site.btaЗа работа в силовите структури са нужни отдаденост и отговорност, полът е без значение, смятат дами в униформа

Отдаденост, преданост и отговорност са качествата, които са нужни, за да работиш в силовите структури, без значение дали си мъж или жена, казаха за БТА три дами, които служат във Военноморските сили, полицията и службата по противопожарна охрана във Варна.

Капитан III ранг Мария Енева е командир на минен ловец „Места“. Избора на професия прави съвсем съзнателно, като избира университет с традиции, където реализацията на студентите е сигурна, а подготовката е конкурентна на тази в западните школи. Така влиза във Висшето военноморско училище във Варна като курсант. Получава подкрепата и на семейството и приятелите си. „Разбира се, чух и клишето, че армията не е за жени, но тези твърдения ги подминавах с усмивка“, посочва Енева.

За изкачването по йерархията във Военноморските сили казва, че не може да се говори за лесно или трудно, дали си мъж или жена, а за това дали си отдаден на работата си или не. Личният състав вижда и оценява, допълва Енева. Уточнява, че макар преди време дамите да са били абстрактно понятие в армията, днес са ежедневие и вече не правят впечатление никому. Критерият е -работиш или не, казва командирът и допълва, че никога не е имала проблеми с изпълнението на заповедите, които дава.

Енева признава, че при комбинирането на задълженията на офицер, майка и съпруга има предизвикателства, но пък това прави живота цветен и динамичен. Нейната позиция е, че без значение кой къде работи винаги има нужда от взаимни компромиси и разбиране. Според нея най-важното е да се помни, че всяка от задачите нямат един-единствен начин на решение, просто трябва да намериш своето.

От позицията на опита Енева посочва, че младите момичета, които днес избират професията си, могат да изберат военната служба, ако търсят предизвикателства и имат желание да се развиват, да се самоусъвършенстват, и да се поставят в ситуации извън зоната си на комфорт. Тя вече има няколко случая, в които са я търсили млади жени за съвет дали да кандидатстват във ВВМУ. И се гордее, че са завършили и са се реализирали успешно.

Че няма мъжки и женски професии смята и Петя Кюпова, която вече над 5 години е началник на Първа районна служба за пожарна безопасност и защита на населението във Варна. В системата на МВР е от почти 20 години, макар че изборът на професия е направила по-скоро случайно.

Разказва, че когато е започнала работа ѝ е било доста трудно. Тогава жените не ни възприемаха сериозно, затова трябваше да се доказваме ежедневно, но за да разчупят стереотипите, е нужно време, смята Кюпова. И допълва, че с времето нещата са се променили и днес в системата вече има много дами. 

За балансирането между личния живот и службата признава, че е трудно, но си заслужава. Уточнява, че е получила подкрепата на семейството си и при избора на професия, има я и днес.

В нашата работа няма мъже, няма жени, важното е да си отдаден и да я обичаш, защото предизвикателствата са много, допълва Кюпова. Според нея при попадане в критични ситуации най-важното е запазиш самообладание. Адреналинът не помага, нужно е рационално мислене, с времето се научих да потискам емоциите, казва дамата в униформа. И с намигане допълва, че на нея лично ѝ помагат и „женските“ качества – да организира добре, да планира, да си поставя дългосрочни задачи, да помага и изслушва колегите си.

На равенство с колегите си се радва и Петя Манова, старши полицай в дирекцията на полицията във Варна. Тя работи от 7 години в системата и никога не е имала проблем затова, че е жена в силова структура. „От дете знам, че няма да работя на високи токчета, а в униформа и с кубинки“, казва Манова. И след това уточнява, че изборът ѝ всъщност е бил предрешен, тъй като масово мъжете в семейството ѝ – двама дядовци, баща, вуйчо, са полицаи. Признава, че когато завършила гимназия, е имало и протестиращи да поема по този път, но като цяло е получила подкрепата на близките си.

Балансирането между службата и семейството невинаги е лесно, везната обикновено се клати и се накланя насам-натам, но се справям, с усмивка казва Манова. Допълва, че съпругът ѝ е полицай и това много помага, защото той е съвсем наясно какво изисква професията им. 

Мнението на Манова е, че в ежедневието ѝ помага и женският чар. В кризисни ситуации повечето хора някак омекват, като видят жена, обяснява полицайката. С усмивка допълва, че като че ли дамите запазват по-добре самообладание от силния пол. Но, без значение какъв си, за да работиш в силова структура, се иска желание, търпение, отдаденост, изброява Манова. Като сериозни плюсове за професията си тя посочва, че ежедневието е динамично, има адреналин и изненади. Признава обаче, че работата ѝ я е променила – отразила се е на начина, по който гледа на света и на хората. Но макар че обикновено се сблъсква с тъмната страна на човешката природа, не е изгубила оптимизма и усмивката си. Всеки носи нещо добро в себе си, важното е да правим правилния избор, смята младата полицайка.