site.btaОбмислят задължителна медиация по различни граждански дела
AV 06:40:01 05-02-2022
LM2124AV.027 06:40
съдебна система - медиация - въвеждане
Обмислят задължителна медиация по различни граждански дела
София, 5 февруари /Димитър Абрашев, БТА/
Работна група към Висшия съдебен съвет ще пише правила за въвеждане на задължителна съдебна медиация по част от делата. Освен това трябва да бъде доизградена мрежата от съдебни центрове във всички окръжни райони на страната. Сред основните задачи на групата е да изготви план на необходимите промени в работата на съда и на съдебните центрове по медиация, включително на необходимите процедурни и законодатели промени, и съгласуването им със заинтересованите групи - съдии, адвокати, медиатори, обясни за БТА адв. Албена Комитова от Центъра за разрешаване на спорове.
Комитова, която е част от работната група, посочи, че предстои разработване на стратегия за пълноценно използване на други алтернативни способи за разрешаване на спорове. Най-важното е да бъдат определени групите дела, за които ще се прилага задължителна медиация и процедурите, които ще се следват. Трябва да има критерии за квалификация и стандарти за подбор на медиаторите, посочи Комитова и допълни, че е нужен модел и правила за обучение на съдии и медиатори.
Сред задачите на работната група е изготвянето на модели за въвеждане на системи за контрол и гарантиране на качеството на провежданите медиации, което върви в пакет със законодателни промени.
Страните, които имат спор, винаги ще имат възможността да се обърнат към съда за неговото решаване. Нашата цел е да се предостави възможност за решаване на спора извънсъдебно, чрез медиация, като по този начин ще бъдат спестени много средства и време, както на гражданите и търговците, така и на съда, обясни Комитова.
Ако все пак страните не постигнат споразумение, то са налице две възможности: медиация преди и извън съда изобщо, както и медиация, която ще се провежда към съдебни центрове по медиация. Предстои в работната група да бъдат решени всички въпроси, касаещи работата на съдебните центрове към съдилищата, включително и всичко, което засяга самата процедура и споразуменията, които ще се постигат. В закона за медиация и сега съществува правна възможност споразумение, постигнато в процедура по медиация, да бъде одобрено от съда и така то да придобие сила на съдебна спогодба /съдебно решение/.
Комитова обясни, че страните по спора не са и няма да бъдат задължавани да се споразумяват. Те ще имат възможността да опитат да намерят решение, след като бъдат изслушани от медиатор, изслушат се взаимно и чуят всички свои съображения и гледни точки. Целият този разговор е невъзможно да им се случи в рамките на съдебното производство. В случай, че не постигнат съгласие, те ще могат да продължат процесуалните действия пред съда и да получат съдебно решение, поясни тя.
Въпрос, който тепърва ще бъде обсъждан в доста широк формат и обмислен доста внимателно, е този за цената.
На практика няма граждански спор, който да не може да бъде решен чрез медиация. Именно поради тази причина се обсъжда възможността съдията да има право да препраща страните на медиация по негова преценка, след като се е запознал с материалите по делото и становищата на страните, каза още Комитова.
Тя припомни, че темата за задължителна медиация е все по-актуална за европейските държави, като целта е по-ефективно и бързо правосъдие. Важно е да се отбележи отново, че говорим за задължителен опит за споразумяване, а не задължително споразумяване. Най-богат и дълъг опит имат в Италия - там задължителен опит за медиация преди съд по някои видове спорове беше въведена още през 2013 година. Във Франция през 2016 и 2017 година също бе въведена задължителна медиация по някои видове спорове. Гърция направи стъпки в посока задължителна медиация преди съд, която трябваше да стартира в началото на 2020 година, но определени съдийски кръгове засега осуетиха въвеждането. Европейските държави, които въвеждат задължителна медиация преди съд, стават все повече, а и кръгът спорове, които попадат в групата на задължителност на опит да се решат чрез медиация, става все по-широк. Целта е да бъде разтоварена съдебната система и тя да може да работи по-спокойно и по-ефективно. Икономическите ефекти от постигане на споразумения са очевидни и дори няма нужда от доказване колко по-бързо и по-икономично е да се решават спорове извън съда, каза тя.
За съжаление, от приемането на Закона за медиацията в България с популяризиране на този способ са ангажирани само неправителствени организации. За всички тези години в Министерството на правосъдието не беше изготвена и реализирана никаква стратегия за поощряване и популяризиране на медиацията, като алтернативен способ за решаване на спорове. За сметка на това, в България може би има най-много обучени съдии на тема медиация. В България има вече над 10 съдилища със създадени програми за препращане към медиация. Центъра за разрешаване на спорове подпомага от няколко години развитието на този процес и това, че ВСС подкрепи и разви тази инициатива показва, че сме се движили в правилната посока, обобщи Комитова.
/ЛМ/
LM2124AV.027 06:40
съдебна система - медиация - въвеждане
Обмислят задължителна медиация по различни граждански дела
София, 5 февруари /Димитър Абрашев, БТА/
Работна група към Висшия съдебен съвет ще пише правила за въвеждане на задължителна съдебна медиация по част от делата. Освен това трябва да бъде доизградена мрежата от съдебни центрове във всички окръжни райони на страната. Сред основните задачи на групата е да изготви план на необходимите промени в работата на съда и на съдебните центрове по медиация, включително на необходимите процедурни и законодатели промени, и съгласуването им със заинтересованите групи - съдии, адвокати, медиатори, обясни за БТА адв. Албена Комитова от Центъра за разрешаване на спорове.
Комитова, която е част от работната група, посочи, че предстои разработване на стратегия за пълноценно използване на други алтернативни способи за разрешаване на спорове. Най-важното е да бъдат определени групите дела, за които ще се прилага задължителна медиация и процедурите, които ще се следват. Трябва да има критерии за квалификация и стандарти за подбор на медиаторите, посочи Комитова и допълни, че е нужен модел и правила за обучение на съдии и медиатори.
Сред задачите на работната група е изготвянето на модели за въвеждане на системи за контрол и гарантиране на качеството на провежданите медиации, което върви в пакет със законодателни промени.
Страните, които имат спор, винаги ще имат възможността да се обърнат към съда за неговото решаване. Нашата цел е да се предостави възможност за решаване на спора извънсъдебно, чрез медиация, като по този начин ще бъдат спестени много средства и време, както на гражданите и търговците, така и на съда, обясни Комитова.
Ако все пак страните не постигнат споразумение, то са налице две възможности: медиация преди и извън съда изобщо, както и медиация, която ще се провежда към съдебни центрове по медиация. Предстои в работната група да бъдат решени всички въпроси, касаещи работата на съдебните центрове към съдилищата, включително и всичко, което засяга самата процедура и споразуменията, които ще се постигат. В закона за медиация и сега съществува правна възможност споразумение, постигнато в процедура по медиация, да бъде одобрено от съда и така то да придобие сила на съдебна спогодба /съдебно решение/.
Комитова обясни, че страните по спора не са и няма да бъдат задължавани да се споразумяват. Те ще имат възможността да опитат да намерят решение, след като бъдат изслушани от медиатор, изслушат се взаимно и чуят всички свои съображения и гледни точки. Целият този разговор е невъзможно да им се случи в рамките на съдебното производство. В случай, че не постигнат съгласие, те ще могат да продължат процесуалните действия пред съда и да получат съдебно решение, поясни тя.
Въпрос, който тепърва ще бъде обсъждан в доста широк формат и обмислен доста внимателно, е този за цената.
На практика няма граждански спор, който да не може да бъде решен чрез медиация. Именно поради тази причина се обсъжда възможността съдията да има право да препраща страните на медиация по негова преценка, след като се е запознал с материалите по делото и становищата на страните, каза още Комитова.
Тя припомни, че темата за задължителна медиация е все по-актуална за европейските държави, като целта е по-ефективно и бързо правосъдие. Важно е да се отбележи отново, че говорим за задължителен опит за споразумяване, а не задължително споразумяване. Най-богат и дълъг опит имат в Италия - там задължителен опит за медиация преди съд по някои видове спорове беше въведена още през 2013 година. Във Франция през 2016 и 2017 година също бе въведена задължителна медиация по някои видове спорове. Гърция направи стъпки в посока задължителна медиация преди съд, която трябваше да стартира в началото на 2020 година, но определени съдийски кръгове засега осуетиха въвеждането. Европейските държави, които въвеждат задължителна медиация преди съд, стават все повече, а и кръгът спорове, които попадат в групата на задължителност на опит да се решат чрез медиация, става все по-широк. Целта е да бъде разтоварена съдебната система и тя да може да работи по-спокойно и по-ефективно. Икономическите ефекти от постигане на споразумения са очевидни и дори няма нужда от доказване колко по-бързо и по-икономично е да се решават спорове извън съда, каза тя.
За съжаление, от приемането на Закона за медиацията в България с популяризиране на този способ са ангажирани само неправителствени организации. За всички тези години в Министерството на правосъдието не беше изготвена и реализирана никаква стратегия за поощряване и популяризиране на медиацията, като алтернативен способ за решаване на спорове. За сметка на това, в България може би има най-много обучени съдии на тема медиация. В България има вече над 10 съдилища със създадени програми за препращане към медиация. Центъра за разрешаване на спорове подпомага от няколко години развитието на този процес и това, че ВСС подкрепи и разви тази инициатива показва, че сме се движили в правилната посока, обобщи Комитова.
/ЛМ/
news.modal.header
news.modal.text