site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 11 април в историята

11 април 2024 г., четвъртък, 15-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. свщмчк  Антипа, епископ Пергамски.

По света се отбелязва:

Международният ден на освобождаването на концлагеристите от фашистките концлагери. Обявен от Международната федерация на борците от съпротивата и пострадалите от фашизма (от 1951 г. Международна федерация на бойците от съпротивата). Годишнина от  освобождаването (1945) на намиращите се 20 000 затворниците в концлагера „Бухенвалд“ от американската армия по време на Втората световна война (1939-1945). През април 1945 г. са освободени затворниците и от лагерите в Германия "Мителбау-Дора" на 11 април, "Берген-Белзен" на15 април, "Заксенхаузен" на 22 и 23 април, "Дахау", Германия на 29 април и "Равенсбрюк" на 30 април.

Световният ден за борба с болестта на Паркинсон. Отбелязва се от 1998 г. с подкрепата на Европейската асоциация за болестта на Паркинсон. Годишнина от рождението на британския лекар Джеймс Паркинсон (1755-1824), първи описал болестта през 1817 г. и наречена на негово име.

На този ден в България:

1900 - Във Варна е изигран първият футболен мач в България по време на Първия юнашки събор между отборите на Държавната търговска гимназия "Димитър Хaдживacилeв" в Свищов и на Апpилoвcкaтa гимнaзия в Габрово. Първия юнашки събор се провежда във Варна от 9 до 11 април 1900 г. и в него участват 11 съюзни дружества, 77 юнашки ученически чети с около 800 души участници и 560 играчи. Домакин на спортната проява е Варненско гимнастическо дружество "Черноморски юнак".

1922 – В американската легация в София, на ъгъла на улиците "Славянска" и "Раковски", избухва бомба. Разрушени са две от стените и прозорците на сградата. Няма пострадали. Министърът на вътрешните работи и народното здраве Райко Даскалов се разпорежда да се даде премия от 50 000 лв. на онзи, който залови или помогне да бъде заловен извършителят на престъплението. Атентаторът остава неразкрит.

1964 - Първи презокеански полет на Българската гражданска авиация, изпълнен с нововъдения въздушен лайнер "Ил"-18, по маршрут  по маршрут София- Париж (Франция)- Дакар (Сенегал) - Ресифе (Бразилия) - Асунсион (Парагвай) -Лима (Перу). Дължината на полета е 16 123 км. В самолета пътуват женските национални отбори на България, Франция и Югославия и Чехословакия за участие в Световното първенство по баскетбол в Перу.  Командир на полета е Андрей Иванов. В състава на екипажа са Иван Иванов - главен пилот, Йордан Песаров - пилот, Павел Игнатов - борден инженер, Серафим Колчев - борден радиотелеграфист, , Петър Петров - наземен инженер по двигатели,  щурманите Тома Тодоров и Господин Господинов и стюардесите Мария Иванова и Славка Григорова. На 12 април 2012 г. по повод Международния ден на първия полет на човек в космоса президентът Росен Плевнелиев удостоява  трима от участниците в полета, които са живи към този момент  - Андрей Иванов, Павел Игнатов и Господин Господинов с орден „За гражданска заслуга“ първа степен заради изключителния им принос за развитието на гражданското въздухоплаване и издигане на неговия международен престиж.

1968 - Дипломатически отношения между България и Нидерландия, установени на 8 юни 1909 г. на ниво легации, са издигнати в ранг на посолства. Прекъснати са на 4 март 1941 г., възстановени на 26 септември 1947 г.

1991 - VII Велико народно събрание ратифицира Конвенцията за правата на детето, приета с Резолюция 44/25 на 44-ата сесия на Общото събрание на ООН на 22 ноември 1989 г. България подписва документа през май 1990 г. Конвенцията е в сила за България от 3 юли 1991 г.

1998 – В Зимния дворец в София се открива първият международен турнир по свободна и класическа борба "Петко Сираков" за юноши от 17 до 20 години, организиран в памет на първия българин, световен шампион по борба свободен стил - Петко Сираков. Той е световен шампион през 1957 г. в Истанбул, Турция.  В турнира участват 117 борци от България, Македония и Румъния. От 2003 г. международният турнир носи името "Петко Сираков и Иван Илиев". Иван Илиев е световен шампион по борба свободен стил през 1969 г. в Мар дел Плата, Аржентина.

2001 - Открит е възстановеният въжен мост, свързващ селата Лисиците и Соколско с района на Кърджали и околните селища през язовир "Студен кладенец". Това е най-дългият въжен мост в България - 400 м. Старият въжен мост, изграден през 1974 г., се скъсва на 31 декември 1999 г.

2015 - Проект "Пътешественик във Вселената" на ученици от Професионалната гимназия по електротехника и автоматика в София е удостоен със златен медал от най-големия хакатон в света, организиран от Националното управление за аеронавтика и космически изследвания (НАСА) на 11 и 12 април 2015 г. Проектът представлява образователен уеб сайт, предоставящ задълбочена информация за земята, космоса и космическите мисии. В конкурса на НАСА участват над 130 града от целия свят.

2016 - Агенцията по заетостта организира за първи път Европейски ден на работодателя по инициатива на мрежата на Европейските обществени служби по заетостта. Мотото е "Силно партньорство за успешен малък и среден бизнес!" България се включва в европейската инициатива с провеждането на трудови борси в четири градове на страната - София, Пловдив, Русе и Бургас.

2018 - В рамките на Седмицата на гората журналисти от Българската телеграфна агенция залесяват 120 фиданки от горскоплодни дървесни видове - диви  череша, ябълка и слива, на екопътека "Кръста". Инициативата за „Гора на БТА“ е част от събитията, с които БТА отбелязва 120-ата си годишнина и се реализира в партньорство с Югозападното държавно предприятие.

2022 - В зала 3 на Националния дворец на културата се провежда официалната церемония по откриването на новосъздадения Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) - първият институт в Източна Европа, който предлага условия за работа на световно ниво, съответстващи на тези във водещите западни университети и институти. Институтът е структуриран като специално звено към Софийския университет "Св. Климент Охридски" и е създаден в партньорство с водещите технологични университета в света - Федералния технологичен институт в Цюрих (ETH Zurich) и Политехническия университет в Лозана (EPFL).

На този ден по света:

1713 - В Утрехт, Нидерландия, са подписани пакет от двустранни договори между Франция от една страна, и Великобритания, Португалия, Прусия, Савоя и Нидерландия, от друга, които слагат край на Войната за испанското наследство (11 април 1713-6 февруари 1715). Мирните договори полагат основите на определянето на границите на западноевропейските държави през 18 в. Войната за испанското наследство е една от най-продължителните и кръвопролитни войни в Западна Европа. В периода 1701-1714 г., от една страна, воюват Франция и Бавария, а от друга - Великобритания, Нидерландия, Австрия, Савой и Португалия. По силата на договора между Франция и Великобритания Франция отстъпва на Великобритания владенията си в Северна Америка - земите около залива Хъдсън, остров Св. Кристофър, територията Нова Шотландия, остров Нюфаундленд и островите около него. Според втория договор между Франция и Португалия Франция се отказва от земите си в Южна Америка в полза на Португалия, която получава земите в долината на р. Амазонка. По силата на договора между Франция и Прусия към Прусия преминава графство Нюшател. Пруският крал се отказва от претенциите си към графство Оранж. По силата на договора между Франция и Савой Франция връща на херцога Савойски графство Ница, херцогство Савойско и признава херцога Савойски за крал на Сицилия. Според договора между Франция и Нидерландия Франция се отказва в полза на Хабсбургите от превзетите територии в т. нар. Испански Нидерландии. Франция също отстъпва на Хабсбургите малки части от т. нар. Френски Нидерландии. От своя страна Нидерландия се задължава да върне на Франция Лил. Договорът между Франция и Испания е подписан на 13 юли 1713 г. Филип Пети е признат за испански крал, но се отказва от всякакви права върху френския престол. Той запазва колониалната система на Испания, но губи Гибралтар и остров Менорка (от Балеарските) в полза на Англия. Испания отстъпва на Англия и контрола върху търговията с роби за испанските колонии, както е било преди 1700 г.

1814 - Наполеон Бонапарт се отказва от престола и е изпратен в изгнание на остров Елба в Средиземно море. Френската монархия е възстановена: граф Дьо Прованс става Луи ХVIII, а Талейран - министър на външните работи.

1919 - Основана е Международната организация на труда (МОТ). Организацията е първият специализиран орган на ООН от 1946 г. със седалище в Женева, Швейцария, и през 1969 г. е удостоена с Нобелова награда за мир за нейния принос в осигуряването на международния мир чрез установяване на социална справедливост, подобряване условията на труд и повишаване на жизненото равнище на трудещите се.

1945 – Освобождаване на намиращите се към момента 20 000 затворници в концлагера „Бухенвалд“ по време на Втората световна война (1939-1945) от американската армия. Лагерът е създаден през 1937 г., като в него са били депортирани близо 240 000 души, от които 43 000 са убити или са умират поради нечовешките условия на труд. По инициатива на Международната федерация на борците от съпротивата и пострадалите от фашизма 11 април се отбелязва всяка година като Международен ден на освобождаването на концлагеристите от фашиските концлагери.

1996 - В Кайро, Египет, е открит за подписване Договорът от Пелиндаба, с който в Африка да бъде създадена зона, свободна от ядрени оръжия. Влиза в сила на 15 юли 2009 г.

2002 - В Ню Йорк, САЩ, е ратифицирана Дипломатическата конвенция на ООН за създаване на Международния наказателен съд от посланиците на 10 държави, между които и България, с което са достигнати необходимите 60 ратификации, за да започне да функционира съдът. Заключителният акт на конвенцията е подписан на 17 юли 1998 г. в Рим, Италия, от представители на 120 държави. Тогава е приет и Уставът на съда, съгласно който съдът ще преследва физически лица, обвинени в геноцид, военни престъпления, престъпления срещу човечеството и агресия. Съдът започва работа на 1 юли 2002 г.

2005 - Индия и Китай подписват споразумение, което улеснява разрешаването на 40-годишния спор за официалната граница между двете страни. Индия и Китай водят краткотрайна война през 1962 г. и оттогава не могат да се споразумеят за демаркиране на общата им граница.

2006 - На остров Сицилия в района на родния му град Корлеоне, близо до Палермо, е арестуван Бернардо Провенцано, кръстник на италианската мафия и върховен глава на "Коза ностра" от 1993 г., когато е арестуван Тото Риина. Той е издирван от полицията в продължение на 42 години.

2011 - Във Франция влиза в сила закон, забраняващ носене на обществени места на мюсюлманските облекла бурка и никаб, които покриват цялото тяло. Франция е първата европейска страна, която прилага подобна мярка - обща забрана за носене на обществени места на този вид ислямски дрехи. В страната живеят между 4 и 6 млн. души, спазващи мюсюлманските традиции. Законът е одобрен от Националното събрание (долната камара на парламента) на 13 юли 2010 г и от Сената (горната камара на парламента) го приема на 14 септември 2010 г. Утвърден е от Конституционния съвет на 7 октомври 2010 г.

2012 - В Пхенян, КНДР, се провежда извънредна конференция на Корейската трудова партия. Ким Чен-ун е избран за председател на Централната военна комисия на управляващата партия и за постоянен член на нейното Политбюро. Преди това Ким Чен-ун става първи секретар на Корейската трудова партия, а баща му - покойният Ким Чен-ир - е избран за "вечен генерален секретар" на партията.

2013 - В Уругвай долната камара на Конгреса приема със 72 от общо 92 гласа законопроект за легализирането на еднополовите бракове. С това Уругвай става втората латиноамериканска страна след Аржентина, която легализира еднополовите бракове.

2015 - За първи път от 85 години в музея "Света София" в Истанбул е четен Коранът. Имам от джамия в Анкара прочита пасаж от Корана на церемония по откриване на изложбата "Любовта на пророка" в присъствието на високопоставени официални турски представители, сред които Мехмет Гьормез, ръководител Дирекцията по религиозни въпроси. Храмът "Света София" е превърнат в музей през 1935 г., след като османците го превръщат от църква в джамия след завладяването на Константинопол през 1453 г. "Света София" е построена през 6 век като църква по време на Византийската империя и е била главен храм на Константинополската патриаршия. Когато Османската империя превзема Константинопол, султан Мехмед Втори нарежда превръщането й в джамия. Около кубето са построени минарета. "Света София" се използва като джамия до падането на Османската империя, а през 1935 г. е превърната в музей.

2017 - Гърция официално завършва процедурата по прехвърляне и предаване на 14 гръцки регионални летища на германската компания "Фрапорт" и нейния гръцки партньор "Копелузос груп", в рамките на приватизация, която е ключов елемент от спасителната програма на страната. Съгласно сделката на стойност 1,23 млрд. евро, "Фрапорт" поема работата, поддръжката и развитието на летищата в Актио, Кавала и Солун и по островите Корфу, Крит, Кефалония, Кос, Митилини, Миконос, Родос, Самос, Санторини, Скиатос и Закинтос за срок от 40 години.

2019 - В Дубровник, Хърватия, се открива двудневна среща на високо равнище между Китай и 16 страни от Централна и Източна Европа, която се фокусира върху разширяването на бизнес и други връзки между Китай и региона. Срещата е от така наречената инициатива "16 плюс 1" на страни от Централна и Източна Европа и Китай, одобрили инвестиционния проект "Един пояс - един път". Участват Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Северна Македония, Черна гора, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия и Словения.

2021 - В Киргизстан е произведен референдум за промени в конституцията, които увеличават правомощията на президента. С промените се въвеждат два петгодишни президентски мандата вместо досегашния един за шест години. Освен това президентът получава пълен контрол върху правителството, включително възможността да назначава и уволнява министри. Правомощията на парламента се намаляват, както и броя на депутатите - от 120 на 90. По данни на Централната избирателна комисия в допитването са участвали около 1,9 милиона от общо 2,7 милиона избиратели.

2022 – Парламентът на Пакистан избира опозиционния депутат Мохамад Шахбаз Шариф за нов министър-председател. Той е единственият претендент за поста на досегашния министър-председател Имран Хан, който загубва властта на 10 април 2022 г. след вот на недоверие в Национално събрание (долната камара на парламента). Мохамад Шахбаз Шариф, който е брат на бившия министър-председател Наваз Шариф, е избран с подкрепата на 174 депутати в 342-членното Национално събрание. Преди гласуването депутатите от партията на Имран Хан "Движение за справедливост" напускат парламента в знак на протест.

Родени на този ден българи:

Георги Ефремов, лекар хирург, обществен деец и публицист (1883-1964).
Работи като участъков лекар в с. Калище, област Перник (1909-1915), лекар в болницата "Червен кръст" в София (1915-1922),  главен лекар на градската болница в Кюстендил (1922-1944), хирург и главен лекар във военната болница в Кюстендил (1944-1946). Издава и редактира в. "Добро здраве" (1923-1947) и в. "Кюстендил" (1930-1932) в Кюстендил. Главен редактор на научнопопулярното сп. "Свят и наука" (1933-1943). Автор е на 9 брошури на здравна тематика и на научнопопулярни трудове. Кмет на Кюстендил (15 ноември 1942-9 септември 1944). Носител на званието "Заслужил лекар" (1964). Почетен гражданин на Кюстендил (1997, посмъртно).

