Европейският парламент вчера прие на пленарната си сесия в Брюксел 10 законодателни текста за реформиране на европейската политика в областта на миграцията и убежището. Това стана възможно след четири години на сложни и напрегнати преговори между страните членки и след принципна договорка по въпроса, постигната още в края на миналата година, отбелязват Франс прес, Ройтерс и Асошиейтед прес. Пакетът от регламенти реформира европейската политика в областта на миграцията и предоставяне на убежището, смятана от много страни членки за отживяла в настоящия си вид.
За да се подпомогнат държавите от ЕС, подложени на миграционен натиск, другите държави членки ще трябва да дадат своя принос, като пренастанят на своя територия кандидати за убежище или лица, ползващи се с международна закрила, или като участват финансово, или пък като предоставят оперативна и техническа подкрепа. Критериите, съгласно които дадена държава членка е компетентна за разглеждането на молби за предоставяне на международна закрила, също ще бъдат актуализирани, се казва в един от 10-те регламента, одобрени вчера. Въпросният регламент относно управлението на убежището и миграцията, представен от докладчика, шведския евродепутат Томас Тобе от Европейската народна партия, беше подкрепен от 322 гласа „за“, 266 гласа „против“ и 31 гласа „въздържал се“ при гласуването вчера вечерта.
При възникване на ситуации на криза и форсмажорни обстоятелства реформата предвижда създаване на механизъм за реагиране при внезапно увеличаване на броя на пристигащите мигранти, като се гарантира солидарност и подкрепа за държавите членки, изправени пред изключителен миграционен приток на граждани от трети държави, се казва в друг от одобрените вчера регламенти, резюмиран в прессъобщение на представителството на Европейския парламент в София. Новите правила ще обхващат и така нареченото инструментализиране на мигрантите, тоест когато мигрантите са използвани от трети държави или враждебни недържавни участници като инструмент за дестабилизиране на ЕС. Регламентът в тази насока, представен от докладчика от Испания Хуан Фернандо Лопес Агилар от групата „Социалисти и демократи“, беше одобрен с 301 гласа „за“, 272 гласа „против“ и 46 гласа „въздържал се“.
Трети регламент от пакта предвижда скрининг на граждани на трети държави по границите на ЕС. Тоест по силата му лицата, които не отговарят на условията за влизане в ЕС, ще бъдат подложени на процедура за предварителен скрининг, включително установяване на самоличността, събиране на биометрични данни и проверки на здравето и сигурността, в рамките на период до 7 дни. Държавите членки ще трябва да създадат независими механизми за наблюдение, за да гарантират зачитането на основните права на мигрантите. Текстът, представен от докладчика от Германия Биргит Зипел от „Социалисти и демократи“, беше одобрен с 366 гласа „за“, 229 гласа „против“ и 26 гласа „въздържал се“. Евродепутатите одобриха и нови правила за централизираната информационна система за съдимост за граждани на трети държави, като мярката беше приета с 414 гласа „за“, 182 гласа „против“ и 29 гласа „въздържал се“.
Друг регламент от пакта предвижда в целия ЕС ще бъде установена нова обща процедура за предоставяне и отнемане на международна закрила. В бъдеще обработването на молбите за убежище на границите на ЕС ще трябва да протича по-бързо, с по-кратки срокове за така наречените неоснователни или недопустими молби за предоставяне на международна закрила. Регламентът в тази насока, представен от френския докладчик Фабиен Келер от „Обнови Европа“, беше одобрен с 301 гласа „за“, 269 гласа „против“ и 51 гласа „въздържал се“. В пакта се съдържа и процедура по връщане на мигрантите още на външните граници на ЕС и тя беше подкрепена с 329 гласа „за“, 253 гласа „против“ и 40 гласа „въздържал се“.
Съгласно пакта данните на лицата, пристигащи незаконно в ЕС, включително пръстови отпечатъци и портретни снимки на деца, навършили 6 години, ще бъдат съхранявани в реформираната европейска база данни „Евродак“. Компетентните органи ще могат да регистрират в тази база данни и информация дали някое лице може да представлява заплаха за сигурността, дали е проявявало агресия или е носело оръжие. Регламентът в тази насока, представен от докладчика испанеца Хорхе Бусаде Виялба от „Европейските консерватори и реформисти“, беше одобрен с 404 гласа „за“, 202 гласа „против“ и 16 гласа „въздържал се“.
