site.btaПоследващото развитие на ситуацията около Украйна зависи изцяло от личните възприятия и решения на Владимир Путин, според експерта Тодор Тагарев

AV 08:15:01 05-02-2022
GI1814AV.003 08:15
Тодор Тагарев - Украйна - криза - отбрана - коментар

Последващото развитие на ситуацията около Украйна зависи изцяло от личните възприятия и решения на Владимир Путин, според експерта Тодор Тагарев


София, 5 февруари /Асен Бояджиев, БТА/
Последващото развитие на ситуацията около Украйна зависи изцяло от личните възприятия и решения на Владимир Путин, коментира за БТА военният експерт и бивш служебен министър на отбраната проф. Тодор Тагарев.
Възможно е той да оцени като свой успех евентуално решение за бъдещи преговори за ограничаване на стратегически оръжия, ракети с малък и среден радиус и други, включващи и потенциални ангажименти относно неразполагането им на територията на бъдещи страни членки на НАТО. Но ако в неговите очи това е твърде скромен резултат, не трябва да изключваме предприемането на нови военни действия срещу Украйна, смята Тагарев. Според него с призивите за нова архитектура на европейската сигурност Кремъл се опитва да постигне международно признание за своя "сфера на влияние".
Според Тодор Тагарев е "нонсенс" позицията, че при решение за разполагане на допълнителни войски по източния фланг на НАТО, е целесъобразно на българска територия тази мярка да бъде изпълнена с български войски. Експертът отбеляза, че съгласно чл. 3 на Вашингтонския договор, всяка страна член инвестира в своя собствен капацитет за отбрана. Когато е необходимо, съюзниците оказват съдействие в укрепването на този капацитет. След агресията на Русия срещу Украйна през 2014 г. и незаконното анексиране на Крим, НАТО прие концепциите за "засилено" и "адаптирано" предно присъствие на съюзни войски, техника и командна инфраструктура в страните от източния фланг на НАТО, посочи Тагарев и добави, че това присъствие преследва няколко цели. Сред тях той открои, че съюзниците дават ясен знак на страната домакин, че са пряко ангажирани в нейната отбрана и гарантиране на суверенитета и териториалната цялост. Това е знак към потенциален агресор и допринася за неговото възпиране. В случай на агресия батальонните бойни групи, съставени изцяло от подразделения на съюзници, а не на страната домакин, ще са сред първите влизащи в отбранителни бойни действия, посочи експертът.
Последна, и може би най-важна цел, е че наличието на съюзни войски, въвлечени в бойни действия, гарантира практически автоматичната реакция на Съюза чрез задействане на силите в много висока степен на готовност (VJTF), силите за отговор на НАТО и, ако е необходимо, и други сили и средства, допълни Тагарев. Той намира за неразбираема и тезата, че сега ще изграждаме батальонна бойна група. Концепцията за тези групи е възприета още в Бялата книга за отбрана от 2010 г. и през следващите години бяха сертифицирани шест такива групи, посочи той.
На въпрос за бюджета за отбрана и модернизацията на армията, Тодор Тагарев коментира, че е необходим дългосрочен план за превъоръжаване и иновации, със стабилна финансова рамка и възможности за разсрочено плащане. Приветствам решението на управляващата коалиция за изготвяне на такъв план или програма през настоящата година. Очаквам, че по този начин могат да бъдат изградени приоритетните отбранителни способности с годишен бюджет за отбрана около 2 процента от БВП, посочи Тагарев.


Следва пълният текст на интервюто:


- Каква е прогнозата Ви за развитието на кризата около Украйна?
- Руската федерация е разположила значителни сили около границите на Украйна и продължава да пребазира войски от други региони, вкл. десантни кораби и части, и тактически балистични ракети, в чийто обсег е Киев и други големи украински градове. Счита се, че с добавянето на още някои способности, Кремъл ще има капацитета да предприеме военна инвазия в няколко направления. Украйна вече е обект на регулярни кибератаки, опити за диверсия и кампании за дезинформация.
Паралелно Русия постави ултиматум на САЩ и НАТО да изтеглят свои войски от територията на страни членки на източния фланг и да не приемат нови страни членки. С призивите за нова архитектура на европейската сигурност Кремъл се опитва да постигне международно признание за своя "сфера на влияние".
Президентът Путин постигна някои свои цели. Целият свят говори за него като силен (и силов) лидер на страна със значителни военни способности. Провежда се серия от срещи на високо равнище между Русия и САЩ - нещо необичайно на фона на отношенията им през последните десетилетия.
Напрежението обаче е твърде високо и това едва ли ще удовлетвори Путин, който сериозно ограничи своите възможни ходове. Вече е ясно, че САЩ и НАТО няма да приемат поставения ултиматум и потвърдиха политиката на "отворени врати" за бъдещо разширение, върху която трети страни няма да имат думата. Последващото развитие на ситуацията около Украйна зависи изцяло от личните възприятия и решения на Владимир Путин. Възможно е той да оцени като свой успех евентуално решение за бъдещи преговори за ограничаване на стратегически оръжия, ракети с малък и среден радиус и други, включващи и потенциални ангажименти относно неразполагането им на територията на бъдещи страни членки на НАТО. Но ако в неговите очи това е твърде скромен резултат, не трябва да изключваме предприемането на нови военни действия срещу Украйна.

- Как оценявате позицията ни, че при решение за разполагане на допълнителни войски по източния фланг на НАТО, е целесъобразно на българска територия тази мярка да бъде изпълнена с български войски?
- Като нонсенс. Съгласно чл. 3 на Вашингтонския договор, всяка страна член инвестира в своя собствен капацитет за отбрана. Когато е необходимо, съюзниците оказват съдействие в укрепването на този капацитет. След агресията на Русия срещу Украйна през 2014 г. и незаконното анексиране на Крим, НАТО прие концепциите за "засилено" и "адаптирано" предно присъствие на съюзни войски, техника и командна инфраструктура в страните от източния фланг на НАТО. Това присъствие преследва няколко цели. Първо, съюзниците дават ясен знак на страната домакин, че са пряко ангажирани в нейната отбрана и гарантиране на суверенитета и териториалната цялост. Второ, това е знак към потенциален агресор, и допринася за неговото възпиране. Трето, в случай на агресия батальонните бойни групи, съставени изцяло от подразделения на съюзници, а не на страната домакин, ще са сред първите влизащи в отбранителни бойни действия. Последна, и може би най-важна цел, е че наличието на съюзни войски, въвлечени в бойни действия, гарантира практически автоматичната реакция на Съюза чрез задействане на силите в много висока степен на готовност (VJTF), силите за отговор на НАТО и, ако е необходимо, и други сили и средства.
Всичко това става в съответствие със съюзната стратегия и доктрини и като част системата за командване и управление на НАТО. И макар всяка страна член да участва в изработването на съответните документи и взимането на решения, водещо съображение е да се гарантира ефективно командване и управление на съюзните операции.
Намирам за неразбираема и тезата, че сега ще изграждаме батальонна бойна група. Концепцията за тези групи е възприета още в Бялата книга за отбрана от 2010 г. и през следващите години бяха сертифицирани шест такива групи. Като служебен министър на отбраната през пролетта на 2013 г. лично присъствах на учение, с което приключи сертификацията на втората или третата батальонна бойна група от Българската армия.

- Какъв бюджет за отбрана е необходим за ускорена модернизация на армията ни и какво мислите за планираните средства за тази година?
- За тридесет години от разпадането на Варшавския договор България не успя да направи нищо съществено, за да превъоръжи своята армия. Закупуването на 15 хеликоптера и три транспортни самолета, и договорът за доставка на 8 бойни самолета са добри примери, но на техния фон по-ясно се вижда зависимостта ни от морално и технически остаряла бойна техника и ограничената оперативна съвместимост със съюзниците ни. "Мирният дивидент" след края на Студената война отдавна е изконсумиран, а съкращаването на бюджета за отбрана продължи дори след агресивните действия на Русия през 2014 г. в близост до нашите граници.
В рамките на един бюджет не може да бъде решен нито един съществен въпрос за превъоръжаването на армията. Необходим е дългосрочен план за превъоръжаване и иновации, със стабилна финансова рамка и възможности за разсрочено плащане. Приветствам решението на управляващата коалиция за изготвяне на такъв план или програма през настоящата година. Очаквам, че по този начин могат да бъдат изградени приоритетните отбранителни способности с годишен бюджет за отбрана около 2 процента от БВП. Необходимо е също така да се намерят реалистични възможности за участие на българската отбранителна индустрия в процеса на превъоръжаване, като съпътстващите иновации спомогнат интегрирането й в евроатлантическата отбранителна индустриална и технологична база. Задължително е незабавно да се прекрати участието на Руската федерация в поддържането на наши бойни способности, както и да се предотврати достъпът на нейни представители и представители на нейни проксита до новите системи въоръжения, а и изобщо до военните ни поделения.

----
Проф. Тодор Тагарев е роден на 18 април 1960 г. в гр. Стамболийски. През 1982 г. завършва автоматика и телемеханика във Висшето военновъздушно училище (ВВВУ) "Георги Бенковски" в Долна Митрополия.
От 1999 г. проф. Тодор Тагарев е старши научен сътрудник II степен (доцент) по приложение на принципите и методите на кибернетиката, а от 2014 г. е професор по същата специалност. От 1989 г. до 1992 г. е преподавател във ВВВУ "Г. Бенковски". Научен сътрудник в Института по управление и системни изследвания и в Института за космически изследвания на БАН от 1994 г. до 1998 г. От 1999 до 2001 г. е директор на дирекция "Планиране на отбраната" и на дирекция "Политика по въоръженията" в Министерството на отбраната. От 2002 г. е старши научен сътрудник в Института за космически изследвания на БАН. От 2004 г. е ръководител на катедра "Мениджмънт на отбраната" във Военната академия "Г. С. Раковски". От 2008 г. член е на Научния съвет на Института по информационни и комуникационни технологии на БАН и ръководител е на Центъра по мениджмънт на сигурността и отбраната. В периода от м. септември 2009 г. до м. септември 2010 г. е съветник на министъра на отбраната по въпросите на стратегическия отбранителен мениджмънт.
Министър на отбраната в служебния кабинет на Марин Райков от 13 март до 29 май 2013 г.
През 2016-2017 г. проф. Тодор Тагарев е директор на Института по отбрана "Проф. Цветан Лазаров", национален представител в Борда за наука и технологии на НАТО и Направляващия комитет по изследвания и технологии на Европейската агенция по отбрана.
Владее английски и руски език.
/ГИ/