site.btaОБНОВЕНА Парламентът ратифицира Споразумението на участващите съдружници към Фонда на НАТО за иновации

Парламентът ратифицира Споразумението на участващите съдружници към Фонда на НАТО за иновации със 161 гласа „за“, 36 – „против“ и 16 – „въздържал се“. Фондът на НАТО за иновации се създава с цел да предоставя инвестиции в участващите страни, финансиран е на доброволен принцип, с продължителност на действие 15 години. Законопроектът, с който се предлага Народното събрание да ратифицира споразумението, е внесен от Министерския съвет. 

Фондът ще осигурява инвестиции във високотехнологични стартъпи, които имат потенциал в сигурността и отбраната. Очакваният размер на финансовите средства е около един млрд. евро за целия период. Предвижда се и възможност за създаване на отделни субфондове, в които да участват няколко заинтересовани съюзници или партньори, се посочва в доклада на комисията по икономическа политика и иновации. Инвестиционният мениджър следва да осигури избягване на пренасищане на инвестиции в една държава, като изборът на компаниите, в които да се инвестира, ще изисква одобрението на поне 75 на сто от участващите страни. Участието във Фонда ще предостави възможност за финансиране както на компании, които участват в дейности по линия на Ускорителя за иновациите в отбранителния сектор DIANA, така и на други фирми с иновативни проекти, се казва в доклада.

В дискусията по законопроекта участваха единствено депутати от парламентарната група на „Възраждане“. 

След приемането на точката, председателят на парламента Росен Желязков, каза: „Уважаеми, колеги ще предложа на вашето внимание“ и направи кратка пауза, след което добави, че обявява почивка до началото на парламентарния контрол. 

Още в началото на дискусията Венеамин Воденичаров, народен представител от „Възраждане“, заяви че парламентарната група са против този законопроект. Колегата му Ивелин Първанов посочи, че през цялото това време, откакто България е член на НАТО, страната ни не е получила нито един лиценз от своите съюзници, а Военният институт на Българската академия на науките "е  "порязан жестоко", за всички тези 20 години България не направи някаква съществена военнотехническа разработка". По думите на Воденичаров парите, дадени като доброволна вноска за членство във фонда, просто са щели да отидат за финансирането на синекурни длъжности за чиновници, които щели да бъдат назначени в този фонд. Какво направи България за всички тези години, откакто сме членове на НАТО, какво внедрихме, какво оборудвахме, кого обучихме, попита депутатът.

Председателят на парламентарната група Костадин Костадинов заяви, че напротив на нас са ни били отнети лицензи. Той припомни, че до 1989 г. страната ни е имала 393 лиценза за производство на военнотехническо оборудване от своите тогавашни партньори – страните от Варшавския договор. Българската армия е най-слабата армия в НАТО и най-слабата на Балканския полуостров в момента, каза Костадинов и добави, че съседна нам държава, която никога не е била член на НАТО, сегашна Сърбия има свой военнопромишлен комплекс, който произвежда всичко за нейната армия. Същевременно само преди 25 години България имаше три пъти по-голяма и силна армия от Сърбия, която водеше война, посочи Костадинов. По думите му, като говорим за иновации, вече е известно, че един лиценз не сме получили, а такива са ни отнемани. Целта е не само да нямаме армия, но и да не можем да се въоръжаваме сами, добави Костадинов.

Депутатът Ангел Георгиев попита колегите си, при положение, че вноската е доброволна, това не прилича ли на „евроатлантическо подмазвачество“ за нещо имагинерно, което евентуално някога щяло да се случи. Всичко това е в сферата на добрите пожелания и „про-натовското“ говорене. Вноската е доброволна, би могла да се изхарчи за нещо, от което реално би имало полза“, заяви Георгиев.