site.btaОчаквай неочакваното: Животът на един преводач в Европейския парламент

Сашка Христова е сред първите български преводачи в Европейския парламент (ЕП) и продължава да работи там вече близо 20 години. В интервю за БТА, тя разказа за това какво прави професията толкова интересна, какви изисквания трябва да бъдат покрити, за да се стигне до един от най-елитните преводачески екипи, какви са трудностите, с които се сблъсква по време на работата си и как очаква развитието на изкуствения интелект да повлияе на преводачите. 

Твърди, че преводачите винаги трябва да очакват неочакваното в работата си.

По лабиринтите на Европейския парламент стигаме до преводаческите кабини. Далеч от вниманието на посетителите, в многобройните кабини по периферията на пленарната зала работят висококачествени професионалисти, които правят речите на евродепутатите достъпни на всеки от 24-те официални езика на Европейския съюз.

Първото впечатление, когато влизаме в една от тях, е за простор. Докато често първоначалната асоциация с преводаческа кабинка е за тясно място, тук има достатъчно пространство за комфортна работа от няколко човека. Именно това е и едно от първите впечатления, които Сашка Христова е получила преди близо 20 години, когато пристига в Европейския парламент.

„[Кабините] не бяха такива, в каквито работих, преди да дойда тук. На местата в България, където имаше фиксирани кабини към залата, в много случаи те са много малки. Имало е кабини, в които трудно се побират двама души. Много често работихме и в преносими кабини, които са малко по-просторни, но не са толкова изолирани. Както виждате, тук кабините са звукоизолирани,“ посочи тя. Само на един прозорец разстояние от нас се намира съседната кабина, в която екип от преводачи работи. Въпреки това в нашата кабина цари пълна тишина. 

„Друго, което ме впечатли, е, че ни се предоставят необходимите материали, за да се подготвим за заседание. Много, много рядко се случва да няма материали за предстоящо заседание. Това важи особено за специализирани заседания, в които се изказват експерти. И на които е много трудно да се справиш, даже и с дългогодишен опит, без да си се подготвил,“ добави Христова. 

Българската преводачка пристига в Европейския парламент през 2006 година, преди България да влезе в Европейския съюз през 2007 г. Тогава в институцията все още няма евродепутати от тази страна, а са поканени наблюдатели, които постепенно да свикват и да се запознават с работата на ЕП. С тях са назначени устни преводачи, които да ги обслужват.

Днес в ЕП работят осем щатни преводачи и между 30 и 50 такива на свободна практика. 

“Единствената разлика е в административния статут и броя на езиците – щатните преводачи имат повече пасивни езици,“ уточни тя. 

Още с влизането в кабината ни посочи и пулта. Всеки преводач има пасивни и активни езици – такива, които той излъчва по време на работата си и такива, през които получава информацията, която трябва да преведе. За Сашка активните са български и английски, а към пасивните добавяме немски, италиански и нидерландски.

Когато дадена реч не е на някой от пасивните езици на преводача, се преминава през междинен език. В нейния случай това означава включване към английската, френската или италианската кабина и използване на техния превод. „Например, слуша се директно английската кабина, а не ораторът,“ обясни Христова.

Много рядко се случва да няма директен английски превод на дадена реч и тогава се налага да се премине през повече междинни езици. „Това вече почти не се случва с увеличаването на броя на езиците. В началото се случваше, за съжаление,“ отбеляза Христова.

Преводачите са насърчавани да изучават нови езици.

„Не се смята за уместно да приключиш кариерата си със същия брой езици, с които си постъпил. Преводачите започват обикновено с малко на брой езици, аз лично дойдох с български и английски. Постепенно добавих френски, след това италиански, нидерландски. Насърчават ни и даже това е изискване за нашата работа, за което ни се създават и съответните условия и възможности,“ обяснява тя.

Работата в кабината не е единственият им ангажимент. 

„Учим езици, поддържаме езиците си, понеже един език в момента, в който спреш да го поддържаш, той закърнява – започваш да забравяш думи, не си в течение с новостите на езика, тъй като никой език не застива на едно място, непрекъснато се развиват. Също така се готвим за заседания. Не мога да отида на заседание на комисията по селско стопанство, без да съм прочела докладите,“ посочва българската преводачка.

В днешни дни Христова забелязва все повече използване на английски език от ораторите – нещо, което не е било толкова често явление през първите години от професионалния ѝ престой в институцията. „Не само [английски], разбира се. Депутатите имат право да говорят на всеки един от официалните езици. Не е наша работа на какъв език говорят те, наша работа е да ги преведем. Заседанията стават все по-специализирани, все по-технически или експертни, което неминуемо влияе и върху езика,“ добави тя.

Българският език: очакванията на един преводач

Христова има много ясно идея какъв български език иска да чува от бъдещите си колеги, медиите и политиците.

„Като минимум - очаквам да чуя правилен български език, безукорен от граматична гледна точка. Това означава добре оформени изречения с ясно начало и край, с ясни връзки между частите, за да може онова, което се казва, да представлява едно логично свързано цяло,“ каза тя. 

„Емоционалното говорене е част от работата на политиците. Да, има някои, които са по-умерени, но има и други, които изказват по-крайни позиции – това е нормално, това е тяхно право. Дори когато правят емоционални изказвания, когато нещо много ги е зарадвало, нещо ги е натъжило или възмутило, очаквам онова, което казах като изискване към българския език, да остане в същите рамки. Не очаквам погрешна граматика, изречения, които започват в един род, а завършват с друг. Не очаквам изрази, които не са намерили своето място в общоприетия добър тон,“ посочи Христова.

Изискванията

Преводачите в Европейския парламент трябва да покриват редица изисквания, които Христова обобщи в няколко групи:

„Има формални изисквания – университетско образование с диплома. Има и специфични изисквания за професията, които са свързани с езиковата подготовка и езиковата подготвеност. Също така, бих включила обща култура и широка осведоменост за света, който ни заобикаля. Има и друга група изисквания, която според мен може да се нарече личностни характеристики. Тук бих включила трудолюбие, работоспособност, чувство за отговорност, надеждност, прилежание, хладнокръвие, за да се справим с тези ситуации, в които действително сме подложени на много силно напрежение. Дълъг списък от съставки, но не мога да не добавя тук и това, че човек трябва да обича тази професия. Да иска да се занимава с нея. Не е лека и ако не я обичаш, не е толкова лесно да се върши,“ подчерта българката. 

Аналитичността и пъргавият ум също попадат в списъка с изисквания, тъй като без тях не могат да бъдат преодолени трудностите, пред които се изправят: „Пъргавият ум е задължително качество, за да можеш в бързия поток от гъста реч да ограничиш онези елементи, които са най-важни и да запазиш тях за сметка на евентуален езиков пълнеж или онова, което е по-малко важно. Трябва да се реагира бързо и адекватно,“ отбеляза тя. 

Трудностите

Преводачите са изправени пред няколко вида трудности. Една от тях е свързана с това, че ЕП обсъжда законодателство в най-различни области. „От селско стопанство, което само по себе си е огромна област, околна среда, външна политика, технологии, финанси… Както се казва на английски – всичко под слънцето“, каза Христова. 

„Друга трудност е свързана с бързото темпо в Европейския парламент. Времето е ограничен ресурс, желаещите да се изкажат е много, времето е оскъдно и затова им се дават по няколко минути. Понеже темите са важни, всеки оратор има желание да каже колкото се може повече, което не може да се вмести нормално във времето, което му е отредено, и това става за сметка на бързината, с която се прочита текстът. Текстовете много често носят белезите на писмената реч. Между писмената и устната реч има разлика откъм семантична натовареност и това понякога ни създава трудности,“ добави тя. 

В ЕП има както по-обрани оратори, така и по-емоционални, като всеки има свои специфики на изказа. Дори и стремежът да бъде да се преведе 100% от изказването с неговите специфики и фактология, понякога не е възможно. На кой аспект от речта отдават тогава повече внимание? „В зависимост от дискурса, от типа реч. Има речи, в които най-важна е фактическата информация. Каквито и обрати на речта да има, особено ако тя е бърза, наситена и четена, очевидно е, че наш приоритет е фактическото съдържание,“ каза Христова.

Влиянието на изкуствения интелект

През последните години изкуственият интелект се изгради като помощник на преводачите. Христова признава, че не знае как развитието на тези технологии ще се отрази на професията в бъдеще. 

„Има приложения, които ползваме. Много ни помагат, защото ни спестяват ровене в речници и енциклопедии. Можем ли да им се доверим на 100%? Не бих казала. Надеждността им е не безспорна, установявала съм го многократно. Тези приложения са подходящи за някои видове дискурс и не са толкова подходящи за други. Затова човешкото око и човешката преценка са задължителни. Трябва да призная, че те [приложенията] стават все по-добри. Може би ще дойде време, в което ще могат да ни заместят. Засега те само ни помагат, за което сме им благодарни,“ заяви тя.

„Ако трябва да се върна назад, пак бих избрала същата професия“

Въпреки напрежението и трудностите, Христова няма колебания относно това дали е избрала правилния професионален път за себе си. 

„Това е една професия, в която не можеш да научиш определен брой операции, дейности, и след това да си правиш същото. Всеки път е различно – колкото и да си подготвен, колкото и да си добросъвестен... Затова нашият принцип е очаквай неочакваното. Винаги има нещо неочаквано, но и това я прави интересна,“ отбеляза тя.

„Работата не става еднотипна, непрекъснато се появяват нови изрази. Бюрократичните метафори са въпрос, който според мен заслужава дисертация. Те са безкрайно трудни за превод. Често се сблъскваме с тях. Това не е професия, за която се говори всеки ден. Не е маркетинг, не е мениджмънт, не е инфлуенсър... Нишова професия с много работа, но има хора, които са си поставили за цел да правят именно това в живота. Който си е поставил това за цел и действително иска да го постигне, успява,“ каза българката.

От 2002 година в Софийски университет има магистърска програма по конферентен превод. 

Христова се надява повече млади българи да се насочат към професията. „Има нужда от нови попълнения. Моето поколение постепенно си отива. Идват нови хора, нови колеги, които се справят прекрасно, но е хубаво това попълнение да не секва,“ отбеляза тя.