site.btaБългарска федерация ски оказа почит на големи състезатели от миналото по повод 100-годишнината на спорта у нас
По инициатива на Българска федерация ски бяха почетени част от големите състезатели у нас, белязали възходи на зимния спорт и първите пробиви в международните състезания. Събитието, което бе по повод 100-годишнина на спорта у нас, уважиха Димитрина Дойчинова, Антоанета Златарева, Георги Кочов, Сашо Диков, както и спортният журналист Асен Минчев, а не успяха да присъстват Мария Клисурска и Иван Пенев.
Бе отбелязан символичният старт на ските в България през зимата на 1918 с първата група скиори на юношеския клон "Витоша" с председател Никола Божинов и създаването на Българския ски клуб през 1924, който официално отбелязва началото на спорта у нас. Седем години по-късно се създава Българският ски съюз, а година по-късно Международната ски федерация ни приема в редиците си. Първото участие на България в международно състезание датира от 1933.
"Животът ми е ски. Занимавам се със спорта от 12-годишна до ден днешен. Наричаха ни "златно поколение" и "бялата лавина". Щастлива съм, че съм част от историята. Бяхме първите жени у нас, участвали на световно първенство през 1970 във Вал Гардена. Разликата между нас и останалите като ниво бе огромна - тренировки, лагери, материална база. Използвала съм носна кърпичка, за да ми се затвори автоматът на ските с риск да не мина контролата. Давала съм 17-о време на международно състезание със стартов номер 97. Хората не можеха да повярват", разказа Димитринка Дойчинова.
"Благодаря за уважението. Поколението от 70-80-те години сме преживяли много. Ските дават добри качества за живота и за изграждането ни като хора. Благодарна съм на баща ми Борис Златарев, който ме направи състезателка и бяхме най-добрите в Славия. Състезавам се от 12-годишна, отказах се заради множество контузии. Балканска шампионка съм две години поред", каза Антоанета Златарева, която след края на кариерата си става успешен архитект.
Сашо Диков е първият българин с топка за Европейската купа през 1974 - шесто място на слалом в Италия. "Бях балкански шампион в Турция. През 1976 трябваше да се откажа, защото бях изключен като неблагонадежден от националния отбор. Спечелих спускане в България, само защото от фирма "Росиньол" ми дадоха старите ски на американския състезател Боб Хорфол. Спортът ни е красив, но и адски труден. Разбирам, че днешните поколения имат други занимания и изкушения и трудно ще му се посветят", заяви журналистът Диков.
Георги Кочов e първият българин, който е победил легендарния швед Ингемар Стенмар. "Имам балканска титла в Маврово, участвали сме със Сашо на световни първенства и Олимпийски игри. Като цяло бяхме потиснати и нямахме самочувствие заради екипировката. В много състезания карахме с обикновени пуловери и имахме кръвоизливи по ръцете от ударите с дървените колове, които не бяха чупещи се като сега. Мисля, че имахме перфектна физическа подготовка, защото при липсата на лифтове сме се качвали пеша, за да правим спусканията", каза и Георги Кочов, който след това е дългогодишен треньор на националния отбор, с който има седем световни цикъла и четири олимпийски.
"На писта "Ястребец" сме се качвали час и половина, за да се спускаме минута и половина. Първият лифт на Банско бе трактор "Беларус", заради който бяхме омазани с масло, защото пръскаше. Бяха траперски времена", спомни си Сашо Диков.
Георги Кочов обърна внимание на факта, че на държавните първенства се явяват по 250 деца, а след това при юношите миналата година от тях са останали 4-5 състезатели. Ските са непосилно скъп спорт за родителите, които трябва да осигуряват по 20 000 лева на сезон за юношите и трудно ще имаме професионалисти, без подкрепа на държавата и данъчни облекчения за фирмите, които имат желание да спонсорират талантите.
/ХБ/
news.modal.header
news.modal.text