site.btaМястото на Димитър Яранов в историята на българското изкуство и неговата посмъртна слава ще са огромни, каза пред БТА проф. Свилен Стефанов

Димитър Яранов има своето много голямо място в българското изкуство. Картините му, освен че са много дълбоки като колорит, много добре нарисувани, със свое звучене, са и любим обект за притежаване. Затова и много хора го харесват. Искам да ви кажа, че неговото място в историята на българското изкуство и неговата посмъртна слава ще са огромни. Това каза пред БТА проф. Свилен Стефанов от НХА, който е бил сред близките колеги и приятели на починалия вчера художник Димитър Яранов.

Той винаги е бил много известен и вие виждате какво става във Фейсбук в момента - какви хора споделят новината за неговата смърт, допълва Стефанов. „За мен лично като човек кончината на Димитър Яранов е много голям удар, тъй като ние се познавахме още от художествената гимназия. Той е роден през 1964 година, а аз - 1966 г. И двамата сме завършили училището за изящни изкуства в София и по-нататък съдбата направи така, че работихме заедно много дълги години, включително в арт групата XXL и в галерията със същото име, която създадохме още през 90-те години“, разказва проф. Стефанов.

Той отбелязва, че много ясно си спомня изложбата на Димитър Яранов, която той подготвял две години. „Струва ми се, че това беше 2000 година. Една голяма, много хубава изложба. Може би най-високата като качество самостоятелна негова изложба“, обяснява професорът. 

Той припомни, че сестрата на Димитър Яранов - Ива Яранова, също е художничка. Двамата наследили таланта си от баща им Атанас Яранов, български художник, който също починал много рано. Според Свилен Стефанов обаче, Димитър Яранов с времето развил напълно уникален собствен стил.

„Свой начин на работа, свързан с нещо, което аз бих определил като една условно казано „научна фантастика“ в живописта. Един сюрреален свят, в който съжителстват хора, най-различни създания, но забележете - и машини. При това утопични, сякаш дошли от бъдещето машини. И в тази напрегната едновременно фантазна и същевременно свръхсоциална живопис всъщност той беше един от най-социално ангажираните автори. Защото образите, които той създава, са провокативни, на маймуна в скафандър, на куче в скафандър, на дете с автомат в ръце. Т.е. има върху какво да се замислим в неговата живопис“, разказва проф. Стефанов. И допълва: „Една тревожна, болезнена, много концептуална живопис. Обръщането към такава живопис беше преди всичко дело на хора като Димитър Яранов и другите ни колеги от XXL. Мисля, че ние поставихме и чрез Митко Яранов началата въобще да се говори за концептуална живопис в българското изкуство“.