site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 26 март в историята

26 март 2024 г., вторник, 13-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Йоан Лествичник. Събор на св. архангел Гавриил. Св. мчк. Георги Софийски, Стари.

В България се отбелязва:

Денят на Тракия. Отбелязва се от 1914 г. по иниациатива на тракийските дружества в България и с Постановление 62 на Министерския съвет от 23 март 2006 г. Годишнина от превземането (1913) (13 март ст. ст.) от Българската армия на Одринската крепост по време на Балканската война (1912-1913). На този ден се отбелязва  подвигът на българските воини, загинали край Одрин, както и паметта на хилядите тракийски бежанци.

Празникът на Федерацията на научно-техническите съюзи в България. Обявен е за празник с решение на Управителния съвет на организацията от 22 март 1990 г.,  който се чества като "Ден на благодарността" към ветераните и историята на организацията. Годишнина от основаването (1885) в град Русе на първото Българско техническо дружество.

Празникът на община Кирково. Годишнина от създаването (1914) на общината като Селско общинско управление - Кирково, Гюмюрджинска околия.

По света се отбелязва:

Националният празник на Бангладеш. Ден на независимостта (1971).

На този ден в България:

1885 - В Русе е основано първото Българско техническо дружество. Идеята за неговото създаване възниква сред флотските офицери, служещи в гр. Русе. За първи председател е избран Симеон Ванков. Приемник и продължител на традициите на Българското техническо дружество, както и на по-късно създадените в България технически организации е Федерацията на научно-техническите съюзи. 

1904 - В Цариград е подписан българо-турски договор, с който се дава амнистия на затворниците и заточениците от Илинденско-Преображенското въстание (1903). Подписите под документа слагат българският дипломатически агент в Цариград Григор Начович и председателят на Държавния съвет на Турция Саид паша.

1912 - Кметът на Варна Иван Церов полага основния камък за сградата на театъра в града (дн. Драматичен театър "Стоян Бъчваров"). Проектът на сградата е на арх. Никола Лазаров. Строителството е преустановено заради Балканската война (1912-1913), Междусъюзническата война (1913) и Първата световна война (1914-1918). През 1927 г. варненската общественост възобновява идеята за театрален дом, като подпомага финансово започнатия строеж. Сградата е завършена от архитектите Дабко Дабков и Желязко Богданов. Тържествено е открита на 5 юни 1932 г. и в нея се разполага Варненският общински театър, създаден през 1921 г. От 1947 г. в нея се помещава и новосъздадената опера.

1913 - Втора българска армия превзема Одрин по време на Балканската война (1912-1913). Обсадата на Одрин от български и сръбски войски започва през м. октомври 1912 г., като градът е напълно откъснат от войските на Османската империя. На 3 декември 1912 г. воюващите страни подписват край Чаталджа Протокол за примирие, според който блокадата на Одрин се запазва, но османската страна приема да допусне преминаването по железопътната линия през града на доставки за съюзниците.  Османските власти прекратяват примирието през януари 1913 г. и на 3 февруари с.г. военните действия са подновени. На 24 март 1913 г. започва последната и решаваща атака на Одринската крепост под командването на ген.-лейт. Никола Иванов, командващ Втора българска армия. Само за две денонощия, при тежки и кръвопролитни боеве, българската армия успява да разруши огражденията и да пробие фронтовата линия при Айвазбаба, Айджиоглу и други фортове, да превземе непревземаемата военна крепост. Одринската крепост капитулира и комендантът й Шукри паша се предава заедно с всички офицери и целия гарнизон от 60 000 души. При превземането на Одринската крепост са убити 1316 български войници,  6329 са ранени,  пленени са 13 турски генерали, 2000 офицери, 50 хиляди войници с 413 оръдия.

1961 - Дипломатическите отношения между България и Индия, установени на 22 декември 1954 г. на ниво легации, са издигнати в ранг на посолства.

1971 - Официално е открит държавният пивоварен завод "Пиринско пиво" в Благоевград. Пивоварната фабрика е основана през 1967 г. като бутилиращо предприятие. От 1971 г. произвежда бира под марката "Пиринско пиво". През 1997 г. предприятието е приватизирано от холдинга "Златен лев". През м. ноември 2002 г. датският пивоварен концерн "Карлсберг Брюърис" придобива 67 процента от акциите на "Пиринско пиво" АД. През м. септември 2004 г. "Пиринско пиво" АД и "Шуменско пиво" АД се обединяват в "Карлсберг България" АД, собственост на датския пивоварен концерн "Карлсберг груп".

1990 - В София се открива двудневна национална учредителна конференция на Движението за права и свободи, основано на 4 януари 1990 г. във Варна от 33-ма представители от различните региони на България. Приемник е на "Национално турско освободително движение", създадено нелегално през 1985 г. ДПС е регистрирано по Закона за политическите партии на 26 април 1990 г.

1992 - България установява дипломатически отношения с Беларус.

2003 - В Брюксел, Белгия, е подписан Протокол за присъединяването на България към Организацията на северноатлантическия договор (НАТО). На 29 март 2004 г. във Вашингтон  е връчен  ратификационният  документ за присъединяване  към Организацията на Северноатлантическия договор, с което България става неин пълноправен член.