Парламентът също така подкрепи нови единни стандарти за всички държави членки за признаването на статут на бежанец или статут на така наречената субсидиарна закрила, както и единни стандарти по отношение на правата, предоставени на лицата, които отговарят на условията за закрила. Държавите членки следва да оценяват положението в страната на произход на мигрантите въз основа на информация от Агенцията на ЕС в областта на убежището, а статутът на бежанец ще бъде преразглеждан редовно. Кандидатите за закрила ще трябва да останат на територията на държавата членка, която отговаря за тяхната молба, или в държавата членка, в която е предоставена закрилата. Регламентът в тази насока, представен от докладчика словенеца Матяж Немец от „Социалисти и демократи“, беше одобрен с 340 гласа „за“, 249 гласа „против“ и 34 гласа „въздържал се“.
Държавите членки ще трябва да гарантират равностойни стандарти за приемане на търсещите убежище лица, например по отношение на жилищното настаняване, училищното образование и здравеопазването. Регистрираните кандидати за убежище ще могат да започнат работа най-късно до 6 месеца след подаване на молбата. Условията на задържане и ограничаването на свободата на движение ще бъдат регулирани, за да се възпира движението на кандидатите из ЕС. Регламентът по този въпрос, представен от докладчика, нидерландката Софи Ин'Т Велд от „Социалисти и демократи“, беше одобрен с 398 гласа „за“, 162 гласа „против“ и 60 гласа „въздържал се“.
Предвижда се и нова рамка за презаселване и приемане на мигранти по хуманитарни причини, като съгласно нея държавите членки на ЕС ще предлагат да приемат на доброволна основа бежанци от трети държави, които ще пътуват до територията на ЕС по законен, организиран и безопасен начин. Това ще са хора с бежански статут, признат от Върховния комисариат за бежанците към ООН. Регламентът по този въпрос, представен от докладчика от Швеция Малин Бьорк от „Левица“, беше приет с 452 гласа „за“, 154 гласа „против“ и 14 гласа „въздържал се“..
С приемането на този пакет от 10 регламента, ЕП отговаря на очакванията на гражданите за засилване на ролята на ЕС в борбата с всички форми на незаконна миграция и за укрепване на защитата на външните граници на ЕС, като същевременно бъдат зачитани правата на човека. Пактът отговаря и на очакванията на европейците за реформа на европейската система за предоставяне на убежище въз основа на принципите на солидарност и справедливо разпределение на отговорността, се казва в прессъобщението на представителството на ЕП в София.
Предстои до края на месеца пактът да бъде официално одобрен и от Европейския съвет. После 10-те законодателни мерки ще се публикуват в Официалния вестник на ЕС. Очаква се те да започнат да се прилагат след две години в блока.
Гореизброените регламенти съдържат няколко пункта, по които страните членки трябваше да постигнат сложен компромис, отбелязва Франс прес. Агенцията представя тези основни точки на компромис.
На първо място това е задължителното филтриране, предшестващо влизането на мигранти в ЕС. Тези проверки могат да продължат 7 дни и след края на този период мигрантът е ориентиран или към процедура по предоставяне на убежище, или е връщан в страната на произход или на транзит. Процедурата по предоставяне на убежище може да бъде класическа или ускорена. Страните, в които пристигат мигрантите, са натоварени със задачата да вкарват пръстовите им отпечатъци, лицевата им снимка и документите им за самоличност в базата данни „Евродак“, чийто обхват е разширен и вече се прилага и за 6-годишни деца.
Кандидатите за убежище, които имат статистически най-малки шансове да получат международна защита – граждани на страни (като Тунис, Мароко и Бангладеш), за които процентът на признаване на статут на бежанец е средно за ЕС под 20 процента, ще бъдат ориентирани към така наречената „процедура на границата“. В рамките на тази процедура се предвижда създаването на около 30 000 места в специално обособени обекти на границите на ЕС. Там в крайна сметка ще могат да се приемат до 120 000 мигранти годишно. Непридружавани непълнолетни, представляващи риск за сигурността, и семействата с деца, също ще бъдат засегнати от тази процедура. Процедурата ще предвижда вероятно задържане на тези хора, но според докладчика на този регламент Фабиен Келер са възможни и алтернативни мерки на ограничаване на свободата, отбелязва Франс прес. Продължителността на „процедурата на границата“ е 12 седмици за разглеждане на молбата на мигранта. Към нея може да се добавят и 12 седмици за процедурата по връщане на мигранта в страната на произход или в транзитната страна, ако молбата му за получаване на убежище не бъде одобрена. Тук обаче предстои да се види колко ефективни ще бъдат връщанията на мигрантите, на които е отказано убежище. Често пъти страните на произход отказват да приемат обратно техни върнати граждани. Около 20 процента от незаконните мигранти, получили заповед за напускане на европейската територия, са върнати действително в страните, от които са дошли. ЕС се опитва да промени това и за целта подписа споразумения със страни на произход, припомня Франс прес.
Като цяло новият пакт за миграцията и убежището заменя така наречения Трети дъблински регламент, посочва Франс прес. Пактът запазва общия принцип, който и сега е в сила, според който първата страна, в която мигрантът влиза в ЕС, е натоварена да разглежда неговия казус. Но други критерии са добавени вече тук и те позволяват досието на кандидата за убежище да се поеме и от друга страна членка на ЕС, а не само от първата страна на влизане.
Правилото за първата страна на влизане води по принцип до много по-голямо бреме за страните на първа линия на миграционните потоци, най-вече за Италия, Малта, Гърция, Кипър и Испания, които посрещат миграционните потоци през Средиземно море. За да се облекчи това бреме, в действие влиза новият „механизъм на задължителна солидарност“ със страните на първа линия. Другите страни членки на ЕС трябва да допринасят за този механизъм, било то като приемат кандидати за убежище, тоест съгласят се на така нареченото пренастаняване, или пък като окажат финансова помощ. Тук според реформата на миграционните правила се предвиждат минимално на година по 30 000 пренастанявания на мигранти от страни под миграционен натиск към други страни от ЕС. За всеки мигрант, който така и не е пренастанен, ще се изплаща финансова компенсация от 20 000 евро. Тази сума ще бъде изплащана от страната, която отказва да приеме на своя територия пренастанен мигрант. Сумата ще е в полза на страната, която е под миграционен натиск.
Един от регламентите на пакта предвижда отговор в случай на масиран и изключителен прилив на мигранти в една страна членка на ЕС, както се случи по време на бежанската криза през 2015-2016 г. Тогава бързо ще бъде задействан механизъм на солидарност в подкрепа на засегнатата страна, съчетан с механизъм, който е по-малко защитаващ мигрантите, пристигащи масирано към дадена страна членка. По-малката защита означава удължаване на възможния срок на задържане на мигранти в центровете на външните граници на ЕС. Този срок ще е до общо 9 месеца, като в него се включва и периодът за прилагане на процедурата за връщане на мигранта. При този по-малко защитаващ мигрантите механизъм ще се има и по-ускорени и опростени процедури за разглеждане на досиетата на по-голям брой мигранти, за да могат да бъдат връщани те по-лесно в страните на произход или транзит, посочва Франс прес. Този механизъм на солидарност ще се прилага и в случая на инструментализация на миграцията, тоест когато трета страна или недържавен играч използва миграцията, за да дестабилизира страна член на ЕС.
Реформата предвижда и взимането предвид на понятието „трета сигурна страна“. Това означава, че една страна членка може да сметне молбата на кандидат за убежище за неприемлива, защото този човек е преминал през трета страна, смятана за сигурна, където е можел да подаде молба за осигуряване на защита. Но това правило е подчинено на условието, че трябва да има „достатъчна връзка“ между мигранта и тази трета сигурна страна, отбелязва Франс прес.
Одобрената вчера от евродепутатите реформа на миграционните закони на блока е голяма и значима и цели да сложи край на разделенията между страните членки относно управлението на влизането в ЕС на хиляди незаконни мигранти, отбелязва Асошиейтед прес.
Миграцията е водеща тема в предизборната кампания за евроизборите през юни. Крайната десница изтъква, че ЕС не успява да управлява потоците от незаконни мигранти и че правилата на блока в тази насока са остарели. С такива аргументи крайнодесните печелят точки в допитванията. Но сега преди изборите ЕС показва на избирателите, че приема по-твърди правила, което ще лиши крайнодесните от техните аргументи, коментира агенцията.
Пактът за миграцията и убежището е замислен и да помогне за решаването на трънливия въпрос кой трябва да поеме отговорност за мигрантите, когато те пристигат в ЕС и дали други страни членки на ЕС трябва да бъдат задължавани да помагат на страните на първа линия.
Плановете за тази реформа бяха начертани още преди 10 години, след като 1,3 милиона души, повечето от които бягащи от войната в Сирия и Ирак, потърсиха убежище в ЕС през 2015 г., припомня Асошиейтед прес. Тогава европейската система за предоставяне на убежище изпадна в крах, центровете за прием на мигранти бяха претъпкани в Гърция и Италия, а други страни по на север издигнаха огради, за да попречат на мигрантите да влязат на тяхна територия.
Приемането на реформите мина след ожесточени дебати вчера в ЕП в Брюксел, като в даден момент те бяха прекъснати от шумна група протестиращи от балкона за зрителите на пленарните сесии. Демонстрантите скандираха „Този пакт убива“ и „Гласувайте с „не“, припомнят Ройтерс, Франс прес и Асошиейтед прес.
Групите за защита на правата на човека и за защита на правата на мигрантите разкритикуваха пакта. В съвместно изявление 22 неправителствени организации, в това число ОКСФАМ и Международния спасителен комитет, заявиха, че този пакт оставя обезпокояващи дълбоки пукнатини в европейския подход за предоставяне на убежище и за управление на незаконната миграция и не предлага устойчиви решения на хората, търсещи безопасност на европейските граници, пише Асошиейтед прес.
В пакта освен това част от реформите за връщане на мигрантите извън ЕС дават малко надежда за много бежанци по света. Според Ив Гийди от „Амнести интернешънъл“ пактът е провал от страна на ЕС да покаже, че може да бъде глобален лидер. „За хората, бягащи от конфликти, преследване или икономическа несигурност, тези реформи ще означават по-малко защита и по-голям риск от нарушения на човешките права в Европа, в това число и незаконно изтласкване, при което може да се използва и сила, произволно задържане и дискриминационни политики“, казва Гийди.
Новите правила включват и пораждащи полемика мерки, като например взимане на пръстови отпечатъци и правене на снимки на деца на 6 години, за да бъдат вкарвани в база данни. Сред пораждащите полемика мерки са и предвидените в някои случаи депортирания на мигранти по бързата процедура или пък задържането по време на периода на скрийнинг, отбелязва Асошиейтед прес.
Някои от докладчиците на регламентите от пакта също не бяха щастливи от приемането им вчера. Малин Бьорк заяви, че мярката за пренастаняване на бежанците не отговаря на нито един от проблемите, които тя е замислена да реши. А Софи Ин’Т Велт каза, че не би отворила бутилка с шампанско след приемането на пакта.
Снощи след приемането на реформата председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателката на Европейския парламент Роберта Мецола, германският канцлер Олаф Шолц, италианският вътрешен министър Матео Пиантедози и гръцкият министър по имиграционните въпроси Димитрис Керидис я приветстваха, говорейки за исторически ден, за историческа стъпка, за възможно най-добър компромис за най-засегнатите от миграцията страни. Но веднага Унгария и Полша възроптаха. Полският премиер Доналд Туск заяви, че страната му ще вземе всички мерки срещу пренастаняването на мигранти на нейна територия, предвид това, че тя вече е посрещнала много мигранти от Украйна. Унгарският премиер Виктор Орбан беше още по-остър в критиките си, като заяви, че новият пакт е „последен гвоздей в ковчега на ЕС“, припомня Франс прес.
Ройтерс прогнозира дълъг период на влизане в сила на пакта. А дотогава миграцията ще продължи да е проблем. Над 46 000 незаконни мигранти влязоха в ЕС от началото на годината. Около 400 души загинаха при опит да влязат незаконно в блока пак за същия период, показват данни на ООН, цитирани от Ройтерс.
Неправителствени организации критикуват ЕС, че по силата на новия пакт той ще може да поиска от чужди страни да управляват проблема с мигрантите, дошли в блока, без да има достатъчно гаранции за техните права в тези чужди страни. Конкретно активисти визират вече договорената сделка между Италия и Албания, пише Асошиейтед прес.
Лидерката на групата „Обнови Европа“ в ЕП, французойката Валери Айе, на която френският президент Еманюел Макрон е поверил мисията да води кампанията на неговата партия за евровота, снощи заяви относно пакта: „ЕС показа, че обединен може да постигне нужните реформи“. Но още снощи разделението в реакциите на страните членки показа, че те далеч не са обединени по въпроса. Трите основни политически семейства в ЕС – Европейската народна партия, „Социалисти и демократи“ и „Обнови Европа“ като цяло подкрепиха пакта, но той беше отхвърлен от голяма част от крайната десница, а също и от „Зелените“, радикалната левица и от някои от социалистите, припомня Франс прес.
Пактът се базира на предложение на ЕК, представено през септември 2020 г. след провала на предходните опити за реформа на европейската миграционна политика след бежанската криза 2015-2016 г. Но както показаха протестите на фермерите през тази година във връзка с друг пакт на ЕК – Зеления пакт или Зелената сделка - пактовете, предложени от ЕК, пораждат нееднозначни реакции и в краткосрочен, и в дългосрочен план.
/ПТА/
news.modal.text
