site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 20 февруари в историята

20 февруари 2024 г., вторник, 8-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. Лъв, еп. Катански. Св. Агатон, папа Римски. Св. свщмчк Садок, еп. Персийски и 128 мъченици с него. Преп. Плотин.

По света се отбелязва:

Световният ден за социална справедливост. Отбелязва се от 2009 г. с резолюция A/RES/62/10 на Общото събрание на ООН от 26 ноември 2007 г. Целта е да се насочи вниманието на международната общност към социалната справедливост  като основен принцип на мирното и съжителство между нациите и техния просперитет. Постигането на социална справедливост включва подобряване на приобщаващо и ефективно управление на труда, осигуряване на възможности за заетост и учене през целия живот, реформиране на институциите за по-справедливи резултати на пазара на труда и разширяване на социалната защита. Глобализацията открива нови възможности чрез търговията, инвестициите, капиталовите потоци и напредъка в технологиите за подобряване на жизнения стандарт на хората в развиващите се страни, както и за страните с икономики в преход.

На този ден в България:

1881 - Избрани са членове на първия Свети синод на българската църква след освобождението на България от османско иго (1878). Избрани са митрополитите Григорий Доростоло-Червенски, Симеон Варненско-Преславски, Панарет Пловдивски и Серафим Сливенски. Според "Екзархийски устав, приспособен в княжеството", изработен от архиерейското събрание, свикано през 1880 г. и 1881 г. в София, църквата в Княжество България се управлява от Свети синод. На 4 февруари 1883 г. княз Александър I Батенберг утвърждава този църковно-правен документ и той влиза в сила.

1890 - С предписание на Министерството на народното просвещение акад. Спас Вацов е назначен за завеждащ първата българска метеорологична станция в София, която от същата дата се нарича Централна метеорологична станция (ЦМС). Назначението било със задължение "за уреждане и управление на всички други станции" - съществуващи и новооткриващи се в страната. Първите в България метеорологични наблюдения от нов тип започват в Русе през 1860 г., където в Консулството на Австрия в града по поръчка на Австрийския метеорологичен институт във Виена е инсталирана метеорологична станция за обслужване на корабоплаването по р. Дунав. Това е началото на инструменталните метеорологични наблюдения. През 1880 г. е открита втора метеорологична станция - също в Консулството на Австрия, но в гр. София, като уредите и упътванията били получени от Виена. С това на 1 февруари 1887 г. се поставя началото на редовните метеорологични наблюдения в България.

1901 - Сформирано е правителство с министър-председател Петко Каравелов, подкрепено от дейци на Демократическата и Прогресивнолибералната партия. Управлява до 21 декември 1901 г.

1920 - В Ямбол е създаден Акционерен театър, с което се поставя началото на организираното театрално дело в града. През 1927 г. е създадена постоянна театрална трупа. През 1939 г. театърът се преименува в Ямболски общински театър. С Указ за театрите на Президиума на VI Велико народно събрание от 18 юни 1949 г. в периода 1949-1950 г. театърът е професионален институт. На 1 януари 1952 г. Ямболският общински театър се преобразува в Държавен драматичен театър. От декември 1999 г. е обявен за "Сцена 6" и е на смесено финансиране - от Министерство на културата и от община Ямбол. С Указ 234/19 октомври 2001 г. на президента театърът носи името на актрисата Невена Коканова - Драматичен театър "Невена Коканова".

1927 - Учредителна конференция на Работническата партия в България. Партията се създава като легално проявление на обявената в нелегалност през 1924 г. Българска комунистическа партия (тесни социалисти). Нейни ръководители са Петко Напетов, Христо Калайджиев, Съби Димитров, Цола Драгойчева и др. След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Работническата партия е забранена, но съществува в нелегалност. През 1938-1940 г. се обединява с Българската комунистическа партия (тесни социалисти) под името Българска работническа партия (комунисти).

1964 - С Постановление на Министерския съвет е учредена Българската външнотърговска банка (БВБ) - специализиран банков институт за разплащания с чужбина и за кредитиране и контрол на външнотърговските организации. Започва да функционира на 1 април 1964 г. През 1994 г. с решение на Общото събрание на акционерите се преименува на Булбанк (Българска външнотърговска банка) АД. На 2 октомври 2000 г. е приватизирана от консорциума между италианската банка "Уникредито Италиано" и немския застраховател "Алианц" - "Уникредито Италиано - Алианц". "Уникредито Италиано" и "Алианц" придобиват съответно 93 процента и 5 процента от основния капитал на банката. На 27 април 2007 г. е обявено правното вливане на "Ейч Ви Би Банк Биохим" и "Хеброс банк" в "Булбанк". Новото име на обединената институция е "Уникредит Булбанк".

1991 - Създадена е Издателска къща "Хермес" от Стойо Вартоломеев. От 10 декември 1998 г. е "Хермес" ЕООД, от 31 октомври 2013 г. е "Хермес"  ООД.

1991 - Учреден е Браншов съюз на кожарската, кожухарската, обувната и галантерийна промишленост в България. Член е на Българската стопанска камара-Съюз на българския бизнес и на Българската търговско-промишлена палата.

2001 - Във Видин е подписан протокол за намерения за създаване на еврорегион "Дунав 21 век" от кметовете на Видин - Иван Ценов, на Калафат (Румъния) - Петре Тръйстару, и на Зайчар (Сърбия) Горан Петрунович.

2002 - Италианската текстилна компания "Миролио груп" купува 70 процента от капитала на "Интерпред" от досегашния му собственик ДЕУ ("DAEWOO Engeneering and Construction").

2004 - Подписан е договор за приватизацията на 65 процента от капитала на Българската телекомуникационна компания (БТК) от Илиян Василев, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, и от страна на инвеститора "Вива Венчърс холдинг" от Джоана Джоунс, управляващ директор на американския инвестиционен фонд "Адвент интернешънъл".

2005 - Учредена е Народняшка земеделска партия "Никола Петков". Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" на 19 април 2005 г.

2006 - В Търговище е пусната в действие производствената пещ на завода за плоско стъкло на "Тракия Глас България" ЕАД, българското дружество на турската компания "Шишеджам". Това е втората производствена мощност на компанията в рамките на проекта й за изграждането на стъкларски комплекс в Търговище, чиято първа копка е направена на 7 юли 2004 г. Първият завод за домакински стъклени изделия започва работа на 27 юли 2005 г. През 2007 г. заработва и третият завод на "Шишеджам" за обработено стъкло, чиято продукция се използва за производството на бяла домакинска техника.

2008 - Президентът Георги Първанов удостоява Българската телеграфна агенция с Почетния знак на държавния глава по повод 110-ата годишнина от създаването на БТА за нейния принос и значение за развитието на агенционната журналистика в България и за утвърждаването на модерни и високопрофесионални стандарти в изграждането на информационната среда в България и зад граница.

2010 - Учредено е Младежко национално движение за стабилност и възход (МНДСВ) - младежка организация на партия "Национално движение за стабилност и възход".

2012 - В София е открит първият в Европа Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство под егидата на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). Центърът е създаден съгласно Споразумение между правителството на България и ЮНЕСКО, подписано на 25 октомври 2010 г. в Париж и ратифицирано от 41-ото Народно събрание на 16 март 2011 г.

2013 - Министър-председателят Бойко Борисов подава оставката на правителството, приета от 41-ото Народно събрание на 21 февруари 2013 г.

2015 - Подписани са меморандуми между Националната електрическа компания (НЕК) и всяка от американските централи - ТЕЦ "AES Марица Изток-1" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток-3", които предвиждат дългосрочните договори за изкупуване на произведената от централите електроенергия да бъдат предоговорени и цените - намалени. От своя страна, НЕК гарантира, че ще изплати просрочените задължения към двете централи, които са общо 600 млн. лв.

2019 - Със 127 гласа "за", 1 "против" и 4 "въздържал се" Народното събрание отхвърля ветото, наложено от президента Румен Радев на 4 февруари 2019 г. на част от промените в Закона за защита на личните данни, приет на 24 януари 2019 г. Президентът оспорва критериите при обработването на лични данни за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване. Президентът възразява срещу приложения от законодателя специфичен подход, който е подредил в 10 точки критерии, по които журналист, научен работник и писател в своята работа следва да преценява и евентуално да доказва дали и доколко е постигнат балансът между свободата на изразяване и информация, от една страна, и защитата на личните данни, от друга.

2022 - В София президентът на Международната федерация по бокс Умар Кремльов и председателят на Българската федерация по бокс Красимир Инински официално откриват 73-я международен турнир за купа "Странджа". Най-старият международен турнир в Европа е открит под мотото "Боксът ни обединява".

2023 - С Постановление 28 на Министерския съвет се създава Съвет за икономически анализи, който ще оценява дългосрочните предизвикателства пред българската икономика и ще отправя предложения за най-подходящите политики за тяхното преодоляване. Съветът има съвещателен характер и включва икономисти от академичната общност, включително от престижните международни университети.

На този ден по света:

1258 - Екзекутиран е халиф Ал Мустасим, последният от династията на Абасидите, управлявал от 1242 г. Слага се край на Багдадския халифат, управлявал от 750 г. Халифатът е мюсюлманска държава начело с халиф, който съсредоточава в свои ръце духовната и светската власт. Халифат се нарича империята, която обхваща през 7-9 в. Арабския полуостров, Палестина, Сирия, Ирак, Иран, Армения, Афганистан, южната част на Централна Азия, Закавказието, Египет, Северна Африка и почти целия Пиренейски полуостров. Преди халифата на Абасидите са управлявали 4 халифа - Абу Бакр (632-634), Умар (634-644), Усман (644-656), Али (656-661) и владичеството на Омеядите (661-750).

1816 - Премиера в Рим, Италия, на операта "Севилският бръснар" от Джоакино Росини в театър "Аржентина" под диригентството на композитора.

1962 - От космодрума "Кейп Канаверал", щат Флорида, САЩ, е изведен в орбита космическият кораб "Френдшип -7", с който астронавтът Джон Глен става първият американски астронавт, извършил орбитален полет около Земята. Полетът продължава 4 ч. 55 мин. 23 сек. и той прави три обиколки около Земята.

1986 - В орбита е изведен в Космоса първият модул на съветската орбитална станция "Мир" с ракета-носител "Протон-К". На 23 март 2001 г. руската орбитална станция "Мир" излиза от експлоатация. Тя е потопена край островите Фиджи в Тихия океан. За времето на своята работа станцията е обитавана от 105 души от 12 страни, включително 42 руснаци и 44 американци, а на борда й са извършени над 16 500 научни експерименти.

1999 - От космодрума в Байконур, Казахстан, е изстрелян космическият кораб "Союз ТМ-29" към орбиталния комплекс "Мир" в състав руският космонавт Виктор Афанасиев, френският инженер Жан-Пиер Еньоре и първият словашки космонавт Иван Бела. Корабът се завръща на Земята на 28 февруари 1999 г. с Виктор Афанасиев, Жан-Пиер Еньоре и руския космонавт Сергей Авдеев.

2004 - В Рим, Италия, на конгрес на Европейската федерация на зелените партии е учредена Европейската зелена партия от представители на партии от 30 европейски държави, между които и Зелената партия в България.

2007 - Камарата на депутатите на Румъния приема промяна в конституцията, според която президентът може да бъде отстранен от длъжност след референдум, ако решението за това бъде подкрепено от мнозинството от гласувалите на референдума.

2008 - Парламентът на Косово утвърждава законите за гражданството, полицията, употребата на държавните символи, за административните граници и местното самоуправление, след обявяването на 17 февруари 2008 г. от председателя на парламента Якуп Красничи  на Косово за независима демократична и суверенна държава.

2015 - Според данни на Световната здравна организация общо 9442 души са починали и
23 371 са се заразили от началото на епидемията от ебола в Западна Африка. Най-много – 3947 души, са починали от ебола в Либерия от заразените 9096. Най-много заразени - 11 155 души, има в Сиера Леоне, където починалите са 3423 души. Гвинея е третата западноафриканската най-тежко засегната страна от епидемията, където починалите са 2072 души от 3120 заразени.

2017 - В град Мугла в Турция започва съдебен процес срещу 47 души, 37 от които бивши военни, които са обвинени в опит за убийство на президента Реджеп Тайип Ердоган в нощта на осуетения военен преврат на 15 срещу 16 юли 2016 г. Те са обвинени, че са атакували хотел в курорта Мармарис, където е отседнал президентът Реджеп Тайип Ердоган и са убили двама полицаи. Президентът напуска хотела малко преди той да бъде атакуван в нощта на 15 срещу 16 юли 2016 г.

2018 - В Румъния започва съдебен процес за събитията от 13 до 15 юни 1990 г., известни като "миньорските походи". Подсъдими по обвинения в престъпления срещу човечеството са 14 души, сред които бившият президент Йон Илиеску, бившият министър-председател Петре Роман, бившият заместник министър-председател Джелу Войкан Войкулеску, бившият ръководител на разузнаването Вирджил Мъгуряну и бившият синдикален лидер на миньорите Мирон Козма. След парламентарните избори в Румъния демонстранти, подкрепящи опозицията, окупират Университетския площад в Букурещ с искания за оставка на правителството. В периода между 11 и 15 юни опозиционните протести са потушени с помощта на полицейски сили и пристигнали в столицата миньори от въгледобивния район Долината на река Жиу, при което загиват загиват близо 100 души, а около 1300 са ранените.

2020 - В Анкара президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган открива нова Национална библиотека в президентския комплекс. Това е най-голямата библиотека в Турция с 4 млн. печатни издания. В сградата, построена на площ от 125 000 кв. метра, има рафтове за книги с обща дължина от 201 км.

2021 - Съд в Москва, Русия, признава руският опозиционер Алексей Навални за виновен по обвинение в накърняване на доброто име на ветеран от Втората световна война (1939-1945) и постановява опозиционерът да плати глоба от 850 000 рубли (около 11 500 долара). Алексей Навални е обвинен в разпространяване на лъжлива и оскърбителна информация за ветеран, защитил във видеоклип от агитационна кампания през лятото на 2020 г. референдум, който увеличава правомощията на президента Владимир Путин. В публикации в социалните мрежи Алексей Навални нарича участниците в клипа "срам за нацията" и "предатели".

2022 - Етиопия започва производството на електроенергия от язовир "Възраждане" на река Сини Нил, чието изграждане започва през 2011 г. Министър-председателят на страната Абий Ахмед лично пуска в действие първата от общо 13 турбини на съоръжението, като нейният капацитет е 375 мегавата. В завършен вид най-голямата водноелектрическа централа в Африка се очаква да генерира между 5000 и 6000 мегавата електроенергия, осигурявайки ток за около 65 милиона души.

2023 - В окръг Хатай, Турция, са регистрирани две земетресения - първият трус с магнитуд 6,4 по скалата на Рихтер е регистриран в 20:04 часа местно време с епицентър в района на град Дефне, а вторият - три минути по-късно, с магнитуд 5,8 и епицентър в района на град Самандаг. Земетресенията са усетени в Гърция, Египет, Израел, Ливан, Сирия и Кипър. В Турция загиват 6 души, 294 са ранени, а в Сирия загиват 5 души, ранените са над 470 души.

Родени на този ден българи:

Трифон Кунев (Трифон Кунев Бояджиев), поет и фейлетонист (1880-1954).
Редактор на в. "Българска независимост" (1908). Участва в редактирането на в. "Воля" (1911-1915), сп. "Славяни", сп. "Изкуство" и в. "Народно земеделско знаме" (орган на БЗНС "Никола Петков"), където води рубриката "Ситни, дребни като камилчета" (1945-1950). Сътрудничи на сп. "Мисъл" (1892-1907), сп. "Наш живот" (1901-1912, с прекъсвания), сп. "Демократичен преглед", на в. "Българан" (1904-1909) и др. Председател на Съюза на българските писатели (30 ноември 1944-19 май 1945). Автор е на сборник стихотворения "Песни" (1905), "Хризантеми" (1907), "Зарници" (1926), фейлетони и хумористични разкази - "Конско евангелие на народняците" (1910) и др.

Невена Стефанова, поетеса, писателка и преводачка (1923-2012).
Редактор в Българска кинематография (1951-1956; 1960-1966). Участва в учредяването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството (8 март 1988). Превежда поезия от унгарски, френски, руски и английски език. Автор е на поетични, публицистични и документални книги, сред които "Стихотворения" (1948), "Гласове на равнината. Стихотворения" (1954), "Стихове" (1957), "Созополски стъклописи" (1962), "Нови стихове" (1963), "Пътешествия. Бележки, импресии, очерки" (1964), "Последното денонощие" (проза, 1978), "Книга за Златю Бояджиев" (1981), "Книга за Васил Бараков" (1981), "Книга за Давид Перец" (1981), "Докато ви чакаме" (1984), "Помръкнали сияния" (1997), "Авантюри. Опити за автобиография" (2001), "Императрица Зое" (2003), "Личности и съдби" (2004). Съставител е на "Антология на съвременната френска поезия" (1966). Носителка на орден "Кирил и Методий" втора степен (февруари 1973), на унгарския "Орден на труда" за високи художествени преводи на унгарския поет Андре Анди (27 юни 1978), на орден "Народна република България" първа степен (февруари 1983).

Николай Колев (Мичмана), спортен коментатор (1932-2004).
Най-популярният футболен коментатор в българския тв ефир. Дългогодишен главен редактор на спортната редакция в Българската национална телевизия (БНТ), отразил 8 световни и 7 европейски първенства, 9 олимпийски игри и коментирал над 1000 мача. Останал в историята с репликата "Господ е българин!", изречена в ефир след гола на Емил Костадинов в последните секунди на мача България - Франция (2:1) на "Парк де Пренс" на 17 ноември 1993 г., благодарение на който България се класира за Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г. През 2004 г. е учредена годишна индивидуална награда за спортна журналистика на негово име - "Николай Колев-Мичмана".

Евгени Диков, български юрист (1955-2020).
В съдебната система започва работа като районен прокурор през 1981 г. в гр. Бяла Слатина. Заместник районен прокурор в Районна прокуратура - София (1983-1986). Прокурор в Софийска градска прокуратура (1 март 1989-7 февруари 1991). Заместник градски прокурор на София (7 февруари 1991-1 април 1992). Адвокат в Софийска адвокатска колегия (1 октомври 1992-6 януари 2003). Следовател в Националната следствена служба (6 януари 2003-29 май 2006). От м. май 2006 до м. декември 2013 г. работи във Върховната касационна прокуратура. Директор на Националната следствена служба и заместник главен прокурор (20 декември 2013-3 октомври 2017). Член на Висшия съдебен съвет (3 октомври 2017-25 ноември 2020). Автор и съавтор на "Методика за разследване на престъплението "трафик на хора", "Методика за провеждане на неотложни и първоначални действия по разследването - извършване на оглед на местопроизшествие, освидетелстване, претърсване и изземване" и "Методика за разследване на престъплението "тероризъм".  През 2013 г. е обявен за Юрист на годината. Носител на Почетния знак на Прокуратурата на Република България за цялостния му  принос в професионалната кариера, за безупречно изпълнение на служебните задължения, висок професионализъм и нравствени качества, допринесли за издигане на авторитета на прокуратурата (11 декември 2020 г., посмъртно).

Дамян Лазаров, икономист (1956).
Председател на Комисията по търговия и защита на потребителите (дн. Комисия за защита на потребителите) (10 август 1999 - 31 август 2011).  Понастоящем е председател на Националната асоциация за защита на потребителите.

Ивайло Савов, скулптор, художник (1961).
Автор е на паметника на Димитър Апостолов Ценов в с. Ценово, област Русе (2003), на годишната награда за фантастика "Гравитон", която от 1994 г. в продължение на 10 години писателят Любен Дилов-баща (1927-2008) връчва на български фантасти, издателства и илюстратори, на пластиката за приза "Петле", с която от 1995 г. Агенцията за чуждестранни инвестиции отличава инвеститора на годината в България, на статуетките за годишните награди "Златно клонче" на cайта за изкуство и култура artnovini.com. Ивайло Савов е сред малкото съвременни художници, които имат постоянна експозиция в швейцарската Zabbeni Gallery, чийто салони се намират в Женева, Веве и Берн. Произведенията му са притежание на френската фондация "Арт-диалог" в Париж, на Националната художествена галерия в София, на частни колекционери от над 27 държави.

Емил Бонев, актьор, драматург и режисьор (1961).
Играл е в театрите в Разград (1986-1987), в Шумен (1987-1989), в Пловдив (1989-1997), актьор на свободна практика (1997-1999). Директор и главен художествен ръководител на Драматичния театър "Николай Масалитинов" в Пловдив (1999-2010). Има и над 60 роли в театъра. Участва в кино и телевизионни продукции, сред които: "Ало, дежурната администраторка слуша" (1985), "Бременските музиканти" - телевизионен мюзикъл (1985), "Морска сол" - сериал (2005), в комедийното предаване "Пълна лудница" като актьор, режисьор и сценарист (2010-2012). Бил е и е и главен сценарист на българския сериал "Недадените", посветен на спасяването на българските евреи през Втората световна война. Носител на първа награда по актьорско майсторство от Национален преглед за драма и театър за ролята на Васил Левски в "Тайната вечеря на Дякона Левски" (1987), на първа награда от Националния конкурс "Владимир Трендафилов" (1988), на награда на сдружение "Евроинтеграция" за популяризиране на българската култура в Европа (2004). Удостоен със званието "Достоен гражданин на Пловдив" за особен принос в културното развитие на гр. Пловдив (2005, 2008).

Емил Димитров (Емил Димитров Симеонов, псевдоним Ревизоро), икономист (1962).
През 1992 г. постъпва в Териториално управление София, а впоследствие преназначен в Главно управление "Държавен и финансов контрол" към Министерство на финансите. Заема последователно длъжностите: финансов ревизор, главен финансов ревизор, финансов експерт и главен финансов експерт. Директор на агенция "Митници" (13 август 2001-20 февруари 2002). През периода 2003-2012 г. работи като финансов контрольор и заместник-директор "Финансова, правна и административна дейност" в структури на Министерство на културата, като правен съветник в структури на Нотариалната камара. Главен секретар на област Плевен (7 август 2013-27 октомври 2014). Депутат в 43-ото Народно събрание (2014-2017) и в 44-ото Народно събрание (19 април 2017-15 януари 2020). Министър на околната среда и водите (15 януари 2020-12 май 2021).

проф. Емил Наумов, пианист, композитор и педагог (1962).
Преподавател по композиция и камерна музика в Американска консерватория във Фонтенбло, Франция (1971-1979) и по пиано в Парижката консерватория. От 1997 г. е преподавател по пиано и музикален анализ в Университета в Блумингтон, САЩ. Води майсторски класове в Япония, Франция, САЩ, Испания. Изнася концерти в Европа, САЩ, Азия, Южна Америка. Основател на Международната лятна академия за музика в замъка "Ранжипор" до Париж (1996) и неин пръв артистичен директор. Автор е на над 60 опуса.

Ферарио Спасов, футболист и треньор (1962-2023).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Осъм" (Ловеч) и "Спартак" (Плевен). Бил е треньор на треньор на ЦСКА, „Ботев“ (Пловдив), „Литекс“, с който е шампион и носител на Купата на България, и на други отбори.

доц. Цвета Маркова, юрист (1963).
Работи в Окръжния съд във Варна (април-ноември 1992), в Районния съд във Варна като районен съдия (ноември 1992-септември 1996) и като заместник-председател на съда (септември 1996-февруари 1998) и като окръжен съдия в Окръжния съд във Варна (февруари 1998-ноември 2002).  Представлява България в Консултативния съвет на съдиите към Съвета на Европа в периода 2001-2002 година. Председател на Държавната комисия по сигурността на информацията (8 ноември 2002-14 ноември 2012). От 2013 г. е адвокат от Варненска адвокатска колегия. Ръководител на катедра "Национална сигурност" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".

Евгения Калканджиева, модел (1975).
През 1994 г. е съоснователка и президент на модна агенция "Визаж". Избрана е за "Мис България" през 1995 г. и се класира на шесто място в конкурса "Мис Свят" през 1995 г., Сън Сити, Република Южна Африка.

Здравко Лазаров (Електричката), български футболист (1976).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Локомотив" (Септември), "Янтра" (Габрово), ЦСКА (София), "Миньор" (Перник), "Левски" (София), "Славия" (София), "Коджаелиспор" (Турция), "Газиантепспор" (Турция), "Ерджиесспор" (Турция), "Шинник" (Русия), "Черно море" (Варна), "Локомотив" (Пловдив) и "Монтана" (Монтана). За националния отбор има изиграни 33 мача и отбелязани 3 гола.

Владимир Дубов, състезател по борба от украински произход (1988).
От 2009 г. се състезава за България. От световни първенства печели един сребърен (2013) и един бронзов медал (2015). От европейски първенства печели един сребърен медал (2013).

На този ден са родени и:

Фьодор Фишер (ист. име Фридрих-Ернст Лудвиг фон Фишер), руски ботаник от немски произход (1782-1854).
Първи директор на Петербургската ботаническа градина (1824-1850).

Михай Мункачи, унгарски художник (1844-1900).

Лудвиг Болцман, австрийски физик (1844-1906).
Един от основоположниците на статистическата класическа механика и физическата кинетика.

Бела Кун, унгарски политик (1886-1939).
Деец на унгарското и международното работническо движение. Един от основателите на Унгарската комунистическа партия (24 ноември 1918).

Ярослав Ивашкевич, полски писател (1894-1980).
Автор е на стихове, повести, драми, романи, либрета, спомени и др. Автор е на поетичните сборници "Осмостишия" (1918), Дионисий" (1922), "Книга на деня и нощта" (1929), "Завръщане в Европа" (1931), "Друг живот" (1938), "Олимпийски оди" (1948), "Плитката на есента" (1954), "Тъмни пътечки" (1957), "Утро на жетвата" (1963), на романа "Слава и чест" (1956-1962) и др. От 1927 г. работи като секретар на посолството на Полша в Копенхаген, Дания (1932-1935) и в Брюксел, Белгия (1935-1936). Председател на Съюза на полските писатели (1945-1946, 1947-1949,1959-1980). Носител на Държавна награда на СССР (1952, 1954, 1963). Носител на международната Ленинска награда за мир "За укрепване на мира между народите" (1970). Доктор хонорис кауза на Варшавския университет (1971) и на Ягелонския университет (1979).

Енцо Ферари, италиански автомобилен конструктор (1898-1988).
Основател на компанията "Ферари" (1939) и на едноименния отбор във "Формула 1". Първият състезателен автомобил, изцяло проектиран от него, е произведен през 1937 г. за компанията "Алфа Ромео". Първият автомобил на компанията "Ферари" е произведен през 1946 г. В негова чест, пистата "Имола" в Италия, на която се провежда състезанието за Голямата награда на Сан Марино, е наречена "Енцо и Дино Ферари".

Пиер Бул, френски писател фантаст (1912-1994).
Автор е на около 30 романи, новели и есета, най-известните сред които са "Планетата на маймуните" (1963), "Мостът над река Куай" (1952).

Робърт Олтман, американски режисьор (1925-2006).
През 55-годишната си кариера Робърт Олтман е режисирал 86 филма, продуцирал е 39 и е написал сценария за 37 от тях. През 1968 г. дебютира в киното с филма "Обратно броене". Режисьор е също на филмите "Един студен ден в парка" (1969), "Военно-полева болница" (1970), "Маккейб и мисис Милър" (1971), "Дългото сбогуване" (1973), "Калифорнийски покер" (1974), "Крадци като нас" (1974), "Нашвил" (1975), "Бъфало Бил и индианците" (1976), "Три жени" (1977), "Играчът" (1992), "Прет-а-порте" (1994), "Канзас Сити" (1996), "Госфорд парк" (2001), "Доктор Т. и жените" (2001), "Трупата" (2003) и др. Носител на награда БАФТА (1993, 2002). Носител на награда "Златен глобус" (2002). Носител на почетен "Оскар" за цялостен принос към киното (2006).

Ибрахим Ферер, кубински певец (1927-2005).
Започва да пее на 14 години в местна група заедно с братовчед си. През 50-те години на 20-и в. е вокалист в групата на Пачо Алонсо, с когото са заедно почти 20 години. Голямата му страст е болерото. Ферер става световна звезда на 70-годишна възраст. През 1997 г. той е поканен да участва в албума "A Toto Cuba Le Gusto". Следва предложението да се включи в записите на групата "Буена Виста соушъл клъб", които печелят наградата "Грами" през 1998 г. Следва първият солов проект на Ферер - "Буена Виста соушъл клъб представя Ибрахим Ферер (1999), с който печели наградата за дебют на първите латино Грами. Вторият му албум е от 2003 г. - "Buenos Hermanos".

Сидни Поатие, американски актьор, режисьор и дипломат от бахамски произход (1927-2022).
Той е първият чернокож, спечелил награда "Оскар" за ролята му във филма "Полски кринове" (1964). През 1967 г. се е снимал в три филма, превърнали се в класика - "На учителя с любов", "Познай кой ще дойде на вечеря" и "Среднощна жега". Играл е и на музикалната театрална сцена на Бродуей. Носител е на наградите "Златен глобус" (1964, 1982), "Грами" (2001), на Британската академия за кино и телевизия (БАФТА) (2006) и др. Сидни Поатие работи също като режисьор. Снимал се е в повече от 50 филма, режисирал е 9. Носител на наградата за цялостни постижения от Американския филмов институт (1992) и на почетен "Оскар" (2002) за "забележителни постижения като артист и човек". През 1974 г. получава рицарско звание от британската кралица Елизабет Втора. Посланик на Бахамите в Япония (1997-2007) и посланик на Бахамите в Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) (2002-2007). През 2009 г. получава Президентски медал на свободата от президента на САЩ Барак Обама.

Джими Грийвс (Джими Питър Грийвс), английски футболист (1940-2021).
Играл е в "Челси" (1957-1961), "Милан", "Тотнъм" (1961-1970), "Уест Хем" (1970-1971) и "Барнет" (1971-1977). В националния отбор има 57 мача и 44 гола, дебютира на 17 май 1959 г. срещу Перу, последен мач на 27 май 1967 г. срещу Австрия. Включен е в отбора на Европа за мача със Скандинавия през 1964 г. Участвал е в две световни първенства (1962, 1966). Световен шампион през 1966 г.

Клод Милер, френски режисьор, сценарист и продуцент (1942-2012).
Режисьор е на филмите "Заподозрян" (1981), "Малката крадла" (1988), "Малката Лили" (2003), "Тайна" (2007), "Вижте как танцуват" (2011) и др. Носител на специална награда на журито на кинофестивала в Кан (1998) за филма си "Зимна ваканция".

Вилем ван Ханегем, нидерландски футболист и треньор (1944).

Кристофър Писаридис, британски икономист от кипърски произход (1948).
Носител на Нобелова награда за икономика за 2010 г. заедно с американските икономисти Питър Даймънд и Дейл Мортенсън за разработването на теории, които обясняват как регулацията и икономическата политиката могат да влияят върху безработицата, незаетите работни места и заплатите.

Елизавета (Лиза) Глинка, руска лекарка и филантроп, известна като "доктор Лиза" (1962-2016).
От 1986 г. живее в САЩ със съпруга си американският адвокат от руски произход Глеб Глинка, където е работила в хосписи. От края на 1990 г. до 1992 г., живее със съпруга си в Киев, Украйна, където организира служба за палиативна помощ и създава първото хосписно отделение в Онкологичния център. От м. юли 2007 г. е основавател и изпълнителен директор на благотворителната организация "Справедлива помощ" в Москва, която се занимава с подпомагане на бездомни, неизлечимо болни, хора с увреждания. Участвала е в работата и на първия хоспис, създаден през 1994 г. в Москва от лекарката Вера Милионщикова. За своята благотворителна дейност Елизавета Глинка е носител на редица награди, сред които журналистическата награда Аретм Боровик "Чест. Мъжество. Майсторство" (2008), награда на радио "Сребърен дъжд" (2010), орден за "Приятелство" (2012), медал "Бързам да направя добро" (2014), отличие "За добро дело" (2015). Лауреат на Държавната награда за изключителни постижения в областта на защитата правата на човека (2016). Загива на 25 декември 2016 г. при самолетна катастрофа.

Руди Гарсия, френски футболист и треньор (1964).

Кърт Кобейн, американски рокмузикант (1967-1994).
Основател и вокалист на групата "Нирвана" заедно с басиста Крист Новоселич в Олимпия, щата Вашингтон, с която създават музикалния стил алтернативен рок или т. нар. движение на грънджа (1986-1987). Издават се албумите "Bleach" (1989), "Nevermind" (1991), "Incesticide" (1992), "In Utero" (1993) и др. Групата се разпада след смъртта на Кърт Кубейн, който се самоубива на 27-годишна възраст на 5 април 1994 г.

Синиша Михайлович, югославски футболист и треньор (дн. сръбски) (1969-2022).

Яри Литманен, финландски футболист (1971).

Артур Боруц, полски футболист (вратар) (1980).

Елизабет Гьоргъл, австрийска състезателка по ски алпийски дисциплини (1981).
От олимпийски игри печели два бронзови медала - през 2010 г. във Ванкувър, Канада. Двукратна световна шампионка през 2011 г. в Гармиш-Партенкирхен, Германия. От световни първенства печели и един бронзов медал - през 2009 г.

Чиро Имобиле, италиански футболист (1990).

Това е денят на смъртта на:

Балтазар Пермозер, австрийски скулптор (1651-1732).

Клас Арнолдсон, шведски журналист (1844-1916).
Издател е на вестниците "Времената" (1883-1885), "Приятел на мира" (1885-1888), "Северна Швеция" (1892-1894) и др. Той е сред основателите на Шведския съюз за мир и арбитраж, оказал влияние върху шведските политици да приемат през 1905 г. разделянето по мирен път на Швеция и Норвегия (обединени през 1815 г.) Носител на Нобелова награда за мир за 1908 г. заедно с датския политик и пацифист Фредрик Байер.

Анри Моасан, френски химик (1852-1907).
Носител на Нобелова награда за химия за 1906 г. за множеството направени изследвания, за получаването на елемента флуор и въвеждането в лабораторната и промишлената практика на пещта, наречена на неговото име.

Робърт Едуин Пири, американски полярен изследовател (1856-1920).
Достигнал пръв Северния полюс на 6 април 1909 г. Американският пътешественик Фредерик Кук твърди, че е достигнал Северния полюс преди Робърт Пири на 21 април 1908 г. На 21 януари 1911 г. Конгресът на САЩ приема резолюция, съгласно която Робърт Пири е обявен за първия човек, достигнал до Северния полюс.

Рьоне-Самюел Касен, френски юрист (1887-1976).
Преподавател по международно право в Лил и Париж след Първата световна война (1914-1918). Участвал е в конференциите по разоръжаването в Женева (1924-1938). Секретар на Съвета на отбраната, отговарящ за военните действия в свободна Франция по време на Втората световна война (1939-1945). От 1945 г. е президент на съвета на Националното училище по администрация. Той е заместник-председател на Комисията по човешките права към ООН, чиято задача е да изработи проект за Всеобща декларация за човешките права. Проектът е одобрен на сесия на Общото събрание на ООН в Париж и декларацията е приета на 10 декември 1948 г. Рьоне-Самюел Касен е един от основателите на ЮНЕСКО и представя организацията от 1945 г. до 1952 г. Президент на Европейския съд по правата на човека (1965-1968). Носител на Нобелова награда за мир за 1968 г. за своята всеотдайна работа в полза на световния мир и за защита на човешките права.

Найден Шейтанов, български историк и културолог (1890-1970).
Бил е преподавател по немски език в Първа софийска мъжка гимназия, сътрудник на сп. "Златорог", "Българска реч", "Философски преглед", "Съдба", "Философия и социология", на в. "Хемус" (Троян), "Литературен глас", "Изгрев" и др. Автор на книгите "Цървулиада" (пиеса, 1923), "Култ на тялото" (1928), "Любов. Вселеноглед. Начало" (в съавторство с Мария Шейтанова, 1931), "Любов. Вселеноглед. Човек" (в съавторство с Мария Шейтанова, 1933), "Принос към говора на софийските цигани" (1933), "Балканобългарски титанизъм" (1939), "Великобългарски светоглед" (1940), "Великобългарска младеж" (в съавторство с Н. Памукчиев, 1941).

Димитър Пешев, български юрист и политик (1894-1973).
Съдия в Пловдив и София (1920-1932). От 1932 г. е адвокат в София. Председател на Управителния съвет на банка "Български кредит" (1934). Министър на правосъдието (23 ноември 1935-4 юли 1936). Подпредседател на 24-ото обикновено народно събрание (22 май 1938-24 октомври 1939) и на 25-ото обикновено народно събрание (24 февруари 1940-26 март 1943). Като подпредседател на Народното събрание на 17 март 1943 г. той изпраща протестно изложение до министър-председателя Богдан Филов, подкрепено от 43-а народни представители, против депортирането на българските евреи, заради което на 26 март 1943 г. е бламиран от поста си. Осъден е от Народния съд на 15 години затвор. Освободен е със застъпничеството на влиятелни евреи. Присъдата е отменена с Решение на Върховния съд през 1996 г. Носител на орден "Стара планина" първа степен (6 март 1997 г., посмъртно). През 1998 г. италианецът Габриеле Нисим написва книга за Димитър Пешев - "Човекът, който спря Хитлер" (на 9 юни 1999 г. е представено българското издание). На 23 ноември 1998 г. председателят на Народното събрание Йордан Соколов връчва на племенничките му Кичка и Калуда Кираджиеви Медал на Европейския парламент, присъден на Димитър Пешев за приноса му в спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. В София на 5 декември 2000 г. е учредена Международна фондация "Димитър Пешев". На 25 януари 2000 г. по инициатива на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), в сградата на Съвета на Европа в Страсбург, наред с бюстовете на основателите на Oбединена Европа е поставен и бюст на Димитър Пешев. На 25 октомври 2002 г. в родния му град Кюстендил е открита къща музей "Димитър Пешев". Почетен гражданин на Кюстендил (14 януари 1997).

Александър Иконографов, български актьор (1897-1974).
От 1925 г. до 1938 г. работи във Франция в няколко театъра като помощник-режисьор. Режисьор е в Народния театър, в Скопския народен театър, Пловдивския театър, Плевенския театър, театърът в Русе, театър "Трудов фронт" и др. След 1955 г. работи на свободна практика в провинциалните театри в България.

Мария Гьоперт-Майер, американска физичка от немски произход (1906-1972).
Носителка на Нобеловата награда за физика за 1963 г. заедно с американския физик Юджин Пол Уигнър (Вигнер) и немския физик Ханс Йенсен за приносите в теорията на атомното ядро и елементарните частици, особено за откриването и прилагането на основните принципи на симетрия.

Крум Вълков, български поет и сатирик (1907-1967).
Сътрудничи на сп. "Жупел" (1931-1934) и в. "Хоровод" (1937-1939), редактира в. "Горчив смях" (1936). Редактор на в. "Щурмовак" (1944-1945) и сп. "Читалище" (1945-1954). След 1944 г. е бил директор на Държавното военно издателство и главен редактор на издателството на Националния съвет на Отечествен фронт. Автор на сатиричните книги "Горчив смях" (1940), "Огън и жупел" (1957), "Мед от оса" (1967), на стихосбирките "Огнена сплав" (1951) и "По следите на птиците" (1967). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1965).

Нерео Роко, италиански футболист и треньор (1912-1979).
Като треньор с "Милан" (Италия) печели два пъти турнира Купа на европейските шампиони (1963, 1969) и два пъти Купа на носителите на купи (1968, 1973).

проф. Живко Сталев, български юрист (1912-2008).
Заместник-директор на Института по правни науки към Българската академия на науките (БАН) (1950-1954) и негов директор (1972-1976). Конституционен съдия (3 октомври 1997-19 октомври 2000) и председател на Конституционния съд (14 октомври 1997-19 октомври 2000). Председател на Централната избирателна комисия за избор на Велико народно събрание (1990). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на БАН (25 март 1998). Носител на орден "Стара планина" първа степен за извънредно големите му заслуги към България като виден учен юрист с изключително големи заслуги при изграждането на съвременното българско процесуално право (12 май 1997), на орден "Стара планина" първа степен за изключителния му принос за развитието на правната наука и дългогодишната преподавателска, научноизследователска и обществена дейност, както и по повод 90 години от рождението му (4 април 2002). Почетен гражданин на Копривщица (1 май 2001).

Феручио Ламборджини, италиански автомобилен конструктор (1916-1993).
Основател на автомобилната компания "Ламборджини" (1963).

ген. Александър Хейг, американски военен деец и политик (1924-2010).
Заместник началник-щаб на Сухопътните сили на САЩ (м. януари 1973-1 август 1973). Началник на Канцеларията на Белия дом (м. май 1973- м. септември 1974). Върховен главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТO в Европа (1 ноември 1974-1979). Държавен секретар на САЩ (22 януари 1981-25 юни 1982).
Държавен секретар на САЩ (22 януари 1981-25 юни 1982).

проф. Неделчо Милев, български кинокритик и педагог (1933-2020).
Заместник-директор на Българската национална филмотека (1967-1969). Основател на секция по кино в Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките (1970). Един от основателите на катедра "Кино" във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" (1973). Автор е на текстове и учебни пособия за кино, издадени на български, руски, френски, немски, английски език, както и на редица книги по история и теория на киното, сред които "Пътят към психофизическия монолог в киното" (1970), "Българският исторически филм" (1982), "Драматичният екран (опит за обща теория на киното)" (1995). Носител на специална награда на "София филм фест" за приноса му в основаването на кинообразованието в България и развитието на филмовата теория (1 март 2013). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (19 май 2015).

Иван Здравков (прякор Джек Раби), български футболист (1942-2016).
През цялата си футболната си кариера е играл в "Левски" (София) с изключение на 2 г., когато играе в ЦСКА (София).

Виталий Чуркин, руски политик и дипломат (1952-2017).
Посланик на Русия в Чили (27 март-7 юли 1992). Заместник-министър на външните работи на Русия (4 юни 1992-11 ноември 1994). Постоянен представител на Русия в НАТО и Западноевропейския съюз (ЗЕС) (3 октомври 1994-25 февруари 1998). Посланик на Русия в Белгия (3 октомври 1994-25 февруари 1998) и в Канада (26 август 1998-5 юни 2003). Постоянен представител на Русия в ООН (8 април 2006-20 февруари 2017).

Георги Марков, български футболист (1972-2018).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Пирин" (Гоце Делчев), "Ботев" (Пловдив), "Локомотив" (София), "Левски" (София), "Трабзонспор" (Турция) и "Ерготелис" (Гърция). За националния отбор по футбол има изиграни 36 мача и отбелязан 1 гол.
/АЯ/КГ/МГ/