site.btaСъветският космонавт Алексей Леонов извършва първото в историята на космонавтиката излизане в открития космос

Космическият кораб „Восход-2” е изведен в орбита от космодрума Байконур, Казахстан в 10 часа Московско време на 18 март 1965 г. Това е първият полет, при който е осъществено излизане на човек извън кораба в космическото пространство. 

Екипажът на борда е в състав – командир Павел Беляев и втори пилот Алексей Леонов. 

Вторият пилот има за задача през специална шлюзова камера да  излизе в открития космос, а командирът да подсигури от кораба неговата работа. 

Целите на полета са: излизане в открития космос, провеждане на медико-биологични изследвания, наблюдение и изучаване атмосферата на Земята и други задачи, свързани с космическата навигация. 

Излизането на Алкесей Леонов става по време на втората обиколка. Той е завързан със специално въже за кораба с дължина 5 метра и прекарва близо 24 минути, като тества възможностите за движение. 

Скафандърът на Леонов е с автономна система за осигуряване на жизнената дейност, оборудван с допълнителна бутилка кислород. По време на излизането поради насъбралия се кислород възниквва проблем със скафандъра му, който се издува и затруднява връщането на Леонов обратно в кораба. Той успява да влезе в шлюза, след като изпуска излишното налягане. 

По време на своята разходка заснема видео и фото материали, които са предавани по телевизията в реално време, а Павел Беляев непрестанно е в контакт със Земята. 

В бюлетин „Международна информация” на БТА четем за историческия полет:

Репортаж от космодрума „Байконур“

Москва, 18 март 1965 г. Специалният кореспондент на ТАСС Александър Романов предава от космодрума „Байконур“:

Облечени в светли скафандри с яркочервени букви „СССР” на хермошлемовете, космонавтите Павел Беляев и Алексей Леонов минаха тази сутрин по посипаните със сняг плочи на космодрума към ракетата.

Полковник Беляев доложи на председателя  на държавната комисия за готовността за полет и като изслушаха традиционните пожелания за щастлив старт, космонавтите се издигнаха към върха на ракетата.

„Задачата, поставена от родината, ще бъде изпълнена” – уверено каза на раздяла командирът.

Дадена бе команда „Старт“. Ракетата, пробивайки спусналия се над космодрума облак, се устреми в небето и започна новият космически полет.

„Новата научна задача – съобщи на кореспондентите председателят на държавната комисия –изискваше от космонавтите освен обичайната подготовка и много „допълнителни неща”.

Тренировките в барокамерата, в която бе поставен макет на кораба „Восход-2”, бяха близки до условията на полета в предвидената височина, отбеляза по-специално той. Тренировките за излизане в космоса се извършваха в самолет, приспособен за тази цел.

Отлично бе подготвена и ракетата. Подемните механизми бавно я вдигнаха и поставиха на стартовото устройство. Едва ракетата бе поставена на мястото и по тънки металически стълбички към своите места, отбелязани с червени знаменца, се отправиха младежи в сини комбинезони. Те най-грижливо провериха всички системи на ракетата и кораба.

Напълно готовата ракета бе предадена на Беляев и Леонов в тържествена обстановка, под звуците на оркестър. „Ние най-внимателно изпълнихме всички задачи – каза на космонавтите един от специалистите. Вярваме, че вие също ще изпълните задачата, която ви поставя родината“.(…)

Космонавтите бяха изпратени в полета им не само от членовете на държавните комисии, от учени, инженери и журналисти. Тук, разбира се, бяха и хора със сиви космонавтски шинели: Юрий Гагарин, Владимир Комаров, тук бе и „космическият лекар” Борис Егоров.

***

Телевизията показва излизането на космонавта от кораба

Москва, 18 март 1965 г. /ТАСС/ По системата на „интервизията” бяха показани телевизионни кадри на излизането на Алексей Леонов от кораба „Восход-2” в Космоса. Видеозаписът е направен по време на един от сеансите на космовизията.

На екрана ясно се вижда как от шлюзовото отвърстие се показа най-напред шлемът на космонавта, а след това и самият Леонов до кръста се изправи от люка, очаквайки заповедта на командира на кораба. Отдясно се виждаше кинокамерата, която засне Леонов в този исторически момент. Ясно се виждаше Земята и на нейния фон „Восход-2” и космонавтът Леонов.

Алексей Леонов излезе от люка на кораба, опъна крака и известно време се държеше за дръжката.

След това се видя, как космонавтът зае хоризонтално положение, след това вертикално и с гърба напред започна да се отделя от кораба. На екрана се виждаше добре устройството, което свързваше космонавта с кабината на кораба.

Кадрите на космовизията запечатаха свободния хоризонтален полет на Леонов близо до кораба, въртенето му в без опорното пространство и връщането му във „Восход-2”.

В продължение на няколко минути телевизионните зрители наблюдаваха също как командирът на „Восход-2” Павел Беляев разговаряше със Земята. Видеозаписът бе направен през време на нова обиколка, когато корабът минаваше над територията над Съветския съюз.

На екрана се виждаше ясно лицето на космонавта, който говореше в микрофона.

***

„Восход-2“ продължава да лети

Москва, 19 март 1965 г. /ТАСС/ На 19 март към пет часа и тридесет минути московско време космическият кораб „Восход-2” завърши своята 13-та обиколка около Земята.

През нощта космонавтите спаха на смени. Двамата космонавти отпочинаха, закусиха и се чувстват добре. Честотата на дишането е в пределите 18-20 в минута, пулсът – 72-78 удара в минута.

Радиовръзките с космонавтите Павел Беляев и Алексей Леонов, както и обработката на получената от борда телеметрическа информация потвърдиха, че всички бордови системи функционират нормално. Налягането в кабината на кораба е 1,2 атмосфери. Температурата е 18 градуса целзий. Влажността – 45%.

През изтеклата нощ работата на кораба „Восход-2“ се извършваше точно в съответствие с възложената програма.

Прелитайки над Австралия, космонавтите приветстваха австралийския народ.

На 19 март 1965 г., 26 часа след излитането, Павел Беляев – командир на полета  и втория пилот - Алексей  Леонов благополучно се приземяват в района на град Перм (западно от Урал), след като по време на полета възниква проблем със системата за автоматично навигиране. В отговор на искане на екипажа, Центърът за управление на полета разрешава на командира да извърши кацането посредством ръчно управление.

В бюлетин на БТА „Международна информация” четем:

Приземяването на „Восход-2”

Москва, 19 март 1965 г. /ТАСС/ Полковник Беляев и подполковник Леонов в 12:02 часа московско време (9:02 ч. по Гринуич), се приземиха благополучно с кораба „Восход-2” в района на град Перм (западно от Урал).

При кацането командирът на кораба използва системата за ръчно управление.

Командирът на кораба Павел Беляев и вторият пилот Алексей Леонов се чувстват добре.

Програмата за научни изследвания е изпълнена изцяло. Успешно бе извършен сложен научно-технически експеримент, който открива нов етап в овладяването на Космоса от човека: космонавт в специален скафандър с автономна система за осигуряване на жизнените функции излезе в космическото пространство.

Материалите, получени при полета на „Восход-2”, се обработват и анализират.

В бюлетин „Международна информация – Служебен” е публикуван „Коментар за приземяването на „Восход-2” от Франс Прес:

Коментар за приземяването на „Восход-2”

Москва, 19 март 1965 г. / Франс прес/ - Според наблюдателите в Москва ‚Восход-2” се е приземил на около 1000 км северозападно от предварително определената зона. И наистина, за разлика от съобщенията при предишните полети, днешното комюнике за приземяването на „Восход-2” не твърди, че космическият кораб се е приземил „в предварително определен район“. 

Пермската област, където според официалното комюнике, „Восход-2” се е приземил в 9:02 часа по Гринуич, е твърде отдалечена от Северен Казахстан, където се приземяваха останалите космонавти (с изключение на Юрий Гагарин, който се върна на Земята край Саратов). 

От друга страна, според сигурни източници, връщането на „Восход-2” е било предвидено за 7 часа сутринта по Гринуич, т.е. 24 часа след изстрелването, след като космическият кораб беше извършил 15-тата обиколка. Едно възможно обяснение за това закъснение е, че системата на автоматичен контрол не е задействан, което впрочем личи и от обстоятелството, че полковник Павел Беляев е трябвало да се приземи чрез ръчното управление, а също и от факта, че е направена една допълнителна обиколка. 

Времето – близо 5 часа – изтекло между приземяването и официалното съобщение за това, се обявява по общото мнение тук с отдалечеността на зоната на приземяване от инсталациите и специалните екипи за откриване на екипажа, намиращ се в Северен Казахстан около космодрума в Байконур. При предишните космически полети съобщението за приземяването идваше обикновено след около един час. 

Също като другарите си от „Восход-1” командирът на кораба полковник Павел Беляев и вторият пилот подполковник Алексей Леснов са се приземили с цялата кабина, без да бъдат изхвърлени от нея и да слизат с парашут. 

Най-новото е, че поради неуточнени, но явно непредвидени обстоятелства, полковник Беляев е трябвало да премине от автоматичен към ръчен пилотаж. Това означава без съмнение, че Беляев сам, по сигнал от Земята, е трябвало да задвижи ракетите за обратно действие, когато „Восход-2” се е оказал на необходимата височина. 

Изглежда се е наложило моментът на пускането в действие на тези ракети отново да бъде определен с електронните изчислителни машини. 

При завръщането на „Восход-1” на 13 октомври м.г. ракетите за обратно действие се задействали, по думите на „главния конструктор”, над Атина, т.е. около 4000 км от точката, определена за приземяване.