Събитието е част от календара на българското европредседателство. Целта на конференцията е да насърчи обмена на мнения за предизвикателствата и възможностите за бъдещето на социалната икономика в контекста на цифровата революция и приобщаващия растеж.   

2019 - Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол издава заповед на основание чл. 224 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за цялостно спиране на строежа "Златен век", извършван от "Артекс инженеринг" АД. Заповедта е връчена на участниците в строителния процес и подлежи на обжалване по реда на чл. 215 от ЗУТ пред Административен съд в София, в 14-дневен срок от съобщаването й. За установените нарушения на разпоредбите на ЗУТ, довели до спиране на изпълнението на строежа, са образувани 8 административно-наказателни производства, като предвиденият в ЗУТ размер на санкциите е в общ размер около 200 000 лева.

2021 - Първо заседание на 45-ото Народно събрание, свикано с Указ 110 на президента Румен Радев от 13 април 2021 г. след парламентарните избори на 4 април 2021 г. Заседанието е открито от Мика Зайкова от Парламентарната група на партия "Има такъв народ" - най-възрастният депутат в новия състав на парламента.

2022 - В Пловдив се провежда учредително събрание на партия "Продължаваме промяната". Приет е устав и са утвърдени съставите на управителните органи на партията - Национален съвет, Изпълнителен съвет и Контролен съвет. За съпредседатели на партията са избрани Кирил Петков и Асен Василев.        
                        
На този ден по света:

1856 - Франция, Италия и Австрия подписват договор със задължение да защитават клаузите на Парижкия мирен договор (подписан в Париж, Франция, на 30 март 1856), който слага край на Кримската война (октомври 1853-февруари 1856) между Русия и съюза между Османската империя, Сардинското кралство, Втората френска империя и Британската империя.

1863 - Френският дипломат и археолог Шарл Шампоазо на мраморната статуя на Крилатата Нике от 2 в. пр. н. е. на остров Самотраки. Статуята изобразява гръцката богиня на победата Нике и е висока почти 3 метра. Заедно с постамента тя надхвърля 5 метра и половина и тежи към 3 тона. От 1884 г. тя е изложена в Лувъра (Париж, Франция). През годините скулптурата е реставрирана 4 пъти, като най-основната реставрация е била през 80-те години на 19-и век, а последните са направени през 1934 г. и 2013 г.

1874 - В Париж, Франция, е организирана първата групова изложба на произведения на художници импресионисти. Участват Клод Моне, Пиер Огюст Реноар, Едгар Дега, Камий Писаро, Алфред Сисле, Фредерик Базил и Берта Моризо. Изложбата е подложена на унищожителна критика от Луи Льороа (гравьор, художник и утвърдил се драматург) във в. "Ле Шаривари". Организирани са общо осем такива изложби: 1874 г., 1876 г., 1877 г., 1879 г., 1880 г., 1881 г., 1882 г. и 1886 г. Импресионизмът е течение в изкуството, което възниква във Франция в края на 19 в. Името на движението произлиза от творбата на Клод Моне "Импресия. Изгрев слънце".

1890 - Американският изобретател Томас Едисон получава патент 425761 за лампа с нажежена жичка. През 1872 г. руският електротехник Александър Лодигин прави проект на една от първите съвременни лампи, представлявала стъклен съд, изпълнен с въздух, в който били запоени два медни проводника, съединени с тънка пръчица от ретортен въглен. През 1875 г. Томас Едисън решава да изтегли въздуха от балона, с което удължил живота на лампата. Той същевременно не спирал да провежда голям брой опити с различни материали в стремежа си да удължи още полезния живот на лампата, но в крайна сметка се върнал отново към първоначалната жичка от въглерод. През 1879 г. неговата лампа вече издържала цели 40 часа, а през 1890 г. той подава в САЩ молба за регистрация на патент за лампа с нажежаема жичка.

1900 - В Париж, Франция, е открито Световно изложение. Закрито e на 12 ноември 1900 г. и остава в историята с огромния брой посетители - над 51 млн. души. Впечатляващо по мащабите си, световното изложение в Париж ознаменува настъпването на новото столетие. България участва със собствен павилион, като излага предимно земеделска продукция - най-вече характерните продукти от рози, тютюни и др.

1912 - Потъва корабът "Титаник", след като се сблъсква с айсберг през нощта на 14 срещу 15 април, на 680 км от Нюфаундленд, в северната част на Атлантическия океан, при което загиват 1513 души от общо 2224 души на борда. Корабът е построен през 1911 г. от компанията "Уайт стар лайн". С тегло 46 329 т и дължина 268 м, той е най-модерният и най-луксозен пътнически кораб за времето си. На 2 април 1912 г. "Титаник" се отправя на първото си презокеанско плаване от британското пристанище Саутхамптън. През нощта на 14 срещу 15 април, на 680 км от Нюфаундленд, в северната част на Атлантическия океан, корабът се сблъсква с айсберг и потъва за по-малко от 3 часа. От 2224 души на борда загиват 1513 души. От пътувалите около 50 българи са загинали 38 души, като 8 от тях са от с. Гумощник до Троян. През 1995 г. в лондонския квартал Гринуич е открит мемориален парк в памет на загиналите. През август 1996 г. е направен неуспешен опит да бъде изваден 21-тонен отломък от корпуса на кораба.

1920 - Основана е Испанската комунистическа партия. От 1939 г. до 1977 г. партията работи в нелегалност. Легализирана е на 9 април 1977 г.

1935 - Във Вашингтон, САЩ, е подписан Договор за защита на художествените и научни институции и историческите паметници, известен като Пакт Рьорих. Това е първият международен договор, който регламентира защитата на културното наследство. Пактът е подписан от президента на САЩ Франклин Рузвелт и от представителите на 21 държави от Северна и Южна Америка по инициатива на руския художник, философ и писател Николай Рьорих. По-късно към договора се присъединяват и други страни. Пактът утвърждава Знамето на мира като международно признат флаг за защита на културните ценности. Знакът на Знамето на мира (алена окръжност с три алени сфери в средата на бял фон) е създаден от Николай Рьорих.

1952 - Първи полет на междуконтиненталния стратегически бомбардировач ракетоносец "Боинг" Б-52. Бомбардировачът е приет на въоръжение в САЩ през 1955 г.

1967 - Масови демонстрации в Ню Йорк и Сан Франсиско, САЩ, срещу войната във Виетнам (4 август 1964-27 януари 1973), в които участват около 200 000 души.

1986 - Осъществена е военната наказателна операция на САЩ срещу Либия "Елдорадо Каньон". Операцията е предприета с аргумента, че Либия подкрепя международния тероризъм и в отговор на бомбения атентат в дискотеката "Ла Бел" в Западен Берлин на 5 април 1986 г., при който загиват трима души - двама американски войници и една турска гражданка. Властите в САЩ отправят обвинение към режима на Муамар Кадафи, че е финансирал организацията, отговорна за атентата. В рамките на операцията "Елдорадо каньон" са нанесени ракетни удари по стратегически обекти в Либия - управлението на либийското разузнаване, военния сектор на летище Триполи, голяма военна база за тренировка на терористи близо до Триполи, военновъздушната база в Бенин и казармите в град Бенгази. Загиват близо 100 души, много от които цивилни граждани. През 2001 г. германски съд обявява, че зад атентата стоят либийските тайни служби. На 3 септември 2004 г. Германия и Либия сключват официално споразумение, по силата на което Либия се задължава да изплати обезщетения в размер на 35 млн. долара за жертвите на атентата. Компенсациите не се отнасят за американските граждани.

1987 - В Москва, СССР, е подписано споразумение между СССР и САЩ за сътрудничество в изследването и използването на космическото пространство за мирни цели.

1983 - В Токио, Япония, е открит Токийският Дисниленд  - първият тематичен увеселителен парк на американската компания за анимационни филми "Уолт Дисни" извън пределите на САЩ. 

1989
- В Шефилд, Великобритания, по време на полуфинален мач от Турнира за Купата на Англия (FA Cup) между отборите на "Ливърпул" и "Нотингам форест" на стадион "Хилсбъро" при трагичен инцидент заради претъпканата трибуна за правостоящи загиват 96 души - 89 мъже и 7 жени, и 730 души са ранени. Повечето от загиналите са на възраст под 21 години.

1991 - Започва работа Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) със седалище в Лондон, Великобритания. Споразумението за създаването на банката е подписано на 29 май 1990 г. в Париж, Франция, и влиза в сила на 28 март 1991 г.

1994 - В Маракеш, Мароко, е подписан Заключителният акт на уругвайския кръг на многостранните търговски преговори в рамките на Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ). Съгласно споразумението на 31 декември 1995 г. ГАТТ официално престава да съществува. От 1 януари 1995 г. негов приемник e Световната търговска организация (СТО).

2006
- Китайски хирурзи от Сиан (провинция Шанси) извършват втората в света успешна трансплантация на човешко лице. По време на 14-часовата операция донорски тъкани - част от кожата на лицето, лицеви органи и мускули, са присадени на ловец, нападнат от мечка.

2008 - Изригва вулканът Невадо дел Уила, на 240 км югозападно от Богота. Обявено е извънредно положение и хиляди хора са евакуирани. Жертви няма.

2013 - В Бостън, САЩ, сред множеството, струпало се покрай финиша на Бостънския маратон избухват две експлозии, при което загиват 3 души и над 264 са ранени. Двата взрива отекват почти едновременно на разстояние от около 100 метра един от друг. На 19 април 2013 г. полицейските власти съобщават, че за атентата са заподозрени братята от чеченски произход Джохар Царнаев на 19 години и Тамерлан Царнаев на 26 години. Тамерлан Царнаев е убит в престрелка с полицията на 18 април 2013 г., а Джохар Царнаев е арестуван на 20 април 2013 г. На 8 април 2015 г. съдебното жури признава Джохар Царнаев за виновен по всички 30 обвинения и на 24 юни 2015 г. той е осъден на смърт.

2016 - Международната авиационна федерация признава рекорда на руския космонавт Генадий Падалка по продължително пребиваване в космоса. Рекордът е утвърден под номер 17 803. Генадий Падалка прекарва общо 878 денонощия в космоса. Пребивавал е в космоса 5 пъти. Излизал е 10 пъти в открития космос. Общата продължителност на пребиваването му в космоса е 848 денонощия, 11 часа, 29 минути и 24 секунди. Предишният рекорд - 803 денонощия, принадлежи на неговия сънародник Сергей Крикальов. Генадий Падалка подобрява рекорда на 29 юни 2015 г., докато е на борда на Международната космическа станция.

2017 - На 117-годишна възраст умира италианката Ема Морано - последният останал жив човек, роден през 19-и век. Ема Морано е родена на 29 ноември 1899 г. Нейният живот преминава през три столетия, две световни войни и над 90 италиански правителства.

2018 - В Черна гора бившият министър-председател и бивш президент на страната Мило Джуканович е избран за президент на Черна гора с над 54 процента от гласовете. За пръв път в историята на Черна гора в изборите за президент участва жена - Драгиня Вуксанович, издигната от Социалдемократическата партия.

2019 - В Париж, Франция, в 18:50 ч. местно време избухва пожар в горната част на катедралата "Нотр Дам" на скеле, издигнато от едната й страна заради дейностите по обновлението й. Само за около 63 минути 850-годишната катедрала е обгърната от пламъци, като 93-метровата й кула, изградена от 500 тона дърво и 200 тона олово, изгаря. Целият покрив на катедралата е силно повреден, цялата дървена конструкция е разрушена, една част от свода се срива и вековните витражи са унищожени. Двете основни кули и външните стени на катедралата са запазени. Над 400 пожарникари участват при потушаването на пожара, който е овладян напълно след 12 часа. Причините за пожара са свързани с работите по обновление на сградата. Жертви няма. 

2020 - В САЩ Управлението за федерален резерв (централната банка) обявява, че заводската продукция в страната през м. март 2020 г. е намаляла с 6,3 на сто, което е най-големият спад за американската промишленост от 1946 г. Най-голямо е понижението в автомобилните заводи, които изцяло са затворени заради пандемията от КОВИД-19. Общо промишленото производство, включващо фабриките, предприятията за комунални услуги и мините, е спаднало с 5,4 процента.

2022 - Руският телекомуникационен регулатор "Роскомнадзор" блокира достъпа до сайта на "Радио Франс ентернасионал" заради нарушения на законовата забрана за разпространението на невярна или екстремистка информация.

Родени на този ден българи:

ген. Никола Топалджиков, военен деец (1871-1925).
Военен аташе в Цариград (1913-1917). Командир на 7-а дивизия (1920), началник на Щаба на армията (3 декември 1920-20 април 1923). След атентата в църквата "Св. Неделя" в София (16 април 1925) е убит в местността Дервена по пътя Кюстендил - Гюешево.

проф. Цеко Торбов, български юрист, философ и преводач (1899-1987).
Учител в немското училище в София  (1930-1931). Учител по немски език в италианското училище в София  (1931-1944). Бил е учител в Държавната девическа търговска гимназия в София и преподавател в Държавното висше училище за финансови и административни науки (дн. УНСС). Преподавател по немски език и международно право във Военната академия „Г. С. Раковски“ (1939-1947). От 1942 г. е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Декан  (1947-1948) и заместник-декан (1948-1956) на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Преводач на съчиненията на немския философ Имануел Кант. Носител на Хердерова награда за превода на "Критика на чистия разум" от Имануел Кант и за цялостна научна дейност (1970), на "Златен докторат по право" на Гьотенгенския университет (1974). Почетен член на Кантовото дружество в Майнц (1973). Удостоен със званията "Заслужил деятел на културата" (1982), "Народен деятел на изкуството и културата" (1986).

Георги Михов Димитров (Гемето, Г. М. Димитров), политик (1903-1972).
Член на Управителния съвет на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) ("Пладне")  (1922-1933) и на Постоянното присъствие на БЗНС "Обединен" ("Ал. Стамболийски" и "Врабча 1") (1933-1934). Ръководител на проанглийския емигрантски Български национален комитет със седалище в Кайро, Египет, и на нелегалния радиопредавател "Свободна и независима България" (1941-1944). Главен секретар на БЗНС (октомври 1944-20 януари 1945). През 1945 г. напуска България по политически причини. Осъден на смърт задочно (1946). Реабилитиран през м. септември 2000 г. от Върховния касационен съд.

акад. Ангел Балевски, инженер, учен и политик (1910-1997).
Ръководител на Катедра по механична технология при Държавната политехника в София (1945-1953). Ректор на Висшия машинно-електротехнически институт "В. И. Ленин" (юли 1966-юни 1968). Директор (от 1966) на Централната лаборатория по металознание и технология на металите при Българската академия на науките (БАН), директор на Института по металолеене и технология на металите при БАН (1967-1991). Председател на Българската академия на науките (БАН) (9 март 1968-25 юли 1988) и почетен председател на БАН (25 юли 1988-1991). От 1945 г. е член на Българската комунистическа партия (БКП), член на Централния комитет на БКП (19 ноември 1966-2 февруари 1990). Депутат от 5-ото до 9-ото Народно събрание (1969-1990). Член на Държавния съвет на България (8 юли 1971-14 декември 1989). Член на редица чуждестранни академии на науките - на СССР (1971), Полша (1971), Чехословакия (1973), ГДР (1974), Гърция (1977), Унгария (1970), Русия (1994). Член на Постоянния комитет на Пъгуошкото движение на учените, борещи се за мир (1971), съпредседател на Международната академия на науките (1988). Председател на Българското национално движение за мир, стабилност и сътрудничество (1996), член на Световния съвет на мира (1974). Автор е на научни трудове за свойствата и изпитването на металите и върху специалните начини на леене и други разработки, за много от които притежава авторски свидетелства и няколко десетки български и чуждестранни патенти. Автор е и на редица студии, статии, доклади събрани в сборници. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1957), на орден "Червено знаме на труда" (1959), на орден "Кирил и Методий" втора степен (1963), на орден "Георги Димитров" (1970, 1985). Лауреат на Димитровска награда (1951, 1969). Удостоен е със званията "Народен деятел на науката" (1971),  "Герой на социалистическия труд" (1975, 1980).

Магда Пушкарова, народна певица (1920-2006).
Изпълнителка на фолклор от Странджанския край. Една от основателките на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" (1 май 1951) и негова солистка. Има седем дългосвирещи плочи, изнасяла е концерти в около 25 страни, повече от 100 нейни песни се съхраняват в Златния фонд на Българското национално радио, в архива на Института за изкуствознание се съхраняват 200 нейни песни. Дарява родната си къща на общината в Малко Търново, където по-късно е открит музей на народната песен. Носител на наградата "Нестинарка" на Международния фолклорен фестивал в Бургас за цялостен принос в областта на народното изпълнителско творчество (2005).

проф. Гиргин Гиргинов, философ (1921-1998).
Работи в областта на гносеологията. Декан на Философско-историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1960-1967). Първи заместник-председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес (6 октомври 1976-17 ноември 1977). Първи заместник-министър на народната просвета  (17 ноември 1977-1 януари 1978). Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (19 декември 1977-2 февруари 1990). Носител на орден "Народна република България" първа степен (14 април 1981).

проф. Емил Камиларов, цигулар и педагог (1928-2007).
Преподавател по цигулка в Българската държавна (1956-1966). Със съпругата си Дина Шнайдерман създават Български камерен оркестър (1964). През 1966 г. емигрират в Швеция, където основават музикална школа. Преподава в музикалните академии в Гьотеборг и Упсала, Швеция. Носител на Голямата награда "Паганини" от международния конкурс "Николо Паганини" в Генуа (1961). Той е единственият музикант в света, който два пъти свири с цигулката на Николо Паганини.

Георги Тахов, писател, поет, публицист и критик (1932-1999).
Редактор в Радио София (1960), издателство "Народна младеж" (1967), в. "Пулс" (1972-1984),  сп. "Факел" (1985). През 1985 г. става един от 20-ата арестувани във връзка с акростиха "Долу Тодор Живков" във в. "Пулс". Лишен е от право на работа до края на 1989 г. От 1990 г. е редактор във в. "Литературен фронт". Автор е на стихосбирките "Разчупване на хляба" (1965), "Ще ви намеря" (1967) и др., както и на книгите "Живите знаци на България" (1968, есетата) "София между две столетия" (1987), "Машината на страха" (1991) и др.

Велик Капсъзов, български състезател по спортна гимнастика и треньор (1935-2017).
Участвал е в три поредни олимпийски игри - през 1956 г. в Мелбърн, Австралия, през 1960 г. в Рим, Италия, когато печели бронзов медал на халки, и през 1964 г. в Токио, Япония. Той е първият българин, спечелил олимпийски медал в спортната гимнастика. От европейски първенства е печелил два златни медала на халки (1961, 1963) и един бронзов медал на халки (1959). През 1961 г. на Универсиадата в София печели три медала - два златни на халки и успоредка и един бронзов в индивидуалния многобой. През 1964 г. прекратява състезателната си кариера и става треньор. Почетен гражданин на Асеновград (25 май 2005).

Цветан Денев, композитор, диригент и педагог (1946-2017).
Автор е на музикално-сценична, оркестрова, камерно-инструментална, вокална, хорова музика и др. Музицира джаз, фолклор, класика. Автор е на книгите "Псапфо", "Да започнем със заека" и "Концерт за контрабас и зелена поляна", издадени на немски и български език.

Павел Васев, режисьор и продуцент (1951-2019).
Бил е директор на Студията за телевизионни филми "Екран" на Българската национална телевизия. Заместник-министър на културата (1991). Председател на Съюза на българските  филмови дейци (24 април 1996-4 февруари 2000). Административен директор на Народния театър "Иван Вазов" (14 февруари 2000-юни 2001). Директор на Българския културен институт в Москва, Русия (2001-2004). Директор на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (2005-2008). Директор на Народния театър "Иван Вазов" (5 януари 2009-14 декември 2014). Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Националния филмов център" (10 март 2015-октомври 2015). Директор на Българския културен институт в Москва, Русия (октомври 2015-ноември 2019). 

Пламен Ставрев, музикант, певец, композитор и преводач (1953-2011).
Бил е ръководител на бургаския оркестър "Горещ пясък". Има издадени три албума: "Негър в Алабама" (1993), "Спомен за любов" (2004) и "Сиамски близнак" (2005). Носител на първа награда и наградата на публиката от конкурса "Бургас и морето" (2001) с песента на Гриша Трифонов и Иван Вълев "Лятото".

Румен Бояджиев, музикант, композитор, изпълнител и музикален продуцент (1953).
През 1975 г. в София заедно с Константин Цеков и Александър Бахаров създават рок групата Формация "Студио Балкантон" (ФСБ). Автор е на повече от 250 песни и аранжор на над 600 песни за ФСБ и за редица български изпълнители. Основател на продуцентска къща "Контрапункти" и звукозаписно студио "Контрапункти". Автор е на музика за документални и игрални филми, на музиката на официалните сигнали на програма "Хоризонт" на БНР, на програмата "По света и у нас" на БНТ, на Радио "Варна" и Радио "Пловдив". Музикален продуцент на редица български поп певци и рок групи. Той е един от основателите на Асоциацията на звукозаписните студиа в България. През 2016 г. издава първия си самостоятелен албум "Бяло", който включва 14 песни. Носител на множество награди с групата ФСБ. Победители са в Мелодия на годината през 1983 г. с песента "Пак ще се прегърнем", на Мелодия на годината през 1986 г. с песента "Обичам те дотук" (делят наградата с група "Трик" и песента им "Шесто чувство"). Носители са на награда "Grаmmy" през 1990 г. за продукция и аранжимент на световно известния латиноамерикански хит "Ciellito Lindo" на Хосе Фелисиано. Носители са на Голямата награда на фестивала "Бургас и морето" през 1999 г. На 13 декември 2010 г. групата ФСБ е удостоена с наградата на Министерството на културата "Златен век", а през 2013 г. става носител на наградата на Съюза на българските музикални дейци "Кристална лира" в категория "Поп и рок музика". 

Румен Рачев, художник (1956).
Работи в областта на живописта, печатната графика, рисунката, стенописа и дизайна. Негови картини са изложени в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, САЩ, и в колекцията на банка "Ротшилд" в Цюрих, Швейцария. Има над 50 самостоятелни изложби, включително в Берлин, Ротердам, Дюселдорф, Стокхолм, Вашингтон, Лондон, Москва, Брюксел и Милано.

Нели Нешева, лекар (1961).
Работила е в болница в Благоевград и София. Работила е във фармацевтични компании (2000-2007). Главен секретар на Министерство на здравеопазването (13 ноември 2009-28 април 2010). Управител на Национална здравноосигурителна каса (28 април 2010-22 февруари 2012). Член на Управителния съвет на Българския лекарски съюз (9 юни 2018-18 септември 2021).

Камен Донев, актьор, режисьор и драматург (1971).
Има над 40 роли в театъра и киното. Играл е в Театър "Българска армия" (1994-2009). Участвал е в телевизионното предаване "Улицата" на режисьора Теди Москов (2000-2001). Автор е на повече от 30 драматургични творби. Участвал е и в създаването на два музикални албума, съвместно със Стефан Вълдобрев и Мая Бежанска: "Обичам те, мила" и "Революция". Автор е на сборника "Всичко дотук - текстове за театър, кино и телевизия" (2006), съдържащ текстове от творчеството му, на авторските моноспектакли: "Възгледите на един учител за народното творчество" (2007), "Възгледите на един учител за всеобщата просвета" (2013), "За сватбите" (2015). Носител на наградата на Съюза на артистите в България за драматургия (2000), на наградата "Максим" за актьорски постижения на театър "Българска армия" (2000, 2004, 2006), на наградата за млади актьори "Иван Димов" за ролята на Хелмер в "Куклен дом" (2007), на  наградата  "Икар" за главна мъжка роля в "Животът е прекрасен" (27 март 2013). Носител на орден "Св. Св. Кирил и Методий" първа степен за големите му заслуги за развитието на културата и изкуството (20 май 2016).

Галин Иванов, футболист (1988).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Левски" (София), "Берое" (Стара Загора), "Славия" (София), "Арминия Билефелд" (Германия), "Литекс" (Ловеч),  "Хазар Ленкоран" (Азербайджан), "Самсунспор" (Турция), "Нефтохимик" (Бургас), "Халадаш" (Унгария), ЦСКА 1948 (София). За националния отбор по футбол има изиграни 16 мача и един отбелязан гол.

На този ден са родени и:

Леонардо да Винчи, италиански художник живописец, скулптор, архитект и учен енциклопедист (1452-1519).
Представител на Флорентинската школа от епохата на зрелия Ренесанс. Автор е на "Тайната вечеря" - една от най-известните фрески в европейското изкуство (1495-1498) и на портрета на жената със загатната усмивка "Мона Лиза" (1503-1506).

Екатерина Първа, руска императрица (28 януари 1725-17 май 1727) (1684-1727).

Леонард Ойлер, швейцарски математик, физик и астроном (1707-1783).
Автор е на повече от 800 труда в областта на математическия анализ, диференциалната геометрия, теорията на простите числа и др. Въвежда множество фундаментални математически понятия, наречени на негово име, сред които числото на Ойлер и константа на Ойлер.

Василий Струве, руски астроном от немски произход (1793-1864).
Основател и първи директор на Пулковската обсерватория (1839-1862). Изследва 120 000 звезди в северното небе и публикува резултатите в "Нов каталог на двойните и кратните звезди" (1827). Най-известният му труд е: "Микрометрични измервания на двойни звезди" (1837).

Джеймс Кларк Рос, британски полярен изследовател (1800-1862).
Открил Северния магнитен полюс (1 юли 1831).

Теодор Русо, френски художник (1812-1867).

Вилхелм Буш, немски художник и поет (1832-1908).
Автор на книгата за деца с негови илюстрации "Макс и Мориц" (1865).

Хенри Джеймс, американски писател, драматург и литературен критик (1843-1916).
Автор е на романите "Родрик Хъдсън" (1875), "Вашингтон скуеър" (1880), "Портрет на жена" (1881) и др.

Антон Безеншек, словенски стенограф, филолог и публицист (1854-1915).
Приспособил немската стенография на Габелсбергер на словенски език. Поставя основите на стенографията в България. По покана на правителството на България той пристига в България през лятото на 1879 г. и за два месеца приспособява немската стенография на Габелсбергер на български език. На 8 октомври 1879 г.  към парламента на България се открива стенографско бюро и се организират първите курсове за обучение по стенография.

Емил Дюркем, френски социолог и етнолог (1858-1917).
Основоположник на социологията като наука. Автор е на трудовете "За разделението на обществения труд" (1893), "Правилата на социологическия метод" (1895), "Самоубийството" (1897), "Социология и социални науки" (1909), "Елементарни форми на религиозния живот" (1912) и др.

Джеймс Джексън Джефрис (Джим Джефрис), американски боксьор (1875-1953).

Николай Гумильов, руски писател, поет, драматург и критик (1886-1921).
Автор е на сборниците  със стихове "Романтични цветя" (1908), "Заблудилият се трамвай" (1921) и др.

Фернанду Песа, португалски журналист (1902-2002).
Военен кореспондент в португалската секция на радиопредаванията на Бритиш бродкастинг корпорейшън (Би Би Си) в Лондон, Великобритания (1940-1947). Работил е за Програмата за възстановяване и развитие на Европа след Втората световна война (1939-1945), известна като Плана "Маршал" (1959). Репортер на Португалското радио и телевизия /RTP/ (7 март 1957-1976). Носител на Ордена на Британската империя за работата му като военен кореспондент в Би Би Си (1959). Носител на Ордена за заслуги на Португалия (1991).

Ким Ир-сен, севернокорейски политик (1912-1994).
Председател на Корейската трудова партия (30 юни 1949-октомври 1966). Генерален секретар на ЦК на Корейската трудова партия (октомври 1966-8 юли 1994). Председател на Кабинета на министрите (9 септември 1948-28 декември 1972). Председател на Държавния съвет на КНДР (държавен глава) (28 декември 1972-8 юли 1994).

Рихард фон Вайцзекер, немски политик (1920-2015).
Кмет на Берлин (11 юни 1981-9 февруари 1984). Първият президент на обединена Германия (23 май 1984-23 май 1994).

Вигдис Финбогадотир, исландски политик (1930).
Първата жена - президент на Исландия (29 юни 1980-1 август 1996).

Томас Транстрьомер, шведски поет (1931-2015).
Автор е на стихосбирките "17 стихотворения" (1954), "Тайни по пътя" (1958), "Недовършеното небе" (1962), "Звуци и следи" (1966), "Да виждаш в тъмното" (1970), "Пътеки" (1973), "Балтийски морета" (1974), "Бариерата на истината" (1978), "Дивият площад" (1983), "За живите и мъртвите" (1989), "Траурната гондола" (1996), "Затвор" (2001) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 2011 г.

Борис Стругацки, руски писател фантаст (1933-2012).
Автор е на "Трудно е да бъдеш бог" (1964), "При загиналия алпинист" (1970), "Малчуган" (1971) и др.

Клаудия Кардинале (ист. име Клод Жозефин Роз Карден), италианска актриса (1938).
Участвала е във филмите "Роко и неговите братя" (1960), "Гепардът" (1962), "Семеен портрет в интериор" (1974), "81/2" (1963), "Фицкарралдо" (1982) , "Червената палатка" (1971), "Аудиенция" (1971), "Кожа" (1981), "Корлеоне" (1977) и др.

Джефри Арчър, британски писател и драматург (1940).
Автор е на романите "Каин и Авел" (1980), "Четвъртата власт" (1996), "Синове на съдбата" (2002) и др. Поредиците му „Хрониките на Клифтън“ и „Детектив Уилям Уоруик“, книги като „Затворник по рождение“ и „Аферата Ван Гог“ го превръщат в автор, издаван в 114 страни на повече от 47 езика.

Робърт Лефковиц, американски молекулярен биолог (1943).
Носител на Нобеловата награда за химия за 2012 г. заедно с американския учен Брайън Кобилка за изследванията им, разкриващи вътрешното функциониране на важно семейство рецептори - т.нар. G-протеин свързани рецептори. Около половината от лекарствата въздействат върху въпросните рецептори. Човешкото тяло е фино настроена система от взаимодействия между милиарди клетки. Всяка клетка разполага с миниатюрни рецептори, които й позволяват да усеща заобикалящата я среда, за да може да се адаптира към нови ситуации.
 
Алла Пугачова, руска естрадна певица (1949).
Носител на Голямата награда на "Златният Орфей" (1975) за песента "Арлекино" на Емил Димитров. Народна артистка на РСФСР (1985), Народна артистка на СССР (1991). Носител на орден "За заслуги към Отечеството" втора степен (1999), на орден "За заслуги към Отечеството" трета степен (2009) и др.

Михаил Корниенко, руски космонавт (1960).
Участва в две мисии до Международната космическа станция (МКС), през които  прекарва общо 516 дни в Космоса. През 2010 г. е част от екипажа на космическия кораб Союз ТМА-18 (4 април 2010-25 септември 2010) заедно с руския космонавт Александър Скворцов и американската астронавтка от НАСА Трейси Колдуел-Дайсън. Заедно с американския астронавт Скот Кели прекарва 340 денонощия на МКС като част от мисията на пилотирания кораб "Союз ТМА-16М" (27 март 2015-2 март 2016). За това време те обикалят Земята 5440 пъти, наблюдават 10 880 слънчеви изгрева и залеза, и изминават 144 млн. мили (1 миля - 1609 метра) в Космоса. Герой на Руската федерация (2011).

Каръл Грайдър, американски учен биолог (1961).
Носителка на Нобелова награда за физиология или медицина за 2009 г. заедно с американския молекулярен биолог Елизабет Блекбърн (ж.) и американския биохимик Джек Шостак за откритието им в областта на генетиката или как хромозомите са защитени от теломери и от ензима теломераза.

Томас Хийтън, английски футболист (вратар) (1986).

Това е денят на смъртта на:

Филипо Брунелески, италиански архитект и скулптор (1377-1446).
През периода 1420-1436 г. той проектира и построява осмостенния купол на катедралата "Санта Мария дел Фиоре" във Флоренция.

Михаил Ломоносов, руски учен, поет и обществен деец (1711-1765).
Автор е на основополагащи за руската наука работи по химия, физика, астрономия, география, геология, филология и др. Въвежда в руския език множество научни термини, сред които атмосфера, микроскоп, минус, полюс, радиус, пропорция, барометър.  Конструира метеорологични, навигационни и оптични уреди (телескоп). Предсказва съществуването на атмосфера на Венера (1761). Излага идеята за запазване на масата при химичните реакции (1748) 40 години преди френския физик Антоан Лавоазие, затова законът за запазване на материята е известен като закон на Ломоносов-Лавоазие. Създател на първата руска граматика. Един от инициаторите за основаване на Московския университет (дн. Московски държавен университет "М. В. Ломоносов") (1755).

Фьодор Волков, руски театрален актьор (1729-1763).
Ръководител на трупата на първия държавен руски театър, създаден с указ от 30 август 1756 г.

Ейбрахам Линкълн, американски политик (1809-1865).
Президент на САЩ (4 март 1961-3 март 1865, 4 март 1865-15 април 1865).

София Перовская, руска революционерка (1853-1881).
Деец на революционно-демократичното движение през 70-те и 80-те години на 19-и в. Член на Изпълнителния комитет на организацията "Народна воля" (1879-1887) и един от ръководителите на атентата срещу император Александър Втори (1 март 1881). Осъдена е на смърт и обесена.

Николай Кибалчич, руски революционер и изобретател (1853-1881).
Изобретател на реактивния летателен апарат (1881). Обесен е като участник в покушението над император Александър Втори.

Роберт Музил, австрийски писател (1880-1942).
Автор е на новелата "Три жени" (1924), сборникът с разкази "Единения" (1911), на сборници с есета "Непристойното и болното в изкуството" (1911) и "Посмъртни творби приживе" (1936) и на романите "Лутанията на възпитаника Тьорлес" (1906) и "Човекът без качества" (1930-1932).

Петър Димитров (Петър Димитров Гочев), български актьор (1892-1967).
Директор на Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас (1939-1941), на Общинския професионален театър във Варна (1941-1942), на Театралната трупа в Пловдив (1944), на Народния театър в София (1945-1946). През 1919 г. участва в създаването на професионална организация на артистите и театралните дейци в България. Председател на Съюза на артистите в България (1945-1965). Лауреат на Димитровска награда (1950, 1951). Носител на орден "Георги Димитров" (1952,1962), на орден "Народна република България" първа степен (1959).

Дюла Йеш, унгарски поет и драматург (1902-1983).
Сред най-известните му произведения е романът "Народът на пустата" (1936).

Жан-Пол Сартър, френски писател, драматург, философ и публицист (1905-1980).
Представител е на атеистичния екзистенциализъм. Автор е на "Погнусата" (1938), "Думите" (1964), "Пътищата на свободата" (1945-1949), пиесите "Мъртви без гроб" (1946), "Затворниците от Алтона" (1960) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1964 г. за творчеството му, което, богато на идеи и изпълнено със свободолюбие, оказва силно влияние върху нашата епоха.  

Грета Гарбо, американска актриса от шведски произход (1905-1990).
Участвала е в 27 филма, от които 17 са със звук. Сред най-известните са "Плът и дявол" (1927), "Любов" (1927), "Целувката"(1929) и озвучените "Анна Кристи" (1930), "Гранд-хотел" (1932), "Кралица Кристина" (1934), "Анна Каренина" (1935), "Дамата с камелиите" (1937), "Жената с две лица" (1941). Носителка на почетен "Оскар" за цялостно творчество (1954).

Жан Жоне, френски писател и драматург (1910-1986).
Автор е на романите "Негрите", "Света Богородица на цветята", "Балконът", "Слугините" и др.

Иван Бурин (ист. име Иван Трифонов Алексиев), български поет и журналист (1913-1991).
Един от редакторите на в. "Студентско знаме" (1930-1935) и в. "Академик" (1936-1939). Редактор в издателство "Български писател" (1960-1965). Автор е на стихосбирки, очерци, басни и епиграми и др. Работи в областта на фолклористиката и литературната история - съставител е на "Горо ле, майко хайдушка. Народни песни" (в съавторство с Димитър Осинин, 1953), автор е на литературно-критическите изследвания "Ботев и народният поетичен гений" (1954), "Народно творчество и художествена литература" (1967), "Български народни песни" (1970) и др. Лауреат на Димитровска награда (1951). Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (1965). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1973).

Живко Живков, български юрист и политик (1915-2000).
Министър на външната търговия (3 септември 1952-16 януари 1954; 16 януари 1954 -1 февруари 1957). Заместник-председател на Министерския съвет (15 януари 1958-17 март 1962;17 март 1962-27 ноември 1962). Министър на просветата и културата (9 юни 1958-25 декември 1959) и председател на Държавната планова комисия (27 септември-27 ноември 1962). Първи заместник-председател на Министерския съвет (27 ноември 1962-7 юли 1971). Председател на Комитета за стопанска координация (27 декември 1968-9 юли 1971).  Заместник-председател на Министерския съвет (8 юли 1971-16 юни 1976). Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (3 март 1954-2 февруари 1990). Член на Държавния съвет на НРБ (16 юни 1976-март 1990). Депутат в 26-ото Народно събрание (1945-1946), VI Велико народно събрание (1946-1949), в 1-ото Народно събрание (17 януари 1950-3 септември 1952) и от 2-ото до 9-ото Народно събрание (1954-1990). Член (16 март 1963-1990) и председател (21 декември 1989-15 февруари 1990) на Националния съвет на Отечествения фронт. Удостоен е със званието "Герой на социалистическия труд" (10 март 1975). Носител на орден "Георги Димитров" (декември 1959, март 1965, март 1985), на орден "Знаме на Унгарската народна република" първа степен (9 юни 1975), на орден "13 века България" (8 септември 1984).

Богомил Нонев, български журналист, литературен критик, писател (1920-2002).
Военен кореспондент на в. "Отечествен фронт" в Белград (1944-1945). Аташе по културата и печата в посолството на България в Сърбия (1947-1950). Председател на Сценарната комисия при Комитета за кинематографи (1951-1953). Главен редактор на сп. "Наша родина" (1954-1968). Главен директор на  Българското радио и телевизия (26 ноември1966-1 януари 1969). Посланик на България в Тунис (30 септември 1972-31 август 1976). Съветник в Министерския съвет (1979-1982). Председател на Българския ПЕН-център (1989-1992). Член на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти (15 април 1966-22 май 1968) и заместник-председател на съюза (31 май 1967-26 ноември 1971). Сътрудничи на сп. "Просвета", сп. "Изкуство и критика", сп. "Златорог", сп. "Вестник", сп. "Дъга", сп. "Светлоструй". Автор е на сценарии за документални филми, съставител на фотоалбуми, редактор на сборници с поезия, публицистика и литературна критика. Автор е на книгите "Градове и хора" (1955), "Жанрове и художествено майсторство" (1953), "Биография на времето" (1972), "Строги нощи. Размисли и образи" (1986), "Приятели на прилива" (1989), "Сняг над годините" (2001) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (февруари 1970), на орден  "Георги Димитров" (1980) и др.

