site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 17 март в историята

17 март 2024 г., неделя, 11-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Неделя Сиропустна (Сирни заговезни). Преп. Алексий, човек Божий.
Сирни Заговезни е винаги в неделя - седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни. Празникът поставя началото на най-продължителния пост през годината  до Великден. Обредността  е подчинена на подготовката за този пост и носи идеята за "последно облажаване". Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове и дъщери, внуци, за да заговяват от млечни храни. За трапезата се приготвят баница със сирене, риба, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки. На трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде здрав през цялата година. Празникът е известен още и като "Неделя на Всеопрощението" или "Прошка". На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и навсякъде по-младите искат прошка за изминалата година и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: "Прощавай, мале, тате...". "Просто да ти е, Господ да прощава" е задължителният отговор.. Характерен за празника е обичаят "Оратници", свързан със запалването на празнични огньове. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва "мамуляк" (слама от царевица) и "черешовина" (кори от черешово дърво). Огънят се прескача от всички. Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни Заговезни са свързани и кукерските игри.

По света се отбелязва:

Националният празник на Ирландия. Ден на Свети Патрик.

На този ден в България:

1922 - 19-ото Народно събрание приема Закон за общ български правопис, обнародван в "Държавен вестник", бр. 5 от 6 април 1922 г., узаконяващ въведените от правителството изменения. През 1921 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски, след допитване до комисия, с участието на езиковедите Беньо Цонев, Александър Теодоров-Балан и Стефан Младенов, въвежда опростен български правопис, по-близък до говоримия. Сред основните положения на реформата са премахването на безгласните букви  "Ъ" (ер голям) и "Ь" (ер малък) в края на думите и на голямата носовка. Въвежда се правило за употреба на пълен и кратък член при съществителните и прилагателните в единствено число от мъжки род, като пълен член се употребява пред дума, започваща с гласна, а непълен - пред дума, започваща със съгласна. Нормирана е употребата на двойни предлози "във" и "със" и т. н.  За първи път се кодифицира употребата на главни букви, разглеждат се и някои въпроси на сричкопренасянето. Българската интелигенция се противопоставя на реформата, защото вижда в нововъведенията опасност от загубване на националната идентичност. Законът е отменен през 1923 г. след Деветоюнския преврат от правителството на Александър Цанков, когато е върнат Дриновско-Иванчевският правопис, който действа от февруари 1899 г. до правописната реформа, въведена през 1945 г. с Наредба-закон за правописна реформа на българския език, приета от Министерския съвет на 12 февруари 1945 г.

1935 - Поставено е началото на българското държавно корабоплаване по р. Дунав с откриването на редовна линия за превоз на пътници и товари между Русе и Видин с парните морски влекачи "Вит" и "Осъм", преустроени като товаро-пътнически. Дотогава българските дунавски пристанища са обслужвани от кораби на Австро-Унгария. Първоначално предприятието носи името "Речно крайбрежно плаване". На 31 май 1940 г., със закон е трансформирано в Параходство "Българско речно плаване" със седалище град Русе.

1943 - Подпредседателят на 25-ото Народно събрание Димитър Пешев и   43 депутати от мнозинството изпращат протестно изложение до министър-председателя Богдан Филов против депортирането на българските евреи. Под натиска на цар Борис и на правителството 41 от тях оттеглят подписите си, а на 26 март Димитър Пешев е свален от подпредседателското място на 25 ОНС. С намесата и на обществеността близо 50 000 български евреи са спасени от депортиране.

1951 - Създадена е авиобаза "Граф Игнатиево". Изградена е на летище Граф Игнатиево, което съществува от 1940 г. На 6 юни 1940 г. на летището се пребазира трето ято на Първи армейски орляк от Божурище. През есента на 1950 г. 15-и изтребителен авиополк (ИАП) също се базира на летище Граф Игнатиево, а през м. февруари 1951 г. и 11-и ИАП - Божурище, 14-и ИАП - Карлово и 18-и ИАП - Враждебна. На таза база на 17 март 1951 г. е сформирана 10-а изтребителна авиационна дивизия в състав от три изтребителни авиополка - 15-и, 19-и и 21-и. Датата се счита за рождена дата на 19-и изтребителен авиационен полк, личният състав на който е първообразът на 3-та авиационна база (включва в състава си авиационните формирования на летище Граф Игнатиево и учебната авиационна група в Долна Митрополия). Със Заповед от 18 август 1994 г. на командващия ВВС на България 19-и ИАП се преструктурира в 3-та изтребителна авиационна база (ИАБ) - поделение 28000. От 1 септември 1996 г. базата е включена в новосформирания корпус Противовъздушна отбрана с щаб в София.

1962 - Сформирано е правителство с министър-председател Антон Югов. Кабинетът е образуван от членове на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз и Отечествения фронт. Управлява до 27 ноември 1962 г.

1965 - В София се провежда учредителен конгрес на Съюза на архитектите в България като доброволна творческо-професионална организация. Одобрен е Уставът на съюза и за първи председател е избран арх. Георги Стоилов. Съюзът е продължител на творческите традиции на Българското техническо дружество (основано през 1885 г.), на Българското инженерно-архитектурно дружество (основано през 1893 г.), на Дружеството на българските архитекти (основано през 1926 г.), на Съюза на българските инженери и архитекти (основан през 1937 г.) и на Научно-техническия съюз (за периода от основаването му 1949 г. до 1965 г.) - по отношение дейността на дружество "Архитектура".

1990 - Учредена е партия "Социалистически младежки съюз". Регистрирана е на 19 април 1990 г.

1995 - Учредена е Асоциация на контраразузнавачите. С решение на Общото събрание на организацията от 2005 г. се преименува на Национална асоциация "Сигурност".

1997 - С постановление 99 на Министерския съвет се създава Междуведомствен комитет за интегриране в НАТО, който да направлява и координира дейностите по изпълнението на Националната програма за подготовка и присъединяване на Република България към Северноатлантическия съюз. С постановление 305 на Министерския съвет  от 19 декември 2003 г. се преименува в Междуведомствен съвет за интегриране в НАТО. С постановление 71 на Министерския съвет  19 април 2005 г. се закрива и се създава Междуведомствен съвет по участието на Република България в НАТО, след приемането на България в НАТО - на 29 март 2004 г. Задачата му е да координира и контролира цялостната политика по участието на България в НАТО. С постановление 202 на Министерския съвет  от 30 август 2012 г. се преименува в Междуведомствен съвет по участието на Република България в НАТО и в Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз.

1997 - Министър-председателят Стефан Софиянски от името на правителството подписва Меморандум с Международния валутен фонд (МВФ), в който са определени условията, при които МВФ е готов да продължи работата си с България след политическата криза от декември - януари 1997 г. Правителството се ангажира да проведе конкретни реформи за изграждането на пазарна икономика в страната, за либерализиране на цените и за въвеждане на валутен борд през юни 1997 г., чрез който да се стабилизират цените и валутния курс. В замяна България  получава по стенд-бай споразумението 500 млн. долара и за внос на зърно - 150 млн. долара.

2006 - Учредено е сдружение "Граждани за европейско развитие на България". Регистрирано е на 28 март 2006 г. Сдружението работи за утвърждаването на гражданското общество във връзка с европейското развитие на България, за създаване на контакти между сдружения и организации на основата на европейската интеграция на страната.

2016 - Народното събрание приема промени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на България. С тях се установява по компетентността на Министерския съвет да уреди в подзаконов нормативен акт обществените отношения, свързани със събирането на пристанищни такси от  Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура".

2019 - От 17 до 23 март в Пампорово се провежда 21-ият Международен конгрес на ски учителите "Интерски конгрес 2019". Форумът е официално открит от президента на "Интерски Интернешънъл" Ерих Мелмер. В конгреса участват 1100 ски инструктори от 35 държави. В програмата му са включени над 120 уъркшопа и 70 семинара, в които най-добрите инструктори споделят последните постижения на ски индустрията и на различните техники на обучение на състезатели и аматьори.

2020 - На извънреден брифинг на кабинета и Националния оперативен щаб за борба с коронавируса в Министерския съвет ген.-майор проф. Венцислав Мутафчийски  Мутафчийски съобщава, че считано от 19:00 ч. на 17 март 2020 г. се забранява влизането и излизането на територията на град Банско. Целта е да се минимизира степента на разпространение на КОВИД-19. Изградени са контролно-пропускателни пунктове на трите входно-изходни пътя на Банско - към Разлог, Добринище и с. Баня, на които има разположени служители на Министерството на вътрешните работи. Към момента на въвеждане на карантината в Банско има около 200 чужди туристи, които в рамките на 24 часа трябва да напуснат града. Карантината в Банско е въведена със заповед на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев от 17 март 2020 г. и продължава до 31 март 2020 г. По време на карантината се забранява излизането по улиците, освен при крайна необходимост - за посещение на магазини за хранителни стоки, здравни пунктове, аптеки, банки, застрахователни дружества и бензиностанции. Банско е популярен зимен курорти с население около 10 000 жители, с медицински център и пет общопрактикуващи лекари.

2021 - Омбудсманът Диана Ковачева изпраща препоръка до Министерството на регионалното развитие и благоустройството и агенция "Пътна инфраструктура", в която настоява неоснователно платените суми за грешно въведени данни при закупуването на е-винетка да бъдат възстановени на гражданите. В противен случай, според нея, е налице неоснователно обогатяване.

2023 - В Народния театър "Иван Вазов"  за 100-ен път се играе постановката "Богът на касапницата". В спектакъла по текст на Ясмина Реза, режисиран от Антон Угринов, участват Владимир Карамазов, Юлиан Вергов, Александра Василева и Радена Вълканова. Премиерата му е на 26 и 27 октомври 2016 г.

На този ден по света:

1861 - Парламентът в Торино провъзгласява Италианското кралство начело с Виктор Емануил Втори Савойски. Създадена е единна италианска държава. Движението за национално обединение на Италия (Рисорджименто) започва през 1815 г., преминава през две революции (1848-1849 и 1859-1860) и завършва с превземането на Рим на 20 септември 1870 г.

1917 - В Киев е създадена Украинската централна рада с председател Михаил Грушевски. На 22 януари 1918 г. е провъзгласена независимостта на Украинската народна република от Русия. Украинската централна рада е първият представителен орган на независимата страна, който функционира от 17 март 1917 г. до 29 април 1918 г.

1930 - В Ню Йорк, САЩ, започва строителството на небостъргача Емпайър стейт билдинг - най-високата сграда в света до 1971 г. Небостъргачът е проектиран от архитектурното бюро "Шрейв, Лам и Хармън" с водещ архитект Уилям Лам и е в стил ар деко. Намира се на Пето авеню между 33-а и 34-а улици в Манхатън. Небостъргачът е построен за една година и 45 дни или общо 410 дни, включително почивните, като в крайна сметка сградата е завършена през м. април 1931 г., преди крайния срок. В строителството участват 3000 работници, които изграждат по 4,5 етажа на седмица. По официални данни на обекта загиват петима работници, но нито един от тях по време на монтажа на скелета, който на пръв поглед изглежда най-рисковата дейност. Емпайър стейт билдинг  официално е открит на 1 май 1931 г. от президента на САЩ Хърбърт Хувър, който лично запалва светлините на небостъргача чрез натискане на бутон в столицата Вашингтон. Сградата  е  висока 381 м, като заедно с антената си достига 443 м, има 102 етажа и  две обсерватории - на 86-ия и на 102-ия етаж. Първоначалният бюджет на проекта, включително стойността на терена, е 40 948 900 долара, но дефлацията, предизвикана от Голямата депресия, намалява номиналната му стойност до 24 718 000 долара. В строителството на небостъргача са вложени 330 000 кв. м бетон. Сградата има 6500 прозореца и 73 асансьора. На 2 март 1933 г. по кината в Ню Йорк излиза филмът "Кинг Конг", в който за първи път е снимана сградата. На 18 май 1981 г. Нюйоркската комисия за запазване на забележителности обявява сградата за забележителност. На 20 декември 1982 г. Емпайър стейт билдинг е включен в Държавния и Национален регистър на историческите места, а през 1986 г.  е обявен за национална историческа забележителност от Националната служба за парковете.

1948 - В Брюксел, Белгия, е подписан Брюкселският договор за икономическо, културно и социално сътрудничество и за колективна самоотбрана. По силата на договора, подписан от Белгия, Великобритания, Люксембург, Франция и Нидерландия, е създадена Организацията на Брюкселския договор. На 23 октомври 1954 г. договорът е модифициран с Парижките споразумения, към които се присъединяват Федерална република Германия и Италия, и се създава Западноевропейският съюз (6 май 1955). С Марсилската декларация, приета в Марсилия, Франция, на последното заседание на Съвета на министрите на ЗЕС (13 ноември 2000), основните функции, пълномощия и имуществото на организацията са прехвърлени на Европейския съюз (1 юли 2001).

1959 - Влиза в сила Конвенцията за създаване на Междуправителствена консултативна организация по корабоплаване като специализирана организация на ООН. Конвенцията е подписана на 6 март 1948 г. в Женева, Швейцария, в сила от 1968 г. На 22 май 1982 г. е преименувана на Международна морска организация.

1963 - Изригва вулканът Агунг на остров Бали, Индонезия. Загиват над 1600 души.

1969 - Голда Меир встъпва в длъжност като министър-председател на Израел. На 11 април 1974 г. подава оставка. Заема поста до 3 юни 1974 г. Тя е първата жена министър-председател на Израел и третата жена министър-председател в света.

1992 - При терористичен акт в Буенос Айрес, Аржентина, напълно е разрушено зданието на посолството на Израел. Загиват 29 души и 250 са ранени.

1992 - В Хелзинки, Финландия, е подписана Конвенцията за трансграничното въздействие на промишлените аварии. Целта на документа е предотвратяване на промишлени аварии и ограничаване на последствията от тях и обмяна на информация между страните по конвенцията, планиране на земеползването и участие в работни срещи. България ратифицира конвенцията на 16 март 1995 г.

2000 - В църква в селището Канунгу на 320 км от столицата Кампала в Уганда около 500 членове на сектата "Десетте божи заповеди" се самозапалват, изпълнявайки ритуално масово самоубийство. Между загиналите има много деца. Сектата "Десетте божи заповеди" официално е регистрирана като неправителствена организация в Уганда през 1994 г. Неин основен лидер е отлъченият католически свещеник Джозеф Кибветир. Основната теза на сектата е връщането към десетте божи заповеди в техния първоначален вид и безприкословното им изпълнение. 

2003 - В Лихтенщайн е произведен референдум в подкрепа на предложението принцът на княжеството Ханс Адам Втори да разполага с пълномощията на абсолютен монарх. В референдума участват 87,7 процента от гласоподавателите, като "за" са 64,3 процента. Принцът получава правото да разпуска правителства, да налага вето на законите и да избира съдии.

2004 - Парламентът на Словакия приема закон, според който журналисти и служители в медиите нямат право да работят за разузнаването. Забраната влиза в сила от 1 май 2004 г. Законът се приема в отговор на обществената полемика, предизвикана през 2003 г. от назначаването на журналист от в. "Сме" за шеф на контраразузнаването. Скандалът става причина за оставката на шефа на словашките тайни служби. След 1 май 2004 г. сътрудничеството между журналистите и службите за разузнаване е възможно само в случай, че това е необходимо за сигурността на страната.

2005 - В Мадрид, Испания, е демонтирана последната статуя на бившия испански диктатор Франсиско Франко, който управлява страната от края на гражданската война през 1939 г. до смъртта си през 1975 г. Властите свалят статуята, на която той е изобразен на кон, с аргумента, че тя не представлява ценност за повечето хора. Статуята е издигната в края на 50-те години.

2006 - Висшият съвет за радио и телевизия в Турция дава разрешение на два регионални телевизионни канала - Сьоз ТВ и Гюн ТВ, и на регионална радиостанция да започнат да излъчват ограничени по времетраене програми на кюрдски език. Телевизионните канали подписват договор, в който се ангажират, че предаванията на кюрдски няма да надхвърлят 45 минути на ден и няма да надхвърлят четири часа на седмица.

2007 - В Мексико влиза в сила закон, разрешаващ бракове на хомосексуални двойки. Същия ден е сключен първият брак между хомосексуалисти. Законът предоставя на хомосексуалистите, сключили граждански съюз, сходни социални права като на сключилите брак хетеросексуални двойки.

2008 - Дейвид Патерсън полага клетва като губернатор на щата Ню Йорк. Той е първият чернокож губернатор на щата Ню Йорк и първият незрящ на този пост в историята на САЩ. Заема поста до 31 декември 2010 г.

2009 - На тържествена церемония в Лисабон, Португалия, кралицата на Йордания Рания и Жоржи Сампаю, върховен представител на ООН за "Съюза на цивилизациите", получават 14-ата награда на Съвета на Европа "Север-юг". Двамата са отличени заради дълбоката всеотдайност, с която защитават правата на човека, отстояват демократичния плурализъм и поддържат дух на солидарност и партньорството между народите от Северното и Южното полукълбо. Наградата се връчва от 1995 г.

2016 - В Румъния влиза в сила законът за забрана на тютюнопушенето на закрити обществени места в Румъния, приет на 15 декември 2015 г. Законът предвижда пълна забрана на пушенето в ресторанти, барове, заведения, както и други затворени пространства, като работни места, здравни и учебни заведения - както частни, така и държавни. Пушенето се забранява и на места, предназначени за детски игри, както на закрито, така и на открито. Съгласно закона пушенето остава разрешено в затворите със строг режим и в транзитните зони на летищата, при спазване на редица строги условия.

2019 - Филипините напускат официално Международния наказателен съд, който разследва президента на страната Родриго Дутерте заради репресии при борба с наркотрафика. Филипините стават втората страна, напуснала съда от основаването му през 2002 г., след Бурунди през 2017 година.

2020 - В Испания Сенатът (горната камара на парламента) ратифицира Протокола за присъединяване на Република Северна Македония в НАТО без нито един глас против. Испания е последната страна, с която приключва процедурата за ратификация на Протокола.

2021 - С 244 гласа "за" при 172 "против" Камарата на представителите в САЩ одобрява законопроект за борба с насилието срещу жените. Той предвижда да бъде забранена продажбата на огнестрелни оръжия на мъже, осъдени за домашно насилие или за упражняване на тормоз над жена. До този момент е забранена продажбата на огнестрелно оръжие само на осъден съпруг, партньор, с когото жената живее на семейни начала, или мъж, от когото има дете.

2022 - Комитетът на министрите на Съвета на Европа приема решение временно да прекрати всички отношения с Беларус заради активното участие на страната в руската агресия срещу Украйна, започнала на 24 февруари 2022 г. Комитетът на министрите замразява правото на Беларус да участва във всички срещи и дейности на организацията. Посочва се, че това се отнася също така за участието на Беларус в частични споразумение на Съвета на Европа, включително Венецианската комисия, но без да се накърняват правата на Беларус като договорна страна по международни конвенции.

2023 - Международният наказателен съд издава заповед за арест на президента на Русия Владимир Путин, обвинявайки го, че е отговорен за военни престъпления в Украйна. Заповедта е издадена по подозрение в незаконно депортиране на деца и незаконно прехвърляне на хора от територията на Украйна в Русия. Отделно съдът издава заповед за арест на руския комисар по правата на децата Мария Алексеевна Лвова-Белова по същите обвинения. Това са първите заповеди за арест, които Международният наказателен съд издава от разследването му, свързано с конфликта в Украйна.

Родени на този ден българи:

Черемухин (ист. име Христо Михов Христов), писател хуморист и сатирик (1930-2003).
Редактор във в. "Вечерни новини", в. "Труд" (1958), в. "Народна младеж" (1959-1961), в. "Поглед" (1962-1966). Редактор (от 1967) и завеждащ отдел във в. "Стършел". Автор е на книгите "Кит", "Философският камък", "Магарето на Исус", на редица сценарии и сборници с разкази и фейлетони.

акад. Валентин Станков, езиковед (1936-2003).
Има принос в областта на граматиката, езиковата култура и историята на българския книжовен език и по-специално глаголните времена и темата за категорията определеност/неопределеност при имената. Бил е дългогодишен ръководител на Секцията за съвременен български език на Института за български език при Българската академия на науките (БАН) и директор на института (1977-1979). Лектор по български език в университетите в Екс-ан-Прованс и Страсбург във Франция (1971-1974; 1981-1985). Член-кор. на БАН (1995). Автор е на 7 авторски книги, 13 книги в съавторство и над 150 научни статии, публикувани в български и чужди издания. Съавтор е на концепцията и на съдържанието в том 1 и том 2  от тритомната академична граматика на съвременния български език (Граматика 1982, Граматика 1983а, Граматика 1983б), и на  двата големи нормативни правописни речника ("Правописен речник на съвременния български книжовен език" от 1983 г. с издание през 1995 г., както и "Нов правописен речник на българския език" от 2002 г.).

доц. Кунчо Игнатов, лекар хирург (1942-2003).
Ректор на Висшия медицински институт в Плевен (дн. Медицински университет в Плевен) (1993-3 септември 2003).  По негова инициатива от 1996 г. се издава  в. "Плевенска медицина" (от 23 септември 2013 г. се преименува на "Academia medica")  като издание на Медицинския университет в Плевен. Почетен гражданин на Плевен (23 март 2006).    
                                                                                                             
проф. Дончо Конакчиев, икономист и политик (1943).
Депутат в 36-ото и 37-ото Народно събрание (1991-1997). Заместник-председател на Министерски съвет и министър на териториалното развитие и строителството (26 януари  1995-12 февруари 1997). Бил е преподавател във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър".

Георги Братанов, писател и поет (1944-2000).
Кореспондент на в. "Народна младеж" (1964-1969) и на програмите "Хоризонт" (1971) и "Христо Ботев" (1973-1974) по Българското национално радио. Главен редактор на сп. "Зари" (1990-2000), орган на Съюза на слепите в България . Автор е на редица книги с поезия, белетристика, сатира, драматургия, публицистика и книги за деца. Съредактор (заедно с поета Красимир Георгиев) на балканския литературен алманах "Висока светлина" (1994-2000). Един от съставителите на албума "Желю в карикатури" (1993). Носител е на орден "Кирил и Методий" (1983). От 2002 г. Младежкият дом в град Ямбол носи неговото име.

Димитър Кърнолски, композитор (1945-2009).
Създател е на над 300 детски песни, оперети и мюзикъли. Той е авторът на текста на песента "Аз съм българче". Организатор е на международните конкурси и фестивали за деца и младежи "Ние - XXI век", "Път към славата", "Magia Italiana", "Орфей в Италия". Създател (1993) на Арт център "Кърнолски", който се занимава с организирането на конкурси в областта на детското и младежко изкуство, и на вокална студия "Дъга" (1993) към центъра.

Румен Горанов (Румянчо Горанов Радев), български футболист (вратар) (1950).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Спартак" (Плевен), "Левски" (София), "Локомотив" (София) и "Апоел" (Кипър). За националния отбор по футбол има изиграни 34 мача. Футболист на България за 1978 г .

Йордан Господинов - Дачко, актьор (1964).
Играе в комедийното шоу "Аламинут" създадено през 2005 г. Има многобройни изяви в театъра. Играл е филмите "Изток-запад", "Тримата братя и златната ябълка", "Големанов", "Процесът",  "Римски мистерии" и др.

Владимир Илиев, състезател по биатлон (1987).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 2019 г. в Швеция. От европейски първенства печели един златен медал през 2017 г. в  Полша и два бронзови медала - през 2015 г. в Естония и през 2016 г. в Русия. Печели златен медал на Лятно световно първенство през 2015 г. в Румъния. Носител на медал на Национална спортна академия "Васил Левски" за особен принос в развитието на академията и за високите си спортни постижения (20 май 2016). Носител на "Спортен Икар" за постижения през 2019 г. Спортист на България за 2019 г.

На този ден са родени и:

Едмънд Кийн, британски актьор трагик (1787-1833).
Представител на романтизма. Става известен с ролите си в пиесите на Уилям Шекспир.

Мануел Гарсия, испански певец и вокален педагог (1805-1906).
Изобретил ларингоскопа (1855).

Готлиб Даймлер, немски инженер и предприемач (1834-1900).
Участва в създаването на едни от първите в света мотоциклет (1885) и автомобил (1889) с бензинови двигатели с вътрешно горене. Основател на автомобилостроителната компания "Даймлер" (ноември 1890), която през 1899 г. създава първия автомобил "Мерцедес".

Михаил Врубел, руски художник (1856-1910).
Представител на символизма.

Алексей Бах, съветски биохимик (1857-1946).
Герой на Социалистическия труд (1945). Носител на наградата "Ленин" (1926) и на Държавната награда на СССР (1941).

Иван Греков, руски лекар хирург (1867-1934).

Валтер Хес (Валтер Рудолф Хес), швейцарски физиолог (1881-1973).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1949 г. за откриването на функционалната организация на междинния мозък като координатор на дейността на вътрешните органи. Той си поделя наградата с португалския невролог Егаш Мониш, който я получава за откриването на терапевтичната стойност на левкотомията при някои психози.

Борис Полевой (ист. име Борис Николаевич Кампов), съветски писател и журналист (1908-1981).
Известен е с романа "Повест за истинския човек", написан за 19 дни, в който описва подвига на съветския военен летец Алексей Мересиев по време на Втората световна война (1939-1945). По време на войната е военен кореспондент на в. "Правда". Автор е на сборниците с разкази "Ние - съветските хора" (1948), "Ние - съветските хора" (1952), на романите "Злато" (1949/1950) и "Доктор Вера" (1966) и др. Два пъти е носител на Държавна награда на СССР (1947, 1949). Герой на социалистическия труд (1974).

Карло Касола, италиански писател (1917-1987).
Представител на неореализма в италианската литература. Автор е на романите "Фаусто и Ана" (1950), "Момичето на Бубе" (1960), "Кораво сърце" (1961)  и др.

Нат Кинг Кол (ист. име Натаниъл Адамс Колс), американски джазпевец и пианист (1919-1965).

шейх Муджибур Рахман, бангладешки политик (1920-1975).
Министър-председател на Бангладеш (12 януари 1972-24 януари 1975). Президент на Бангладеш (11 април 1971-12 януари 1972; 25 януари 1975-15 август 1975). Убит по време на военен преврат на 15 август 1975 г.

Зигфрид Ленц, немски писател и драматург (1926-2014).
Автор е на романите "Имаше ястреби в небето" (1951), "Дуел със сянката" (1953), "Мъжът сред потока" (1967), "Хляб и зрелища" (1959), "Градски разговори" (1963), "Час по немски" (1968), "Образецът" (1973), "Музей на родния край" (1978), "Загубата" (1981), "Учебен плац" (1985), "Звукова проба" (1990), "Бунтуването" (1994), "Наследството на Арне" (1999),  "Бюро за намерени вещи" (2003) и др. Творбите му са преведени на 30 езика и издадени в тираж над 25 млн. бройки. Удостоен с редица отличия, между които литературните награди "Рудолф Александер Шрьодер" на град Бремен (1962), "Герхарт Хауптман" (1970), "Андреас Грифиус" (1979), "Томас Ман" на град Любек (1984), "Вилхелм Раабе" на град Брауншвайг (1987), "Жан Паул" на провинция Бавария (1995) и "Самуел Богумил Линде" (1998), както и наградата "Гьоте" на град Франкфурт на Майн (1999).

Рудолф Нуреев, френски балетист и хореограф от руски произход (1938-1993).
На 17 юни 1961 г. емигрира по време на турне в Париж, Франция. Художествен директор на балета на парижката Гран опера (1983-1989).

Джовани Трапатони, италиански футболист и треньор (1939).
Играл е в "Милан" през 60-те и началото на 70-те години на 20 в. От 1974 г. работи като треньор. Бил е треньор на "Милан" (1974-1976), на "Ювентус" (1976-1986; 1991-1994), на "Интер" (1986-1991), на "Байерн Мюнхен" (1994-1995; 1996-1998), на "Каляри" (1995-1996), на "Фиорентина" (1998-2000), на "Бенфика" (2004-2005), на "Щутгарт" (2005-2006), на "Ред Бул Залцбург" (2006-2008), на националния отбор на Италия (2000-2004) и на националния отбор на Ирландия (2008-2013). Считан е за най-успешния клубен треньор в историята на Италия. Той е и единственият треньор спечелил всички Европейски клубни турнири и Междуконтиненталната купа с отбора на "Ювентус".

Аристарх Ливанов, руски актьор (1947).
Участвал е във филмите "Държавна граница", "Ние, долуподписаните", "ТАСС е упълномощен да съобщи...", "Личното дело на съдия Иванова" и др. Заслужил артист на РСФСР (1989). Народен артист на Русия (1999).

Флорин Радучою, румънски футболист (1970).
С "Милан" (Италия) печели турнирът Шампионска лига (1994).

Алваро Рекоба, уругвайски футболист (1976).

Сервет Четин, турски футболист (1981).

Стивън Пиенар, южноафрикански футболист (1982).

Раул Мейрелеш, португалски футболист (1983).

Фрейзър Форстър, английски футболист (вратар) (1988).

Шинджи Кагава, японски футболист (1989).

Елцин Техеда, футболист от Коста Рика (1992).

Това е денят на смъртта на:

Марк Аврелий, римски император (161-180) (121-180).

Абу Заид Абдел Рахман ибн Мохамед ибн Халдун, арабски философ и историк (1332-1406).

Франсоа дьо Ларошфуко, френски писател (1613-1680).
Автор е на сборника с афоризми "Максими" (1665), книгата "Мемоари" (1662) и др.

Даниел Бернули, швейцарски математик и физик (1700-1782).
Негов основен труд е "Хидродинамика" (1738).

Джовани Батиста Перголези, италиански композитор (1710-1736).

Николай Уткин, руски художник (1780-1863).
Майстор на гравюрата.

Кристиан Доплер, австрийски математик и физик (1803-1853).
Формулира теорията за промяната на честотата на звуковите вълни, т. нар. доплеров ефект (1842).

Жул Фери, френски политик (1832-1893).
Министър на образованието и изкуството на Франция (4 февруари 1879-23 септември 1880). Министър-председател (23 септември 1880-14 ноември 1881). Министър на външните работи (20 ноември 1883-6 април 1885).

Николай Жуковски, руски учен математик и механик (1847-1921).
Считан за баща на руската авиация. Основоположник на съвременната хидроаеродинамика. Автор е на трудове по математика, астрономия, хидродинамика, хидравлика и др.

Кина Герджикова, българска актриса (1884-1950).
Играла е в пътуващия "Съвременен театър" на Матей Икономов (1903-1904), в театъра в Пловдив (1904-1911), в пътуващия "Популярен театър" (1911-1912). През 1915 г. дебютира с ролята на Нора в пиесата "Нора" от Хенрик Ибсен в Народния театър "Иван Вазов" в София. Играла е и в Общинския театър в Гюмюрджина (дн. Комотини, Гърция) (1915-1919), в Пловдивския градски театър (1919-1925) и във Варненския градски театър (1925-1927).

Исак Бабел, съветски писател (1894-1941).
Автор е на сборниците с разкази "Одески разкази" и "Конармия", пиесите "Закат" (1928) и "Мария" (1935) и др.

Ирен Жолио-Кюри, френска физичка (1897-1956).
През 1934 г. заедно със съпруга си - френския физик Фредерик Жолио-Кюри, открива изкуствената радиоактивност. Те установяват, че при облъчване някои химични елементи се превръщат в радиоактивни изотопи на други елементи, и успяват да получат голям брой от тях. Носителка на Нобелова награда за химия за 1935 г. заедно със съпруга си за получаването на нови радиоактивни елементи.

Кифър Хартлайн, американски биофизик (1903-1983).
Доказва, че зрителната информация се обработва в ретината, преди да бъде изпратена към мозъка. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1967 г. заедно с шведския неврофизик Рагнар Гранит и американския биолог Джордж Уолд за техните открития върху първичните физиологични и химични зрителни процеси в окото. 

Джордж Кенън (Джордж Фрост Кенън), американски историк и дипломат (1904-2005).
Един от главните архитекти на политиката на възпирането, предназначена да ограничи влиянието на Съветския съюз след края на Втората световна война (1939-1945). Като съветник в американското посолство в Москва, той изпраща през февруари 1946 г. най-важната телеграма в историята на американската дипломация. В т. нар. "Дълга телеграма" той отговаря на въпросите на администрацията за тогавашния съветски ръководител Йосиф Сталин и дава препоръки каква позиция да възприеме Западът предвид очертаващата се конфронтация със Съветския съюз. Посланик на САЩ в Югославия (1961-1963). Посланик на САЩ в СССР (1952). Автор е на 17 книги. Носител на награда "Пулицър" (1957, 1968).

Лукино Висконти, италиански режисьор (1906-1976).
Един от основоположниците на неореализма в италианското кино. Режисьор е на филмите "Сенсо" (1954), "Бели нощи" (1957), "Роко и неговите братя" (1960), "Смърт във Венеция" (1971) и др.

проф. Асен Василев, български художник резбар (1909-1987).
Преподавател по резба в Промишленото училище в София (1933-1949). От 1949 г. е преподавател по резба в Художествената академия,  където е дългогодишен завеждащ катедра "Приложни изкуства". Автор е на серия модели за детски играчки от дърво (1948), серия от малки художествени предмети със сувенирен характер (1952), декорира шкафове и ракли с дърворезбени мотиви и с инкрустирани цветни керамични елементи (1969). Създава цялостно оформление на таван, мебели и стенна обшивка на салона в жилището на проф. Илия Петров (1959); на българска стая в Младежкия дом "Хаинбоаз"; извършва проектиране и изпълнение на художествено оформление на множество ритуални зали.  Удостоен със званията "Народен художник" (1972), "Герой на социалистическия труд" (1976). Носител на орден "Кирил и Методий"  първа степен (1964), наградата "Златни ръце" първа степен (1968), на орден "Народна република България" втора степен (1969),  на Награда за приложни изкуства от Съюза на българските художници (1974), на орден "Георги Димитров" (1976).

Уилям Уитни, американски режисьор (1910-2002).
Режисьор е на повече от 60 игрални филма, много от които  уестърни от 40-те и 50-те години на 20-и в. Режисьор е и на сериали и телевизионни филми, сред които "Ласи", "Самотният рейнджър", "Дик Трейси", "Бонанза". 

Рене Клеман, френски режисьор (1913-1996).
Режисьор е на филмите "Битка за релси" (1946), "Под яркото слънце" (1960), "Как да живеем добре" (1961) и др.

Ален Боске (ист. име Анатол Биск), френски поет и критик (1919-1998).
Автор е на книгите "Към моята планета" (1977), "Адът на твоята нежност" (1981), "Завещания" (1984), "Аз не съм аз…" (1988), "Аз съм трима" (1993), "Професия заложник" (1997), "Поезия 1945-1994" (2000), "Плодовете на миналото" (мемоари, 2001).

Чеслав Сланя, шведски гравьор на пощенски марки от полски произход (1921-2005).
Автор е на проектите за 1036 пощенски марки и 45 банкноти. Удостоен с най-високото световно отличие за гравьори, автори на пощенски марки "Роберт Щолц" (1984). Вписан в Книгата с рекордите на "Гинес"(2000) с изработената от него най-голяма пощенска марка в света (81х60 мм).

Дерек Уолкът (Дерек Олтън Уолкът), карибски поет и драматург (1930-2017).
Носител на Нобелова награда за литература за 1992 г. за блестящото му поетическо творчество, проникващо в дълбините на историята, вдъхновено от сливането на няколко култури.

Фан Ван Кхай, виетнамски политик (1933-2018).
Председател на Министерския съвет на Социалистическа република Виетнам (25 септември 1997-24 юни 2006).

Васил Митков-Шопа, български футболист и треньор (1943-2002).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Спартак" (София), "Славия" (София) и "Левски" (София).

Бети Уилямс, британска активистка на движението за мир (1943-2020).
Заедно с Марийд Кориган и Киаран Маккеон е основателка на северноирландската организация "Общност на хората, радетели за мир" (1976). Носителка на Нобеловата награда за мир за 1976 г. заедно с Марийд Кориган.

Едуард Лимонов, руски писател (1943-2020).
Автор е на 19 романа и повести, 9 сборника с разкази, 10 стихосбирки, 10 биографии, статии и есета. Сред най-известните му творби са "Това съм аз - Едичка!" (1979), "Дневник на неудачника" (1982), "Юношата Савенко" (1983), "Младият негодник" (1986), "Палачът" (1986).

Дубравка Угрешич, хърватска писателка (1949-2023).

/КГ/АЯ