site.btaНовият „Гид на любителя астроном“ представя събитие, случващо се веднъж на 18,6 години

Новото издание на „Гид на любителя астроном“ представя подробности за събитие, което се случва веднъж на 18,6 години, каза за БТА авторът на книгата Пенчо Маркишки от Софийския университет и Института по астрономия към БАН. Той припомни, че книгата е достъпна свободно в интернет. Тя е предназначена за раздаване, а не за продан и е за кръжочници по астрономия, студенти, ученици, любители, допълни Маркишки. Изданието е факт с помощта на катедра „Астрономия“ към СУ и издателството на университета. 

Тази година един от акцентите в книгата са сложните лунни движения и движението на Луната като небесна механика, допълни Маркишки. По думите му причината е, че ще станем свидетели на сравнително рядко явление – т.нар. максимални луностояния, което се случва веднъж на 18,6 години. През втората половина на тази и до средата на следващата година ще виждаме Луната най-ниско под и най-високо над небесния екватор, обясни специалистът. По думите му мнозина забелязват, че в началото на лятото при пълнолуние земният спътник свети необичайно ниско над южния хоризонт, а после пък е високо в небето, но не знаят поради каква причина.

Новият „Гид“ обръща внимание и на археоастрономията, допълни Маркишки. Той уточни, че специалистите в тази област изучават места, които освен като светилища, най-вероятно са ползвани от древните и с някакви астрономически цели. У нас такива места са Белинташ, Беглиташ, мегалитът край Бузовград, каза Маркишки. Край Варна има такова тракийско светилище до село Равна – т.нар. Пробит камък. За древните най-важният въпрос е бил уточняването на календара, каза още експертът. По думите му той е трябвало периодично да се поправя, за да не започнат да се разминават месеците със сезоните. В наше време Грегорианският календар е с две такива корекции, като класическата е вкарването на 29-и ден през февруари на всеки 4 години.

Изчисленията на древните не са били много точни, посочи Маркишки. Според специалистите най-точните измервания са били на Хипарх, макар и направени преди повече от 2 хиляди години. Той е направил и звезден каталог с класификация на звездите и по яркост, не само по координати. Живелите по нашите земи най-вероятно също са правили такива изчисления, но тъй като няма нищо записано, може само да се гадае какви резултати са постигали в областта на астрономията и календарите, допълни специалистът.

Във Варна Пенчо Маркишки е сред лекторите на 50-ата национална ученическа конференция, в която участват и студенти, докторанти, преподаватели и професионални астрономи. Според него постиженията на българските младежи не бива да се подценяват, тъй като в обсерваториите в страната работят опитни специалисти. В кръжоците ходят много ученици, но само част от тях стават професионални астрономи било в чужбина или у нас, посочи Маркишки, подчертавайки, че всички преминали през обсерваториите остават любители астрономи за цял живот, без значение какво и къде работят.