акад. Георги Близнаков, български химик (1920-2004).
Директор на Института по обща и неорганична химия при Българската академия на науките (БАН) (1961-1990). Председател на Централния съвет на научно-техническите съюзи (1971-1975). Заместник-председател (6 юли 1976-25 юли 1988) и главен научен секретар на БАН (29 юни 1977-12 април 1982). Ректор на Софийския университет "Климент Охридски"  (18 ноември 1981-18 ноември 1985). Депутат в 8-ото Народно събрание (1981-1986). Удостоен със званието "Народен деятел на науката" (1981). Носител на най-високото отличие на Чехословашката академия на науките  - златен медал "За заслуги в развитието на науката и пред човечеството" (юни 1983), на орден "Кирил и Методий" първа степен (ноември 1970), на орден "Народна република България" първа степен (ноември 1980).

проф. Александър Танев, български композитор и хоров диригент (1923-1996).
Редактор на музикалните издания на Института за художествена самодейност (1959-1974). Диригент на Академичния хор (1962-1969). Секретар на Съюза на българските композитори (19 май 1972-11 май 1976). От 1970 г. до края на живота си е преподавател по композиция в Държавната музикална академия. Декан на Теоретико-композиторски и диригентски факултет в академията (1985-1993). Председател на Българския хоров съюз (1992-1996). Бил е председател на хор "Гусла". Композирал е хорова, вокално-симфонична, симфонична и камерна музика. Автор е на музикално-сценични и орекестрови творби, оратории кантати,  концерти за пиано и симфоничен оркестър и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (май 1980), със званието "Народен артист" (май 1986). Носител на първа награда на Съюза на българските композитори  за 1979 г. за хоровото изпълнение на "Кирчо пред съда" (април 1980) и на голямата награда за 1988 г. за целокупното му композиторско творчество (юли 1989).

проф. Иван Митев, български лекар педиатър-кардиоревматолог (1924-2006).
Работил е като инспектор по майчинство и детство при Окръжния здравен отдел в Русе, началник на отдела (1953-1960). От 1960 г. работи в Научния институт по педиатрия в София, където е бил ръководител клиника, заместник-директор и директор (1984-1990). Ръководител на детската клиника по сърдечно-съдови и колагенови заболявания в Медицинската академия (1978-1980). Директор на Клиниката по сърдечно-съдови заболявания (1980-1985). Автор е на над 50 научни публикации. Открива шестия сърдечен тон, наречен "тон на Митев" (1972). Откритието е обявено на 23 юли 1973 г.  и е включено в Златната книга на българските откриватели и изобретатели. Обявено е за най-значимото българско събитие за ХХ в. след анкета проведена от Българската национална телевизия през 2009 г. В негова чест е издадена единствената по рода си марка в света, свързана с кардиологията, наречена "VI тон". Научният институт по педиатрия носи неговото име - "Специализираната болница за активно лечение по детски болести проф. д-р Иван Митев" в София.

Пол Пот, камбоджански политик (1925-1998).
Един от лидерите на червените кхмери, министър-председател (5 април 1976-27 декември 1979).

Виторио Тавиани, италиански режисьор (1929-2018).
Работи заедно с брат си Паоло Тавиани, като за 50 години режисьорска дейност двамата са създали 22 филма.  През 1954 г. братя Тавиани снимат първия си документален филм - "Miniato, luglio '44". Игралният им дебют е с филма "Човекът, който трябва да бъде унищожен" (1962). Следват "Брачно беззаконие" (1963), "Алонзанфан" (1974), "Баща господар" (1977), "Нощта на Св. Лаврентий" (1982),  "Добро утро, Вавилон"(1987), "Хаос" (1984 и 1998), "Чифликът на чучулигите" (2007), "Цезар трябва да умре" (2012) и др.  Последният им филм излиза на екран през 2017 г. Те печелят Голямата награда на фестивала в Кан през 1977 г. с филма "Баща господар",  Голямата награда на журито в Кан и "Давид на Донатело" за филма  "Нощта на Св. Лаврентий", "Златен лъв" за цялостно творчество във Венеция (1986) и "Златна мечка" на фестивала в Берлин - Берлинале (2012).

Зденек Млинарж, чешки политик (1930-1997).
Един от лидерите на либералното движение Пражка пролет (април-август 1968) и един от основателите на движението за защита на човешките права "Харта 77" (1 януари 1977).

Александър Костов, български футболист и треньор (1938-2019).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Ботев" (Пловдив) и "Левски" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 8 мача и един отбелязан гол.

Никола Трусарди, италиански моден дизайнер (1942-1999).
През 1911 г. е създадена компанията "Трусарди", която произвежда само висококачествени кожени ръкавици. През 1970 г. Никола Трусарди наследява ръководството на компанията от дядо си Данте Трусарди. През 1983 г. в Милано "Трусарди" представя първата си колекция от дамски облекла. Умира на 15 април 1999 г. след автомобилна катастрофа на 13 април 1999 г.
/МГ/

/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 00:51 на 22.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация