site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 25 март в историята

25 март 2024 г., понеделник, 13-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Благовещение.  На този ден християнската църква празнува Благата вест, която Архангел Гавраил съобщава на Дева Мария, че ще стане майка на Божия син - Спасителя на света. Благата вест дава и името на празника - Благовещение. Преданието разказва как в ранната сутрин на 25 март, девойката Мария седяла и четяла Светото писание. Долетял божият ангел вестител Гавриил и известил, че тя е избраницата да роди Божия син. Така и станало. Оттогава се празнува празникът Благовещение, точно девет месеца преди Рождество Христово. Затова празникът се почита от много майки, защото Света Богородица е тяхна закрилница. Благовещение се празнува от всички основни християнски деноминации - православие, католицизъм и протестантство. Празникът е утвърден от православната църква през седми век и е част от Великденския празничен цикъл.
Благовещение винаги се празнува на 25 март. Празникът се нарича още Благовец и се свързва с пролетното равноденствие. В България денят се свързва с идващата пролет, затова на него задължително трябва да се яде "нещо зелено" - коприва, спанак, лапад. Традиция е също на трапезата да има риба, като обикновено се приготвя рибник - риба с ориз. Задължително се пече пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки. Според народните вярвания на този "благ ден" по-леко и бързо зарастват всички рани и затова най-често тогава се продупчват ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си. Стопаните премитат къщите и дворовете си, палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци. Според поверието, в този ден долитат кукувицата и лястовицата и носят благата вест, че зимата си е отишла.  Вярва се, че, ако на Благовещение се засадят дръвчета, те ще родят много сладки плодове. На този ден се става рано, за да е богата годината. Имен ден празнуват всички с имена Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна и др.

По света се отбелязва:

Международният ден на солидарност с арестуваните и безследно изчезналите сътрудници на ООН. Отбелязва се от 2010 г. по инициатива на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун, с цел да се мобилизират действията на хората в търсене на справедливост и защита на персонала на ООН и сътрудниците на международната организация при изпълнение на тяхната работа. Годишнина от отвличането (1985) в Бейрут, Ливан, на британския журналист Алек Колет, работещ като сътрудник на Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA). Тялото му е открито в долината Бекаа, Източен Ливан, през ноември 2009 г.

Международният ден в памет на жертвите на робството и трансатлантическата търговия с роби. Отбелязва се от 2008 г. с резолюция A/RES/62/122 на Общото събрание на ООН от 17 декември 2007 г. Годишнина от приемането (1807) във Великобритания на закон за забрана на търговията с роби. Търговията с роби окончателно е прекратена, след като Куба и Бразилия отменят робството съответно през 1886 г. и през 1888 г.

Денят на европейските автори. Денят се отбелязва от 2023 г. в страните от Европейския съюз по инициатива на еврокомисаря за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел. Главни организатори са програмата „Творческа Европа“ на Европейската комисия и Европейският писателски съвет. Целта е да се популяризира четенето, да се вдъхновят младите хора да открият богатството на европейската литература и да се разкрие езиковото многообразие в Европа. През този ден автори и млади хора четат откъси от любими книги. Второто издание на Деня ще бъде  открито в Льовен, Белгия, с конференция  на 25 и 26 март 2024 г.  в музея в Льовен. През 2024 г. в 40 държави, участващи в програмата на Европейската комисия "Творческа Европа", 120 европейски автори ще имат срещи с читатели, по време на които ще представят свои произведения, ще участват в четения в училища, библиотеки и книжарници. Първото издание на Деня на европейските автори е на 27 март 2023 г.

Националният празник на Гърция. Ден на независимостта (1821).

На този ден в България:

1860 - В Стара Загора е основано "Българско народно читалище". Негов наследник е Народно читалище "Родина-1860". С неговата история и дейност са свързани създаването и развитието на Драматичния театър "Гео Милев" и първата извънстолична опера в България, на Регионалния исторически музей и Дружеството на писателите в Стара Загора. С решение на Общинския съвет от 2000 г. читалището е наградено с почетния знак на града и е обявено за Почетна институция на Стара Загора.

1863 - Излиза бр. 1 на в. "Съветник" под редакцията на Тодор Бурмов и Николай Михайловски. Последният брой на вестника излиза на 9 януари 1865 г. На 27 октомври 1870 г. излиза единичен брой, редактиран от Стоян Чомаков.

1917 - Видинският учител и поет Никола Попов, участник в Първата световна война, написва стихотворението "На Бдинци", чийто текст е използван за боен марш на 3-и пехотен Бдински полк "Бдинци, лъвове, титани". Стихотворението е създадено непосредствено след осемдневните сражения по време на Първата световна война, които полкът води за отбраната на стратегическата височина Кота 1248, разположена северозападно от Битоля в хан Мраморица, между селата Суходол и Стругово, на пътя Битоля-Крушево. Посветено е на бойния дух, който показват българските войници на бойното поле и на техния командир подполковник Минчо Сотиров, който води полка в паметните боеве в Сърбия през есента на 1915 г., както и в сраженията на Македонския фронт в района на Битоля през 1916-1918 г. За първи път стихотворението "На Бдинци" е публикувано в сп. "Отечество", книжка 14 от 15 април 1918 г. По-късно маршът е включен в сборника "Военни песни", издаден през 1931 г. от Комитета за увековечаване паметта на офицерите, загинали във войните.

1924 - В "Държавен вестник" е публикуван първият Закон за обществените осигуровки, приет от 21-ото Обикновено народно събрание. Той регламентира осигуряване при трудова злополука, болест, инвалидност, старост и майчинство. За пръв път се въвежда 6-месечен неплатен отпуск по майчинство, а към правителството се създава фонд "Обществени осигуровки" с равни вноски от държавата, трудещите се и собствениците. През 1950 г. финансирането на здравеопазването се заменя с изцяло държавна здравна система, която се финансира от общи данъчни приходи. Началото на сега действащата здравноосигурителна система е поставено през 1998 г. със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

1964 - Дипломатическите отношения между България и Камбоджа, установени на 18 септември 1960 г. на ниво легации, са издигнати в ранг на посолства.

1971 - Край Плевен е открит Нефтохимическият комбинат. Първата копка е направена на 12 април 1967 г. Изграждането му започва на 27 юли 1967 г. През 1969 г. влиза в действие първата инсталация на комбината, а от 1973 г. работи с пълна мощност. Първият бензин от Нефтохимическия комбинат е получен на 30 декември 1969 г. От 1993 г. предприятието е Държавна фирма "Плама", по-късно "Плама" АД, а от 22 декември 1999 г. "Нова Плама" АД. От 1998 г. е в несъстоятелност. С решение от 16 април 2014 г. Окръжен съд-Плевен прекратява производството по несъстоятелност на "Нова Плама" и постановява заличаване на дружеството от търговския регистър.

1977 - България установява дипломатически отношения с Гвиана.

1996 - Излиза бр. 1 на сп. "9 месеца" - месечно специализирано списание за бременност и майчинство.

2000 - В Охрид, Република Македония, е подписан Договор между националните електрически компании на България и Македония за изграждане на 400 киловолтов електропровод от Благоевград до Дуброво в Република Македония с дължина 190 км, от които 110 са на македонската, а останалите 80 - на българската страна.

2009 - Българската академична асоциация по комуникации, Асоциацията на имиджмейкъри и специалисти по връзки с обществеността и Българското дружество за връзки с обществеността учредяват Българска конфедерация за връзки с обществеността.

2010 - В Кърджали официално е открито представителство на Турско-българската търговско-индустриална камара. Камарата е регистрирана в София през 2004 г., като целта е да подпомага и стимулира икономическите и търговски връзки между България и Турция.

2018 - С първия полет на новата директна линия от Любляна до София на официално двудневно посещение пристига президентът на Словения Борут Пахор по покана на президента Румен Радев.

2020 - Министерският съвет приема постановление за приемане на Програма на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2020 година. Програмата предвижда насърчаване на творческите, научните и спортните заложби и потребности на деца с изявени дарби в областта на изкуството, науката и спорта, класирани на първо, второ или трето място чрез еднократно финансово подпомагане в размер до 195 лв. и чрез едногодишни стипендии в размер на 135 лв. месечно. Общо 1405 ученици от държавни, общински и частни училища ще получат финансова закрила от държавата по реда на българското законодателство.

2021 - В пленарната зала в сградата на площад "Княз Александър I" 1 (бившия Партиен дом) се провежда тържествено заседание за закриването на 44-ото Народно събрание. Първото заседание на 44-ото Народно събрание е на 19 април 2017 г.

2022 – Със заповед на министъра на околната среда и водите Борислав Сандов за защитена територия е обявена природната забележителност "Черните скали", намираща се в землището на село Орешник, община Тополовград. Две вековни дървета също са обявени за защитени. Едното се намира в землището на град Белица и е от вида зимен дъб (Quersus petraea). То е на възраст 280 години, с височина 22 метра и обиколка на ствола 4,50 метра. Второто дърво се намира в землището на село Мезек, Община Свиленград. То е от вида източен чинар (Platanus orientalis), на около 150 години, с височина около 16 метра, обиколка на ствола 4,45 метра.

На този ден по света:

1807 - Във Великобритания е приет закон за забрана на търговията с роби. Търговията с роби в рамките на Британската империя започва през 1562 г. при кралица Елизабет Първа, когато Джон Хокинс продава 400 роби от Африка в Карибския регион. На 28 август 1833 г. е приет закон за премахване на робството.

1821 - Започва национално-освободителното движение в Гърция, довело до освобождаването на страната от османско иго през 1829 г. Начело застава произхождащия от гръцко аристократично семейство Александър Ипсиланти, генерал от руската армия. Въстаниците превземат столицата Месиния Каламе и съставят т.нар. Пелопонески сенат. На борба се вдига целият полуостров Пелопонес. Започва гръцката национално-освободителна революция, продължила 8 години. Денят 25 март е национален празник на Гърция - Ден на независимостта.

1954 - В Блумингтън, САЩ, в завода на компанията за електроника Ар Си Ей за първи път в света започва серийно производство на цветни телевизори.

