На 20 февруари 1991 г. демонстранти в албанската столица Тирана събориха огромната статуя на албанския диктатор Енвер Ходжа, с което беше отбелязан краят на комунистическия режим и началото на емигрантска вълна към Италия.
Три десетилетия по-късно албанският премиер Еди Рама казва, че „солидарността“, която Италия е показала към сънародниците му по това време, е причината, поради която е подписал противоречивото споразумение за мигрантите с Рим през ноември 2023 г.
Албанската общност в Италия днес е голяма – втората по големина от страна извън ЕС – и добре интегрирана.
Но това не е било винаги така и критици обвиняват Рама, че пренаписва историята.
Хайри Курти, който емигрира в Италия, за да избяга от бедността, казва, че интеграцията е била „много трудна“, че като нелегален имигрант не е имал права и е работил незаконно.
„Понякога не ми плащаха“, каза 50-годишният мъж пред АФП.
„Трябваше да си невидим. Беше ме страх, когато видех полицай на улицата“, допълва той.
Сега той е партньор в компания за поддръжка, женен е и има едно дете. Нужни са му години обаче, за да спечели правото да остане.
"Има предразсъдъци, има расизъм" в италианското общество, каза той.
Предателство
Италия, която се намира на едва 70 километра през Адриатическо море от Албания, се възприемаше като западна страна, богата на възможности.
Хиляди албанци, които пристигнаха през март 1991 г. в южното италианско пристанище Бриндизи, бяха посрещнати топло, каза Едмон Годо, ръководител на албанската културна асоциация „Беса“.
57-годишният мъж си спомня колко местни жители са оставяли храна за новопристигналите пред входните си врати, включително една млада жена, която е отворила дома си за него.
„Тя покани мен и двамата ми приятели на обяд и след като чуха историята на моята страна, тя и съпругът ѝ ни поканиха да останем и да спим при тях“, каза той пред АФП.
Около 20 000 други албанци обаче, които пристигнаха през август същата година в Бари, пристанище северно от Бриндизи, нямаха този късмет.
Отчаяните мигранти в претъпкания кораб, „Вльора“ бяха новина на първа страница и правителството се опасяваше, че ще последват още масови пристигания.
След като бяха държани няколко дни на стадион в града, голяма част от тях бяха репатрирани.
На албанците е казано, че ще бъдат изпратени в друг италиански град, а принудителното им връщане, което се случва вместо това, се възприема като предателство.
До 1997 г. Италия вече беше наложила морска блокада на Албания и италианските военноморски плавателни съдове патрулираха в нейните води.
През същата година повече от 80 албанци загинаха или изчезнаха, след като албански кораб, превозващ над 120 души, се сблъска с италиански военноморски кораб.
„Рекламен трик“
Това не са спомени, върху които италианският премиер Джорджа Мелони или Рама искат да се спират.
Ултрадясната Мелони, избрана през 2022 г. с антимигрантска програма, се зарече да намали броя на лодките с мигранти, пристигащи в Италия, като трябва да се отбележи, че се справя с проблема, въпреки че тези дни лодките вече не идват от Албания, а главно от Северна Африка.
Рама иска Рим да помогне за ускоряване на влизането на Албания в Европейския съюз.
Съгласно сделката Италия ще отвори два центъра в Албания за обработка на молбите на хора, заловени при опит да пресекат Средиземно море.
Центровете ще могат да приемат само до 3000 души наведнъж, докато молбите им за убежище се оценяват, което често е дълъг процес.
Това е само малка част от броя на пристигащите мигранти за година. През 2023 г. над 150 000 души са преминали от Северна Африка към Италия.
Сделката беше критикувана и от благотворителните организации за спасяване на мигранти като вероятно нарушаваща международното право.
За албанския емигрант Курти сделката е малко повече от „рекламен трик", предназначен да "маскира неспособността на италианското правителство" да управлява мигрантските потоци.
/Превод: Магдалена Димитрова/
/СУ/
news.modal.text
