site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 31 март в историята

31 март 2024 г., неделя, 13-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. свщмчк Ипатий, еп. Гангърски. Преп. Аполоний Египетски.

По света се отбелязва:

Възкресение Христово (Великден). Католически празник.

На този ден в България:

1878 - Назначени са първите пожарникари в организирано противопожарно звено във Видин, с което се основава Видинската противопожарна служба. С "Протокол N 1 на Видински Общински Съветъ" от 31 март 1878г. е прието решение: "Да се назначат пожарникари за предпазване на града от пожари". От Освобождението до началото на 20 в. Видинският общински съвет предприема редица мерки за организационното и материално-техническо обезпечаване на пожарната команда. Купена е огнегасителна машина "Анхилаторъ" и допълнителни подръчни уреди. Изпратени са първите 2-ма пожарникари за обучение в организирания в София първи курс за пожарни командири.

1893 - В Пловдив е основано първото филателно дружество в България.

1901 - Две земетресения с магнитуд 7, 2 и 7, 1 по скалата на Рихтер са регистрирани в сеизмичната зона около нос Калиакра и Шабла. Епицентърът на първия трус, придружен с разрушителни вълни, е на 10-20 км навътре в морето южно от нос Калиакра. Вторият трус предизвиква значителни разрушения по брега между Балчик и Шабла - активизиране на свлачища и пропадания на почвата. Пропуква се и единият от седемте френски фара, строени по българското Черноморие през 1856-1866 г.

1981 - В София е открит Народният дворец на културата "София (дн. Национален дворец на културата) (НДК) в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Първата копка е направена на 25 май 1978 г. Идеята за създаването му е на Людмила Живкова - председател на Комитета за изкуство и култура. Построен е върху площ от 18 300 кв. метра и е с обем 576 800 куб. метра. Изграден е за по-малко от 3 години, въпреки че по нормативни данни е трябвало да се построи за 12 години. На 23 юли 1982 г. е преименуван в Народен дворец на културата "Людмила Живкова", от 1990 г. е Национален дворец на културата. Архитектурният проект е дело на колектив с ръководител арх. Александър Баров, оформлението на околното пространство е дело на колектив с ръководител арх. Атанас Агура. Главен проектант на парка към НДК е инж. Валентина Атанасова.

2009 - В 16:00 ч. в Ямбол е измерена рекордна температура от 27,5 градуса за последните 40 години.

2012 - Българският бийтбокс изпълнител Александър Деянов-Скилър печели първо място (най-добър бийтбоксър в света) на 3-ия Световен шампионат по бийтбокс в Берлин, Германия (30-31 март 2012). За най-добра в света в категорията за жени е определена българката Адриана Николова-Печенката.

2014 - В Софийски градски съд започва делото срещу Филип Златанов, председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси от 12 май до 23 юли 2013 г. Той е обвинен, че от 21 септември 2012 г. до 9 юли 2013 г. не е изпълнил и е нарушил служебните си задължения, с цел да набави за други лица облага или да причини вреда.

2015 - София печели наградата "Най-добър град за живеене в България" за 2014 г. в инициативата на в."24 часа" и Дарик радио, която оценява качеството на живот в българските градове. Наградата "Най-добър град за бизнес" получава Пловдив. Бургас е отличен като града с най-добра спортна инфраструктура. В категория "Най-красив град" печели Асеновград, "Най-зелен град" - Хисаря, а "Исторически град" - Велико Търново. Варна е обявен за "Най-добър град за живот на младите в България". Харманли печели наградата "Градът - герой за бежанската вълна", за това ,че градът е първият в страната, който посреща бежанската вълна.

2017 - В София се провежда заседание на Националния съвет на Българската социалистическа партия (БСП), на което председателят на БСП Корнелия Нинова поема отговорността за загубата на парламентарните избори на 26 март 2017 г. и иска вот на доверие от Националния съвет на партията. Тя получава подкрепа със 118 гласа "за", без "против" и „въздържал се“.

2018 - Кметът на София Йорданка Фандъкова открива официално втория залесителен сезон от мащабната инициатива „Новата гора на София“. Кампанията на Столична община за трансформация на пустеещ общински терен в гора, започва да се реализира през есента на 2017 г., когато изцяло благодарение на доброволци, са засадени 12 000 дървета. Инициативата Новата гора на София предвижда до края на 2018 г. да бъдат засадени общо 120 000 дървета от вида липа и акация на площ от 225 кв.м., с което да се обособи нов "зелен филтър" край София.

2019 - В Любимец завършва двудневният Национален събор "Граничарите на България" С участието на над 400 офицери, сержанти, войници и волнонаемни служители от цялата страна, служили по граничните застави в страната. Събитието е под патронажа на министъра на вътрешните работи Младен Маринов и е посветено на редица бележити годишнини: 141 години държавни граници, 50 години град Любимец, 68 години от създаването на 13 Граничен отряд, 73 години от създаването на Гранични войски, 21 години от създаването на Гранична полиция и 90 години от рождението на Асен Илиев.

2020 - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (т. нар. Антикорупционна комисия) внася в Народното събрание отчетния доклад за дейността си през 2019 г. Според доклада комисията е отнела с влезли в сила съдебни решения през 2019 г. имущество в полза на държавата за 8 777 714,51 лв. В рамките на това имущество влизат 37 недвижими имота и 119 превозни средства. През 2019 г. комисията е приела 222 решения за образуване на производства и 175 решения за внасяне на искове за отнемане.

2021 - Софийският градски съд признава за невинен по всички обвинения бившия изпълнителен директор на Националния дворец на културата (НДК) Мирослав Боршош. Той е обвинен, че използвал нецелево почти 3,5 млн. лв., отпуснати за адаптирането на НДК за нуждите за европредседателството на България през 2018 г., както и за неизгодни договори. Съдебният процес е от 12 ноември 2018 г.
Съдът признава за виновен и налага условна присъда с пет години изпитателен срок на бившия председател на Съвета на директорите на НДК Валентин Кръстев, обвинен за принуда на свои подчинени да подпишат протокол за обществена поръчка, в който да занижат оценката на един от участниците и да завишат на друг.

2022 - На заседание на Академичния съвет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Евгения Вълчева и проф. Румен Ценов от Физическия факултет на университета са удостоени с Почетния знак "Св. Климент Охридски" със синя лента. Отличието им е връчено за цялостната им преподавателска, научна и административна дейност, и по случай пенсионирането им.

На този ден по света:

1791 - Премиера във Ваймар, Германия, на драмата "Егмонт" на немския писател, поет, драматург и философ Йохан Волфганг фон Гьоте.

1889 - В Париж, Франция, официално е открита Айфеловата кула. Кулата е построена от стоманени конструкции по проект на френския инженер Густав Айфел, съдържа близо 18 000 метални елемента, тежи над 10 000 тона, височината й е 314 м. До върха се стига по 1792 стъпала - символ на годината, когато е обявена първата Френска република. Строителството започва на 26 януари 1887 г. и възлиза на 7,4 млн. френски франка. Отворена е за посетители на 6 май 1889 г.

1894 - Основан е ОДД (ОДС Балклуб) - Шиен, норвежки футболен клуб.

1917 - С официална церемония Дания предава Вирджинските острови във владение на САЩ. На 14 ноември 1493 г. Христофор Колумб открива островите и ги нарича "Islas Virgenes". До 1670 г. те са първоначално във владение на Испания, по-късно на Нидерландия, Франция, Великобритания и др. От 1672 г. островът Сейнт Томас е датска колония. През 1694 г. островът Сейнт Джон става датско владение. През 1733 г. островът Сен Кроа преминава от Франция към Дания. Останалите територии са британско владение. На 4 август 1916 г. Дания и САЩ подписват конвенция, ратифицирана на 17 януари 1917 г., по силата на която датската колония Западна Индия (Вирджинските острови) е продадена на САЩ за 25 млн. щатски долара. През 1936 г. островите получават право на местно самоуправление. Те са стратегическа военна база на САЩ през Втората световна война (1939-1945).

1953 - В Ню Йорк, САЩ, с резолюция 640 на Общото събрание на ООН от 20 декември 1952 г., е открита за подписване и ратификация Международната конвенция за политическите права на жените. Влязла в сила на 7 юли 1954 г.

1966 - От космодрума в Байконур (дн. в Казахстан) с ракета носител "Мълния - М" е изстреляна съветската автоматична междупланетна станция "Луна-10". Изведена е в орбита на 3 април 1966 г. и до 30 май 1966 г. извършва 460 обиколки около Луната. Това е първият в света изкуствен спътник на Луната.

1966 - Франция публикува меморандум за излизането си от интегрираната военна структура на НАТО. На 10 март 1966 г. президентът дьо Гол официално обявява намерението на Франция да излезе от военната структура на НАТО. На 5 декември 1995 г. по време на среща на министрите на външните работи и отбраната на страните членки на НАТО в Брюксел, Белгия, е взето решение за назначаване на висши френски офицери в командните структури на НАТО. Франция възобновява участието си във Военния комитет на НАТО. Официалното връщане на Франция във военните структури на НАТО e обявено от президента Никола Саркози на 11 март 2009 г. и е потвърдено на срещата на високо равнище на НАТО в Страсбург и Кале на 3 и 4 април 2009 г. 

1967 - В Касто, близо до Монс, Белгия, официално е открита щабквартирата на Обединеното командване на НАТО в Европа.

1979 - В Малта e закрита военната база на Великобритания и последните британски войски са изтеглени от територията на страната. Денят е обявен за национален празник. От 1800 г. Малта е колония на Великобритания, която установява там военноморска база. През 1947 г. Великобритания предоставя на Малта пълно вътрешно самоуправление. На 21 декември 1964 г. Малта е призната за независима държава в рамките на Общността на нациите.

1991 - В Албания са произведени първите свободни многопартийни избори. Албанската партия на труда печели 64,5 процента от гласовете на избирателите.

1992 - Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 748 за налагане на ембарго на въздушните полети и оръжейните доставки за Либия. Санкцията се налага след като Либия отказва да предаде двамата либийски граждани, заподозрени за взривяването на самолета на "Пан Ам" над Локърби, Шотландия, на 21 декември 1988 г. На 12 септември 2003 г. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1506, с която отменя санкциите срещу Либия. Франция и САЩ, които имат свой режим на санкции срещу Либия гласуват "въздържали се". Решението е предшествано от представянето в ООН на писмо от Либия, с което тя поема отговорността за атентата срещу самолет на "ПанАм" над Локърби през 1988 г. В документа Либия се разграничава от тероризма, обещава да сътрудничи в разследването на атентата и нарежда на централната си банка да изплати 2,7 млрд. долара компенсации за семействата на 270-те жертви.

1995 - Завършва миротворческата операция "Връщане на надеждата" на ООН в Сомалия съгласно резолюция на Съвета за сигурност на ООН от 4 ноември 1994 г. Обявена е с резолюция 794 на Съвета за сигурност на ООН от 3 декември 1992 г. и цели опазването на хуманитарните доставки в Сомалия по време на гражданската война в страната, започнала на 17 ноември 1991 г. Началото на операцията е на 4 декември 1992 г. На 7 април 1995 г. Съветът за сигурност на ООН приема декларация, в която признава, че операцията е претърпяла провал.

1998 -  Спира работа АЕЦ в Токаимура, префектура Ибараки в Япония, започнала да функционира на 25 юли 1966 г.

1999 - Компанията "Филип Морис" е осъдена да заплати 81 млн. долара на семейството на пушач, починал от рак на белите дробове, след като 40 години е пушил цигари "Марлборо".

2002  - Първи полет на новата национална авиокомпания на Швейцария  "Суис" от Базел до Цюрих. Новата компания поема полетите на фалиралата "Суисеър" и на регионалния превозвач "Кросеър".

2011 - В Либия в 6:00 ч. по Гринуич започва операция "Обединен защитник". С нея НАТО поема контрола над въздушните удари в Либия, започнали на 19 март 2011 г. и осъществявани от водена от САЩ, Франция и Великобритания коалиция. Операцията е под разпореждането на стратегическото военно командване на НАТО в Монс, южна Белгия, и се ръководи от регионалния команден център на НАТО в Неапол. Командващ операцията е канадският генерал Шарл Бушар.

2013 - В Пхенян, КНДР, започва пленумът на Централния комитет на Корейската трудова партия, свикан с решение на Политбюро на ЦК на партията за обсъждането на важни въпроси, свързани с развитието на идеологията "Чучхе", върху която е изградена политическата система на КНДР.

2015 - Япония удължава едностранно наложените от нея санкции и търговско ембарго срещу КНДР от 13 април 2015 г. заради отвлечените през 70-те и 80-те години на 20 в. от КНДР японски граждани. Санкциите включват забрана за влизане в японски пристанища на регистрирани в КНДР кораби, освен с хуманитарни цели, и забрана на чартърни полети между двете страни. Япония смята, че 17 нейни граждани са отвлечени от КНДР, за да преподават японски език и обичаи на севернокорейски разузнавачи. През 2002 г. КНДР признава за отвличанията и в Япония са върнати живи 5 от похитените. За други 8 души КНДР твърди, че са починали.

2016 - В Хага, Нидерландия, Международният трибунал за военните престъпления в бивша Югославия оправдава председателя на Сръбската радикална партия Воислав Шешел по обвиненията във военни престъпления срещу несръбското население в Хърватия, Войводина и Босна и Херцеговина през 1991-1993 г. Воислав Шешел се предава доброволно на Трибунала на 23 февруари 2003 г. Съдебният процес срещу него започва на 7 ноември 2007 г. На 6 ноември 2014 г. съдът го освобождава временно заради влошено здравословно състояние и той се завръща в Сърбия.

2017 - Съветът за сигурност на ООН одобрява единодушно резолюция, с която съставът на миротворческата мисия на световната организация в Демократична република Конго се съкращава с 500 войници и полицаи. Общият брой на служителите на мисията на ООН в ДР Конго, която е най-голямата и най-скъпо струваща, се намалява от 19815 до 16215 души. Резолюцията включва и мерки за подобряване на дейността на мисията, като разрешава замяната на някои войници с по-добре обучени специализирани части. Освен това миротворческата мисия получава разрешение да се намесва навсякъде в страната, ако това е необходимо, а не само в нестабилната източна част.

2019 - В Мадрид, Испания, е организиран протест под лозунга "Бунтът на изпразнена Испания" срещу обезлюдяването на провинциалните райони. Протестиращите носят плакати с лозунги като "Равенство за селата и градовете" и "Испания има нужда от провинциалния живот!". Според организаторите в протеста са участвали 100 000 души, а според градските власти - около 50 000. В момента 90 на сто от населението е концентрирано в 30 процента от територията на Испания, предимно в Мадрид и крайбрежните райони. Останалите 10 процента от хората са разпръснати из огромна територия. По данни на правителството в около 48 процента от общините населението е под 12,5 души на квадратен километър. ЕС определя това като ниска плътност на населението и опасност от обезлюдяване. Хиляди селища са изоставени, някои от тях са обявени за продан.

2020 - В Русия парламентът одобрява законопроекти, въвеждащи наказания за нарушаване на мерките, наложени заради КОВИД-19. Те предвиждат и строги наказания, достигащи 5 години затвор, за разпространение на фалшиви информации, касаещи коронавируса. Наказанията за нарушаване на ограничителните мерки варират от глоба в размер 500 000 рубли (5800 евро) до 7 години затвор в зависимост от всеки отделен случай.

2021 - В САЩ щатът Ню Йорк узаконява употребата на марихуана за развлекателни цели. Губернаторът на Ню Йорк Андрю Куомо подписва съответния закон, одобрен от двете камари на щатското законодателно събрание. Така Ню Йорк става 15-ият от общо 50 щата в САЩ, узаконил канабиса за развлекателни цели. Законът предвижда изчистване на съдебното досие на хора, осъдени за действия, които той декриминализира. Законът позволява на пълнолетни, навършили 21 години, да купуват и отглеждат марихуана за лично ползване. Максималното разрешено количество, което човек може да притежава е 3 унции (85 грама).

2022 - В Турция парламентът гласува за намаляване на изборния праг от 10 на 7 процента. Проектът за реформа на изборното законодателство е предложен от управляващата Партия на справедливостта и развитието  и нейния съюзник Партия на националистическото действие. Изборният праг ще бъде същият за предизборни коалиции, а местата в парламента ще се разпределят съобразно гласовете, получени от всяка от партиите в определен избирателен район, по метода на най-високата средна стойност.

Родени на този ден българи:

Георги Ефремов, лекар хирург, обществен деец и публицист (1883-1964).
Работил е като участъков лекар в с. Калище, Пернишка област (1909-1915), лекар в болницата "Червен кръст" в София (1915-1922),  главен лекар на градската болница в Кюстендил (1922-1944), хирург и главен лекар във военната болница в Кюстендил (1944-1946). Издава и редактира в. "Добро здраве" (1923-1947) и в. "Кюстендил" (1930-1932) в Кюстендил. Главен редактор на научнопопулярното сп. "Свят и наука" (1933-1943). Кмет на Кюстендил (15 ноември 1942-9 септември 1944). Автор на научнопопулярни трудове.

проф. Георги Капитанов, лекар хирург (1900-1979).
Работи като участъков лекар (1926) и в Софийската инспекция по труда (1927). От 1927 г. е в Катедрата по пропедевтика на хирургическите болести към Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Директор на Първа хирургическа клиника при Александровска болница (дн. Университетска болница "Александровска") (1948-1965). Автор е на 120 научни труда, сред които "Трансфузия на кръв", Върху консервативното лечение на чревната инвагинация при деца" и др. Автор е на учебника "Обща хирургия". Носител е на званията "Заслужил деятел на науката" (1966) и на "Народен лекар" (1971).

проф. Тодор Герасимов, археолог и нумизмат (1903-1974).
Уредник в Народния археологически музей  (1932-1949), завеждащ секцията по епиграфика и нумизматика в музея (1965-1972). Преподавател (от 1947)  по нумизматика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Член на Международната федерация по медалистика (1945-1974).  Работи във всички области на античната и средновековната нумизматика и сфрагистика. Автор е на научни трудове, сред които "Първата златна монета на цар Иван Асен II" (1935), "Проучване върху Мадарския скален релеф" (1956) и др. Бил е главен редактор на сп. "Нумизматика".

Людмил Георгиев, саксофонист и джазмузикант (1930-2003).
Създател на първия джазов оркестър в България - "Джазът на младите" (1946). Бил е в състава на оркестъра "Джазът на оптимистите" (1953-1964). Един от основателите на оркестър "София" (1964) и негов ръководител. От 1967 г. е председател на Софийския джазклуб, от 1994 г. е президент на Българското джаз общество. От 1997 г. е в Биг бенда на Българското национално радио. Издал е четири албума. Автор е на книгите "Звезди на джаза", "Гласове на джаза", "Звезди на шоубизнеса", "История в синкопи" (статии, спомени и интервюта с видни български и чужди джаз музиканти). Носител на наградата "Кристална лира" на Съюза на българските музикални дейци (2000), носител на орден "Стара планина" първа степен (11 декември 2000).

Иван Стайков, композитор, поет и пианист (1931-2020).
Работил е в Биг бенда на Българското национално радио. Автор е на стотици аранжименти за биг бенд и симфоничен оркестър, на множество песни, като на много от тях е автор и на текста. Написал е десетки оркестрови и джазови пиеси. Автор е на популярна и театрална музика, на музика за филми, някои от които са се превърнали в класика: "Цирк" (анимационен филм) (1962), "Бягство в Ропотамо" (първия български игрален филм - мюзикъл) (1973), "Здрачаване" (1976), "Пътешествие със сал" (1977), "Двойникът" (1980), "Господин за един ден" (1984), "Да обичаш на инат" (1986) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степан (1981).

Катя Чукова, актриса (1931-2012).
Играла е във Варненския драматичен театър (1953-1967). Съветник в Окръжния съвет във Варна (1966-1969). Актриса в Нов драматичен театър "Сълза и смях" в София (1969-1991). Участва във филмите "Под игото" (1952), "Героите на Шипка" (1955), "Специалист по всичко" (1962), "Самодивско хоро" (1976), "Матриархат" (1977) и др. Удостоена е със званието "Заслужил артист" (май 1967).

Боян Трайков, журналист и политик (1932-2014).
От 1961 г. е член на Българската комунистическа партия (БКПЧ. Кандидат-член на Централния комитет (ЦК) на БКП (2 април 1976-4 април 1981) и член на ЦК на БКП (4 април 1981-1989). Един от основателите на в. "Поглед" (1966). Бил е кореспондент на Комитета за телевизия и радио в Париж, Франция, и на Българската телеграфна агенция (БТА) във Варшава, Полша. Работил е в Българското радио (1973-1981). Заместник-председател на Комитета за телевизия и радио при Министерския съвет (1 октомври 1973-19 юни 1976; юли 1976-1977). Генерален директор на Българското радио (към Комитета за култура) (април 1977-13 юли 1981). Главен директор на БТА (13 юли 1981- 8 март 1990). Заместник-председател на Европейския съюз на агенциите по печата (септември 1982-1984). Бил е член на Президиума на Националния съвет на Отечествения фронт (избран на 23 юни 1982 г., преизбран на 16 май 1987 г.), от 27 май 1983 г. е член на Бюрото на Комитета за култура. Председател на Съюза на българските журналисти (16 октомври 1986-1989). Депутат от 7-ото до 9-ото Народно събрание (1976-1990). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1967), на орден "Народна република България" първа степен (1986). Автор е на "Превратът 10 ноември 1989".

Киран Коларов, сценарист и режисьор (1946).
Сценарист и режисьор е на филмите "Служебно положение: ординарец" (1978), "Искам Америка" (1991), "Испанска муха" (1998), "Бунтът на L." (2006), "Ако някой те обича" (2010), "Мълчанието на сестра ми" (2018) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен, на Голямата награда "Златна роза" на кинофестивала във Варна (1986), на орден за заслуги към Българската народна армия за филма "Те надделяха" (1986).

Иван Яхнаджиев, художник авангардист (1948).
Участвал е в много общи изложби, има и самостоятелни в страната и чужбина. Известен е с това, че въвежда бодиарта в България, както и пърформънсите с рисуване на живо - във фоайета на концертни зали, в градинки, по улиците на Рим и Ню Йорк. За първи път го прави през 1989 г. Повече от 20 години Иван Яхнаджиев преподава изобразително изкуство в Италианския лицей в Горна баня,  а през последните 25 години той работи с деца и участва в различни изложби с благотворителна цел.

Валентин Моллов, български бизнесмен (1954).
Работил е като административен директор на Българската индустриално стопанска асоциация (БИСА) (1980-1982) и в администрацията на държавното предприятие "Булгаргеомин", на което е бил представител в Триполи, Либия. Ръководител (до 1986) на  международния отдел на "Техноимпортекспорт". След излизането на Указ 56 (1988) създава фирма "Моллов", която се занимава с транспортни и сервизни услуги. Основател (22 декември 1989) на Съюза  за стопанска инициатива на гражданите (ССИГ) и  негов председател (22 декември 1989-22 април 1994). Един от основните акционери на Първа частна банка, собственик на Търговска банка "Моллов". Съучредител и първи председател на Конфедерацията на българските индустриалци (Г-13). Съдружник в  "Моллов файненшъл енд индъстриал груп" АД (1992-2001). Бил е президент на футболен клуб "Славия" и заместник-председател на Съвета на директори на "България холдинг" АД.

Филип Димитров, юрист, политик и дипломат (1955).
Адвокат (1987-1989). Заместник-председател на Зелената партия (21 април 1990-28 април 1991). Заместник-председател на Националния координационен съвет на Съюза на демократичнитесили (6 юли-11 декември 1990) и негов председател (11 декември 1990-29 декември 1994). Депутат в 36-ото Народно събрание (4-8 ноември 1991). Министър-председател (8 ноември 1991-30 декември 1992). Депутат в 36-ото Народно събрание (30 декември 1992-17 октомври 1994) и в 37-ото Народно събрание (1995-1997). Член на Изпълнителния съвет на СДС (16 февруари 1997-27 февруари 2000). Директор на фондация "Демокрация" (1997). Постоянен представител на България при ООН в Ню Йорк (10 април 1997-7 юли 1998). Посланик на България в САЩ (7 юли 1998-10 януари 2002). Депутат в 40-ото Народно събрание и заместник-председател на ротационен принцип (11 юли 2005-10 юли 2008). Член на Европейския парламент (20 декември 2006-20 май 2007). Преподавател в "Кристофър Нюпорт юнивърсити", Вирджиния, САЩ (2008-2009), в Американския университет в Благоевград (2002-2008, 2010), гост-преподавател в Университета на Торонто, Канада (2007).Ръководител на делегацията на Европейския съюз в Грузия (2010-2014). От 11 ноември 2015 г. е съдия в Конституционния съд от квотат на президента. От 15 февруари 2017 г. е представител на България в Европейската комисия за демокрация чрез право към Съвета на Европа (Венецианска комисия), а от 7 декември 2019 г. е неин заместник-председател.  Автор е на "Ибо живяха, Господи" (1991), "Истинската история за рицарите на кръглата маса" (1996), "Jumping into the Atlantic" (Woodrow Wilson Center, САЩ, 2003), "Митовете на българския преход", "Светлина на човеци" (2003).

Георги Шарабов, журналист (1960).
Бил е заместник главен редактор на в. "Труд". От 2013 г. е заместник главен редактор на издателство "Просвета".

Мустафа Хаджи, главен мюфтия на мюсюлманската общност в България (1962).
Главен мюфтия на (23 октомври 1997-2000). Председател на Висшия мюсюлмански съвет (2000-2003). Ректор на Висшия ислямски институт в София (2003-2005). През 2005 г. отново е избран за главен мюфтия.

Николай Илиев, футболист и треньор (1964).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Левски" (София), "Болоня" (Италия), "Херта" (Германия), и "Рен" (Франция). За националния отбор по футбол има изиграни 53 мача отбелязани 5 гола. Футболист на България за 1987 г. Участва на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994), където националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството. Носител на орден "Стара планина" втора степен (20 юли 1994). Почетен гражданин на София (1994).

Ивайло Гюров, певец (1969).
Солист на Естрадата на Българската армия "Сребърни звезди" (1988-1993) и в Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (1998-2002). В класическия му репертоар са ролите на Камий Де Росийон във "Веселата вдовица" от Франц Лехар, Йосиф в "Йосиф и фантастичната му пъстроцветна дреха" от А. Л. Уебър, Юда в "Исус Христос Суперзвезда" от А. Л. Уебър, Принцът в "Алиса в страната на чудесата" по едноименната приказка на Луис Карол и др.

Александър Владимиров, състезател по бокс и треньор (1980).
Печели сребърен медал на Европейското първенство в Перм, Русия, през 2002 г. Печели два бронзови медала от световните първенства в Белфаст, Великобритания, през 2001 г. и в Банкок, Тайланд, през 2003 г. Става световен шампион за професионалисти през 2007 г. в кат. до 55 кг.

Елен Колева, актриса (1984).
Участвала е във филмите "Църква за вълци"(2004), "Шивачки" (2007), "Забранена любов" (2008), "Аварийно кацане" (2010), "Чужденецът" (2021) и др. 

На този ден са родени и:

Рене Декарт, френски философ, математик и физик (1596-1650).
Автор е на трудовете "Правила за ръководство на ума" (1629), "Разсъждение за метода" (1637), "Геометрия" (1637), "Метафизични размишления" (1641), "Начала на философията" (1644), "Страстите на душата" (1649) и др.

Франц Йозеф Хайдн, австрийски композитор (1732-1809).
Представител на Виенската класическа школа. Автор е на 104 симфонии, 24 опери, 3 оратории, 14 меси, концерти, увертюри и др.

Дмитрий Григорович, руски писател (1822-1900).
Автор е на повестта "Село" (1846), романите "Рибарите" (1853), "Заселници" (1855), "Два генерала" (1864) и др.

Сергей Дягилев, руски балетмайстор (1872-1929).
Основател на "Руският балет на Дягилев" (1909), който триумфира 20 сезона по световните сцени. През дългата си кариера той се изявява още като журналист, хореограф, писател и автор на песни.

Александра Колонтай, руска публицистка (1872-1952).
Първата в света жена дипломат. Участва в подготовката на Октомврийската революция в Русия (1917) и е избрана за народен комисар (до март 1918), член е Международния женски секретариат в Коминтерна (1921-1922).

Борисав Станкович, сръбски писател (1876-1927).
Автор е на романа "Нечиста кръв" (1910).

Джон Артър Джонсън (име в бокса: Джек Джонсън), американски боксьор (1878-1946).
Той е първият в света чернокож професионален боксьор в "супертежка" категория, който става световен шампион.

Корней Чуковски (ист. име Николай Корнейчуков), руски поет и писател, филолог, литературен критик и преводач (1882-1969).
Автор е на детски приказки в стихове - "Доктор Охболи" (1929), на книгата за езиковото развитие на децата "От две до пет" (1928-1933) и др.

Жул Паскин (ист. име Юлиус Мордекай Пинкас), френски художник от български произход (1885-1930).
Роден е във Видин, като семейството му живее в града до 1892 г., когато се премества в Русе, а след това в Букурещ. През периода от 1902 до 1905 г. Жул Паскин живее във Виена, Мюнхен и Берлин. Учи в Художествената школа на Мориц Хайман в Мюнхен и посещава Берлинската академия. Работи като илюстратор на немски списания. През 1905 г. негови рисунки се публикуват за първи път в сатиричното списание "Симплицисимус" и илюстрования седмичник "Югент" - издавани в Мюнхен, където за първи път се подписва и с псевдонима Паскин (анаграма на Пинкас). През 1907 г. прави първата си самостоятелна изложба в Берлин. Триумфът му идва, когато дванадесет негови творби са включени в Международната изложба на съвременното изкуство през 1913 г. в Ню Йорк, в която участват над 300 автори от САЩ и Европа с около 1300 графики, рисунки, картини и скулптори. През 1920 г. той се установява завинаги в Париж. Работи в различни жанрове - голо тяло, портрет, фигурални композиции. Скандализира парижкото общество с картините и личния си живот. Самоубива се на 21 ноември 1991 г. Жул Паскин е обявен за почетен гражданин на Видин през 2000 г. Неговите картини са в колекциите на най-известните музеи и галерии в света - Лувъра в Париж, Музея на изкуството в Ню Йорк, Института по изкуствата в Чикаго, Художествената галерия на университета в Йейл, както и в частни сбирки в целия свят.

сър Лорънс Браг (Уилям Лорънс Браг), британски физик от австралийски произход (1890-1971).
Той изучава рентгеновите лъчи, като през 1913 г. публикува уравнение, което описва ъглите, под които рентгеновите лъчи трябва да се отклоняват, за да може да се определи структурата на кристала при дифракцията им. Независимо от Лорънс Браг уравнението е изведено и от руския учен Георгий Вулф и е нарeченo на името на двамата - Условие на Браг-Вулф. По същото време физикът Уилям Хенри Браг, който е баща на Лорънс Браг, изобретява рентгенов спектрометър за измерване на дължината на вълната на рентгеновите лъчи, с което се полагат основите на рентгеновата кристалография. Носител на Нобелова награда за физика за 1915 г. заедно със своя баща Уилям Хенри Браг за техните заслуги в анализите на кристални структури с рентгенови лъчи.

Октавио Пас, мексикански поет, публицист и дипломат (1914-1998).
Автор е на сборника "Коренът на човека" (1937), "Между камъка и цветето" (1941), "На край света" (1942), "Семена на химн" (1954), на стихосбирката "Източен склон" (1962-1968), на лиричната проза "Маймуната граматик" (1974) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1990 г. за вдъхновено творчество с широки хоризонти, характеризиращо се с чувствена интелигентност и хуманистична насоченост.

Джон Фаулз, британски писател (1926-2005).
Автор е на романите "Колекционерът" (1963), "Аристос" (1964), "Момичето на френския лейтенант" (1969), "Абаносовата кула" (1974), "Мантиса" (1982), "Грешницата от Лайм Риджис" (1982) и др.

Карло Рубия, италиански физик (1934).
Носител на Нобелова награда за физика за 1984 г. съвместно с нидерландския физик Симон Ван дер Меер за техния решаващ принос в големия проект, който доведе до откриването на частиците на полето W и Z, носители на слабото взаимодействие.

Ричард Чембърлейн, американски актьор (1934).
Участвал e във филмите "Доктор Килдер" (1962), "Шогун" (1980), "Птиците умират сами" (1983); "Самоличността на Борн" (1988) и др. Носител на наградата "Златен глобус" (1963, 1981, 1984).

Карл-Хайнц Шнелингер, немски футболист (1939).

Звиад Гамсахурдия, грузински писател и политик (1939-1993).
Президент на Грузия (14 април 1991-6 януари 1992).

Фолкер Шльондорф, немски режисьор (1939).
Режисьор е на филмите "Младият Тьорлес" (1966), "Изгубената чест на Катерина Блум" (1975), "Тенекиеният барабан" (1979), "Война и мир" (1982), "Една любов на Суан" (1984), "Смъртта на търговския пътник" (1985) и др.

Ал Гор (ист. име Албърт Арнолд Гор), американски политик (1948).
Вицепрезидент на САЩ (20 януари 1993-20 януари 2001). Основател и председател на организацията "Алианс за защита на климата" (2006). Носител на Нобелова награда за мир за 2007 г. заедно с Междуправителствената експертна група на ООН за климатичните промени (IPCC) за просветителските им усилия за осъзнаването на рисковете от промените в климата и за полагането на основите за предприемане на мерки, които да доведат до неутрализирането им.

Лайма Вайкуле, латвийска певица (1954).

Павел Буре, руски състезател по хокей на лед (1971).
Играл в Националната хокейна лига на САЩ и Канада (НХЛ) (1991-2003). С националния отбор на Русия по хокей на лед печели от олимпийски игри един сребърен медал, през 1998 г., в Нагано, Япония, и един бронзов медал през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, от световни първенства един златен медал през 1990 г. в Швейцария и един бронзов медал през 1991 г. във Финландия и един златен медал от Европейското първенство през 1991 г. във Финландия.

Томи Смит, новозеландски футболист (1990).

Това е денят на смъртта на:

Исак Нютон, английски физик, математик и астроном (1643-1727).
Полага теоретичните основи на механиката и астрономията. Открива спектралното разлагане на бялата светлина (1666) и прави първи изследвания на пречупването на монохроматични лъчи. Изобретява рефлектора (1668). Работи върху законите на гравитацията, като през 1684 г. публикува резултатите си в "De Motu Corporum in Gyrum", където обосновава теоретично законите на Кеплер. През 1671 г. той публикува метода на флуксиите, а през 1704 г. - изследванията си в областта на оптиката и своята теория за светлината. През 1687 г. издава "Математически принципи на природната философия", в който обобщава законите за движение, които са основа на класическата механика - законите на Нютон и теорията на гравитацията. От 1671 г. той е член на Кралското научно дружество, след като показва направения от него телескоп с 40-кратно увеличение. От 1689 г. до 1690 г. и отново през 1701 г. той е член на парламента. През 1699 г. Нютон става магистър на Монетния двор и остава на този пост до края на живота си. Официално напуска университета в Кембридж през 1701 г. За заслугите си като магистър на Монетния двор той е удостоен с благородническа титла от кралица Анна през 1705 г.

Джон Констабъл, британски художник пейзажист (1776-1837).
Представител на импресионизма.

Джузепе Джусти, италиански поет (1809-1850).

Шарлот Бронте, британска писателка (1816-1855).
Автор е на романите "Джейн Еър" (1847), "Шърли", (1849) и др.

Джон Морган, американски банкер и индустриалец (1837-1913).
Основател на частната компания за банкиране "Джей Пи Морган", която е една от водещите финансови компании в САЩ (1871). Съосновател е на стоманодобивната компания "Юнайтид стейтс стийл корпорейшън" (1901).

Владимир Барановски, руски изобретател и конструктор (1846-1879).

Павел Яблочков, руски електротехник, изобретател и предприемач (1847-1894).
Открива дъговата лампа, известна също като "свещите на Яблочков" (1876), с което се осъществява първото практически приложимо електрическо осветление. Създава също електрически трансформатор и генератори за ток.

Жан Мари Гийо, френски философ (1854-1888).

Емил фон Беринг, немски бактериолог (1854-1917).
Носител на първата Нобелова награда за физиология или медицина за 1901 г. за работата му върху серумната терапия, специално за прилагането й при дифтерия, с което отваря нов път за медицинската наука и дава на лекарите победоносно средство против болестта и смъртта.

Борис Тричков, български музикален педагог и композитор (1881-1944).
Автор е на детски песни и съставител на редица музикални помагала, учебници. Негови песенни сборници са: 25 детски двугласни песни (1901), "Детски музикални сценки" (1904), "Родна песен" (1910), "На България" (1924), "Годината в песни" (1930), "Венец" (1942), "Веселите музиканти", "Ехо от победата" и др. Редактор е във в. "Музикална основа (1928), сп. "Музикално възпитание" (1931-1941) и др. Автор е на хоровата композиция на "Родино мила", която е първообраз на националния химн на България, утвърден през 1964 г. За основа той ползва песента "Горда Стара планина" на Цветан Радославов.

Егон Ервин Киш, немски журналист и писател от чешки произход (1885-1948).

акад. Александър Бакулев, съветски неврохирург (1890-1967).
Носител на орден "Червена звезда" (1942). Носител на орден "Ленин" (1945, 1953, 1960). Носител на Сталинска награда (1949). Носител на орден "Червено знаме на труда" (1951). Носител на Ленинска награда (1957).

Чарлз Бест, канадски физиолог (1899-1978).
Като студент работи в университета в Торонто, Канада, с канадския хирург и физиолог Фредерик Бантинг и с шотландския физиолог Джон Маклауд. На 27 юли 1921 г. те за първи път изолират инсулин и доказват лечебното му действие при диабет. За това откритие те са удостоени с Нобелова награда за физиология или медицина през 1923 г. Тъй като Чарлз Бест не присъства по време на откритието, той не е удостоен с наградата, Менторът му Фредерик Бантинг поделя с него своята част от паричната й стойност и публично му изказва благодарност за съдействието в откриването на инсулина.

доц. Любен Саев, български актьор и педагог (1904-1993).
Бил е актьор в Художествения театър в София (1926), в театъра в Лом (1927), в Народния театър "Иван Вазов" (1930-1966) и в Нов драматичен театър "Сълза и смях (1966-1968). Едновременно е и режисьор-постановчик и в Столичния куклен театър. Преподавател по техника на говора в Държавната театрална школа (1945-1961) и по сценична реч във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" (1961-1981). Автор е на "Техника на говора" (1970). Лауреат на Димитровска награда трета степен (май 1951), на орден "Кирил и Методий" първа степен (декември 1954), на орден "Народна република България" първа степен (1984). Удостоен със званието "Народен артист" (май 1978).

Жул Дасен, американски режисьор (1911-2008).
Кинематографичната му кариера обхваща всички жанрове - от социалната хроника до черния филм. Носител на голямата награда за режисура на фестивала в Кан (1955).

Джеси Оуенс (Джеймс Кливлънд Оуенс), американски състезател по лека атлетика (1913-1980).
Олимпийски шампион през 1936 г. в Берлин, Германия, където печели 4 златни медала - на 100 м, 200 м, дълъг скок и в щафетата 4 х 100. Той е първият спортист в света скочил над 8 метра (1936). Носител на Президентския медал на свободата (1976). Въведен (посмъртно) в Залата на славата на Международната федерация по лека атлетика /ИААФ/ (24 ноември 2012).

акад. Иван Костов (Иван Костов Николов), български учен геолог минералог (1913-2004).
От 1937 г. е сътрудник на Минералого-петрографския институт. Паралелно от 1938 г. преподава в Софийския университет "Св. Климент Охридски", ръководител на новосъздадената катедра по минералогия и кристалография в университета (1953-1979). През 1958 г. открива неизвестния до момента минерал оловно-бисмутова сулфосол, който е наречен бончевит в чест на основателя на българската минералогия и петрография акад. Георги Бончев. Председател на Българското геологическо дружество (1960). Секретар на Отделението за геологически и географски науки при Българската академия на науките /БАН/ (1968-15 април 1972). Председател на Националния комитет по геология в България (1971-1976). Директор на Националния природонаучен музей при БАН (1974-1989), директор на Геологическия институт при БАН (декември 1977-юни 1982). Президент на Международната минералогическа асоциация (1982-1986). Основател на Българското минералогическо дружество (1990), пръв председател на дружеството (1990-1995) и негов почетен председател (от 1995). Носител на званието „доктор хонорис кауза“ на Висшия минно-геоложки институт (1994). Почетен член на БАН (1999). Член на академия "Леополдина" в Германия (1974), чуждестранен член на Руската академия на науките (1982). Създава нова класификация на минералите базирана на геохимичен и кристалохимичен принцип. Автор на повече от 250 научни труда. Съавтор е в колектив на 4-то научно откритие в България, свързано с еволюцията на кристаломорфологията на минералите. Минералът костовит, открит през 1966 г. от ст.н.с. д-р Георги Терзиев в Челопечкото медно-златно находище, носи неговото име. Носител на орден "Народна република България" втора степен (24 декември 1973) и първа степен (декември 1978). Удостоен със званието "Народен деятел на науката" (май 1982). За изследването му "Минералогия" му е присъдена голяма награда на БАН за цялостно научно творчество "Св. св. Кирил и Методий" (17 октомври 1995). От 2005 г. Централната лаборатория по минералогия и кристалография при БАН носи неговото име (дн. Институт по минералогия и кристалография "Акад. Иван Костов").

Александър Денков, български художник график, карикатурст и илюстратор (1925-1972).
През 1945 г. създава първия български анимационен филм - "Малкият крадец". Сътрудничи с карикатури на в. "Народно земеделско знаме". След 1950 г. работи в областта на илюстрацията и оформлението на книгата. Илюстрирал е около 70 книги, сред които са и редица произведения на научнофантастичната и приключенската литература - "Победителите на Аякс" (1959), "Чудното пътешествие" (1960), "Владетелят на света" (1963), "451 градуса по Фаренхайт" (1966), "Аз на Марс" (1967), "Житената питка" (1965), "Имало едно време" от Александър Каралийчев, "Приказки" от Елин Пелин (1964), "Илиада" на Омир (1969) и др. Художник в издателство "Народна младеж" ( 1964-1966). Художник-сценограф на първата постановка на "Железният светилник" и "Преспанските камбани" от Димитър Талев в Театъра на въоръжените сили (1957). Художник-постановчик на филмите "Законът на морето", "Бягаща по вълните", "Петимата от Моби Дик" и др. Художник на филмите "Слънцето и сянката" и "Звезди". Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1967). Първи носител на наградата "Борис Ангелушев" за постижения в областта на илюстрацията и оформлението на книгата (1968). Удостоен със званието "Заслужил художник" (1972, посмъртно).

проф. Димитър Русков, български хоров диригент и музикален педагог (1925-2010).
Главен художествен ръководител и диригент на Българска хорова капела "Светослав Обретенов" (1955-1966). Председател на Съюза на музикалните дейци в България (дн. Съюз на българските музикални и танцови дейци) (8 юли 1965-3 ноември 1970). Ректор на Българската държавна консерватория от (1982-1985). Създател е на камерния мъжки хор "София", работи и с хор "Гусла". Носител на орден "Георги Димитров" (31 юли 1985).

Йовчо Караиванов, български народен певец (1926-1996).
Бил е солист в Държавния ансамбъл за народни песни и танци. Представител на тракийската народно-певческа школа. Сред песните му са "Когато бях овчарче", "Болен ми лежи войвода", "Искал Караджа Гергина", "Стоян през гора вървеше" и др. В родното му село Селиминово в негова памет се организира конкурс за млади изпълнители на народни песни "С песните на Йовчо Караиванов".

Ханс-Дитрих Геншер, германски политик (1927-2016).
Министър на вътрешните работи (22 октомври 1969-16 май 1974). Министър на външните работи и вицеканцлер (17 май 1974-17 септември 1982; 1 октомври 1982-17 май 1992). Председател на Свободната демократическа партия - либерали (1 октомври 1974-23 февруари 1985) и неин почетен председател (5 май 1992-31 март 2016).

Иван Вълев, български композитор, диригент и педагог (1928-2010).
Работил като гимназиален учител, директор на детската музикална школа, диригент на смесен хор, симфоничен оркестър и оперета в Луковит (1952-1960), преподавател по солфеж в Плевен (1960-1961). Над 30 години е главен художествен ръководител и диригент на хора "Северняшки ансамбъл". С ансамбъла има голям брой записи в Българското национално радио, 5 дългосвирещи грамофонни плочи в "Балкантон", компактдиск, самостоятелен филм "Фолклорна въртележка", филми с Българската национална телевизия. Автор е на песни за народен хор, за хор и оркестър, за женски, мъжки и смесени академични хорове; пиеси и аранжименти за духов оркестър; музика за танцови постановки; за хор и симфоничен оркестър и др. Публикувал е значителен брой теоретични и методически статии и доклади, посветени на развитието на жанра. Носител на "Кристална лира" (2 октомври 1998), Втора награда от Националния конкурс за детска певческа формация (1999) и др. Почетен гражданин на Плевен (1998).

Имре Кертес, унгарски писател (1929-2016).
През 1944 г. е депортиран в концентрационния лагер в Освиенцим. След Втората световна война (1939-1945) той работи като журналист и преводач от немски език. Първият му роман "Безсъдбовност" е издаден през 1975 г., а продължението му - романът "Кадиш за нероденото дете" - през 1990 г. Автор е на 12 литературни произведения, сред които "Фиаско" (1988), "Английското знаме" (1991), "Безсъдбовност" (1992) и "Аз - някой друг" (1997), в които той разглежда темата за фашизма и натрупания си жизнен опит. Носител на Нобелова награда за литература за 2002 г. за неговото "творчество в защита на крехката съдба на индивида срещу варварския произвол на историята".

Слав Караславов, български писател и поет (1932-2002).
Бил е редактор във вестниците "Народна младеж" (1959) и "Септемврийче" (1960-1962) и в Радио  София (1962-1965), в издателство "Български писател" (1966). главен редактор (1966-1968) и директор (1972-1979) на издателство "Народна младеж", директор на издателство "Отечествен фронт" (1981-1991). Главен секретар на Съюза на българските писатели (8 юни 1972-25 декември 1979), заместник-председател на съюза (18 декември 1984-29 март 1989). Директор на издателска къща "Иван Вазов" (1990). Заместник-председател на Комитета за култура (1989). Депутат в 8-ото и  9-ото Народно събрание (1981-1990). Автор е на патриотична и социална поезия "Ехо от кавалите" (1962), "Безводни реки" (1979) и др., на романи с исторически и съвременни сюжети - тетралогията "И се възвисиха  Асеновци....." (1976), "Солунските братя" (3 тома, 1978-1979), "Детрониране на величията" (1986), на пътеписи, пиеси, творби за деца и юноши. Лауреат на Димитровска награда за романа си "Солунските братя" (17 юни 1986), удостоен със званията "Заслужил деятел на културата" (август 1974) и "Народен деятел на изкуството и културата" (1985). Носител на орден "Народна република България" първа степен за неговата литературно-творческа и обществена дейност и във връзка с 50-ата годишнина от рождението му (26 март 1982), на литературната награда "Иван Вазов" (юли 1984), на Голямата награда за литература "София" за цялостно творчество и за приноса му в културния и обществен живот на столицата (1989). Почетен гражданин на София.

Белчо Белчев, български финансист и политик (1932-2008).
Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (ЦК на БКП) (19 декември 1977-2 февруари 1990) и на Политбюро на ЦК на БКП (8 декември 1989-2 февруари 1990). Член на Висшия партиен съвет на БКП (2 февруари 1990-25 септември 1990). През 1964 г. започва работа като научен сътрудник в Министерството на финансите, където е бил заместник-началник на управление "Бюджет" (1968). Заместник-министър на финансите (1969-7 август 1971), първи заместник-министър на финансите (19 януари 1973-16 юни 1976), министър на финансите (17 юни 1976-31 декември 1987). Посланик на България в Югославия (22 април 1988-1989). Министър на финансите (17 ноември 1989-20 декември 1990). Ръководи преговорите за членство на България в Международния валутен фонд, на 25 септември 1990 г. във Вашингтон, САЩ, подписва документа за нейното приемане. Ръководи делегацията и подписва на 29 май 1990 г. от името на България създаването на Европейската банка за възстановяване и развитие в Париж, Франция. Депутат от 7-ото до 9-ото Народно събрание (1976-1990) и в VII Велико народно събрание (1990-1991). Носител на орден "Георги Димитров" (1982), на орден "13 века България" (1984), на орден "Стара планина" втора степен изключителни заслуги в областта на финансите и по повод 70-ата му годишнина (11 ноември 2002). Почетен гражданин на Трявна (2002).

Георги Атанасов, български политик (1933-2022). 
Секретар на Централния комитет (ЦК) на Димитровският комунистически младежки съюз (ДКМС) (1962-1965), първи секретар на ЦК на ДКМС ( 29 април 1965-13 януари 1968). Секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия /БКП/ (19 декември 1977-20 март 1984). Заместник-председател на Държавния съвет и председател на Комитета за държавен и народен контрол (17 юни 1981-3 януари 1984). Министър-председател (24 март 1986-8 февруари 1990). Депутат от 5-ото до 9-ото Народно събрание (1966-1986). Носител на орден "Георги Димитров" (1983) и на орден "13 века България" (1984). През 1992 г. е осъден на 10 години затвор за неправомерно отклоняване на средства от държавния бюджет. Помилван е с указ на президента от 1 август 1994 г.

Лада Галина (ист. име Ганка Славова Габровска), българска писателка (1934-2015). 
Била е редактор на детски списания и на сп. "Пламък". Работила е като главен драматург в Държавния сатиричен театър и в литературната редакция на Българското национално радио. Издала е около 45 произведения, сред които романи, пиеси и книги за деца. От 1996 г. живее в САЩ, където е един от основателите (2002) и преподавател в Българския учебен и културен център "Свети Климент Охридски" в град Вашингтон. Удостоена с наградата на Центъра  за значим принос за запазване на българския език и култура сред българската общност там (24 май 2012).

проф. Йорданка Юрукова, български историк и археолог (1936-2012).
От 1962 г. работи  в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките, от 1991 е и. д. директор на института и негов директор (1993-септември 2003). От 1987 г. чете лекции в университети в САЩ и Европа. Чл.-кор. на БАН (2008). Работила е в областта на тракийската нумизматика, има и проучвания за сеченето на монети в градовете от Долна Мизия и Тракия през римската епоха. Почетен член на Румънското, Хърватското и на Белгийското кралско нумизматично дружество, чл.-кор.на Американското нумизматично дружество и на Германския археологически институт. Авторка е на 11 монографии (5 от които са издадени в чужбина), на 171 научни статии и студии и на 11 рецензии. Носителка на наградата на Френското нумизматично дружество за най-високи постижения в областта на нумизматиката (1986) и др.

Банко Банков, български актьор (1938-2007).
Играл е в Бургаския театър (1961-1964) и в Младежкия театър "Николай Бинев" (1964-2006).

акад. Михаил Виденов, български езиковед (1940-2021).
Основоположник на социолингвистичното направление у нас и е пионер в проучването на градската реч. Поставя началото и на българската лингвокриминалистика. От 1970 г. е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", където преподава в продължение на 45 години. Гост-преподавател в редица български и чуждестранни университети, сред които Карловия университет в Прага, Чехия, и в Московския държавен университет "М.В. Ломоносов" и др. Автор е на оригинална методика за проучването на градските говори. Автор е на повече от 350 научни публикации, отпечатани в България и в чужбина, включително на 24 книги. Автор е и на над 100 научно-популярни публикации. Книгите му са в областта на българското и славянското езикознание, сред които "Годечкият говор" (1978), "Социолингвистика", "Норма и реч" (1986), "Българска социолингвистика" (1990), "Съвременната българска градска езикова ситуация" (1990), "Софийският език" (1993), "Практическа социолингвистика" (1994), "Езиковата култура на българина" (1995), "Езикът и общественото мнение" (1997, наградена от Съюза на учените), "Социолингвистическият маркер" (1998), "Увод в социолингвистиката" (2000), "Българската езикова политика" (2003) и др. Популяризатор на научните знания по български език - водил е рубрики във вестници, по телевизията и радиото. Председател е на Международното социолингвистическо дружество (София). Носител на Почетния знак на Софийския университет "Св. Климент Охридски" със синя лента за високи резултати в научноизследователската дейност и по повод неговата 75-годишнина (27 май 2015).

Димитър Игнатов, български лекар хирург (1940-2022).
Работил е като хирург в Окръжна болница - Шумен. Бил е главен асистент в Клиниката по коремна хирургия при Държавна университетска болница "Царица Йоанна". Един от възродителите на Български лекарски съюз и негов председател (9 февруари 1992-6 април 2002). По-късно е избран за почетен председател на съюза. Депутат в 38-ото и 39-ото Народно събрание (1997-2005). Автор е на повече от 60 научни публикации, както е и съавтор на учебници.
През 2021 г. по повод  Деня на българския лекар - 19 октомври,  и по повод 120-ата годишнина от създаването на Български лекарски съюз, е награден със специално изработена статуетка и грамота от съсловната организация Ц Възродител на Българския лекарски съюз.

Фил Рамоун, американски музикален продуцент (1941-2013).
Продуцирал е песни на Били Джоуел, Тони Бенет, Рей Чарлз, Пол Маккартни, Барбара Стрейзанд, Пол Саймън, Кийт Ърбан, Куин Латифа, Боно и Арета Франклин. През 50-те години на 20 век е съосновател на независимото звукозаписно студио "A&R Recording" в Ню Йорк. Носител е на 14 награди "Грами".

Брендън Ли (Брендън Брус Ли), американски актьор (1965-1993).
Майстор на източни бойни изкуства, син на актьора Брус Ли. Умира по време на снимките на епизод от сериала "Гарван".
/КГ/МГ/