Симеон Велков, художник живописец, баталист (1885-1963).
По време на Балканската война (1912-1913) сътрудничи в печата с рисунки и създава редица батални творби за българския войник. Рисува портрети, илюстрира исторически книги и учебници. Преподавател в Националната художествена академия в София (1926-1947). Удостоен е със званието "Заслужил художник".(1951) Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1963).

Христо Гетов-Оббов, политик и дипломат (1893-1994).
Деец на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Секретар на българското посолство в Париж, Франция (1919-1923).

проф. Александър Райчев, композитор, диригент и музикален педагог (1922-2003).
Секретар на Съюза на българските композитори (1958-1964; декември 1972-11 май 1976). Ректор на Българска държавна консерватория (1972-28 септември 1979). Заместник-председател на Комитета за култура (26 декември 1979-1 февруари 1982). Депутат в 6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990). Първи заместник председател на Съюза на българските композитори (11 май 1976-14 май 1980) и негов председател (14 май 1980-12 март 1990). Автор е на симфониите "Новият Прометей" (1958), "Устреми" (1966), на балетите "Хайдушка песен" (1952), "Изворът на Белоногота" (1978), на оперите "Мост" (1965), "Тревога" (1974), "Хан Аспарух" (1981) и др. Носител на орден "Стара планина" първа степен (11 април 1997).

проф. Христо Христов, български режисьор, сценарист и педагог (1926-2007).
Режисьор в Драматичния театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив (1958-1966), където през 1958 г. дебютира като режисьор с постановката "Генерал Заимов" от Иван Аржентински. Работи като кинорежисьор в Студия за игрални филми "Бояна". Филмовият дебют на Христо Христов като режисьор и сценарист е филмът "Иконостасът" (1969) по романа "Железният светилник" от Димитър Талев. Филмът е заснет съвместно с Тодор Динов. През 1976 г. излиза филмът "Циклопът", приеман от критиците като първия български филм, фокусиран изцяло върху вътрешния свят на човека и удостоен със специално отличие от кинофестивала "Берлинале" през 1977 г. Режисьор на филмите  "Иконостасът" (1969), "Наковалня или чук" (1972, печели "Златна роза" от Фестивала "Варненско лято") "Последно лято" (1974), "Бариерата" (1979), "Дърво без корен" (1974), "Една жена на 33" (1982), "Събеседник по желание" (1984), "Характеристика" (1986), "Тест '88" (1989), "Суламит" (1997) и документални филми за изкуство, сред които "Не се предавай (Dum spiro spero)" (1995), посветен на художника Златю Бояджиев и оперния певец Борис Христов. От 1969 г.  е преподавател в Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Заместник-председател на Съюза на артистите в България (1966-1972). Председател на Съюза на българските филмови дейци (1972-1983). Христо Христов е председател на Комисията за игрално кино към Националния филмов център (1995-1999), председател на Обществения съвет за кино (1999). Той е първият български кинематографист, избран за член на Европейската филмова академия (EFA). Носител на Държавна награда "Св. Пайсий Хилендарски" (ноември 2004), на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите му заслуги към България в областта на културата (19 май 2005).

Райна Дрангова, юрист и политик (1935).
Заместник-председател на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО) (21 февруари 1993-26 март 1995,16 февруари 1997-юни 2006), съпредседател на ВМРО (26 март 1995-16 февруари 1997). Внучка на полк. Борис Дрангов - командир на 9-ти пехотен Пловдивски полк, загинал в Първата световна война (1914-1918).

Дора Бонева, художничка (1936-2021).
Твори в областта на пейзажа, композицията, натюрморта и портрета. Чл.-кор. на Европейската академия за наука, изкуство и литература в Париж, Франция (1981). През 1989 г., 1990 г., 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Има повече от 35 самостоятелни изложби в България и чужбина.  Носителка на сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства. Удостоена е със званието "Заслужил художник" (1983).

проф. Иван Джаджев, културолог (1939-2014).
От 1966 г. е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Бил е научен работник, научен секретар, заместник-директор и директор на Института по културология (1971-1988). Съветник на президента на Република България по проблемите на науката, образованието и културата (1990-1997). Автор е на повече от 200 научни статии и студии и на книгите "Художествената условност" (1972), "Условност на театъра и драмата" (1974), "Беседи по естетика" - (1979 и 1985), "Изкуството като феномен на културата"(1985). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1970).

Стефан Богомилов  (Чечи) (Стефан Богомилов Атанасов), футболист и треньор (1945).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Черно море" (Варна) и"Ватев Белослав" (Белослав). За националния отбор по футбол има изиграни 5 мача и отбелязан 1 гол.

проф. Стефан Драгостинов, пианист, композитор и диригент (1948).
Диригент, главен художествен ръководител и директор на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" (1974-1994). От 1994 г. продуцира аудиоалбуми със своя авторска музика, основана на българския фолклор. Основател на формация "Драгостин фолк" (1994). Преподавател в Нов български университет. Автор е на музика в различни жанрове - симфонии и други оркестрови и камерно-инструментални произведения, хорова музика, вокални цикли, попмузика, балетна, филмова и театрална музика. Носител на първа награда от международния конкурс по композиция "Гаудеамус" в Нидерландия (1978), на първа и единствена награда от международния конкурс "Щокхаузен" в Италия (1980), на Голямата награда на международния конкурс "Артур Онегер" във Франция (1984) и др. Удостоен със званието "Почетен професор" на Нов български университет за приноса му за основаване на клас по композиция и музикален анализ (11 юли 2011).

Николай Камов, юрист и политик (1956).
Депутат в 36-ото и 37-ото Народно събрание (1991-1997), в 38-ото Народно събрание (7 май 1997-7 юни 2000), в 39-ото и 40-ото Народно събрание (2001-2009). Член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет  на Българската социалистическа партия (17 юни 1996-12 ноември 1996). През 1997 г. е един от учредителите на коалиция  "Евролевица"  и неин политически секретар. Заместник-председател на Политическия съвет на партия "Българска евролевица" (1 март 1998-4 юни 2000). Един от учредителите на Политическо движение "Социалдемократи" (3 юни 2000), председател на Съвета на координаторите на Политическо движение "Социалдемократи" (23 февруари 2002-13 декември 2003), председател на Политическо движение "Социалдемократи" (13 декември 2003-4 юни 2011). Председател на "Иноцентър България".

Георги Славков (Бенкса), футболист (1958-2014).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Тракия" (Стамболийски), "Ботев" (Пловдив), ЦСКА (София), "Сент Етиен" (Франция), "Шавеш" (Португалия), "Апоел" (Израел) и "Нес Сиона" (Израел). За националния отбор по футбол има изиграни 37 мача и отбелязани 11 гола. Носител на "Златната обувка" за 1981 г. През 1981 г. когато играе в "Ботев" (Пловдив) става голмайстор на "А" група с 31 гола и печели "Златната обувка" на "Франс футбол". През същата година бележи единствения гол във вратата на "Барселона" (Испания)  при знаменитата победа на "Ботев" над световния футболен гранд с 1:0. Най-добър футболист на Пловдив за 1978, 1980 и 1981 г.  Удостоен със званието "Майстор на спорта" (1981). От 24 април 2015 г. градският стадион в град Стамболийски носи неговото име.

доц. Георги Костов, инженер и политик (1959).
От 1988 г. е преподавател в Лесотехническия университет, от 1997 г. е ръководител на катедра "Лесовъдство" във Факултет "Горско стопанство". Председател на Държавната агенция по горите (29 юли-21 октомври 2009).  Заместник-министър на земеделието и храните (октомври 2009-8 септември 2011). Изпълняващ длъжността председател на Управителния съвет на Селскостопанската академия (28 юни 2011-4 юли 2012). Заместник-министър на земеделието и храните (11 август 2014-27 януари 2017). Има над 50 научни публикации.

Мариан Вълев, актьор (1969).
Участва във филмите "Граница" (1994), "Лов на дребни хищници" (2010), "Кецове" (2011), "Корпус за бързо реагиране" (2012), "Ятаган" (2020), "Жълт олеандър" (2022) в телевизионния сериал "Под прикритие" (2011-2016) и др. Режисьор е на филма "Лошо момиче" (2019). Сценарист, режисьор и продуцент на филма "Чалга" (2023).

Диана Йоргова, състезателка по спортна стрелба (1971).
Печели сребърен медал на Олимпийските игри през 1996 г. в  Атланта, САЩ. На Европейското първенство през 1995 г. в Цюрих, Швейцария, печели златен медал (отборно) и сребърен медал (индивидуално).

На този ден са родени и:

Джеймс Паркинсон, британски лекар (1755-1824).
През 1817 г. първи описва болестта, наречена на негово име.

Мануел Хосе Кинтана, испански политик, поет и писател (1772-1857).
Участник в Първата испанска революция (2 май 1808-18 май 1814). Негови са произведенията "Пелайо" - трагедия (1790), "Правилата на драмата" - поетичен трактат (1791). Автор е на оди, поеми и проза.

Фердинанд Ласал, немски философ (1825-1864).

Дийн Ачесън, американски политик (1893-1971).
Държавен секретар на САЩ (21 януари 1949-20 януари 1953).

Макс Абеглен, швейцарски футболист (1902-1970).

Атила Йожеф, унгарски поет (1905-1937).
През 1936 г. започва да издава ляво радикалното списание "Довод". Автор е на стихосбирките "Просяк на красота" (1922), "Не аз крещя" (1925), "Нямам татко, нито майка" (1929), "Срини капитала, не хленчи" (1931), "Нощ в покрайнините" (1932), "Мечи танц" (1934), "Много боли!" (1936). Посмъртно негови творби са издавани през 1938 г., 1940 г., 1958 г., 1967 г. и 1973 г. Стиховете му са преведени на 26 езика, включително и на български.