2011 - В София на втория конгрес на "Обединени земеделци" Петя Ставрева е избрана единодушно за председател на партията на мястото на досегашния председател Анастасия Мозер.

2017 - В България са произведени предсрочни парламентарни избори. Причината за насрочването им е оставката на министър-председателя Бойко Борисов и ръководеното от него правителство. Оставката е подадена на 14 ноември 2016 г., след като на 13 ноември 2016 г. на втория тур на президентските избори кандидатът за президент на партия ГЕРБ Цецка Цачева губи от Румен Радев, издигнат от Инициативен комитет. На проведените избори най-много места в парламента печели партия ГЕРБ - 95, следвана от коалиция "БСП за България" с 80 места. В новия парламент влизат и коалиция "Обединени патриоти - НФСБ, "Атака" и ВМРО" - 27 места, партия "Движение за права и свободи" - 26 места и партия "Воля" - 12 места.
    
2019 - Заместник-министърът на енергетиката Красимир Първанов подава оставка след като името му е замесено в  т. нар скандал "апартамент гей" - закупуване на недвижими имоти под пазарната им стойност от фирма "Артекс". Оставката му, приета същия ден от министър-председателя Бойко Борисов, е трета поред след избухването на скандала на 19 март 2019 г., когато сайтът "Свободна Европа" публикува статия "Как Цветан Цветанов се сдоби с нов луксозен апартамент на преференциална цена".  На 22 март 2019 г. оставки подават министърът на правосъдието Цецка Цачева и заместник-министърът на младежта и спорта Ваня Колева. Красимир Първанов е придобил апартаменти по цени под пазарните в луксозна сграда на фирма "Артекс" на ул. "Тинтява".

2021 - В Перник пред сградата на Двореца на културата е монтиран надпис на кирилица на името на Перник с вплетени символите на града. В буквите се открояват Пернишката крепост, миньорските чукове и боляринът Кракра. Автори на проекта са Юлия Стоянова и Ивета Ангелова. Буквите са метални, със специално покритие, за да светят вечер.

2022 - Авиокомпанията "Гъливер" извършва първия си редовен полет по авиолинията София-Скопие. В Скопие министърът на транспорта на Република Северна Македония Благой Бочварски посреща първите пътници по авиолинията София-Скопие. Полетът продължава 30 минути. Възстановяването на въздушната връзка между двете столици е първата конкретна стъпка от сътрудничеството, обявено след първата среща на министър-председателите на Република Северна Македония и България Димитър Ковачевски и Кирил Петков, проведена на 18 януари 2022 г. в Скопие. На 25 януари 2022 г., двете правителства в София провеждат съвместно заседание и подписват два документа за укрепване на инфраструктурната връзка между двете страни - директната авиокомпания София-Скопие и ЖП коридор 8.

На този ден по света:

1935 - В Ню Йорк, САЩ, е патентован найлонът. Патентът е издаден в Ню Йорк, САЩ, на американския химик Уолъс Каръдърс, създал синтетично влакно, наречено найлон.

1953 - Американският имунолог Джонас Солк обявява, че е открил ваксина срещу полиомиелита. Ваксината преминава клинични тестове и на 12 април 1955 г. тя е обявена за ефективна и безопасна. Дотогава епидемията придобива невероятни размери, като през 1952 г. в САЩ е съобщено за 58 000 случая на заболели от болестта и повече от 3000 смъртни случая. 

1971 - Провъзгласена е независимостта на Бангладеш от Пакистан.

1973 - Във Великобритания първите 10 жени постъпват на работа като брокери на Лондонската фондова борса, създадена на 3 март 1801 г.

1975 - Влиза в сила Конвенцията за забрана на разработването, производството и натрупването на запаси от бактериологични (биологични) и токсични оръжия и за тяхното унищожаване, открита за подписване на 10 април 1972 г., ратифицирана от България с Указ 1524 на Държавния съвет от 30 юни 1972 г.

1979 - Във Вашингтон, САЩ, е подписан мирен договор между Израел и Египет. Договорът е подписан от президента на Египет Ануар Садат и министър-председателя на Израел Менахем Бегин в присъствието на президента на САЩ Джими Картър. В съответствие със споразуменията от Кемп Дейвид (17 септември 1978) договорът слага край на 30-годишната война между двете страни, започнала на 15 май 1948 г.

1991 - Президентите на Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай подписват споразумение за създаване на  Южноамерикански общ пазар (МЕРКОСУР). Споразумението влиза в сила на 1 януари 1995 г.

1995 - Влиза в сила Споразумението от Шенген за седем от подписалите го 10 държави - Франция, Германия, Белгия, Люксембург, Нидерландия, Испания и Португалия. Другите три държави - Италия, Гърция и Австрия, започват да го прилагат по-късно. Споразумението премахва контрола по границите помежду им и засилва контрола по общата им външна граница. Споразумението от Шенген е подписано на 14 юни 1985 г. от Франция, Германия и страните от Бенелюкс (Белгия, Нидерландия и Люксембург). Към февруари 2024 г. в Споразумението от Шенген участват 26 страни - 22 страни членки на Европейския съюз и 4 страни извън ЕС.

2000 - Владимир Путин е избран за президент на Русия.

2006 - В Шотландия влиза в сила забрана за тютюнопушене на обществени места, включително в барове и ресторанти.

2007 - В отговор на въпрос на депутат от опозицията, министър-председателят на Япония Шиндзо Абе се извинява "тук и сега, като министър-председател на Япония" заради използването на жени като сексробини от японски военни през Втората световна война (1939-1945). Шиндзо Абе е подложен на ожесточени критики в чужбина, след като отрича тогавашното правителство да е имало участие в принуждаването на жени, предимно азиатки, да стават сексробини.

2007 - Референдум в Египет за приемане на пакет от 34 конституционни поправки, инициирани от президента Хосни Мубарак. Поправките в основния закон са подкрепени от 75,9 процента от участвалите в допитването при избирателна активност 27 процента. С тях се отменят законите, приети в съответствие с извънредното положение, което е въведено през 1981 г. след убийството на президента Ануар Садат и продължава да е в сила, разрешава се контролът на изборите от независима комисия и се забраняват политическите партии, основани на религията.

2008 - Информационните агенции "Ройтерс" (Великобритания) и "Томсън" (Канада) подписват договор за сливане, като агенция "Томсън" получава 53 процента от акциите на новата компания "Томсън-Ройтерс" със седалище в Ню Йорк, САЩ.

2012 - Kанадският режисьор Джеймс Камерън достига сам най-ниската точка на земната кора - Марианската падина в Тихия океан, със специално конструирания 12-тонен батискаф "Дипсий чалънджър" (буквално: "Предизвикател на дълбокото море"). Дългият 7 метра батискаф, в чието проектиране участва и самият Джеймс Камерън, е конструиран така, че да може да издържи 56 часа на морското дъно. Той е само за един човек и е съоръжен с камери, включително и малка стереоскопична камера, която може да издържи на налягането от 1000 атмосфери. Джеймс Камерън се спуска на рекордните 10 989 метра под морското равнище и прекарва малко повече от три часа на морското дъно, при планиран шестчасов престой. Основна цел на експедицията е да се вземат образци за научни изследвания и да се заснеме материал за  филм, който режисьорът да представи съвместно с "Нешънъл джиографик". Той е заснел 7-часов материал за филма с помощта на 3D камера с високо разширение, запечатала целия процес на спускането. До дъното на Марианската падина, която е в Западния Тихи океан, са стигали само двама души. На 23 януари 1960 г. швейцарският учен Жак Пикар и лейтенантът от Военновъздушните сили на САЩ Дон Уолш се спускат до дъното на падината с батискафа "Триест", където прекарват 20 минути, но не успяват да видят много, защото подводният им апарат надига облаци от пясък наоколо. Джеймс Камерън е първият човек в света, успял сам да достигне най-дълбокото място на падината, наречено "Чалънджър дийп" ("Предизвикател на дълбините"). Самата падина е 120 пъти по-голяма от Големия каньон и е с над километър и половина по-дълбока от връх Еверест.

2012 - Президентът Мваи Кибаки обявява, че в Кения за първи път е открит петрол в северозападната част на страната в района Туркана.

2013 - В САЩ президентът Барак Обама назначава Джулия Пиърсън начело на Сикрет сървис - службата, която охранява американските президенти. Джулия Пиърсън е първата жена, която става директор на службата за охрана на президента. Тя е родена във Флорида и е с 30-годишен стаж в Сикрет сървис. Започва работа в агенцията през 1983 г. като специален агент в клона на службата в Маями. Заменя на поста оттеглилия се през февруари 2013 г. Марк Съливан.

2015 - На конференция в Париж, Франция, кметовете на 30 европейски града, сред които Париж, Рим, Атина, Брюксел, Букурещ, Женева, Лисабон, Мадрид, София, Стокхолм, Варшава и Виена, обявяват инициатива, чиято цел е да се утвърди централната роля на мегаполисите в борбата срещу затоплянето на климата. На срещата е приета декларация, в която кметовете се ангажират да намалят поне с 40 на сто емисиите си с парников ефект до 2030 година.

2016 - Британският в. "Индипендънт" излиза за последен път на хартия, залагайки изцяло на дигиталните технологии, за да преодолее кризата в бранша. За челната страница на последния си брой редакцията е избрала скромна бяла страница, в чийто център е изписано с червени букви Stop Press ("Спрете печатарската машина"), а под тези думи стоят годините на появата на хартиената версия и на спирането й: 1986-2016 г. Първият брой на вестника излиза през октомври 1986 г.

2017 - Кари Лам е избрана от Избирателна колегия за ръководител на администрацията на специалния административен район Сянган в Китай  (бивш Хонконг). Тя е първата жена, избрана на този пост. До началото на 2017 г. тя е заместничка на досегашния главен администратор на Сянган Лян Чунин.

2020 - В Заключителната декларация от видеоконференцията на държавните и правителствени ръководители на страните от Европейския съюз се посочва, че одобряват заключението на Съвета на ЕС от 25 март 2020 г. за започването на преговори с Албания и Република Северна Македония за присъединяване към ЕС, като към момента не е определена дата за начало на преговорите.

2021 - В Египет след сблъсък между два влака край град Тахта, на около 365 км южно от столицата Кайро, загиват 32 души и 84 са ранени. Според държавната железопътна компания единият влак е спрял внезапно, след като някой е дръпнал аварийната спирачка, и вторият влак се е врязъл в първия.

2022 - В Белград, Сърбия, започва първата световна конференция, посветена на борбата срещу КОВИД-19 на тема: "КОВИД-19 мултидисциплинарен научен отговор - колективно знание за защита на глобалното здраве". На откриването на тридневния форум присъства министър-председателят на Сърбия Ана Бърнабич. В конференцията участват близо 1000 експерти от света на медицината, над 300 лектори и са разгледани над 50 теми.

2023 - Китай и Хондурас установяват дипломатически отношения. В Пекин министърът на външните работи на Китай Цин Ган и министърът на външните работи на Хондурас Едуардо Енрике Рейна подписват съвместно комюнике за установяването на дипломатически отношения на ниво посланици.

Родени на този ден българи:

Асен Камбуров, актьор (1899-1958).
Играл е в Народния театър "Иван Вазов" (1930-1955). Участвал е във филмите "Грамада" (1936), "Настрадин ходжа и Хитър Петър" (1939), "Сватба" (1943) и др.

Христо Бояджиев, художник (1912-2001).
Един от основателите на групата на плевенските художници (1947). Един от художниците, участвали в създаването на Панорама "Плевенска епопея - 1877 година" (1977). Участвал е  в изписването на панорамното платно на параклиса-мавзолей "Свети Георги Победоносец" в Плевен. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Музея на Националната художествена академия в София, Художествена галерия "Илия Бешков" в Плевен, както и на частни колекции в България и в чужбина. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1973), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1977), на орден "Червено знаме" (1978). Почетен гражданин на Плевен (31 май 2007, посмъртно). От м. октомври 2009 г. Професионалната гимназия по облекло и текстил в Плевен носи неговото име.

Пелин Пелинов (ист. име Пенчо Пенчев Линов), писател и драматург (1936).
Работил е като юрисконсулт и театрален специалист в Комитета за култура. Един от създателите на театър "Сълза и смях" (1966). Бил е драматург в Народния театър "Иван Вазов", председател на Творческия фонд на Съюза на българските писатели и главен редактор на в. "Земеделско знаме". Автор е на статии и рецензии, на театрални пиеси, сред които "Горещо лято", "Ивайло или нощта на късите ножове", "Геройският знак", "Битката за спасяването на джуджетата", "Ганьоада" и др., както и на пенталогията "Възход и падение" ("Напред, на нож!", "Независима България", "Крушението", "Под свити знамена" и "Катастрофата"), на телевизионните поредици "Освобождението", "Съединението", "Процесът Стамболийски". Автор е на документално-историческите романи "През пепелищата" (1997) и пенталогията "Възход и падение" (2002-2011), състояща се от частите "Независима България" (2002), "Напред, на нож!" (2005), "Крушението" (2010), "Под свити знамена" (2010) и "Катастрофата" (2011). Носител на Голямата награда на Съюза на българските писатели за цялостно творчество (2012), на наградата "Златно перо" на Съюза на българските журналисти (2012), наградата за хуманитаристика "Акад. Юрдан Трифонов" на Съюза на учените - клон Плевен и община Плевен за цялостен принос за духовното, културно и научно развитие на Плевен и Плевенския край, както и за труд със значителен принос в областта на историята, литературата, публицистиката, науката и културата (2012), на Златния орден "Френски ренесанс" (2013), на почетения знак на Министерство на културата "Златен век" - огърлие, грамота за изключителен принос в развитието на българската култура (май 2017), на  орден "Св. Св. Кирил и Методий" огърлие (4 август 2021). Почетен гражданин на Плевен (28 април 2011).

проф. Андрей Пантев, историк и политик (1939).
Специалист по българска, европейска и американска история. Дългогодишен преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски".  Депутат от 39-ото до 41-ото Народно събрание (2001-2013). Автор е на около 40 книги. Има над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски език. Носител на наградата "Голям Платонов Нобел на века" на Световната академия "Платон" (2002), на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (18 май 2006) и на орден "Стара планина" първа степен (1 април 2009). Почетен гражданин на Видин (25 февруари 1997).

Симеон Симеонов (Мони), футболист (вратар) (1946-2000).
През футболната си кариера е играл в отборите на "Славия" (София) и ЦСКА (София). За националния отбор има изиграни 34 мача. Футболист на България за 1968 г.

Неделчо Колев, състезател по вдигане на тежести и спортен деец /1953/.
Носител на бронзов медал от Олимпийските игри през 1980 г. в Москва, СССР. Двукратен световен шампион през 1973 г. в Хавана, Куба,  и през 1974 г. в Манила, Филипини. Двукратен европейски шампион през 1973 г. в Мадрид, Испания,  и  през 1974 г. във Верона, Италия. През спортната си кариера подобрява 16 пъти световни рекорди във вдигането на тежести. Спортист номер 1 на България за 1973 г. На 14 април 2011 г. е избран за председател на Българска федерация по вдигане на тежести.

акад. Ваньо Митев, лекар биохимик (1954).
Лекар неонатолог и ординатор в Окръжната болница в Русе (1982-1984).  Бил е ръководител на Катедрата по химия и биохимия и председател на Академичния и Факултативен съвет на Медицинския университет в София. Заместник декан на Медицинския факултет на Медицинския университет в София (1999-2003). Бил е ръководител на Центъра по молекулна медицина към Медицинския университет в София. Ректор на Медицинския университет в София (21 февруари  2008-14 април 2016). Председател на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България (7 февруари 2012-31 март 2016). Чл.-кор. на Българската академия на науките (23 октомври 2012). Създател е на първия специално адаптиран за webбазирано обучение учебник "Биохимия в интернет". Национален консултант е по биохимия. Носител на наградата  "Учен на годината" за 2006 г. е. Удостоен е със званието "доктор хонорис кауза" на Медицинския университет в Пловдив и на Лвовския национален медицински университет. Почетен гражданин на Мизия и Горна Малина. Почетен гражданин на Враца (2010). Почетен гражданин на Русе (2014).

Димитър Станчев, предприемач, телевизионен продуцент (1954).
Продуцент на популярната през 90-те години на 20 в. телевизионна игра "Супершоу Невада". Директор на реалити шоуто "Стар академи".

Румен Рашев, лекар и политик (1955).    
Ординатор по урология в болницата във Велико  Търново (1981-1997). Областен управител на Велико Търново (28 януари 1999-13 януари 2000). Кмет на Велико Търново (23 октомври 1999-7 ноември 2011).

Добромир Карамаринов, спортен деец (1958).
Генерален секретар на Българската федерация по лека атлетика (1994-2003). От 16 януари 2004 г. е президент на Българската федерация по лека атлетика. От 16 октомври 2010 г. е президент на Асоциацията на балканските атлетически федерации (АБАФ). Първи вицепрезидент на Европейската атлетика (11 април 2015-14 октомври 2021). От 25 март 2020 г. е временно изпълняващ длъжността президент на Европейската атлетика, а на 14 октомври 2021 г. е избран за президент. Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (27 март 2018).

Иван Искров, финансист и политик (1967).
Изпълнителен директор на "Росексимбанк" (декември 1999-2001). Депутат в 39-ото Народно събрание (5 юли 2001-10 октомври 2003). Заместник-председател на партия "Национално движение Симеон Втори" (НДСВ) (6 април 2002-14 октомври 2003). Управител на Българска народна банка (9 октомври 2003-15 юли 2015). Носител на "Орден на Леополд" - най-високата държавна награда за Белгия (15 юли 2010) и на наградата "Банкер на годината" за 2011 г. на в. "Банкеръ".

Веселин Марешки, предприемач и политик (1967).
Учредител (на 9 ноември 2004) и председател на партия "Национално движение за свобода и демокрация" до 17 октомври 2017 г., когато с Решение 1931 Софийският градски съд разпуска партията. Учредител (15 юли 2007) и председател (от 1 октомври 2012) на партия "Либерален алианс" (от 29 февруари 2016 г. е политическа партия "Днес", а от 10 ноември 2016 г. - партия "Воля"). Депутат в 44-ото Народно събрание и негов заместник-председател (19 април 2017-26 март 2021). Основател е на верига аптеки "Марешки" и на верига бензиностанции "VM Petroleum".

Емил Радев, адвокат и политик (1971)
От 1999 г. е адвокат към Адвокатска колегия - Варна. Специалист в сферата на търговското, финансовото, административното, международно-частното и гражданското право. С политика се занимава от 2007 г., когато е избран в Общинския съвет на Варна от листата на "ГЕРБ". Депутат в 41-ото и 42-ото Народно събрание (2009-2014). Член на Европейския парламент (2014-2019). От 2 юли 2019 г. е член на Европейския парламент за втори мандат.

На този ден са родени и:

Робърт Фрост, американски поет (1874-1963).
Автор е на книгите "На север от Бостън" (1895), "Куп от интервали" (1916), "Събрани поеми" (1930), "Далечен обхват" (1936) и "Дървото на свидетелите" (1942) и др. Четири пъти носител на наградата "Пулицър" (1924, 1931, 1937, 1943).

Палмиро Толиати, италиански политик (1893-1964).
Съосновател на Италианската комунистическа партия (21 януари 1921). Генерален секретар на партията (1927-1964).

Ксенофон Золотас, гръцки политик (1904-2004).
Министър-председател на Гърция (21 ноември 1989-9 април 1990).

Тенеси Уилямс (ист. име Томас Ланиър Уилямс), американски драматург (1911-1983).
Автор е на пиесите "Стъклената менажерия" (1944), "Трамвай "Желание" (1947), "Нощта на игуаната" (1961) и др. Носител на награда "Пулицър" (1955) за "Котка върху горещ ламаринен покрив" (1955).

сър Бърнард Кац, британски биофизик (1911-2003).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1970 г. заедно с американския биохимик и фармаколог Джулиъс Акселрод и шведския физиолог Улф фон Ойлер за техните открития, отнасящи се до хуморалните преносители в нервните окончания и механизмите на тяхното натрупване, освобождаване и инактивиране.

Кристиан Анфинсен (Кристиан Бемер Анфинсен), американски биохимик (1916-1995).
Носител на Нобелова награда за химия за 1972 г. за работата му върху рибонуклеазата и особено върху връзката между аминокиселиннната последователност и биологичноактивната структура. Той си поделя наградата с американските биохимици Станфорд Мур и Уилям Стайн, които я получават за техния принос в изясняването на връзката между химичната структура и каталитичното действие на активния център в молекулата на рибонуклеазата.

Пиер Булез, френски композитор, диригент и педагог (1925-2016).
Пиер Булез  е считан за една от най-влиятелните личности в съвременната музика след 50-те години на 20-и век. Теоретик и педагог, той дирижира без палка. Бил е музикален директор на театъра на Жан-Луи Баро (1946-1956). Работил е с Оркестъра на Кливланд (1967-1972), със Симфоничния оркестър на Би Би Си, на който е и музикален директор (1971-1975) и Нюйоркската филхармония, на която е и музикален директор (1971-1977). Той е участвал в мащабни продукции, сред които в продукцията "Пръстена на столетието" на Вагнеровия фестивал в Байройт, Германия (1976-1980). Основател на Института за музикално-акустични изследвания (IRCAM) във Франция и негов директор (1977-1992). Автор е на симфонични, вокални и инструментални произведения. Негови изпълнения са получили над 20 награди "Грами". Носител на награда "Грами" за цялостно творчество (2015).

Грегори Корсо, американски поет (1930-2001).

Лолита Торес (ист. име Беатрис Мариана Торес), аржентинска певица и актриса (1930-2002).
Участвала е в повече от 30 филма, сред които "Превратностите на съдбата" (1944), "Във възрастта на любовта" (1954).

Мануел Санчис Мартинес, испански футболист и треньор (1938-2017).

Даяна Рос, американска певица (1944).

Владимир Пресняков, руски музикант саксофонист, композитор и продуцент (1946).
Заслужил артист на Руската федерация (1996).

Стивън Тайлър (ист. име Стивън Виктор Таларико), американски певец и музикант (1948).
Вокалист на американската рокгрупа "Аеросмит".

Патрик Зюскинд, немски писател и драматург (1949).
Автор е на "Парфюмът. Историята на един убиец" (1985), "Гълъбът" (1987) "Историята на господин Зомер" (1991) и др.

Тарибо Уест, нигерийски футболист (1974).
С националния отбор печели златен медал от Олимпийските игри през 1996 г. в САЩ. Печели и турнирът за Купата на Африканските шампиони през 2000 г.
 
Морган де Санктис, италиански футболист (вратар) и треньор (1977).

Това е денят на смъртта на:

Лудвиг ван Бетховен, немски композитор (1770-1827).
Автор е на "Лунната соната“, пиесата "За Елиза", балета "Творенията на Прометей", операта "Фиделио", симфонии, увертюри, концерти, сонати за пиано и др.

Уолт Уитман, американски поет (1819-1892).
Най-известната му стихосбирка е "Стръкчета трева" (1855).

Цезар Кюи, руски композитор и музикален критик от френско-литовски произход (1835-1918).

Сара Бернар (ист. име Анриет-Розин Бернар), френска актриса (1844-1923).

Дейвид Лойд Джордж, британски политик (1863-1945).
Канцлер на Държавното съкровище (1908-1915). Министър-председател на Великобритания (7 декември 1916-22 октомври 1922). Лидер на Либералната партия (1926-1931).

Спиридон Луис, гръцки спортист (1873-1940).
Олимпийски шампион през 1896 г. в Атина, Гърция. Победител в първото в историята на леката атлетика състезание по маратонско бягане на първите Олимпийски игри (Атина, 10 април 1896). Провъзгласен за национален герой на Гърция. По ирония на съдбата връчва маслинената клонка на мира на фюрера на Германия Адолф Хитлер при откриване на 11-ите Олимпийски игри в Берлин, Германия (1-16 август 1936).

Реймънд Чандлър, американски писател и сценарист (1888-1959). 
Майстор на криминалния жанр. Най-известните му криминални романи са за частния детектив Филип Марлоу - "Големият сън" (1939), "Сбогом, моя красавице" (1940), "Високият прозорец" (1942), "Дамата от езерото" (1943), "По-малката сестра" (1949), "Дългото сбогуване" (1954) и др. Носител на наградата "Едгар Алън По" за романа "Дългото сбогуване" (1955).

Иван Стодола, словашки писател (1888-1977).

Дан Колов (ист. име Дончо Колев Денев), български състезател по борба (1892-1940).
Той е първият европейски шампион на България по борба свободен стил, известен по онова време като "кеч". Той печели златен медал на европейския шампионат в Париж, Франция, през 1936 г. Определян за най-великия борец за всички времена и за една от легендите в бойните изкуства в България. Изиграл е над 1500 срещи (над 2000 с неофициалните), като от тях губи само няколко. От 1962 г.  всяка година Българската федерация по борба организира в негова памет международен турнир по свободна борба на негово име, получил световно признание и включен в календара на Световната федерация по борба за аматьори (ФИЛА). Родната къща на Дан Колов в с. Сенник е превърната в къща музей. През 1999 г. е създаден и филм "Дан Колов" от режисьора и сценариста  Михаил Гецов. През 2017 г. излиза книгата "Дан Колов - вечната легенда", чийто автор е Нено Николов. На 19 декември 2017 г. официално са представени пощенска марка и пощенски печат с лика на Дан Колов,  издадени от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Георги Михайлов, български поет и преводач (1893-1950).
Сътрудничи на в. "Българан" (1916-1924), в. "Щурец" (1932-1944) и др., на сп. "Маскарад"(922-1923), сп. "Хоро" (1926), сп. "Стършел" (1940-1941) и др. Автор е на сборник със стихотворения и импресии в проза "Акварели" (1924) и на сборник хумористични стихотворения "въдицата на любовта" (1938). Превежда произведения на френските символисти.

Асен Калоянов, български поет (1900-1974).
Редактира литературни седмичници, сред които и детски вестници и списания. Редактор на сп. "Известия на Главната дирекция на труда, на Института за обществено осигуряване и на Дирекцията за обществени грижи" (1945-1949). Редактор в Българската телеграфна агенция (1950-1955). Автор на стихосбирките "Понякога, кога съм насаме" (1923), "Гонитба" (1925), "Скиталчество" (1926), "Година", "Жертвен кръст" (1931), "Корени"(1938, 1945), "Пъртина" (1939),"На открито" (1940), "Пътища и кръстопътища" (1970) и др.

Макс Офюлс (ист. име Максимилиан Опенхаймер), немски режисьор и актьор (1902-1957).
Режисьор е на филмите "Изгнанието" (1947), "Писмо от неизвестна жена" (1948), "Уловени" (1949) и "Безразсъдният момент" (1949) и др.

Уго ла Малфа, италиански политик (1903-1979).
Политически секретар на Италианската републиканска партия (1974-26 март 1979).

акад. Николай Дубинин, съветски учен генетик (1907-1998).
От 1932 г. работи в различни научно-изследователски институти към Академията на науките на СССР, от 1966 г. е директор на Института по обща генетика на Академията на науките на СССР.  Основните му трудове са посветени на проблемите на общата генетика, прави изследвания и в областта на космическата генетика. Носител на Ленинска награда (1966).

Антъни Фредерик Блънт, британски историк и изкуствовед (1907-1983).
Член на "Кембриджката петорка", която в средата на 30-те години на 20-и век представя на съветското разузнаване секретни документи от британското Ми-5. През 1979 г. министър-председателят Маргарет Тачър изнася данни, че той е член на групата на съветския разузнавач Ким Филби. По тази причина кралица Елизабет Втора го лишава от званието "сър".

Джеймс Калъхан, британски политик (1912-2005).
Бил е депутат в продължение на 32 години (26 юли 1945-11 юни 1987). Канцлер на Държавното съкровище (16 октомври 1964-30 ноември 1967). Министър на вътрешните работи (30 ноември 1967-19 юни 1970). Министър на външните работи (5 март 1974-5 април 1976). Министър-председател на Великобритания (5 април 1976-5 май 1979). Лидер на Лейбъристката партия (5 април 1976-10 ноември 1980).

Ганка Найденова-Стоилова, български литературовед (1914-1999).
Изследователка на Пейо Яворов, през 1995 г. дарява на Народната библиотека  "Св. св. Кирил и Методий" в София  "Яворовия архив", съдържащ над 2100 документа на поета. Сред материалите са много лични документи на Яворов, включително и 9-те негови бележника.

Георгий Скрябин, съветски микробиолог и биохимик (1917-1989).

Рачко Ябанджиев, български актьор (1920-2004).
Актьор във фронтовия театър (1944-1945), в Народния театър "Иван Вазов" (1945-1988). Участвал е във филмите "Под игото" (1952), "Хитър Петър" (1960), "С пагоните на дявола" (1967), "Синята лампа" (1974, "Селкор" (1974), "Пътят към София" (1979), "Спирка "Берлин" (1982). Удостоен със званието "Народен артист" (1970). Лауреат на Димитровска  награда (1971). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1980).

проф. Любомир Калев, български машинен инженер (1921-1996).
Специалист по материалознание и технология на машиностроителните материали. Чл.-кор. на Българската академия на науките (1977). Декан на Машинно-технологическия факултет на Висшия машинно-електротехнически институт (ВМЕИ) в София (1966-1969), заместник-ректор на ВМЕИ (1970-1972). Лауреат на Димитровска награда (1980).

Ахмед Секу Туре, гвинейски политик (1922-1984).
Първи президент на Република Гвинея (2 октомври 1958-26 март 1984).

Борис Димовски, български художник живописец, график и карикатурист (1925-2007).
Работил е в областта на карикатурата, графичния дизайн, акварела, стенописа и сценографията. Работи като художник във в. "Труд" (1954-1959) и в. "Стършел" (1959-1968) и като редактор и художник в Българската национална телевизия (1980-1985).Член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските художници (27 март 1965-май 1967).  Илюстрирал е над 200 книги за деца и възрастни, автор е на карикатури в периодичния  печат и в телевизионни предавания, също и на сатирични текстове, афоризми, на книгата-албум "Време да плачеш, време да се смееш" (2003). Депутат във VII Велико народно събрание  (1990-1991) и в 36-ото Народно събрание (1991-1994). Удостоен със званието "Заслужил художник" (май 1980). Носител на първа награда на Съюза на българските журналисти за 1976 г. (1976), на наградата за рисунка и карикатура "Илия Бешков" за 1986 г. (1987), на специалната награда на Международната академия на изкуствата  в Париж, Франция, за 1991 г. (3 януари 1992), на първа награда "Чудомир" за карикатура (25 март 1996), на орден "Стара планина" първа степен за изключителния му принос в областта на българското изобразително изкуство и по повод 75-ата годишнина от рождението му  (11 декември 2000). Почетен гражданин на Габрово (19 октомври 2000).

акад. Николай Кауфман, български музиковед, фолклорист и композитор (1925-2018).
Работил е в Института по музикознание (дн. сектор "Музика" в Институт за изкуствознание) на Българската академия на науките /БАН/(1952-1988), а от 1988 г.  в Института за фолклор на БАН. От 1978 г. е преподавател в Държавната музикална академия "Панчо Владигеров". Бил е преподавател и във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Теоретичните му изследвания и неговата теренна дейност, която включва записи на над 40 000 народни песни и инструментални мелодии, са основополагащи за съвременната българска фолклористична наука. Автор е на над 1000 обработки на български народни песни за различни хорови и инструментални състави, а също и на множество клавирни пиеси, на книги, сборници и множество студии и статии.

Михаил Улянов, руски актьор (1927-2007).
Художествен ръководител на Театър "Вахтангов" от септември 1987 г. до смъртта си. Участвал е във филмите  "Освобождение" (1968-1971), "Живи и мъртви" (1963), "Братя Карамазови" (1968), "Бяг" (1970), "Майсторът и Маргарита" (1995). Народен артист на СССР (1969).

Никола Рударов, български режисьор и актьор (1927-2010).
Работил е като режисьор в Студия за игрални филми "Бояна", където е реализирал филмите - "Да изядеш ябълката", "Хора отдалече",  "Комбина", "Вик за помощ", "От нищо нещо", "Хора отдалече", "Бронзовата лисица". Участвал е в над 30 филма като актьор, сред които "Шведски крале" (1968), "Вчера" (1988), "Адио, Рио" (1989), "Сезонът на канарчетата" (1993) и др. Носител на наградата на публиката от кинофестивала във Варна за филма "Комбина" (1982), на голямата награда от фестивала в Авелино, Италия, за филма "Вик за помощ" (1987).

Томас Транстрьомер, шведски писател (1931-2015).
Автор е на стихосбирките "17 стихотворения" (1954), "Тайни по пътя" (1958), "Недовършеното небе" (1962), "Звуци и следи" (1966), "Да виждаш в тъмното" (1970), "Пътеки" (1973), "Балтийски морета" (1974), "Бариерата на истината" (1978), "Дивият площад" (1983), "За живите и мъртвите" (1989), "Траурната гондола" (1996), "Затвор" (2001) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 2011 г. тъй като чрез своите концентрирани, полупрозрачни образи той ни дава свеж допир с реалността.

Мишел Идалго, френски футболист и треньор (1933-2020).
Треньор на националния отбор на Франция (1978-1984). Старши треньор на "Марсилия" (Франция) (1986-1991). Треньор на националния отбор на Република Конго (2004-2006). Като треньор на националния отбор по футбол на Франция печели златен медал от Европейското първенство през 1984 г. във Франция и бронзов медал на Световното първенство през 1982 г. в Испания.

Марис Лиепа, латвийски балетист (1936-1989).
Народен артист на Латвийска ССР (1968) и народен артист на СССР (1976).

Джим Харисън (ист. име Джеймс Томас Харисън), американски писател (1937-2016).
Автор е на над 30 книги в различни жанрове, сред които историческата сага "Легенди за страстта" (1979).

проф. Симеон Щерев - Банана, български музикант - флейтист, композитор и музикален педагог (1943-2020).
Получава прякора си Банана още като ученик по време на турне с филхармония "Пионер" в Сицилия, Италия, където живеели в манастира "Дон Боско", от чиято градина той тайно си откъснал банан. Като студент концертира  в България, Германия, Полша, Чехия в областта на камерната музика - със "Софийски солисти", "Български камерен оркестър", Квартет "Димов".  Дългогодишен солист на Биг бенда на Българското национално радио. Един от създателите на квартет "Джаз квартет Фокус" (1965) заедно с Петър Славов, Милчо Левиев и Тодор Стойков. През 60-те години на 20-и в. е обявен за Флейтист номер едно в Европа, а през 1968 г.- за Флейтист номер две в света. През 1971-1974 г. работи в скандинавските страни, след което с "Оркестър София". От 1974 г. е преподавател  по флейта в Естрадния факултет на Държавната музикалната академия (дн. Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров"). Автор и аранжор е на десетки джазови пиеси, на театрална и филмова музика, има записи за Българското национално радио и Българската национална телевизия и много издадени албуми. Негова е музиката за филмите "Лятото, което си отиде", "Топло", "Непълнолетие", "Нашият Шошканини". Повече от 40 години той концертира  в Европа, САЩ, Канада, Южна Америка, Япония, Република Корея, Индия като солист в камерни, симфонични, оперни и джазови състави. Участвал е като актьор във  филма "Пансион за кучета" на режисьора Стефан Командарев и в два спектакъла на театър "София" - "Адът - това съм аз" и "Пир по време на демокрация". Носител на множество награди, както и на наградата на Министерството на културата "Златен век" - звезда и на почетна грамота за големия му принос в развитието на българската култура и по повод неговата 70-годишнина (25 октомври 2013).

Джеф Карсън, американски кънтри певец (1963-2022).
Автор е на 14 сингъла, влезли в класацията на сп. "Билборд", сред които "Yeah Buddy" и "Not On Your Love". Носител на наградата на Академията за кънтри музика за най-добър видеоклип за песента "The Car" (1996).
/КГ/АЯ/МГ/