site.btaЗабрана за строителство в ивица на 500 метра от морските плажове за природосъобразен туризъм Иракли, Бяла-Карадере и Корал, прие парламентът

Забрана за строителство в ивица на 500 метра от морските плажове за природосъобразен туризъм Иракли, Бяла-Карадере и Корал, прие парламентът
Забрана за строителство в ивица на 500 метра от морските плажове за природосъобразен туризъм Иракли, Бяла-Карадере и Корал, прие парламентът
Снимка: Благой Кирилов, БТА

Забрана за строителство в ивицата на 500 метра от морските плажове за природосъобразен туризъм Иракли, Бяла-Карадере и Корал, прие парламентът с гласувания на второ четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.

Законопроектът е с вносители Кирил Петков (Продължаваме промяната – Демократична България), Бойко Борисов (ГЕРБ-СДС), и Делян Пеевски (ДПС).

С приетите разпоредби се определя зона "А" – ивица от 500 метра от границите на морските плажове за природосъобразен туризъм Иракли, Бяла-Карадере и Корал, на чиято територия се забраняват строителството на сгради и съоръжения, включително допълващо застрояване; строителството и поставянето на огради, независимо от техния вид, форма, височина и материал върху подвижни бели дюни, неподвижни дюни с тревна растителност и облесени дюни; поставянето на рекламни и монументално декоративни елементи и моделиране на заварения ландшафт. 

В зона „А“, извън територията на морските плажове, в територията, попадаща в ивицата с широчина 500 метра от границата на морските плажове за природосъобразен туризъм Иракли, Бяла-Карадере и Корал, се разрешават: поставяне на елементи на градското обзавеждане – пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, преместваеми тоалетни, чешми и указателни табели по реда на наредбата от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, извършване на специализирани дейности на съществуващи, археологични обекти, с изключение на археологически проучвания; извършване на изследвания, свързани  с опазване на околната среда; изграждане на елементи на техническата инфраструктура – публична държавна или публична общинска собственост, гласува още парламентът. 

В началото на дискусията Тошко Йорданов, председател на парламентарната група  (ПГ) на „Има такъв народ“, коментира, че освен хубави неща, има и неща, които са чисто „роднински“ в този законопроект и даде пример с плажа Корал, който Кирил Петков смятал за личен. 

Коста Стоянов от ПГ на „Възраждане“ направи редакционно предложение да бъде заличен текстът, свързан с археологическите проучвания. Редакционното предложение бе отхвърлено с 54 гласа „за“, 96 – „против“ и  21 – „въздържал се“.  

Костадин Костадинов, председател на „Възраждане“, обясни, че така от разрешената дейност се изключват и археологическите проучвания. Той отбеляза, че в археологическата карта на България има записани и регистрирани три археологически обекта, които са на територията на Иракли и Карадере. Мирослава Петрова от ПП-ДБ настоя, че с параграфа ясно се регламентират разрешените дейности, изследвания, свързани с опазване на околната среда. По отношение на разпоредбата, с която се разрешават специализирани дейности по опазване на съществуващи археологически обекти, Петрова настоя, че тук не се въвежда никаква забрана. 

Надявам се да правите разлика между опазване и проучване, обърна се Костадинов към депутата от ПП-ДБ. Той подчерта, че опазването на археологическите обекти е записано в Закона за културното наследство и настоя, че с този текст се забраняват и проучванията. Любен Дилов от ГЕРБ-СДС също настоя, че се допуска грешка, която впоследствие ще трябва да се поправи. Нищо няма да опазим повече, а слагаме едно ограничение, което пред хората, които се занимават с тези неща, е изключително нелепо, добави той. 

От „Възраждане“ настояха да бъде прието предложението им за включването на общо 44 плажа за природосъобразен туризъм. Предложението им бе отхвърлено с 36 гласа „за“, 79 – „против“, 50 – „въздържали се“. 

Този закон не е нито мой, нито на нашата парламентарна група, той е на всички, които вярват, че българската природа и българският туризъм могат да се съчетават и да има добавена стойност за туризма, а българската природа да бъде запазена за нашите деца, заяви Кирил Петков. Той отбеляза, че прилежащите територии имат уникални растения, уникални животни и това е първа стъпка в опазването на природата, която трябва да се продължи. По думите му тези три плажа са такива от 2016 г., защото на тях е забранена всякаква комерсиална дейност. Те са дефинирани със специален статут, отбеляза той. Когато стъпките са прекалено големи, има шанс промените да не се случват, добави Петков. 

Аз съм с вас, ще отидем и към следващата стъпка и когато имаме обществена подкрепа съм сигурен, че ще искаме да добавим тези плажове, заяви Петков. От една страна имаме обща визия занапред, а от друга страна, нека да имаме реална първа стъпка, за да покажем на българските граждани, че можем, добави Петков. Той изтъкна, че е време, когато говорим за туризъм по българското Черноморие, да се говори за природа, а не за евтини хотели. 

Според приетите разпоредби, който наруши целостта, увреди или заравни подвижни бели дюни, неподвижни дюни с тревна растителност и облесени дюни, попадащи в границата на зона А, зона Б или урбанизираните територии на населените места, след границата на зона А – се наказва с глоба от 10 до 30 хиляди лева или имуществена санкция от 50 до 100 хиляди лева. Кирил Петков обясни, че по този начин се гарантира запазване на дюните за цялото Черноморие, не само за трите плажа и това е една голяма стъпка напред. 

/МК/

news.modal.header

news.modal.text

Към 12:53 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация