site.btaДемографията е с отложен ефект - каквото направим или не направим днес, ще даде отражение след 15 години, каза доц. д-р Георги Бърдаров

Демографията е с отложен ефект - каквото направим или не направим днес, ще даде отражение след 15 години. Това каза доц. д-р Георги Бърдаров, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" на представянето на своя нов доклад „Демографски рискове и предизвикателства пред България“ в принос към Доклада „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“ на неправителствената организация „ПанЕвропа България“ в Огледалната зала на Софийския университет. 

Много се радвам, че две години, след като „ПанЕвропа“ излезе с доклада, предизвикан от неособено положителната новина, свързана със статистиката, с която България напусна пика на пандемията, ние днес може да се похвалим с разширяването на темите на този доклад и с разширяването на авторите гости, каза Гергана Паси, основател и президент на „ПанЕвропа България“.

Университетът отново става място, където се обединява академичният капацитет на цялата страна по важни за държавата ни проблеми, каза проф. д-р Георги Вълчев, ректор на Софийския университет. Ние винаги ще протягаме ръка към подобни теми, защото, ако не ангажираме експертния потенциал на нацията в тази посока, трудно бихме вървели напред успешно като общество, добави проф. Вълчев.

Доц. Георги Бърдаров разказа, че на 22 декември той и още 15 специалисти от различни области са били при премиера Николай Денков и са провели четиричасова среща за демографията. Всички имаха различни гледни точки, но ни обединяваше една обща философия за демографията, каза той.  Демографията е с отложен ефект - каквото направим или не направим днес ще даде отражение след 15 години, смята ученият. Той изнесе данни, според които България е единствената държава в света, която в продължение на повече от 30 години неизменно е в тройката на страните с най-висок отрицателен естествен прираст. Според данните държавата е водеща по преждевременна смъртност на населението в целия свят и с най-ниска средна продължителност на живота в Европейския съюз, но и с най-застаряло население. 

Като причини за това Бърдаров посочи все по-ниска раждаемост, ускорено застаряване на населението, свръхвисока смъртност, остър дефицит на младо активно население и драстични териториални демографски дисбаланси. 

В България има две клишета, които се налагат в публичното пространство – че България има ниска раждаемост и ускорено застаряване на населението, каза ученият. Нашата раждаемост е напълно нормална за този етап от своето развитие. Има теория за демографския преход с четири фази - четвъртата е изравняване на стойностите раждаемост, смъртност, нулев и отрицателен естествен прираст. Целият развит свят се намира в тази фаза, обясни още той.

Проблемът на България е в драстичния вертикален демографски дисбаланс, смята Бърдаров. Имаме много малък контингент младо активно население - населението е акумулирано в горните възрастови групи. Този остър дефицит пречи на всяка една сфера, добави той.

Бърдаров цитира данни на ООН, които сочат, че от 2019 г. до момента България е на първо място по обща смъртност в целия свят. Има общини в Северозападна България, където смъртността достига и надхвърля 40, а в община Бойница - и 50 промила. Такава смъртност имат само региони в Африка с големи и тежки пандемии или с военен конфликт, добави ученият.

Той е разработил 7-компонентна програма за демографски рестарт на България. Сферите, върху които трябва да се работи, за да се обърне демографският тренд, според него са здраве, образование, реализация, доходи, инфраструктура, сигурност и справедливост, проактивна имиграционна политика. 

Моето притеснение, в качеството ми на гражданин, е, че с този въпрос нашата нация и държава не се занимава подчертано, каза Николай Василев, бивш вицепремиер и бивш министър на икономиката. Демографията е специална наука, където има повече динамика и много по-малко статика. Няма нищо хубаво в текущата тенденция, отбеляза още той.

Събитието продължи с представянето на доклада „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“ от неговите автори доц. Милена Георгиева, проф. Георги Момеков, Детелина Стаменова и Аркади Шарков и проф. д-р Борислав Георгиев.