site.btaОт България до Китай и обратно

Казвам се Миса Бао. Родена съм в България, но родителите ми са от Китай. Уча в УНСС „Медия икономика“, а от януари съм на стаж в БТА. 

Първите си седем години живях в София, след което се завърнах в родното си село Цинтиен.

Всъщност селото ми е с мащабите на голям български град. Населението на Цинтиен е 512 000 души. То е известно с добрата си архитектура в европейски стил. Китайците го наричат „Малката Европа“. Цинтиен е разположен в провинция Джъдзян, със столица  Ханджоу. 

На 16 години се върнах отново в България и се записах да уча български. После постъпих в университета. Мечтата ми е да работя в българска медия.    

Големият български художник Марин Върбанов (1932 – 1989) е минал по сходен път. Той е известен в Китай с името Ван Ман. Живял е и творил близо до родното място на семейството ми. Създава в древния град Ханджоу школа за гоблени, днес известният Институт по текстил, носещ неговото име. Затова реших да направя материал за него, като използвам информация от архивите на БТА.

 Марин Върбанов е роден на 20 септември 1932 г. в град Оряхово. През 50-те години заминава за Китай (по програма за обмен на студенти). Учи в Академията за приложни изкуства в Пекин. Преди да започне обучението си той усилено учи китайски. Имено учителят му по китайски в Пекин му дава името - Ван Ман. В превод означава „10 000 отдалече“. Такова е и разстоянието в километри от  София до Пекин с кола. 

Той е първият български артист, който получава специално образование в Китай и е един от първите българи, установили се в страната на коприната и чая след културната революция. С това име Марин Върбанов остава в историята на съвременното китайско изкуство.

В Централната художествена академия (ЦХА) се среща със Сун Хуай Куей – бъдещата му съпруга. Тя е натоварена с комсомолско поръчение да го учи на китайски, но се влюбват и на 8 декември 1956 г. сключват брак. Сватбата им е истински прецедент.

Смята се за първия смесен брак в новата китайска история. В публикации се твърди, че дясната ръка на комунистическия лидер на Китай Мао Дзъдун лично е дал съгласие да се сключи този брак, който администрацията е отказвала.

Сун Хуай Куей е наследничка на древна династия, която може да бъде проследена хилядолетия назад във времето. Родителите ѝ принадлежат към висшата класа – баща ѝ е професор по старокитайски, а майка ѝ преподава английски в университета в Пекин. Раждат им се две деца – Боряна и Феникс.

Марин Върбанов завършва Академията за приложни изкуства в Пекин и се завръща в България, където основава и ръководи Катедрата по текстил и мода (1959), а по-късно създава и гобленната секция в Университета Ню Сауд, Сидни – Австралия. 

Живее и твори във Франция от 1976 до 1982 г. (сътрудничи на Пиер Карден), а през 1987 г. основава фондация „Върбанов“ в Сите дез ар. 

Работи предимно в областта на стенния килим. Професор е по декоративен текстил. Изключително активната му творческа дейност е свързана с многобройни участия в изложби в България, Франция, Китай, САЩ, Полша, Швейцария (участия в биеналето в Лозана).

Три пъти получава националната награда за изкуство. Награден е с орден „Кирил и Методий“ – ІІ степен. Марин Върбанов пръв в България поставя проблема „фактура“ в тъканта и въпроса за взаимодействието между архитектурна среда и гоблен. 

В периода 1967 - 1970 г. той ръководи ателието за тъкани и гоблени в Творческия фонд на Съюза на българските художници.  

Според сайта на Китайската художествена академия през 1986 г. Марин Върбанов е гостуващ професор в Художествена академия Джъдзян (днес Китайска художествена академия), която се намира в Ханджоу.

През същата година към нея основава Институт по съвременна текстилна пластика. Този изследователски център за тъкаческо изкуство на проф. Върбанов е първия в Китай, който се занимава със създаване и преподаване на съвременно тъкаческо изкуство.   

 Марин Върбанов, стенен килим, „Зазоряване“, колекция НГ  

Върбанов е един от инициаторите на съвременното приложно изкуство, който прави нововъведения в пространствената концепция, техниките на изразяване и материалите. Той допринася за развитието на китайското приложно изкуство и културния обмен между Китай и света.

 През 1989 г. Върбанов пада от стълба, докато работи по голяма текстилна творба. По време на престоя в болницата в Ханджоу лекарите откриват, че е болен от рак.

Постъпва за лечение в болницата в Пекин, но умира през същата година.  

В негова чест китайското министерство на културата преименува института на „Изследователски център за тъкаческо изкуство Марин Върбанов“.

На 19 септември 1995 г. е учредена фондация на негово име в родния му град Оряхово по случай 63-та годишнина от рождението му. Неговата дъщеря Боряна Върбанова дава началното дарение за фондацията.

От 1998 г. Художествената галерия  в Оряхово също носи неговото име.

През 2023 г. в Исторически музей - Оряхово отваря врати впечатляваща мултимедийна изложба „Марин Върбанов - Принцът от Оряхово“. Тя е достъпна за туристи на четири езика – български, английски, френски и китайски.

Негови произведения в София могат да се видят в НДК и НХА-Квадрат 500, в Пловдив и Ямбол. 

 

 

/АП/

news.modal.header

news.modal.text

Към 09:34 на 24.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация