До към 2025 г. България ще продължи да разчита на съществуващите въглищни мощности, които обаче участват в покриване на потреблението на пазарен принцип. Това каза заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова на енергиен форум, организиран от "Капитал". Тя се позова на заложеното в моделите в Интегриран национален план енергетика-климат. В средносрочна перспектива постепенно производството от въглища ще започне да се измества от мощности на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).
В модела, който в момента е в процес на актуализация, се очаква ВЕИ да станат 11 гигавата към 2030 г. и да бъдат над 12 гигавата към 2035 г., коментира зам.-министър Петрова.
Паралелно с това се предвижда въвеждане в системата на мощности за съхранение. В краткосрочна перспектива това са батерии, докато в средносрочна и дългосрочна перспектива се появяват и нови мощности от тип ПАВЕЦ (помпено-акумулираща водноелектрическа централа).
В периода 2035 – 2040 година се предвижда да се въведат около 2 гигавата нови ядрени мощности в системата, допълни Петрова.
Първоначалните оценки показват, че България би могла да постигне цели за намаляване на първичното енергийно потребление с над 11 процента, а крайното с над 10 на сто. Целта за ВЕИ е да станат около 34 процента, като в сектор електроенергетика те да са над 42 на сто, докато за секторите топлина и охлаждане – над 45 процента, посочи още Ива Петрова.
/СЛС/
news.modal.text
