Дърветата са избрани, за да служат за храна на дивеча

site.btaДържавно ловно стопанство "Кричим" и тази година залеси фиданки в Седмицата на гората

Държавно ловно стопанство "Кричим" и тази година залеси фиданки в Седмицата на гората
Държавно ловно стопанство "Кричим" и тази година залеси фиданки в Седмицата на гората
Снимка: Ивона Величкова/БТА

В последните дни от Седмицата на гората (1-7 април) на територията на Държавно ловно стопанство (ДГС) "Кричим", което е част от Югозападно държавно предприятие – Благоевград, традиционно бяха засадени дървета, чиито плодове се използват за храна на дивеча. Събитието беше организирано от Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) и в него се включиха директорът на ДЛС "Кричим" инж. Петър Зяпков, заместник-директорът на Регионалната дирекция по горите-Пловдив инж. Антон Бамбалов, Димитър Градинаров от Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) и представители на медиите.

Фиданките с горскоплодни дървесни видове от дива круша и киселица бяха залесени в базата за интензивно стопанисване на дивеча към ДЛС "Кричим", където има 283 броя елен лопатар и 44 муфлона.

Както обясни инж. Зяпков, животните се отглеждат с цел развъждане – те се улавят и се предоставят за разселване в стопанствата в страната за опресняване на генетичния фонд на дивеча. Развъдникът в ДЛС "Кричим" е един от основните в България.

Относно цените, на които се продават животните, директорът на стопанството посочи, че има утвърден държавен минимален ценоразпис – всяко стопанство изготвя ценоразпис, който съгласува с предприятието на територията на което попада. Цената зависи от възрастта. "Един 3-годишен елен лопатар е на цена 1500 лева без ДДС", даде пример инж. Зяпков.

ДЛС "Кричим" е изцяло държавно, няма публично-частно партньорство. Площта на стопанството е 199,8 ха, като то е разделено на 3 части – декоративен парк, база за интензивно стопанисване на дивеча и селскостопанска част, в която се отглеждат култури, използвани за храна за дивеча. В миналото селскостопанската част се е използвала за производство на различни видове земеделски култури – имало е овошки, лозя, оранжерии, всичко за нуждите на Министерския съвет.

Историята на стопанството датира от далечната 1901 г. Първоначално видният български лесовъд Костадин Байкушев запознава Княз Фердинанд с това място, което е част от Великата българска гора, и окото на владетеля хващат единични дъбови дървета, които са там и до ден днешен. На 30 ноември 1901 г. с указ на Министерството на земеделието Куртовската курия се прехвърля на интендантството на Княз Фердинанд. Той закупува още около 50 имота, които са около курията.

Стопанството се огражда и идеята е да се направи развъдник за фазани и друг вид дивеч. Именно в ДГС "Кричим" за първи път през 1902 г. от Австрия са вкарани елените лопатари. По-късно се вкарват и екземпляри от Германия. Оттук видът започва да се разселва в цялата страна. Лопатарите са се срещали в България естествено в миналото, след което изчезват. 

Дворецът на територията на стопанството е ловен дом, построен за нуждите на Княз Фердинанд. През 1936-37 г. той преминава в ръцете на цар Борис Трети, който прави ремонт и вдига втори етаж, като запазва изцяло разпределението.

Това е един от най-скромните на външен вид дворци в България. Отвън изглежда много малък, но всеки от двата етажа е с площ 750 кв. м. Кухнята е в отделна постройка. Дворецът има отделни входове за царя и царицата. Всичко в него е автентично освен пердетата, покривките и тапетите. Сред честите посетители на ловната резиденция в миналото са били Юрий Гагарин, Валентина Терешкова, Тодор Живков. Имало е и чуждестранни посетители като виетнамският президент Хо Ши Мин, Индира Ганди, Тито.

През 1909 г. се прави първото разширение на парка с още 29 дка и се вкарват първите чуждоземни видове за района – чинари, кедри и гинко билоба. През 1954 г. за първи път у нас е внесена метасеквоята.

В разцвета си парка достига разнообразие от над 300 дървесни и храстови вида. Композицията на парковата растителност е направена така, че във всеки един месец от годината да има различен дървесен или храстов вид, който цъфти.

В момента в стопанството има 185 дървесни и храстови вида.

"Към днешна дата мисля, че се справяме доста добре и посещаемостта ни е много голяма – миналата година са минали над 12 000-13 000 човека", посочи инж. Зяпков, допълвайки, че през 2021 г. посетителите са били над 5000, през 2022 г. – над 11 000.

Паркът е отворен за посещение всеки ден от седмицата, като има 4 часа за целта – 8:15, 10:15, 13:00 и 15:00 часа. Посещенията са на къщата, парка и оранжерията и се провеждат с екскурзовод.

Общо за трите части на парка се грижат 23 служители.

На територията на стопанството има оранжерии, направени през 1955-1960 г., в които се произвеждали цветя и са се възпроизвеждали част от дървесните видове. Произвеждали са се и много дървесни и храстови видове, които са се изпращали в другите царски дворци.

Оранжериите са запазени, но са за ремонт. В една от тях се отглеждат уникални растителни видове от царско време. Там могат да ходят и студенти на практика. За посетителите има голямо разнообразие от растения за продан.

В селскостопанската част тази година са засадени 120 дка житни култури, 60 дка люцерна, 30 дка тревни смески, а другия месец ще бъдат засадени захарно и фуражно цвекло. Всичко е предназначено за храна на дивеча.

В ДГС "Кричим" се срещат още диви патици, водни змии, съсели, различни видове мишки, прилепи, бръмбари, жаби, сухоземни и водни костенурки.

Димитър Градинаров от Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) коментира, че територията е много интересна. Въпреки че е малка, в нея могат да се видят 60-70 вида птици. По думите му тук се срещат и много интересни горски видове птици, които не се наблюдават толкова често, като дърволазката, няколко вида кълвачи.

На територията на парка не се полагат специални грижи по отношение на птиците, но той се поддържа толкова добре от гледна точка на всички дейности, свързани с дивеча, че това е своеобразен резерват. "Това е изключително добре запазена равнинна гора, със специфичен статут, не се разхождат хора, няма бракониерство, контролът е много добър, което създава много благоприятни условия за биоразнообразието на птиците", обясни Градинаров.

Той подчерта, че за малката си територия България има изключително богато биоразнообразие, а що се отнася до наблюдение на птици ние сме една от най-добрите дестинации в Европа. У нас могат да се видят над 400 вида птици.

/СЛС/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 09:28 на 24.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация