site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 27 март в историята

27 март 2024 г., сряда, 13-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчца Матрона Солунска.

По света се отбелязва:

Световният ден на театъра. Отбелязва се от 1962 г. с решение на Деветия конгрес на Международния театрален институт към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) във Виена, Австрия (юни 1961). Всяка година Международният театрален институт избира известна личност от областта на театъра, която да сподели свое послание за деня. Посланието се превежда на повече от 50 езика и се чете преди представленията, по радиото, телевизията и др. Автор  на посланието за 2024 г., озаглавено „Изкуство за мир“, е норвежкият писател и драматург Юн Фосе, носител на Нобеловата награда за литература за 2023 г.

На този ден в България:

1949 - Съюзът на българските инженери и архитекти и още шест технически организации се обединяват в организацията Научно-технически съюзи (дн. Федерация на научно-техническите съюзи в България). Първото Българско техническо дружество е учредено на 26 март 1885 г. в Русе. На 2 февруари 1893 г. в София се учредява Българско инженерно-архитектурно дружество, което през 1937 г. се реорганизира в Съюз на българските инженери и архитекти (СБИА). На 27 март 1949 г. СБИА и още шест технически организации се обединяват в Научно-технически съюзи. На 2 март 1989 г. Научно-техническите съюзи се преименуват във Федерация на Научно-техническите дружества в България (ФНТД). На 30 май 1992 г. на IX извънреден конгрес ФНТД се преименува на Федерация на научно-техническите съюзи в България (ФНТС).

1975 - Открит е ТЕЦ "Бобов дол" - първата топлоцентрала в България.
Решение за изграждането на топлоцентралата е взето с разпореждане на Министерския съвет 115 от 4 април 1969 г. ТЕЦ "Бобов дол" е разположена на северозапад от гр. Дупница, в близост до най-значителното находище на кафяви каменни въглища в Западна България "Бобов дол". Първата копка е направена на 9 октомври 1969 г. На 12 март 1971 г. започва изграждането на 200-метровия й комин - тогава най-висок в България и на Балканския полуостров. Първият енергоблок влиза в експлоатация на 13 декември 1973 г.  На 2 октомври 1974 г. е включен вторият, а на 22 февруари 1975 г. - третият.

2000 - Министър-председателите на България и Румъния Иван Костов и Мугур Изъреску подписват в Букурещ, Румъния, Декларация между правителствата на България и Румъния за изграждането на втори мост на р. Дунав при отсечката Видин-Калафат - "Дунав мост-2". На 13 май 2007 г. започва строителството на моста и прилежащата му инфраструктура на стойност 256 млн. евро безвъзмездна помощ от Европейския съюз и национално съфинансиране. На 14 юни 2013 г. "Дунав мост-2" е официално открит.

2002 - В Бургас е открито почетно консулство на Беларус, което ще покрива областите Варна, Добрич и Бургас.

2005 - Учреден е Патриотичният съюз "Гранит-Защита" с подписването на меморандум за политическо сътрудничество между партиите Съюз на националното достойнство "Гранит" и Съюз на патриотичните сили и воините от запаса "Защита".

2006 - България е приета за страна наблюдател в Евро-Средиземноморската асамблея по време на  Втората годишна пленарна сесия на  организацията (26-27 март 2006). Този статут се запазва до приемането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г.

2014 - В София кметът на столицата Йорданка Фандъкова връчва званието "Почетен гражданин на София" на бившата съпруга на президента на Франция Никола Саркози - Сесилия Атиас, която е на посещение в София, за приноса й за освобождаването на българските медици от либийски затвор. Решението е на Столичния общински съвет от 2007 г. На 24 юли 2007 г. медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и палестинският лекар Ашраф ал Хаджудж, са освободени от затвора "Джудейда" и отпътуват за София с френски правителствен самолет заедно с д-р Здравко Георгиев, придружени от съпругата на президента на Франция Никола Саркози - Сесилия, и европейския комисар за външните отношения Бенита Фереро-Валднер. Медиците са осъдени от Наказателния съд на Либия на смърт на 6 май 2004 г. за  умишлено заразяване с вируса на СПИН на 393 либийски деца в болницата в Бенгази, а д-р Здравко Георгиев е осъден на 4 години затвор и 600 динара глоба за неправомерно опериране с чужда валута и внос на чужда валута.

2017 - Върховният административен съд (ВАС) потвърждава решението на Административния съд в Перник и не допуска за разглеждане жалбите на председателя на Българската минно-геоложка камара (БМГК) и на управителя на "Евромакс сървисиз" ЕООД против решението на Общинския съвет в Трън от 8 февруари 2017 г. за произвеждане на местен референдум относно постъпилото инвестиционно намерение за добив на златосъдържащи руди от находище "Трън".  Според жалбоподателите поставеният за обсъждане въпрос от референдума не е от компетенциите на органите на местно самоуправление и решението по референдума, независимо от крайния резултат, би имало национално значение, а не местно.

2018 - В Бургас търговският директор на авиокомпания "Райънеър" Дейвид О'Брайън, изпълнителният директор на летище „Бургас“ Георги Чипилски, областният управител на Бургас Вълчо Чолаков и кметът на община Бургас Димитър Николов откриват официално базата на авиокомпанията на летище „Бургас“.

2019 - На церемония в Министерството на околната среда и водите Национален парк "Централен Балкан" получава сертификат за обект на световното наследство на ЮНЕСКО. С него буковите гори в парка стават част от сериен европейски обект на световното наследство "Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа". Отличието е връчено от заместник-министъра на околната среда и водите Красимир Живков на директора на Национален парк "Централен Балкан" Генчо Илиев в присъствието на Христо Георгиев, главен секретар на Националната комисия за България на ЮНЕСКО.  България участва в серийния обект с най-представителните букови гори (близо 11 хил. хектара) в деветте резервата на територията на Национален парк "Централен Балкан" - "Боатин", "Царичина", "Козя стена", "Стенето", "Соколна", "Пеещи скали", "Стара река", "Джендема" и "Северен Джендем".

2020 - Брутният външен дълг на страната в края на януари 2020 г. е 33 797 млн. евро (52 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт /БВП/). На годишна база дългът е намалял с 97,7 млн. евро (0,3 на сто). В края на януари 2020 г. дългосрочните задължения са 25 631.2 млн. евро (75.8 на сто от брутния дълг, 39.4 на сто от БВП), като намаляват със 177.2 млн. евро (0.7 на сто) спрямо януари 2019 г.

2021 - Съюзът на артистите в България обявява номинациите на годишните си награди "Икар". Актрисата Татяна Лолова, починала на 22 март 2021 г.,  посмъртно е удостоена с награда "Икар" за изключителен принос към българския театър.

2022 - В с. Студена, община Перник, са засадени над 1000 овощни дървета от около 300 души - жители на селото и доброволци. Инициативата е на кметството на селото и фондация "Гората.бг" по повод 140-ата годишнина от рождението на художника Владимир Димитров - Майстора, като новата градина ще носи неговото име.

На този ден по света:

1889 - В Румъния е създадена първата румънска информационна агенция "Румажанс" (дн. "Аджерпрес"), която е реорганизирана през 1921 г. в агенция "Ориент Радио - РАДОР". От 1926 г. РАДОР е официална държавна информационна агенция. На 20 май 1949 г. на мястото на РАДОР, към правителството на Румъния се създава агенция "Аджерпрес", която на 8 януари 1990 г. се преименува на "Ромпрес". През октомври 1990 г. получава автономен статут на национална агенция. С правителствен декрет от 10 януари 2001 г. преминава на подчинение на Министерството на обществената информация. От 23 януари 2003 г. е под контрола на парламента, а не на правителството. На 10 юли 2008 г. президентът Траян Бъсеску подписва указ, с който отново й връща името "Аджерпрес".

1933 - Япония напуска Обществото на народите, в което членува от 1919 г., заради отказа на организацията да признае държавата Манджоуго в Манджурия, Китай, окупирана на 18 септември 1931 г. (марионетна държава, създадена от Япония в китайската област Манджурия, която просъществува от 1 март 1932 г. до 15 август 1945 г).

1933 - Британските учени Реджиналд Гибсън и Ерик Фосет синтезират за първи път полиетилен за промишлеността. Полиетиленът се използва за производството на домакински съдове, играчки, тръбопроводи, опаковки, листи, тъкани и др. При хлориране образува материал за подови настилки и изолационни материали.

1964 - В района на Анкъридж - най-големият град в щата Аляска, е регистрирано земетресение с магнитуд 9,2 по скалата на Рихтер. То трае няколко минути и предизвиква разрушително цунами, засегнало цялото западно крайбрежие на САЩ. Загиват общо над 250 души.

1977 - На летището в Тенерифе в Испания на Канарските острови се сблъскват 2 самолета "Боинг 747" на американската авиокампания "Пан американ" и нидерландската "КЛМ". Това е една от най-големите авиокатастрофи в световната история. Загиват 583 души.

2003 - Експлозия в химически завод в Бий Беркло, Северна Франция, при която трима души загиват, а един е безследно изчезнал. Причината за експлозията е пожар.

2009 - В Индонезия, близо до столицата Джакарта, след скъсване на язовирна стена, причинено от преливане вследствие на поройни дъждове, загиват 77 души. Ранените са 179, а над 100 души се смятат за безследно изчезнали. Близо 500 къщи са разрушени.

2011 - В Израел, край град Беершеба, е разположена системата за противоракетна отбрана "Железен купол". Целта е да бъдат защитени селищата в южната част на страната от ракетни нападения от ивицата Газа. Компанията "Рафаел адванст дифенс системс", създала "Железния купол", твърди, че системата може "за секунди" да прехваща ракети и 155-милиметрови артилерийски снаряди в радиус от 70 км.

2012 - В Актау, Казахстан, започва съдебен процес срещу 37 души, обвинени в организирането на размириците през декември 2011 г. в гр. Жанаозен в западната част на страната. Вълненията започват, след като местните власти се опитват да организират концерт близо до мястото, където от един месец продължавал седящият протест на уволнени работници от местна рафинерия. При опит да потуши вълненията, полицията стреля по протестиращите с бойни патрони, загиват 16 души. Въведено е извънредно положение.

2013 - Бившият министър на вътрешните работи на босненските сърби Мичо Станишич и бившият ръководен представител на босненската сръбска полиция в района на Краина Стоян Жуплянин са осъдени от Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия на по 22 години затвор по обвинения в убийства, мъчения и депортиране на мюсюлмани и хървати по време на войната в Босна и Херцеговина (1992-1995), в която загиват около 100 000 души. Според съдиите те са наредили разполагането на сили за сигурност, участвали в убийства, насилия и мъчения срещу мюсюлмани и хървати в центровете за задържане.

2014 - Със 100 гласа "за" при 11 "против" и 58 "въздържали се" Общото събрание на ООН приема резолюция, осъждаща анексирането на Крим от Русия и подкрепяща териториалната цялост на Украйна. В гласуването не участват 24 от общо 193 страни. Резолюцията има препоръчителен характер.

2015 - Руският космически кораб "Союз ТМА-16М" с екипаж: командир на полета руският космонавт Генадий Падалка и членове руският космонавт Михаил Корниенко и американският астронавт Скот Кели, е изстрелян успешно от космодрума в Байконур, Казахстан, за едногодишна мисия на Международната космически станция (МКС) с ракетата носител "Союз-ФГ".

2016 - Сирийските правителствени войски си връщат пълния контрол над Палмира, включително античния обект и градската част. Това е най-значителната победа на правителствените сили над сунитската групировка "Ислямска държава", откакто на 30 септември 2015 г. Русия започва да оказва военна помощ на Сирия в борбата с групировката.

2017 - В Ню Йорк, САЩ, в централата на ООН се открива конференция, на която над 100 страни започват безпрецедентни преговори по споразумение за забрана на ядрените оръжия. Преговорите ще протекат в два кръга - от 27 до 31 март и от 15 юни до 7 юли 2017 г. Около 40 страни отказват да участват в преговорите,  тъй като подкрепят Договора за неразпространение на ядреното оръжие, който влиза в сила през 1970 г. и има за цел да спре разпространението на ядрени оръжия и оръжейни технологии.  Повечето от ядрените сили - официално признали се за такива или не - гласуват или против тези преговори (САЩ, Франция, Израел, Великобритания, Русия), или се въздържат (Китай, Индия, Пакистан). Япония, единствената страна, подложена - през 1945 г. - на атомни бомбардировки, гласува против, обезпокоена, че липсата на консенсус за такива преговори "саботира напредъка към ефективно ядрено разоръжаване".

2019 - Във Вилнюс, Литва, магистрати осъждат задочно на 10 години лишаване от свобода бившия съветски министър на отбраната Дмитрий Язов по делото за събитията от януари 1991 г. в страната. Дмитрий Язов - последният жив съветски маршал, роден през 1924 г., е признат за виновен във военни престъпления и престъпления срещу човечността. Това е най-мащабното по обем дело в съдебната история на Литва с общо 700 тома документи. Списъкът на обвиняемите включва 60 души, от които на подсъдимата скамейка присъстват само двама. През януари 1991 г. по време на политическото двувластие и уличните сблъсъци в литовската столица загиват 14 души. Властите в Литва обвиняват в смъртта на граждански лица съветските военни и политическото ръководство на СССР. Съветски войски щурмуват тогава телевизионната кула във Вилнюс и съседна сграда; има и стотици ранени.

2020 - Република Северна Македония официално става 30-ата страна членка на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО). На 30 март 2020 г. знамето на Република Северна Македония официално е издигнато в централата на НАТО в Брюксел, Белгия. Протоколът заприсъединяване на Република Македония е подписан от посланиците на 29-те страни членки на НАТО на 6 февруари 2019 г. на церемония в Брюксел, Белгия.

2021 - В Техеран, Иран, министрите на външните работи на Иран и Китай Мохамад Джавад Зариф и Ван И подписват договор за стратегическо и търговско сътрудничество за срок от 25 години. Тази "пълна пътна карта" съдържа политически, стратегически и икономически клаузи.

2023 -  В Йерусалим посланикът на Азербайджан Мухтар Мамедов връчва акредитивните си писма на президента на Израел Ицхак Херцог 30 години след установяване на дипломатически отношения между двете страни. Азербайджан е първата мюсюлманска шиитска държава, която изпраща свой посланик в Израел.

Родени на този ден българи:

Теодор Теодоров, юрист и политик (1859-1924).
Един от ръководителите на Народната партия (осн.1894) и на Обединената народнопрогресивна партия (осн. 1920). Депутат и председател на 8-ото Народно събрание (15 октомври 1894-10 февруари 1896). Министър на правосъдието (10 февруари 1896-26 август 1897), министър на финансите (26 август 1897-18 януари 1899). Депутат в 9-ото Народно събрание (18 януари 1899-5 март 1899), депутат от 11-ото до 14-ото Народно събрание (22 февруари 1901-15 февруари 1911). Министър на финансите (16 март 1911- 4 юли 1913). Депутат в 16-ото и 17-ото Народно събрание (19 декември 1913-17 октомври 1918). Министър на външните работи и изповеданията (17 октомври 1918-28 ноември 1918). Министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (28 ноември 1918-7 май 1919;8 май 1919-6 октомври 1919). Депутат от 18-ото до 21-ото Обикновено народно събрание (6 октомври 1919-15 април 1927).

акад. Мито Исусов, български историк (1928-1999).
Директор на Единния център по история при БАН (9 януари 1980). Директор на Института по история при БАН (1989-1992). Чл.-кор. на БАН (1984). Работи по проблеми на новата и най-новата история на България, автор е на повече от 150 научни публикации, включително и 22 монографии с историческа тематика.  Удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (май 1982). Лауреат на Димитровска награда за приноса му в четиритомния труд "История на Отечествената война на България 1944-1945" (17 юни 1986).

Слав Караславов (Слав Христов Караславов), писател и поет (1932-2002).
Бил е редактор във вестниците "Народна младеж" (1959) и "Септемврийче" (1960-1962) и в Радио  София (1962-1965), в издателство "Български писател" (1966). главен редактор (1966-1968) и директор (1972-1979) на издателство "Народна младеж", директор на издателство "Отечествен фронт" (1981-1991). Главен секретар на Съюза на българските писатели (8 юни 1972-25 декември 1979), заместник-председател на съюза (18 декември 1984-29 март 1989). Директор на издателска къща "Иван Вазов" (1990). Заместник-председател на Комитета за култура (1989). Депутат в 8-ото и  9-ото Народно събрание (1981-1990). Автор е на патриотична и социална поезия "Ехо от кавалите" (1962), "Безводни реки" (1979) и др., на романи с исторически и съвременни сюжети - тетралогията "И се възвисиха  Асеновци....." (1976), "Солунските братя" (3 тома, 1978-1979), "Детрониране на величията" (1986), на пътеписи, пиеси, творби за деца и юноши. Лауреат на Димитровска награда за романа си "Солунските братя" (17 юни 1986), удостоен със званията "Заслужил деятел на културата" (август 1974) и "Народен деятел на изкуството и културата" (1985). Носител на орден "Народна република България" първа степен за неговата литературно-творческа и обществена дейност и във връзка с 50-ата годишнина от рождението му (26 март 1982), на литературната награда "Иван Вазов" (юли 1984), на Голямата награда за литература "София" за цялостно творчество и за приноса му в културния и обществен живот на столицата (1989). Почетен гражданин на София.

Слав Караславов (Слав Георгиев Караславов), писател, сценарист и журналист (1932-2000).
Редактор в сп. "Наша родина" (1954-1955), в. "Работническо дело" (1956-1958), сп. "Пламък" (1964), в. "Народен спорт" (1956), главен редактор на Студията за научнопопулярни филми към Българска кинематография (1964-1971), редактор в сп. "Съвременник" (от 1974). Автор е на книги за възрастни и деца и на сценарии на филми. Сред книгите му са: "Шестима за един" (разкази, 1957), "Троянски кон" (повест, 1958), "В събота следобед" (1960), "С татко на риба. Весела новела" (1965), "Пътешествие с "Десислава". Весела повест за деца" (1971), "Повест без име" (1972), "Повест за Филимон и Маша" (1973), "Антарктида бяла и синя" (1974), "Весели приключения у нас и в далечни страни" (1974), "ЕИ мъжки да защитават земята си" (1985), "Заек-баек" (приказки, 1986) и др.

Стоян Колев, автомобилен състезател (1944-2010).
Многократен шампион на България в ралитата, скоростните пистови и планински първенства.

проф. Димитър Луджев, историк и политик (1950).
Работи като научен сътрудник в Института по история към Българска академия на науките (1976-1986). Член (от 1990) на Съюза на демократичните сили и участник в "Кръглата маса" (16 януари - 15 май 1990). Депутат в VII Велико народно събрание (19 юни-20 декември 1990). Заместник министър-председател (20 декември 1990-8 ноември 1991). Депутат в 36-ото Народно събрание (4 ноември 1991-8 ноември 1991; 26 май 1992-17 октомври 1994). Министър на отбраната (8 ноември 1991-20 май 1992). Основател (18 май 1997) и председател на партия Либерален съюз "Нов избор" (1997-2014). Депутат в 38-ото Народно събрание (1997-2001). От 2006 г. е професор в Института за исторически изследвания при Българската академия на науките. Автор е на двутомното изследване "Революцията в България 1989-1991" и двутомника "Преходно време. Личности, идеи, събития".

Петър Бахнев, режисьор и сценарист (1953).  
Сценарист и режисьор е на документалния филм "Бяла черква - приказка на земята", на филм за оперната певица Христина Морфова, режисьор е на игралния филм "По здрач" и др.

проф. Велислав Минеков, български скулптор (1959).
Специализира металодизайн в Хамбург, Германия, след като завършва Националната художествена академия. Министър на културата в двете служебни правителства на Стефан Янев (12 май-13 декември 2021). Министър на културата в служебното правителството на Гълъб Донев (2 август 2022-3 февруари 2023). Има самостоятелни изложби в Турция и Германия. От средата на 90-те на 20-и век преподава металодизайн в Националната художествена академия. Преподавател по скулптура, металодизайн, художествено метолеене, художествено каменоделие и реставрация в Германия, Турция и Обединените арабски емирства. Носител на Специалната награда на скулптурен симпозиум, Будузо в Сардиния, Италия (1996).

Цветан Цветков, икономист (1963). 
Финансов ревизор и главен финансов ревизор в Главно управление "Държавен финансов контрол" към Министерство на финансите (1988-1996). Директор на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол (януари 2000-септември 2001). Съветник на министъра на финансите по въпросите на финансовия контрол и вътрешния одит (2002-2003). Един от основателите на Института на вътрешните одитори в България (2003) и председател на неговия Управителен съвет (2003-2010). Главен редактор на сп. "Финансов контрол" (2001-2005) и сп. "Вътрешен одитор" (2004-2005). Заместник-председател на Сметната палата (януари 2011-април 2014). Член на Управителния съвет на Българска национална телевизия (юли 2014-март 2015). Председател на Сметната палата (26 март 2015-20 януари 2023).

Хилда Казасян, джазпевица (1970).
Започва да свири на пиано от 5-годишна. Докато учи в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ свири в няколко симфонични оркестри и е солистка в младежки биг бенд. По време на следването си Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ специализира камерна музика в Италия. Работи с музиканта Христо Йоцов, с когото записва шест албума. Има реализирани три самостоятелни албума ("Jazz&Me"2012; "Jazz&Samba" 2005; "Gershwin" 2004), множество концерти и музикални проекти както в България, така и в чужбина. Заместник-председател на Обществения съвет към Българската национална телевизия (31 януари 2018-април 2019). Носителка на наградата „Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци за върхови постижения в категория „Джаз музика“  (3 ноември 2017), на наградата „Кристална лира“ за върхови постижения в категория „Поп и рок музика“ (18 ноември 2021), на награда „София“ на Столична община за постижение в музикално-изпълнителското и танцово изкуство (2017).

Димитър Зоров, предприемач (1970).
Собственик на млекопреработвателно предприятие "Пършевица". Председател на Националния млечен борд (15 април 2005-януари 2010). От 18 юни 2002 г. е председател на Управителния съвет на Асоциация на млекопреработвателите в България, а от 22 ноември 2005 г. е председател на Управителния съвет на Българска асоциация на хранителната и питейна индустрия.

Юксел Кадриев, журналист (1973).
От 2003 г. работи като телевизионен водещ в "Би Ти Ви". Автор е на стихосбирката "Намираш. Губиш. Получаваш" (2021).

Димитър Герджиков, състезател по биатлон (1992).    

На този ден са родени и:

Ференц Ракоци, унгарски политик (1676-1735).
Ръководител на националноосвободителното движение срещу австрийското господството в Унгария (1703-1711).

Филипо Ювара, италиански архитект, представител на барока (1678-1736).
Проектирал е в Месина в Италия двореца за савойския херцог Виктор-Амедей II, кралският дворец в Мадрид, Испания и др.

Алфред дьо Вини, френски поет, драматург и писател (1797-1863).

Ернесто Роси, италиански актьор (1827-1896).
Известен с ролите си в Шекспирови пиеси.

Георг Блайбтрой, немски художник (1828-1892).

Вилхелм Рьонтген (Вилхелм Конрад Рьонтген), немски физик (1845-1923).
Работи върху пиезо- и пироелектрическите свойства на кристалите и връзката между електрическите и оптичните явления в тях. Изследванията му в областта на магнетизма са основа на електронната теория на нидерландския физик Хендрик Лоренц. Открива нов вид лъчи, наречени в негова чест рентгенови (1895). Носител на първата Нобелова награда по физика за 1901 г. като признание за изключително важната му дейност, довела до откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име.

Ото Валах, немски химик (1847-1931).
Носител на Нобелова награда за химия за 1910 г. за приноса му в развитието на органичната химия и на химическата промишленост и за пионерската му работа в изучаването на алициклените съединения.

Карл Пърсън, британски биолог, математик и философ (1857-1936).
Един от основоположниците на биометрията.

Хенри Ройс, британски индустриалец (1863-1933).
Заедно с Чарлз Ролс създава автомобилостроителната компания "Ролс-Ройс" (23 декември 1904).

Хайнрих Ман, немски писател (1871-1950).
Автор е на романите "Малкият град" (1918), "Верноподаникът" (1918), "Младостта и съвършенството на Анри Четвърти" (1935-1938) и др.

Роза Телман, деец на немското работническо движение (1890-1962).

Глория Суонсън, американска актриса, певица и продуцент (1899-1983).
Една от звездите на нямото кино. Снимала се е в над 70 филма, сред които "Новата му работа" (1915) - филм на Чарли Чаплин, "Заза" (1923), "Сади Томпсън" (1928), "Кралица Кели" (1929), "Бракониерът" (1929), "Булевардът на залеза" (1950) и др. Носителка на наградата "Златен глобус" (1951). Oтличена е със звезда в Алеята на славата в Лос Анджелис (1960).

Ейсаку Сато, японски политик (1901-1975).
Министър на пощите и телекомуникациите (1951-1952). Министър на строителството (1952-1953). Председател на Изпълнителния съвет на Либерално-демократическата партия (1957). Министър на финансите (1958-1960). Министър на външната търговия и индустрията (1961-1962). Министър-председател на Япония (9 ноември 1964-19 юни 1972). Носител на Нобелова награда за мир за 1974 г. за ролята му при поставянето на Япония на твърди антимилитаристични позиции. Той си поделя наградата с ирландския политик Шон Макбрайд.

Карл Баркс, американски художник илюстратор (1901-2000).
Създател е на комиксите за Патока Доналд - "Доналд Дък" (1934).

Джеймс Калахън, британски политик (1912-2005).
Бил е депутат в продължение на 32 години (26 юли 1945Ц11 юни 1987). Канцлер на Държавното съкровище (16 октомври 1964-30 ноември 1967). Министър на вътрешните работи (30 ноември 1967-19 юни 1970). Министър на външните работи (5 март 1974-5 април 1976). Министър-председател на Великобритания (5 април 1976-5 май 1979). Лидер на Лейбъристката партия (5 април 1976-10 ноември 1980).

Сайръс Ванс (Сайръс Робъртс Ванс), американски политик (1917-2002).
Държавен секретар на САЩ (20 януари 1977-27 април 1980).

Ричард Марнър (ист. име Александър Молчанов), британски актьор от руски произход (1921-2004).
Изиграл ролята на полковник Фон Щром в сериала "Ало, ало".
 
Сара Вон, американска джазпевица (1924-1990).

Мстислав Ростропович, руски виолончелист, диригент и композитор (1927-2007).
Солист на Московската филхармония (1948-1974). Главен диригент на Вашингтонския национален симфоничен оркестър (1977-1994). През 1974 г. е изгонен от СССР заради позицията си в защита на писателя и правозащитник Александър Солженицин, през 1977 г. е лишен от съветско гражданство. Реабилитиран е през 1990 г. Насител на Държавна награда на СССР (1951), на Ленинска награда (1964), на Държавна награда на Русия(1996). Народен артист на СССР (1966). Носител на пет награди "Грами" в периода от 1971 г. до 2004 г.

Ищван Чурка, унгарски политик и писател (1934-2012).
Председател на унгарската Партия за истина и живот (15 юли 1993-4 февруари 2012). Автор е на над 20 пиеси, много есета и кратки разкази.
 
Иван Гашпарович, словашки политик (1941).
Председател на Националния съвет (парламент) на Словакия (23 юни 1993-27 октомври 1998), основател на партията Движение за демокрация (2002). Президент на Словакия (15 юни 2004-15 юни 2014).

Майкъл Йорк (ист. име Майкъл Хю Джонсън), британски актьор и продуцент (1942).
Участвал е в над 130 филма, сред които са "Ромео и Жулиета" (1968), "Кабаре" (1971), "Убийство в Ориент Експрес" (1974), "Островът на доктор Моро" (1977), "Остин Пауърс" (1997), "Московска жега" (2004) и др. Кавалер на Ордена на Британската империя (1989). Удостоен е със звезда на холивудската Алея на славата (2002).

Джон Сълстън, британски биолог (1942-2018).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 2002 г. заедно с британския учен генетик Сидни Бренър и  американския биолог Робърт Хорвиц за откритията им в областта на генетично регулиране на развитието на органите и програмираната смърт на клетките.

Ад де Мос, нидерландски футболист и треньор (1947).

Дубравка Угрешич, хърватска писателка (1949-2023).

Мария Шнайдер, френска актриса (1952-2011).
Получава известност с ролята на Жана във филма "Последно танго в Париж" (1972) на италианския режисьор Бернардо Бертолучи. Участвала е също във филмите "Професия: Репортер" (1975), "Бункер "Палас хотел"(1989), "Джейн Еър" (1996), "Разкаяние" (2002) и др. Носителка на награда "Грами" (2005, 2008, 2014, 2016).

Анемари Мозер-Прьол, австрийска състезателка по ски алпийски дисциплини (1953).
Олимпийска шампионка (спускане) през 1980 г. в Лейк Плесид, Канада. От олимпийски игри печели и два сребърни медала (спускане и гигантски слалом) през 1972 г. в Сапоро, Япония. Четирикратна световна шампионка през 1972 г., 1974 г. и 1978 г. (спускане и комбинация).

Кристоф Ланген, немски състезател по бобслей (1962).
Двукратен олимпийски шампион - през 1998 г. от Нагано, Япония, и през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. От олимпийски игри печели и два бронзови медала - през 1992 г. в Албервил, Франция, и през 1998 г. от Нагано, Япония. От световни първенства печели осем златни и четири сребърни медала. Европейски шампион е седем пъти.

Куентин Тарантино, американски режисьор, сценарист, актьор и продуцент (1963).
Режисьор и сценарист е на филмите: "Глутница кучета" (1992), "Криминале" (1994), "Джаки Браун" (1997), "Убий Бил" (2003 и 2004), "Гадни копилета" (2009), "Джанго без окови" (2012), "Омразната осморка" (2015) и др. Носител на "Оскар" за най-добър оригинален сценарий за филма "Криминале" (1995) и за филма "Джанго без окови" (2013).

Марая Кери, американска певица (1970).
През 2020 г. е вписана в Книгата на рекордите на "Гинес" с песента си "All I Want for Christmas is You", която поставя рекорд за най-високо класирана коледна/новогодишна песен на самостоятелен изпълнител в класацията Хот 100 на сп. "Билборд", най-стриймвана песен на изпълнителка в "Спотифай" в рамките на 24 ч. (10,8 млн. стриймвания през декември 2018 г.) и за най-много седмици (20), прекарани с коледно парче в "Топ 10" на британската класация за сингли. Носителка на пет награди "Грами" (1990, 2005).

Дейвид Култард, британски автомобилен състезател (1971).
Участва във "Формула 1".

Гайска Мендиета, испански футболист (1974).

Михаела Мелинте, румънска състезателка по лека атлетика (хвърляне на чук) (1975).
Печели златен медал от Световното първенство през 1999 г. и златен медал от Европейското първенство през 1998 г. Тя е първата жена световна шампионка в хвърлянето на чук.

Мануел Нойер, немски футболист (вратар) (1986).

Това е денят на смъртта на:

Добри Чинтулов, български възрожденски поет и учител  (1822-1886).
Бил е учител в Сливен (1850-1857, 1861-1875) и Ямбол (1857-1861), участвал е в борбата за църковна независимост и новобългарска просвета. През 1871 г. е избран за делегат от Сливенска епархия на Първия български църковно-народен събор в Цариград при изработването на екзархийски устав. Пише учебници по риторика, руски език и литература, математика, френски език, нотно пеене и др., които се разпространяват чрез преписи. Превежда и популяризира руската литература и култура. Автор е на около 20 стихотворения, сред които "Къде си, вярна ти любов народна?", "Стани, стани юнак балкански", "Вятър ечи, Балкан стене" и др.

Добри Войников, български учител, писател, драматург, театрален деец, журналист и общественик (1833-1878).
Основоположник на българския театър и първи български режисьор. Поставя основите на нотната грамотност в България. Организира и ръководи в Браила, Румъния, българска любителска трупа, в която привлича (за първи път в българския театър) жени актриси (1865-1870). За своите трупи написва пиесите "Райна Княгиня", "Криворазбраната цивилизация", "Чорбаджията" и др. Диригент (1859-1864) на създадения в Шумен (1851) първи български симфоничен оркестър. Един от учредителите на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките) (1869).

Илия Цанов, български юрист и политик (1835-1901).
От 1868 г. е адвокат в търговския съд в София. През 1876 г. е защитник на заловените Ботеви четници и успява да постигне замяната на смъртната присъда на някои от тях, включително на брата на Христо Ботев - Кирил Ботев, със заточение. След освобождението на България от османско иго (1878) работи в администрацията на Временното руско управление. Той е един от водачите на Либералната партия. Бил е депутат в Учредителното събрание (1879), в 1-ото Обикновено народно събрание (1879), във 2-ото Обикновено народно събрание (1880-1881), в 4-ото Обикновено народно събрание (1884-1886) и в III Велико народно събрание (1886-1887). Дипломатически агент на България в Цариград (1883-1884). Министър на външните работи и изповеданията (1884-1886).

Джеймс Дюър, британски физик и химик (1842-1923).

Арнолд Бенет (Енох Арнолд Бенет), британски писател и драматург (1867-1931).
Автор е на книгите "Леонора" (1903), "Жив погребан" (1908), "Разказ за старите жени" (1908) и др.

Ярослав Хейровски, чешки химик (1890-1967).
Носител на Нобелова награда за химия за 1959 г.  за откриването и разработването на полярографските методи на анализ.

сър Артър Близ (Артър Едуард Дръмънд Близ), британски композитор и диригент (1891-1975).

Мао Дун (ист. име Шън Янбин), китайски писател (1896-1981).

Боян Икономов, български композитор и диригент (1900-1973).
До 1937 г. живее и работи в Париж, Франция като композитор и диригент на свободна практика. Основава и дирижира мъжки хор от български емигранти, с който изпълнява само българска музика (1934-1937). След завръщането си в България (1937) е музикален ръководител на Радио София (1937-1948) и Държавно обединение "Българска кинематография" (1948-1956). Началник на отдел "Симфонични оркестри" при Дирекция "Музикално изкуство" към Министерството на културата (1956-1957) и заместник-главен редактор на музикалния отдел при Радио София (1957-1960). Автор е на опера, детска оперета, три балета, произведения  за симфоничен оркестър, камерни творби, хорови и солови песни, музика към документални и игрални филми и др.

Михаил Калатозов (Михаил Калатозошвили), грузински режисьор (1903-1973). Народен артист на СССР (1969).

Георги Атанасов, български художник график, илюстратор и приложник (1904-1952).
Преподавател по обща декорация в Държавната художествена академия (1948-1952). Работи в различни области на приложното изкуство - стъклопис, стенопис, проектиране на килими и гоблени и др. Илюстрира приказките на Ран Босилек "Неродена мома" (1933), "Жива вода" (1934), оформя "Златна книга на песните" (1949), "Български народни носии и шевици" (1950), изработва стъклописите на Министерството на войната (дн. Министерство на отбраната) (1941) и др. Лауреат на Димитровска награда (1952, посмъртно).

Били Уайлдър, американски режисьор, писател и продуцент (1906-2002).
Режисьор е на над 50 филма, сред които са "Майорът и мъничето" (1942), "Пет гроба по пътя за Кайро" (1943), "Двойна осигуровка" (1944), "Булевардът на залеза (1950), "Свидетел на обвинението (1957), "Някои го предпочитат горещо" (1959), "Апартаментът" (1960), "Частният живот на Шерлок Холмс" (1970), "Аванти" (1972) и "Първата страница" (1974). Носител на 6 награди "Оскар" (1946, 1951, 1961, 1988). Той е първият режисьор, спечелил три награди "Оскар" в една и съща година (1961) - за най-добър филм, за най-добър сценарий и за най-добър режисьор  за филма "Апартаментът" (1960). Носител на наградата "Златен глобус" (1946, 1951, 1955). Носител на награда БАФТА (1961, 1995). През 2000 г. Американският филмов институт обявява филма "Някои го предпочитат горещо" за най-добрата кинокомедия в историята на киното.

Робер Мерл, френски писател и драматург (1908-2004).
Автор е на романите "Островът" (1962), "Животно, надарено с разум" (1967) "Малвил" (1972), "Добре охранявани мъже" (1974), "Мадрапур" (1976), поредицата исторически романи "Величието на Франция" (1977-2004) и др. За дебютния си роман "Уикенд в Зюидкот" (1949) е удостоен с литературната награда "Гонкур".

Фердинанд (Фери) Порше младши, австрийски автомобилен конструктор и производител (1909-1998).
Заедно с баща си Фердинанд Порше създава спортния автомобил "Порше" (1950).

Борис Раушенбах, руски физик (1915-2001).

Станислав Лем, полски писател фантаст (1921-2006).
През 1946 г. дебютира с новелата "Човекът от Марс", а през 1951 г. излиза първият му научно-фантастичен роман "Астронавти". Автор е на романа "Соларис" (1961), сборника с разкази "Кибериада" (1965), "Разказите на пилота Пиркс" (1968) и др. Произведенията му са преведени на 41 езика, като общият им тираж е над 27 милиона.

Василий Смислов, съветски шахматист (1921-2010).
Световен шампион през 1957 г. и 1958 г.

Стефан Одран (ист. име Колет Сюзан Жанин Дашвил), френска актриса (1932-2018).
Участвала е във филмите "Месарят" (1970), "Сватби в червено" (1973), "Дискретният чар на буржоазията" (1972), "Угощението на Бабет" (1987) и др.

Юрий Гагарин, руски летец космонавт (1934-1968).
Извършва първия в света космически полет (12 април 1961) на борда на кораба "Восток 1"  с ракета носител Р-7. Излита в 9.17 часа (6.07 часа по Гринуич) московско време от космодрума Байконур. Осъществява една обиколка на Земята за 1 час и 48 минути. Герой на СССР. Носител на орден "Ленин" и медал "Златна звезда" (14 април 1961). Загива при тренировъчен полет на 27 март 1968 г.

проф. Ангел Николов, български физик (1934-1997).
Работи в областта на теоретичната и математичната физика.  Преподавател  в Катедрата по теоретична физика на Физическия факултет  на Софийския университет "Св. Климент Охридски"(1959-1997). Автор е на учебници и сборници от задачи по теоретична механика, теория  на групите и на монография по функционален анализ.

Дъдли Мур, британски актьор и джазмузикант (1935-2002).
Участвал е във филмите "Грешният багаж" (1966), "10" (1979) "Артър" (1981) и др.

Велик Капсъзов, български състезател по спортна гимнастика и треньор (1935-2017).
Участвал е в три поредни олимпийски игри - през 1956 г. в Мелбърн, Австралия, през 1960 г. в Рим, Италия, когато печели бронзов медал на халки, и през 1964 г. в Токио, Япония. Той е първият българин, спечелил олимпийски медал в спортната гимнастика. От европейски първенства е печелил два златни медала на халки (1961, 1963) и един бронзов медал на халки (1959). През 1961 г. на Универсиадата в София печели три медала - два златни на халки и успоредка и един бронзов в индивидуалния многобой. През 1964 г. прекратява състезателната си кариера и става треньор. Почетен гражданин на Асеновград (25 май 2005).
/КГ/МГ/