Масару Ибука, японски предприемач (1908-1997).
Президент на компанията "Сони" (1950-1971) и председател на Борда на директорите (1971-1976).

Ото Вагнер, австрийски архитект (1841-1918).
Един от основоположниците на модерната архитектура. Автор е на проектите на постройките във Виена "Майоликахаус", Австрийската пощенска спестовна банка и др.

Марчело Липи, италиански футболист и треньор (1948).
Като треньор на националния отбор по футбол на Италия печели златен медал от Световното първенство през 2006 г. в Германия.

Ги Верхофстат, белгийски политик (1953).
Заместник министър-председател и министър на бюджета, научните изследвания и планирането на Белгия (1985-1988). Председател на Съвета на Европейския съюз (1 юли 2001-31 декември 2002). Министър-председател на Белгия (12 юли 1999- 20 март 2008). Председател на Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) (30 юни 2009-1 юли 2019).
 
Лиса Стенсфийлд, британска певица (1966).
Има издадени 8 албума, като първият от тях излиза през 1989 година. Има продадени над 20 млн. копия от албумите си. Носителка на три награди БРИТ (1990, 1991, 1992).

Михаел фон Грюниген, швейцарски състезател по ски алпийски дисциплини (1969).
Печели бронзов медал на Олимпийските игри през 1998 г. в Нагано, Япония. Двукратен световен шампион през 2001 г. в Санкт Антон, Австрия (гигантски слалом), през 1997 г. в Сестриере, Италия (гигантски слалом). От световни първенства печели и два бронзови медала през 1996 г. (слалом и гигантски слалом).

Тиаго Алкантара (Тиаго Алкантара до Насимиенто), испански футболист (1991).

Това е денят на смъртта на:

Антиох Кантемир, руски поет сатирик и дипломат (1708-1744).
Автор е на поетични произведения - оди, басни, епиграми, преработки на псалми, незавършена поема за Петър I - "Петрида",  книгата "Съгласие" (1727) и др. Посланик на Руската империя във Великобритания (1732-1738) и Франция (1738-1744).

адм. Михаил Лазарев, руски мореплавател (1788-1851).
Извършва околосветско плаване като командир на кораба "Суворов" (9 октомври 1813-15 юли 1816).

Самюел Швабе, немски астроном любител (1789-1875).
В течение на 17 години той ежедневно наблюдава Слънцето, като непрекъснато отбелязвал конфигурацията на слънчевите петна. На основата на своите наблюдения и рисунки през 1843 г. прави изводи за 11-годишния цикъл на слънчевата активност.

Ото Вагнер, австрийски архитект (1841-1918).
Един от основоположниците на модерната архитектура. Автор е на проектите на постройките във Виена "Майолика хаус", Австрийската пощенска спестовна банка и др.

Георги Кирков (Георги Яковлев Кирков), български библиотекар, финансист, математик, картограф, график и просветен деец (1848-1929).
Председател (от 1 януари 1879) на новооткрития Окръжен съд в София. Депутат в Учредителното народно събрание (1879). Главен библиотекар на Софийската публична библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (от 5 юни 1879) и неин първи директор (началото на 1880-15 юни 1880, с прекъсване до 1884). Изгражда първата държавна печатница в България и е неин директор (1881-1887 с прекъсвания; 1903-1913). Автор е на художествения проект за първите български пощенски марки (1879). Изработва проекта за първите български банкноти от първата емисия на Българската народна банка с номинал от 20, 50 (1885) и от 100 лв. (1887). Изготвя графичните проекти и организира отпечатването на 5 милиона български сребърни и златни банкноти с номинал от 5, 10, 20, 50 и 100 лв. Основател и първи началник на Военния картографически институт към Министерството на войната (1891). Дописен член (1881) и действителен член (1884) на Българското книжовно дружество. Автор на "Броителница за първоначални ученици" (1869), на първата биография за Апостола "Васил Левски, Дяконът" (1882) и др. Носител на държавен орден "За граждански заслуги" (1885), на сребърен медал за представени лични произведения по картография, фотография и фотолитография на международната изложба по повод Световното изложение в Анверс, Белгия (1884). Завещава всичките си средства на Българската академия на науките.

кап. първи ранг Димитър Добрев, български военноморски офицер (1868-1944).
Командващ отряда миноносци, атакували успешно турския крайцер "Хамидие" (21-22 ноември 1912)  по време на Балканската война (1912-1913). Носител посмъртно на орден "Стара планина" първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към България при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война (1912-1913) и за проявеното новаторство и военно майсторство (20 декември 2012).

Константин Юон, съветски художник живописец (1875-1958).
Директор на Научно-изследователския институт за теория и история на изобразителното изкуство на СССР (1948-1950). Първи секретар на Съюза на художниците на СССР (1957-1958). Народен художник на СССР (1950).

Роза Попова, българска актриса и режисьорка (1879-1949).
Играла е в театър "Сълза и смях" (1900-1902). Директор, режисьор и актриса в Пловдивския театър (1904-1906, с прекъсвания). Директор на Русенския драматичен театър (1910-1911). Основава (1918) собствен театър в София. Пише стихове, легенди, разкази и критически статии в различни области на изкуството.

Драгия Тумангелов, български композитор, хоров диригент и музикален педагог (1886-1961).
Учител по музика във Втора мъжка гимназия (1912-1919; 1925-1937), в Първа мъжка гимназия (1919-1925) и във Военното училище в София (1937-1946). Диригент на хор "Родна песен" (1924-1925) и на други любителски състави. Преподавател в детски музикални школи в София и Самоков. Автор е на хорови и детски песни, сред които "Като сакаш да се жениш", "Сади мома лук", "Аз съм българче" по текст на Иван Вазов, "Бъди на крак" по текст на Асен Босев и др. Автор е на учебници по пеене.

акад. Людмил Стоянов (ист. име Георги Стоянов Златарев), български писател, публицист и преводач (1888-1973).
Участва в Балканската война (1912-1913), в Междусъюзническата война (1913) и в Първата световна война (1914-1918). Интерниран от София за антивоенна дейност (1939-1940). Председател на Съюза на българските писатели (1946-1949). Директор на Института за литература при Българската академия на науките (1962-1964). Депутат в VI Велико народно събрание (1946-1949) и в 3-ото Народно събрание (1958-1961). Автор е на сборниците с разкази "Милосърдието на Марса" (1923), "Бич Божий" (1927), на повестите - "Холера" (1935), "Мехмед Синап" (1936), на пиеси и биографични очерци. Превежда руска литература. Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Георги Димитров" (1958, 1963, 1968, 1973), на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959).

Марта Попова, българска актриса (1891-1978).
Една от първите рецитаторки в България. Играла е в Народния театър "Иван Вазов" (1910-1964). Автор е на мемоарите "На сцената и в живота" (1972). Удостоена със званието "Народен артист" (1950). Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Народна република България" втора степан (1959), на орден "Георги Димитров" (1961,1966).

проф. Ана Тодорова (Ана Тодорова Златкова), българска оперна певица мецосопран (1892-1972).
От 1910 г. участва като хористка и солистка в представленията на Българската оперна дружба. Преподавателка в Държавното музикално училище (1917-1921). Пяла е в "Гранд опера" в Париж, Франция (1921-1926), в оперите във Великобритания, Нидерландия, Египет, Белгия (1926-1932). През 1932 г. се завръща в България и е солистка  в Софийската опера. Изпълнява роли в "Трубадур" от Джузепе Верди, Хованщина" от Модест Мусоргски, "Дама пика" от Чайковски и др. Преподава пеене в Държавната музикална академия (1932-1958). Носителка на сребърен медал от Женевската консерватория (1916) и на орден "Червено знаме на труда" (1959).

Жак Превер, френски поет, сценарист и автор на текстове на песни (1900-1977).
На 25-годишна възраст Жак Превер е приет в т.нар. група на сюрреалистите, но три години по-късно  "тържествено е изключен" от нея. През 1932 г. основава театралната "Група Октомври".  Автор е на няколко стихосбирки, сред които "Слова" (1946), на  книгата за деца "Приказки за непослушни деца" (1947), на  сценариите на няколко филма, повечето от които  на режисьора Марсел Карне. Сред тях са "Престъплението на мосю Ланж" (1935) , "Забавна драма" (1937), "Кеят на мъглите" (1938), "Денят се ражда" (1939) , както и филмът "Децата на рая"  (1945), за който е номиниран за награда "Оскар" за най-добър оригинален сценарий. По негови стихове са направени 175 записа на вокални изпълнения в периода от 1928 г. до 1972 г., изпълнявани от представители на френския шансон като Ив Монтан, Едит Пиаф, Жак Брел и Жулиет Греко.

Ърскин Колдуел, американски писател (1903-1987).
Автор е на романите "Пътят на тютюна" (1932), "Грета" (1955), "Клодел Инглиш" (1958) и др.

Долорес дел Рио (ист. име Долорес Асунсоло Мартинес), мексиканска актриса (1905-1983).
Участвала е във филмите "Джоанна" (1925), "Райска птичка" (1932) и др.

Енвер Ходжа, албански политик (1908-1985).
Член на Президиума, председател на Национално-освободителния фронт (от август 1945 г. - Демократичен фронт на Албания)(1942-1945). Генерален секретар на Албанската комунистическа партия (1943-1948). Главнокомандващ Национално-освободителната армия на Албания (1944-1954) (от 1945 - албанска Народна армия). Ръководител на временното демократично правителство (1944-1946). Министър-председател на Албания (1946-1954), министър на външните работи (1946-1953) и министър на националната отбрана (1944-1953). Генерален секретар на преименуваната през м. ноември 1948 г. Албанска комунистическа партия в Албанска партия на труда (ноември 1948-юли 1954). Първи секретар на Албанската партия на труда (юли 1954-11 април 1985).

Борис Кидрич, югославски публицист и политик (1912-1953).
Народен герой. Министър-председател на Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) (5 май 1945-1 юни 1946).

Иван Мартинов (ист. име Иван Цеков Георгиев), български писател (1912-1991).
Главен редактор на сп. "Славяни" (1949-1963). Сътрудничи на в. "Единство" (1925-1937), в. "Младежки преглед", в. "Литературен глас", в. "Ехо" (1930-1934), в. "Нова литература", в. "Изкуство и критика" (1938-1943) и др. Издава сборниците с разкази, повести, романи и др. Почетен гражданин на Ловеч (1972). Носител на литературната награда "Христо Кърпачев" (27 март 1972), първа награда на в. "Народна армия" (18 декември 1978), литературна награда "Георги Караславов" от Пловдивския окръжен народен съвет (май 1985), Специална награда на Министерство на народната отбрана (12 март 1987). Носител на орден "9 септември" 1944" втора степен (1959), на орден "Червено знаме на труда" по повод 50-годишнината от рождението му (1962), на орден "Георги Димитров" по повод 75-годишнината от рождението му (1987). Лауреат на Димитровска награда трета степен (1951). Удостоен със званията "Заслужил деятел на културата" (май 1965), "Народен деятел на изкуството и културата" (1976) и "Герой на социалистическия труд" (януари 1982).

Хилари Копровски, американски лекар от полски произход (1916-2013).
Създател на първата орална ваксина срещу полиомиелит. Той започва работа върху ваксината през 1948 г., като я прилагал върху себе си. През м. февруари 1950 г. за първи път използва ваксината в дом за умствено изостанали деца, където го помолили да я приложи заради епидемия от болестта. Той инжектирал 20 деца, от които 17 развиват антитела, а останалите три вече имали изградени такива. През 1958 г. Хилари Копровски прилага ваксината върху 250 000 души в Конго, което показало, че е напълно безопасна. Директор на института "Уистар" във Филаделфия (1957-1991), където са създадени няколко ваксини, включително ваксина срещу рубеола от американския лекар Стенли Плоткин през 60-те години на 20 в., както и подобрена ваксина против бяс.

Ахмед Бен Бела, алжирски политик (1918-2012).
Министър-председател на Алжир (29 септември 1962-19 юни 1965). Първи президент на независим Алжир (15 септември 1963-19 юни 1965). През 1965 г. е свален от власт от министъра на отбраната полк. Хуари Бумедиен.

Кърт Вонегът, американски писател (1922-2007).
Автор  е на разкази, есета и на 19 романа. Първият му роман "Механично пиано" излиза през 1952 г. Следват романите  "Сирените на Титан" (1959), "Майка нощ" (1961), "Котешка люлка (1963),   "Бога да Ви поживи, мистър Розуотър" (1965), "Кланица 5" (1969), "Закуска за шампиони" (1973), "Фарс или никога повече самота" (1976), "Затворникът" (1979), "Галапагос" (1985), "Синята брада" (1987), "Фокус бокус" (1990),"Времетръс" (1997) и др. Авторе е на сборниците с разкази "Добре дошли в Маймунарника" (1968), "Кутийка за енфие от Багомбо" (1977), "Армагедон в ретроспекция" (2008), "Виж пилето" (2009), "Докато простосмъртните спят" (2011), "Късметът на сомтаняка" (2013) и др. Автор е на сборниците с есета "Без невинност" (1984), "Съдби по-лоши от смъртта" (1991), "Безотечественик" (2005) и др.

Мария Атанасова, български летец (1926-2000).
Тя е първата в света жена командир на тежък тип самолет, първата жена граждански пилот в България. Пилот и командир на самолетите "Ли-2", "Ил-14", "Ил-18" и "Ту-134" по маршрутите на Българска гражданска авиация Балкан (1953 -1974). Тя е първата жена, която приземява пътнически самолет на лондонското летище "Хийтроу" (1965). Депутат в 5-ото Народно събрание (1966-1971). Носител на орден "Герой на социалистическия труд (1967), на орден "Георги Димитров" (1967).

проф. Юлия Ценова, български пианистка, композитор и музикален педагог (1948-2010).
Преподава пиано в катедра "Поп и джаз изкуство" в Националната музикална академия (НМА) "Проф. Панчо Владигеров", от 1999 г. е ръководител на катедрата. Творчески секретар на Дружеството за нова музика в България (1998-2002) и негов председател (2000-2002). Автор е на музикално-сценични, симфонични, камерни, хорови творби, детски хорови песни, песни за детски вокални групи, поп-песни, джазови пиеси, музика за куклен театър, телевизионни сериали и др. Носител на наградата " Златно петолиние" от Съюза на българските композитори (2003), на "Кристална лира" от Съюза на българските музикални и танцови дейци (2008), на Златен медал от НМА "Проф. Панчо Владигеров" (2008) и др.

Николай Вълчинов (ист. име Николай Цветанов Николов), писател, режисьор и сценарист (1950-2010).
Автор е на книгите "Застраховка за магарето" (1985),  "Сезонът на канарчетата" (1993),  "Другаде" (1995), "Послушни момчета" (2002), "Всичко е Колизеум" (2008) и др. Сценарист е на филмите "Амиго Ернесто" (1986), "19 метра вятър" (1986), "Годината на петела" (2003) и др. Режисьор е на филмите "Годината на петела" (2003), "Плач за една сянка" (1997), "Българският модел" (1998)  "Сезонът на канарчетата" и др.
/МГ/