site.btaПреди 26 години се подписва споразумение за изграждането на Международна космическа станция

Във Вашингтон, в сградата на Държавния департамент на САЩ, официални представители от 15 държави - Канада, Русия, САЩ, Япония и 11 от страните членки на Европейската агенция за космически изследвания - Белгия, Великобритания, Дания, Германия, Испания, Италия, Норвегия, Франция, Нидерландия, Швейцария и Швеция, подписват междуправителствено споразумение за сътрудничество в проектирането, изграждането и експлоатацията на Международна космическа станция. Подписват се и четири протокола, в които се посочват задълженията на страните, участващи в проекта.

БТА публикува предварителна информация за проекта, включваща технически параметри и етапите, през които ще премине изграждането на Международната комическа станция от нейното оборудване до влизането ѝ в експлоатация:

Международната космическа станция - нова звезда в небето

Хюстън, САЩ, 28 януари 1998 г. /АФП/ Международната космическа станция /МКС/, чието изграждане ще започне в срок от шест месеца след като утре бъдат подписани последните споразумения между участниците, е гигантски проект, привлякъл 14 страни в създаването на космическата лаборатория на 21-и век.

Огромният кораб, дълъг 97 и широк 119 метра заедно с "крилата" от слънчеви панели и с тегло близо 470 тона, ще бъде три пъти по-голям от руската орбитална станция "Мир".  Той ще може да се вижда от Земята с невъоръжено око и ще се превърне в нова изкуствена звезда, разположена на 350 км височина.

Изграждането на МКС, в което ще участват САЩ, Русия, Япония, Канада и 10 европейски страни, членки на Европейската космическа агенция, ще започне в края на юни и трябва да завърши през 2003 година.

От този момент в продължение на десетина години екипажи от шест или седем души ще живеят постоянно в станцията за различни срокове, които могат да стигнат до пет месеца. Те ще работят в шест лаборатории с общ обем, равняващ се на вместимостта на два Боинга-747.

Първият модул, карго-отделението, известен с инициалите на руски ФГБ и който ще даде първоначалния тласък на МКС, ще бъде изстрелян от космодрума Байконур в Казахстан на 30 юни т.г.  или със седем месеца закъснение от предварителния план.

Това 20-тонно чудовище, което ще бъде изведено с ракета "Протон", ще бъде допълнено няколко седмици по-късно от първия свързващ елемент - американски "възел". Доставен с космическа совалка, той ще предостави на първите обитатели място, където да разполагат материали и апаратура.

По-късно ще бъде изпратен и руски обитаем модул, което ще позволи на първия екипаж, съставен от един американец и двама руснаци, да заживеят в станцията от януари 1999 г., за да поддържат МКС и да започнат научни експерименти, докато бъде довършено изграждането на станцията.
За довършването й и за извеждането в орбита на самите елементи ще са нужни 45 полета в космоса, 28 от които ще бъдат извършени с американски совалки и 17 с руски кораби. Предвижда се да бъдат използвани също европейската ракета "Ариана" и японската Х-2.
От 1999 до 2003 г. полетите на космическите совалки, на корабите "Союз" и "Прогрес" ще позволят смяната на екипажите и снабдяването на станцията. В завършен вид МКС ще представлява съвкупност от модули, свързващи възли и слънчеви панели, включително и най-големите създавани досега - с дължина 33 метра. Стотици километри тръби, вентилационни проводи, жици, оптични влакна и охладителни инсталации ще опасват огромния кораб.

Шестте лаборатории, създадени от американците, руснаците, Европейската космическа агенция и японците, ще позволят да бъдат извършени изследвания в безтегловност както вътре в станцията, така и извън нея.

Експериментите могат да обхванат безкрайно много области, като биология, медицина, селско стопанство или околна среда.

Като първи космически проект, привлякъл толкова страни, изграждането на МКС бе предшествано от подготвителни полети с участието на космонавти от различни националности.  В комплекса "Индевър"-"Мир" в момента работят седем американци и трима руснаци, които ще приемат в орбиталната станция в началото на февруари и френски космонавт.  Американската совалка от своя страна е транспортирала космонавти от различни страни - Русия, Франция, Украйна и Япония.

В информация от Вашингтон публикувана на 29 януари 1998 г. четем за подписването на споразумението, а ден след това – за подписаните протоколи към него:

Международната космическа станция вече приема очертания

Вашингтон, 29 януари 1998 г. /Ханс-Йохен Кафзак от ДПА/ Най-големият научно-технически проект, осъществяван в рамките на международното сътрудничество, вече приема очертания. В производствените халета и лабораториите на 15 страни инженери и учени работят върху международната космическа станция, чието изграждане ще започне през лятото.

Отговорните представители на участващите страни, сред които са 11 европейски държави, се събраха днес във Вашингтон, за да подпишат споразумението за строителството и експлоатацията на космическата станция. Конструкторската работа ще продължи пет години и се предполага, че ще погълне повече от 50 милиарда долара.

В продължение на 1500 работни часа станцията с тегло 450 т ще бъде конструирана до края на 2003 г. на разстояние над 400 км от Земята. В стотици предприятия на Северна Америка, Япония, Русия и Европа се работи върху модулите и свързващите звена, лабораториите, слънчевите съоръжения и комуникационните технологии на земния аванпост в космоса с ширина 108 м и височина 88 метра. В станцията ще могат да живеят и да работят максимум седем души.
Постоянната станция е "пробен камък за технологиите на бъдещето", гласи обяснението на НАСА във връзка с най-скъпия и амбициозен космически проект на всички времена. Едва когато орбитата на станцията се превърне в огромна строителна площадка, Европа ще вземе решаващо участие чрез своята Агенция за космически изследвания /ЕСА/. 41 процента от европейските разходи се поемат от Германия.

Съвместно с руснаците американците ще доставят предимно основни елементи като жилищни и снабдителни модули.  По този начин американците ще осъществят един датиращ отпреди десетилетия план, който непрекъснато се критикуваше, променяше или отлагаше.  За НАСА международната космическа станция не е само средство за насърчаване на международното сътрудничество в космоса в период на финансов дефицит и за "вдъхновяване на младото поколение".  Агенцията иска да провери дали станцията ще може да се използва като междинно звено за полети към Марс….

"От 80-те години насам Германия и Италия са най-активните европейски страни-участнички в проекта", е мнението на Майкъл Хос от НАСА. И за да не настъпи суматоха както при Вавилонската кула, за работен език е избран английският.

***

Последните документи за Международната космическа станция бяха подписани във Вашингтон

Вашингтон, 30 януари 1998 г. /БТА/ Последните споразумения за изграждането и управлението на бъдещата Международна космическа станция бяха подписани във Вашингтон от 14-те страни-партньори и от съответните агенции за космически изследвания, съобщи АФП.

По време на официалната церемония, която се състоя в сградата на държавния департамент на САЩ десетте европейски държави-членки на Европейската космическа агенция, Съединените щати, Русия, Канада и Япония парафираха междуправителствения договор, а космическите агенции от своя страна подписаха четири протокола.

В документите се посочват задълженията на страните, участващи в проекта.  Уреждат се правата за използване на станцията, финансирането, организацията на сътрудничеството в замисъла, развитието и експлоатацията ѝ…

На 20 ноември 1998 година ДПА, АП, Ройтерс и Байконур съобщават за влизането в орбита около Земята на първият товарен автоматичен модул на Международната космическа станция, с това се поставя началото на нейното използване за мащабни космически изследвания:

Първият модул на международната космическа станция е в орбита

20 ноември 1998 г. /ДПА, АП, Ройтерс, Байконур/ Автоматичният товарен първи модул на гигантската международна космическа станция влезе в орбита около Земята на 20 ноември, минути, след като тристепенна руска ракета-носител "Протон" бе изстреляна сутринта от космодрума Байконур. Ракетата носеше 24-тонния навигационен и комуникационен модул "Заря", построен в Русия, но финансиран от САЩ. "Заря" ще изпълнява ролята на космически кораб-влекач в първите етапи на проекта, като осигурява движение, енергия и комуникация. Първият компонент на космическата станция, която ще се намира на 400 км над Земята, ще обикаля планетата ни на височина 179-341 км. Руските агенции цитираха космически експерти, които съобщиха, че модулът вече е разгънал слънчевите си панели, основният му източник на енергия.

В грандиозният проект за Международна космическа станция, струващ 60 милиарда долара, участват 16 държави, сред които Русия, САЩ, Европа, Япония и Канада. Това ще е най-скъпият дом, строен някога от човека. Когато бъде готова към 2004 г., станцията ще е широка над 100 метра (колкото вътрешността на два боинга 747), ще подслонява седемчленен екипаж и ще се вижда от Земята. Модулът "Заря" ще лети сам две седмици, преди да се срещне с американската космическа совалка "Индевър". Тя ще излети на 3 декември от Кейп Канаверал и ще достави следващия компонент.

За да се завърши сложната лаборатория в Космоса, ще са необходими поне 44 изстрелвания, главно с американски совалки. За окомплектоването й в околоземна орбита ще трябва да се доставят близо 500 тона материали и товари, създадени на Земята. Уникалната строителна площадка с кранове и манипулатори на роботи ще плава в околоземна орбита с години, като космонавтите ще правят многобройни излизания в открития космос, за да монтират отделните блокове и детайли.

Първият екипаж от двама руснаци и един американец не се очаква преди януари 2000 г., а това означава, че ще бъде регистрирано закъснение от година и половина спрямо първоначалния график.  Поради финансовата криза, изострила се през август, Русия ще забави изграждането на първоначалните жилищни помещения – третия модул, който ще бъде изстрелян. Според плана САЩ ще построят близо половината от станцията, Русия – по-малко от една трета, а Европа, Канада и Япония – останалото.

Международната комическа станция отбелязва 25-тата си годишнина в края на 2023 г., като за този период са извършени около 3000 научни експеримента и изследвания, свързани с реализацията на много проекти. Резултатите от работата на станцията и проведените изследвания оправдават очакванията и вложените огромни средства и ресурси. Доказателство за нейната ефективност е фактът, че няколко пъти се променя датата за финализиране на дейността ѝ. По последни данни тя ще продължава да действа до 2030 г.