1957 - В Рим, Италия, е подписан Договор за създаването на Европейска икономическа общност, известен като Римски договор. Договорът е подписан от Белгия, Федерална република Германия, Италия, Люксембург, Франция и Нидерландия. Влиза в сила на 1 януари 1958 г. Общността има за цел чрез по-тясното сътрудничество между страните и постепенно сближаване на икономическата им политика да се създаде общ пазар, който да доведе до повишаване на жизнения стандарт в страните. На 1 юли 1967 г. Европейската икономическа общност, Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ), учредена на 25 март 1957 г. и Европейската общност за въглища и стомана, учредена на 18 април 1951 г. се обединяват в Европейска общност.

1957 - В Рим, Италия, е подписан договор за създаването на Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ). Договорът е подписан от Белгия, Федерална република Германия, Италия, Люксембург, Франция и Нидерландия. Влиза в сила на 1 януари 1958 г. На 1 юли 1967 г. Европейската общност за атомна енергия, Европейската общност за въглища и стомана, учредена на 18 април 1951 г., и Европейската икономическа общност, учредена на 25 март 1957 г., се обединяват в Европейска общност.

2007 - В Германия 57-годишната Бригите Монхауп, висш член на Фракция "Червена армия", е освободена от затвора "Айхах" в Бавария, след като прекарва там 24 години. Тя е арестувана през 1982 г. и получава пет доживотни присъди заради ролята й в убийствата на изтъкнати германски личности, сред които председателят на Съюза на работодателите, индустриалеца Ханс-Мартин Шлайер, директорът на "Дрезднер банк" Юрген Понто и федералният генерален прокурор Зигфрид Бубак.

2010 - В Канада парламентът на провинция Квебек приема закон, постановяващ, че мюсюлманките трябва да открият лицето си при работа в държавни учреждения. Законът се отнася за всички части на облеклото от воала до бурката - традиционната дреха, покриваща жената от главата до петите, която някои мюсюлманки носят.

2012 - Регистрирано е земетресение с магнитуд 7,1 по скалата на Рихтер в централната част на Чили. Ранени са 14 души - 11 в област Мауле, 2 - в района на Сантяго, и един - в областта Био-Био. Около 25 000 души в областите Био-Био и Валпараисо са евакуирани. Чилийските власти определят земетресението като късен вторичен трус след земетресението с магнитуд 8,8 по скалата на Рихтер на 27 февруари 2010 г., което заедно с предизвиканите от него вълни цунами причиняват смъртта на около 520 души.

2013 - В Прага, Чехия, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) обявява учредяването на нова международна награда за заслуги към човешките права на името на бившия чешки президент Вацлав Хавел. Предвижда се призът "Вацлав Хавел" да се връчва всяка година през октомври на личност, неправителствена организация или институция, работеща в защита на правата на човека.

2015 - В 23:00 ч. по Гринуич в Йемен започва военна операция срещу шиитските бунтовници хуси "Решителна буря", като военновъздушните сили на Саудитска Арабия нанасят серия от удари по позициите на бунтовниците. В операцията участват над 10 страни. По данни на базираната в Дубай сателитна телевизия "Ал Арабия" са унищожени значителна част от средствата за противовъздушна отбрана на хусите, както и една от военните им бази.

2017 - В Румъния в столицата Букурещ и в над 300 други града няколко хиляди души, сред които и православни свещеници, участват в протестни шествия срещу абортите. Според фондация "ПроВита" в Румъния се извършват около 210 аборта на ден. До 14-ата седмица на бременността абортите в страната са законни. През 1968 г. председателят на Държавния съвет на Социалистическа република Румъния Николае Чаушеску поставя абортите и контрола над раждаемостта извън закон, за да стимулира увеличаването на румънското население. Абортите са узаконени през 1990 г. след свалянето му от власт и екзекутирането му през 1989 г.

2018 - В Туркменистан за първи път в историята на страната се провеждат едновременно парламентарни, регионални и местни избори.

2019 - Във Вашингтон, САЩ, в присъствието на министър-председателя на Израел Бенямин Нетаняху президентът на САЩ Доналд Тръмп подписва указ за официалното признаване от САЩ на суверенитета на Израел върху Голанските възвишения.

2021 - Английската банка (Банк ъф Ингланд) представя нова банкнота от 50 лири с лика на британския математик Алън Тюринг, станал известен с разшифроването на германски кодирани телеграми по време на Втората световна война (1939-1945).

2023 - В САЩ силна буря, придружена от торнадо, връхлита щата Мисисипи, в резултат на което загиват най-малко 25 души.  За близо един час торнадото е преминало разстояние от почти 274 километра. Разрушени са стотици домове и сгради. Най-силно засегнат е град Ролинг Форк с население от около 1700 души в западната част на Мисисипи. Около 26 000 американски домакинства остават без електричество в щатите Мисисипи, Алабама и Тенеси поради бурята.

Родени на този ден българи:

Константин Михайлов - Стоян, оперен певец и режисьор (1853-1914).
През 1881 г. постъпва в частна оперна трупа в град Симферопол на полуостров Крим, Русия. Солист на Болшой театър (1888-1890; 1897-1899). Основател и режисьор на "Българска оперна дружба" (дн. Софийска опера и балет)(22 септември 1908-1914).

Гаврил Георгиев (Гаврил Георгиев Божков), публицист, журналист и политически деец (1869-1917).
От 1894 г. е член на Централния комитет на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), секретар на Централния комитет на партията (1895-1896) и редактор на нейния партиен орган в. "Социалист" (1894-1897), а по-късно и на в. "Народ". Заедно с Георги Кирков е редактор на "Работнически вестник" (1900-1909).

Стефан Македонски, оперен певец тенор и режисьор (1885-1952).
Дебютира на 5 януари 1911 г. в Българската оперна дружба с ролята на Камен от операта "Камен и Цена". Художествен ръководител на операта във Варна (1930-1932). Режисьор и артист (1934-1937) в основаната от него Подвижна народна опера. Директор на Държавния музикален театър в София (1948-1952), който  след смъртта му приема неговото име до 2010 г., когато се преобразува в Държавен музикален и балетен център.

Константин Щъркелов, художник живописец (1889-1961).
Наричан е "Царят на акварела". По време на Балканската война (1912-1913), Междусъюзническата война (1913) и Първата световна война (1914-1918) е на фронта като военен художник. Много негови творби се намират в частни сбирки и в художествените галерии в България. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен за 50 години творческа дейност (ноември 1960).

Чудомир (ист. име Димитър Христов Чорбаджийски), писател и художник (1890-1967).
За пръв път публикува карикатури и римувани злободневки през 1907 г. във в. "Балканска трибуна". Сътрудничи с карикатури, хумористични стихотворения, епиграми, разкази, фейлетони на сп. "Барабан", сп. "Остен", сп. "Жило", сп. "Червен смях", на в. "Слово", в. "Зора", в. "Искра" (Казанлък) и др. Сам илюстрира разказите и фейлетоните си, създава над 150 картини и множество рисунки, с които прави самостоятелни художествени изложби. Изявява се и като изследовател краевед и има принос за развитието на музейното и читалищното дело. Уредник на краеведския музей "Искра" в Казанлък (1930-1958), от 1944 г. е директор на музея. Депутат в 5-ото Народно събрание (1966-1971). Автор е на сборниците разкази "Не съм от тях" (1935), "Нашенци" (1936), "Аламинут" (1938), "Кой както я нареди" (1940), "Консул на Голо бърдо"(1947), "Панаир" (1957), "Пестете ни времето" (1969) и др. Носител е на орден "Кирил и Методий" втора степен (23 септември 1951), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (март 1965). Удостоен със званието "Заслужил деятел на изкуството". През 1992 г. на негово име е учредена фондация.

Петър Рамаданов, скулптор и художник (1895-1972).
Преподавател в Керамичното училище в София (1923). Работи в областта на портретната пластика, създавайки портретни скулптурни бюстове и релефи. Специализира в Рим, Италия (1924-1925). Работил е в ателието на френските скулптори и художници Антоан Бурдел и Робер Влерик в Париж, Франция (1929-1932). От 1933 г. до 1944 г. се установява в Кан сюр Мер, където се присъединява се към местната група на художниците, работи и излага живопис и скулптура, реставрира скулптурни фигури и фрески в старинните замъци. До 1955 г. живее в различни градове на Франция, след което се завръща в България. Преподавател по скулптура в Художествената гимназия в София (1956-1966).

Георги Караиванов, поет, писател и драматург (1897-1985).
Редактор на детския вестник "Мъничък свят" (1927-1928) и на детската библиотека "Гнездо" (1942-1943). Секретар на Съюза на българските писатели (1934 -1944). Има заслуги и за развитието на детско-юношеската литература. Автор е на книгите Бялата перушинка" (1934), "Чудната пещера" - пиеса (1934), "Юнак Гого" - пиеса (1935), "Новият Робинзон" - стихотворения 1936), "Дървени саби" - приказки и разкази (1936), "Хопа-тропа" - залъгалки (1955), "Всичко мога, всичко знам" (1961), "Майчице мила" - залъгалки (1989), "История на Съюза на българските писатели 1913-1944" (в съавторство с Георги Дръндаров, Никола Атанасов и Христо Ц. Борина, 2003) и др. Носител на орден "Народна република България" трета степен (1977).

проф. Веселин Бешевлиев, филолог и историк (1900-1992).
Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1929-1944). Развива многостранна научна дейност в областта на класическото езикознание - главно гръцки и тракийски език, епиграфиката, топонимията, антична и средновековната история на българските земи. Има принос в проучването на прабългарските надписи (главно на надписите около Мадарския конник). Чл.-кор. на БАН (1941). Автор е на над 120 научни труда, статии, монографии и изследвания.

Начо Папазов (Янаки Папазов), политик (1921-1996).
Депутат във 2-ото Народно събрание (1954-1957) и в 3-ото (13 януари 1958-24 декември 1959). Министър на просветата и културата (25 декември 1959-15 март 1962; 17 март-27 септември 1962). Председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес (27 септември -27 ноември 1962). Депутат в 4-ото Народно събрание (15-17 март 1962; 27 ноември 1962-8 декември 1965) и в 5-ото Народно събрание (11 март 1966-7 юли 1967). Извънреден и пълномощен посланик на България в Япония, Сингапур и Малайзия (8 юли 1967-9 юли 1971). Депутат в 6-ото Народно събрание (7-9 юли 1971), 7-ото Народно събрание (15-17 юни 1976) и 8-ото Народно събрание (16-17 юни 1981). Председател на Държавния комитет за наука, технически прогрес и висше образование (9 юли 1971-15 юни 1976; 17 юни 1976-18 юни 1981; 18 юни 1981- 4 януари 1984). Депутат в 9-ото Народно събрание (17 юни 1986-17 ноември 1989). Член на Държавния съвет (3 януари 1984 -18 юни 1986; 17 ноември 1989-14 декември 1989). Член на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия /БКП/ (2 юни 1958-16 ноември 1989), секретар на ЦК на БКП (14 ноември 1962-19 ноември 1966; 16 ноември -8 декември 1989), член на Секретариата на ЦК на БКП (19 декември 1977- 4 април 1981), председател на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП (5 април 1986-26 декември 1989), член на Политбюро на ЦК на БКП (16 ноември-8 декември 1989. Председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба (1977-1990). Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" (24 март 1981). Носител на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959), орден "Георги Димитров" (март 1971), на съветския орден "Дружба между народите" (март 1981), орден "13 века България" (8 септември 1984).

Христо Фотев, поет (1934-2002).
Работил е като художник (от 1957) в стенописното ателие на дом "Украса" в Ямбол, редактор (от 1959) на многотиражката на мина "Черно море", драматург (от 1962) в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас. Бил е главен редактор на бургаския алманах "Море" (1990-1992), а от 1994 г. отново е драматург в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас. Автор е на стихосбирките "Баладично пътуване", "Лирика" (1965), "Обещание за поезия" (1978), "Литургия за делфините" (1981), "Венецианска нощ", поеми (1989), "Над съня" (1995) и др. Носител на литературната награда "Пеньо Пенев" (22 март 1994), на литературната награда "Златният пегас" (декември 1994), на първа награда за принос към културните традиции на град Бургас (1 декември 2001), на литературната награда "П. К. Яворов" (1993), на първа награда за принос към културните традиции на град Бургас (1 декември 2001), на наградата "Никола Фурнаджиев" (27 май 2003, посмъртно). Почетен гражданин на Бургас (27 ноември 1995).

проф. Петър Чуклев, художник график и илюстратор (1936).
Бил е преподавател (от 1969) в Националната художествена академия. Работи в областта на рисунката, илюстрацията и кавалетната графика. Илюстратор на книги, сред които "Хобит: Билбо Бегинс или Дотам и обратно" на Дж. Р. Р. Толкин (1975), "Алиса в страната на чудесата" на Луис Карол (1989), "Приказки" на Шарл Перо (1990) и др. Носител на награди на Съюза на българските художници - за графика (1979) и за рисунка (1980), на специалната награда на Съюза на българските художници за цялостен принос в областта на книжната графика от Първото международно биенале за екслибрис в България (2003).

Панко Анчев, писател, литературен критик и издател (1946).
Журналист в Радио "Варна" (1972-1973), редактор, завеждащ редакция, главен редактор и директор на книгоиздателство "Георги Бакалов" - Варна (1973-1990). Директор на издателска къща "Андина-Анчев и с-ие" (1993-ноември 2010). Директор на Радио-телевизионен център (РТВЦ) - Варна (1996). Автор е на книгите "Философия на литературната история" (2004), "Разумът в българската история" (2005), "Малкият народ: теория, история, състояние" (2007), "Друг начин на мислене" (2008), "Смисълът на литературознанието" (2009) и др. Носител на националната литературна награда "Атанас Далчев" за цялостно творчество (2008), на националната награда за литература "Захарий Стоянов" за 2018 г. (22 ноември 2018).

Лъчезар Кацарски, актьор (1962-2020).
От 1987 г. до смъртта си е част от трупата на Драматичен театър "Никола Вапцаров" - Благоевград. Играл е в ролите: Мистър Айзъкс в "Портретът на Дориан Грей", Марко във "Вампир", Марко Попович в "В полите на Витоша", Алтум в "Принцеса Турандот", Зилов в "Лов на диви патици", Газ в "Кухненският асансьор", Едуард в "Бягство от Москва", Вотрен в "Дядо Горио", Джери в "Двама на люлката" и др. Запомнящо се е и участието му в киното - във филма на Иван Андонов "Вампири, таласъми" (1992).

Стефка Костадинова, състезателка по лека атлетика (скок на височина), спортен деец и политик (1965).
На 30 август 1987 г. в Рим, Италия, поставя световен рекорд при скока на височина - 209 см, който понастоящем все още не подобрен. Олимпийска шампионка през 1996 г. в Атланта, САЩ. Печели и сребърен медал през 1988 г. от Олимпийските игри в Сеул, Република Корея. Носител е на седем златни медала от световни първенства на открито (1987 и 1995) и на закрито (1985, 1987, 1989, 1993, 1997). Петкратна европейска шампионка на открито (1986) и на закрито (1985, 1987, 1988, 1994). Носителка на Световната купа за 1985 г. Четири пъти е избирана за Спортист на годината на България - 1985 г., 1987 г., 1995 г. и 1996 г. През 1985 г. печели финала на Световната купа. Пет пъти е победител в анкетата "Спортист на Балканите" - 1985 г., 1987 г., 1995 г., 1996 г. и 1997 г.), организирана от Българска телеграфна агенция (БТА). Наградена е със златен спортен "Оскар" през 1988 г. - единствената българка, удостоена с изключителната награда за спортни постижения. Тя е една от 24-те велики спортисти, въведени в новоучредената Зала на славата на Международната федерация по лека атлетика /ИААФ/ (24 ноември 2012). Заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта (6 юли 2000-9 януари 2003). Заместник-министър на младежта и спорта (9 януари 2003-16 август 2005). От 11 ноември 2005 г. е председател на Българския олимпийски комитет (БОК). Носителка на орден "Стара планина" първа степен (10 декември 1996), на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (31 януари 2016).

Ива Александрова, състезателка по лека атлетика и треньор (1994).

На този ден са родени и:

Евлия Челеби, османски пътешественик и писател (1611-1684).
Неговата сбирка от пътеписни бележки от всички негови пътешествия е събрана в 10 тома и е наречена "Сеяхатнаме" ("Книга на пътешествията" или "Пътепис"). В пътеписите му са включени градовете Самоков, София, Пловдив, Чирпан, Казанлък, Ловеч, Плевен, Враца, Видин, Ямбол, Хасково, Стара Загора и множество български села.

Джовани Батиста Амичи, италиански учен - астроном и оптик (1786-1863).

Артуро Тосканини, италиански диригент (1867-1957).
Диригент на театър "Ла скала" в Милано, Италия (1898-1929), диригент на "Метрополитен опера" в Ню Йорк, САЩ (1908-1915), ръководител на Нюйоркския филхармоничен оркестър (1926-1936), диригент на симфоничния оркестър на националното радио на САЩ Ен Би Си (1937-1954).

Бела Барток, унгарски композитор (1881-1945).
Сред най-известните му произведения са операта "Замъкът на Синята брада" (1918), балета "Дървеният принц" (1917) и пантомимата "Чудесният мандарин" (1926) и др.

Хулио Антонио Меля (ист. име Никанор Мак-Парланд), кубински политик (1903-1929).
Един от основателите на Кубинска комунистическа партия (1925).

Жан Вилар, френски актьор и театрален режисьор (1912-1971).
Основател на театралния фестивал в Авиньон (4-10 септември 1947).

Норман Борлауг, американски агроном (1914-2009).
Наречен "баща на зелената революция". Носител на Нобелова награда за мир за 1970 г. за неговите усилия и постижения в сферата на селското стопанство. Неговите иновативни изследвания върху зърнените култури спасяват живота на милиони хора, застрашени от глад в Азия, Африка и Латинска Америка и му носят международно признание.

Ян Козак, чешки поет и писател (1921-1995).
Автор е на книгите "Мариана Радвакова" (1962), "На лов в Бамбуйка" (1970), "Свети Михаил" (1971) и др.

Симон Синьоре, френска актриса от немски произход (1921-1985).
Участвала е във филмите "Макадам" (1946), "Демони на зората" (1946), "Салемските вещици" (1957), "Мопасан" (1982) и др. Носителка на награда "Оскар" за най-добра женска роля (1960) за филма "Място на върха" (1959).

Фланъри О'Конър, американска писателка (1925-1964).

Мария Пахоменко, съветска певица (1937-2013).
Тя е един от символите на съветската естрада през 60-те и 70-те години на 20 в. и е популярна с песните си "Стоят девчонки", "Качает, качает", "Рябина", "Лучше нету того цвету" и др. През 1971 г. печели първо място на българския конкурс за естрадна песен "Златният Орфей" с песента си "Чудо-кони".

Арета Франклин, американска певица, известна като кралицата на соул музиката (1942-2018).
В 60-годишната си музикална кариера тя е работила и в други музикални стилове като джаз и ритъм енд блус, както и в традиционния афроамерикански госпъл. Първите си записи прави на 14-годишна възраст, първият й госпъл албум е издаден през 1956 г., а първият й албум, записан в звукозаписната компания "Колумбия", излиза през 1967 г. До края на 70-те години на 20-и в. работи с "Атлантик рекърдс", след което с "Ариста Рекърдс". Арета Франклин има записани 88 сингли, които намират място в класациите на "Билборд", включително 77 в класацията Хот 100 на "Билборд" и 22 номер едно ритъм енд блус сингъла, превръщайки се в най-успешната жена творец в историята на класацията. Тя бележи успех и в киното с участието си във филма "Блус Брадърс" на режисьора Джон Ландис (1980). На 9 февруари 2017 г. Арета Франклин обявява, че се оттегля от сцената. За последен път тя излиза пред публика през ноември 2017 г. на галасъбитие на фондацията на британския певец Елтън Джон за борба със СПИН. Тя е първата жена, въведена в Залата на славата на рокендрола (1987). Носителка на 18 награди "Грами", като 8 от тях печели в 8 поредни години - от 1968 г. до 1975 г. в категория за най-добро ар енд би вокално изпълнение. Носителка на Президентския медал на свободата (2005).

сър Елтън Джон (ист. име Реджиналд Кенет Дуайт), британски певец, музикант и композитор (1947).
Носител на награда "Грами" (1991). Кавалер на Ордена на Британската империя (1995).

Мане (Хосе Мануел Еснал), испански футболист и треньор (1950).

Сара Джесика Паркър, американска актриса (1965).
Става популярна с ролята на Кари Брадшоу от телевизионния сериал "Сексът и градът" (1998-2004), за която четири пъти е удостоена с наградата "Златен глобус" (2000, 2001, 2002, 2004). Участвала е във филмите "Вихърът на танца" (1984), "История в Лос Анджелис" (1991), "Меден месец във Вегас" (1992), "Точен прицел" (1993), "Маями" (1995), "Доблестният Дъдли" (1999), "Умни хора" (2008), "Всички пътища водят към Рим" и др.

Стейси Драгила, американска състезателка по лека атлетика (овчарски скок) (1971).
Олимпийска шампионска през 2000 г. в Сидни, Австралия. Световна шампионка през 1997 г. (на закрито), 1999 г. и 2001 г. От световно първенство печели и един сребърен медал (2004).

Михаела Дорфмайстер, австрийска състезателка по ски алпийски дисциплини (1973).
Двукратна олимпийска шампионка (спускане и супергигантски слалом) през 2006 г. в Торино, Италия. Печели сребърен медал на Олимпийските игри през 1998 г. в Нагано, Япония. Двукратна световна шампионка (2001 и 2003). От световни първенства печели и един сребърен и един бронзов медал през 1999 г. Носителка на Световната купа през 2002 г.

Владимир Кличко, украински боксьор (1976).
Олимпийски шампион през 1996 г. в Атланта, САЩ (над 91 кг). От 1996 г. играе в професионалния бокс. Световен шампион по бокс при професионалистите във версиите: WBA (2011-28 ноември 2015), WBO (2000-2003, 2008-28 ноември 2015), IBF (2006-28 ноември 2015), IBO (2006-28 ноември 2015),  на сп. "The Ring" (2009-28 ноември 2015).  След 9 години, 7 месеца и 8 дни без загуба и след като е успял да защити 19 пъти титлите си  във версии IBF, WBA, WBO и IBO на 28 ноември 2015 г. в Дюселдорф, Германия, Владимир Кличко губи от Тайсън Фюри (Великобритания). На 29 април 2017 г. в Лондон, Великобритания, губи мачът срещу Антъни Джошуа (Великобритания) за титлите в IBF, WBA, IBO. На 3 август 2017 г. на 41 години Владимир Кличко обявява, че прекратява състезателната си кариера, като има изиграни 69 мача на професионалния ринг - 64 победи (53 с нокаут) и 5 загуби. Впоследствие се занимава с писателска, преподавателска и предприемаческа дейност.

Виктор Обина, нигерийски футболист (1987).

Това е денят на смъртта на:

Джанбатиста Марино, италиански поет (1569-1625).
Неговото име носи направление в поезията на барока - маринизъм, получило разпространение в Италия през 17-и в. Най-значителното му произведение е поемата "Адонис" (1623).

Новалис (ист. име Георг Филип Фридрих Леополд фон Харденберг), немски поет (1772-1801).
Представител на романтизма. Първите му стихове се появяват през 1788 г. Автор е на "Студии за Фихте" (1795), "Студии за Кант" (1797), "Цветен прашец" (1798), "Духовни песни" (1799), "Химни към нощта" (1799-1800), романа "Учениците в Саис" (1798) и др. В периода 1799-1800 г. пише романа си в 2 части "Хайнрих фон Офтердинген", останал незавършен. Статиите му са публикувани под заглавието "Фрагменти" (1795-1800).

Фредерик Мистрал, френски поет (1830-1914).
Носител на Нобелова награда за литература за 1904 г. заедно с испанския драматург Хосе Ечегарай-и-Ейсагире за ярката оригиналност и истинско вдъхновение на поетичното му творчество, отразяващо вярно натуралния дух на своя народ.

Клод Дебюси, френски композитор (1862-1918).
Автор е на творби от различни жанрове, сред които операта "Пелеас и Мелизанда", мистерията "Страданията на свети Себастиян", симфоничната сюита "Морето", прелюда "Следобедът на един фавн", ноктюрните за оркестър "Облаци", "Празници" и "Сирени", рапсодии, камерна музика, клавирни пиеси, песни и др.

проф. Венелин Ганев, български юрист, социолог, дипломат и политик (1880-1966).
Един от основателите на социологията в България. Въвежда социологическия подход в правото. Преподавател (от 1908) по обща теория на правото и по търговско право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Декан на Юридическия факултет на университета (1914-1918). Чл.-кор. на Българската академия на науките (1919, изключен през 1948, възстановен посмъртно 1991). Министър на правосъдието (8 май-6 октомври 1919). Пълномощен министър в Париж, Франция (1920-1922). Депутат в 21-ото Обикновено народно събрание (1923-1927). Създател и председател (1924) на първото правозащитно сдружение "Българска лига за защита правата на човека и гражданина". Организира и ръководи първото социологическо дружество в България (1925-1938). Адвокат главно по дела пред Върховния касационен съд (1926-1940). Редактор на сп. "Юридически архив" (1928). Член на Регентството (9 септември 1944-18 септември 1946). Автор на "Историческото развитие на търговското право" (1921), " Систематичен курс по правата на несъстоятелността. Т. 1" (1926), "Курс по обща теория на правото. Правно явление" (1925) и др.

Асен Калоянов, български поет (1900-1974).
Редактира литературни седмичници, сред които и детски вестници и списания. Редактор на сп. "Известия на Главната дирекция на труда, на Института за обществено осигуряване и на Дирекцията за обществени грижи" (1945-1949). Редактор в Българската телеграфна агенция (1950-1955). Автор на стихосбирките "Понякога, кога съм насаме" (1923), "Гонитба" (1925), "Скиталчество" (1926), "Година", "Жертвен кръст" (1931), "Корени"(1938, 1945), "Пъртина" (1939),"На открито" (1940), "Пътища и кръстопътища" (1970) и др.

Фейсал ибн Абдел Азиз ас Сауд, крал на Саудитска Арабия (2 ноември 1964-25 март 1975) (1906-1975).

Мария Исакова, съветска състезателка по кънки бягане (1918-2011).
Трикратна световна шампионка - през 1948 г. в Турку, Финландия, през 1949 г. в Конгсберг, Норвегия, и през 1950 г. в Москва, СССР. През 2012 г. Руската централна банка пуска монета от 2 рубли с нейния лик.

Здравко Петров, български литературен критик, литературовед, есеист и публицист (1928-2000).
Работил е във в. "Народна младеж" (1953-1956), във в. "Народна култура" (1957), в сп. "Септември" (1957-1960), в издателство "Народна младеж", в Института по българска литература към Българската академия на науките /БАН/ (1963-1993), в сп. "Пламък" (1971-1972). Заместник главен редактор на в. "Литературен фронт" (1973-1981). Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели /СБП/ (21 октомври 1976-29 март 1989) и член на Бюрото на Управителния съвет на СБП (29 март 1989-6 октомври 1990).Автор е на литературно-критически очерци, на литературни портрети, есета, статии, рецензии, пътеписи, спомени и др. Автор е и на книгите "Очерк за Тодор Павлов", "Срещи с големи и малки", "Асен Разцветников", "Вечни спътници", "Литературни силуети" и др. Носител на наградата на Съюза на българските писатели за 1980 г. за критика - за книгата му "Моят свят" (9 май 1981).

проф. Драган Бобев, български лекар педиатър онкохематолог (1932-2020).
Създател на модерната детска онкохематология в България. Директор на Националния онкологичен център (1987-1989; 1995-2000). Директор на Научния институт по педиатрия в София (1990). Ръководител на Клиниката по детска онкохематология при университетска болница "Царица Йоанна" (1990-1999). От 1990 г. е главен редактор на сп."Педиатрия". От 1990 г. последователно е бил национален консултант по педиатрия и детска онкохематология, по детска онкохематология и детска трансплантология. Ръководител на програма за трансплантация на костен мозък в България (1996-2014). През 1997 г. е ръководител на екипа, осъществил първата в България костно-мозъчна трансплантация. Управител на Специализираната болница за активно лечение на деца с онкохематологични заболявания в София (2000-юни 2013). Автор е на повече от 130 научни публикации, посветени на онкохематологичните заболявания в детската възраст и проблемите на общата педиатрия. Участвал е в научни проучвания, свързани с молекулярно-генетичната характеристика на неопластичните болести в детската възраст. Удостоен е със званието "доктор на медицинските науки" (1986). Заедно с екипа осъществил първата в България костно-мозъчна трансплантация е носител на наградата "Медик на годината" на в. "Форум Медикус" (1997). Носител на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите му заслуги в клиничната педиатрична онкохематология и за приноса му при функционирането на център по костномозъчна трансплантация (16 септември 2011). Носител на наградата "Лекар на годината" за 2018 г. на Българския лекарски съюз в категорията "Дългогодишна дейност в областта на медицината и активен принос в развитието на дадена специалност" (19 октомври 2018).

Бертран Таверние, френски режисьор и сценарист (1941-2021).
Режисьор и сценарист е на близо 30 филми, сред които "Часовникарят от Сен Пол" (1974), "Съдията и убиецът" (1976), "Безупречна репутация" (1981), "Около полунощ" (1986), "Живот и нищо друго" (1989), "Полицейски отряд L-627" (1992) и "Примамката" (1995). Носител на награда БАФТА за най-добър чуждоезиков филм за "Живот и нищо друго" (1990). Носител на награда "Сезар" (1976, 1977, 1985, 1997).

Манол Велев, български бизнесмен (1959-2022).
Основател и председател на Българската боулинг федерация ( 2001-11 юли 2007) . Председател на Българския съюз на частните предприемачи "Възраждане" (17 март 2006-11 юли 2007).  Бил е съветник на президента Георги Първанов по спортните въпроси. Бил е член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт от квотата на работодателите и кмет-наместник на кв. "Горубляне" в София. Имал е регистрирани около 20 фирми и сдружения с негово участие.  На 11 юли 2007 г. пред входа на жилищна кооперация на ул. "Мизия" 3 в София, където е разположен офисът му, срещу него е извършен опит за убийство. Той е прострелян в главата и в продължение на 15 години до смъртта си на 25 март 2022 г. е в кома.
/КГ/АЯ/МГ/