site.btaПисателката Емине Садкъ се срещна с читатели в брюкселската библиотека „София“

Писателката Емине Садкъ се срещна с читатели в брюкселската библиотека „София“. Водещ на разговора с гостите беше Рада Ганкова, преводач и създател на литературния клуб „Записки под възглавката“. 

„Разговорът се водеше на български, а устен превод на английски беше осигурен от една от доброволките в библиотеката - Мария Василева. Във встъпителните думи библиотекарят, отговорен за българската колекция - Аарон Вилем, каза, че тази година през май стават пет години от откриването на българската секция и че подобни събития са начин да се привлече вниманието към нея“, разказа Ганкова специално за рубриката „БГ Свят“ на БТА.

По време на срещата авторката на книгата "Керван за Гарвани" сподели, че ако преди няколко години някой ѝ е бил казал, че книгата, която тя пише в момента, ще я доведе до европейската столица, не би повярвала. Че литературата дава билет, който я е телепортирал до Брюксел, сподели още Рада Ганкова. 

„Емине Садкъ изрази мнение, че ние в чужбина имаме възможност да се срещаме с хора от цяла България, нещо което не е така в самата България, където сме по-разделени, а в чужбина сме една голяма България“, допълни преводачът.

„Керван за гарвани“ е дебютният роман на Емине Садкъ и вече е издаван два пъти, а тиражът му е изчерпан. Романът започва с катарзисното преживяване на учителя от малък провинциален град Николай Тодоров, който не успява да прочете пред колегите се реч, след като е спечелил финансиране по европейски проект. След това той пътува из Делиормана и така открива селата и градчетата в този край, както и неговите хора с тяхната история и съдба. Друг персонаж в романа е Мила Кръстева, която спасява редки вещи от изоставени обществени сгради като читалища и училища и ги публикува в социалните мрежи с GPS координати и по този начин разкрива потайностите на рушащи се места.  

„Романът "Керван за гарвани" събра най-различни хора в библиотечното пространство. На срещата бяха представители на сдруженията на българските турци, които провеждат активна дейност в Брюксел, за която трудно може да се чуе по медиите. Те се включиха в дебата, заформил се покрай една от многото теми, засегнати в романа - възродителния процес, принудителната смяна на имената през 80-те години. Много хора от публиката споделиха личните си истории, свързани с този исторически период на новата българска история и срещата непринудено се превърна в събирането на един болезнен пъзел, в който всяко едно от парчетата намираше мястото си в общото споделяне“, разказа още Рада Ганкова.

След срещата с писателката, сънародничката ни в Брюксел Светлозара Кабакчииева, която беше част от публиката на събитието, написа в своя Фейсбук профил: „Никога не съм била на литературна среща с толкова разплакани хора. С толкова споделени от публиката лични истории. Със спор трябва ли да се забравя, или не. С радостта да слушаш одухотворено и светло момиче да говори като препатил мъдрец. И накрая белгийските приятели на Емине свириха на китара и изпяха “Синева”. Да, българската песен “Синева”, изпята на български от белгийско момче, прекарало известно време в България, научило български и говорещо за страната ни с обич“.

Ето как Емине Садкъ отговори на част от въпросите на Рада Ганкова по време на срещата: 

Историята в книгата черпи вдъхновение от Лудогорието, което носи нещо магическо и лудо в името си. Каква е твоята връзка с Лудогорието, със село Гарван, и как то те вдъхнови да напишеш романа?

- За мен Лудогорието, освен че е луда магия, е важно от съвременна гледна точка заради етническото многообразие и красота. Това многообразие съществува в един много интересен ритъм, който е ненужен спрямо нашето съвремие, но него го има. Та за мен Лудогорието е лична история, която може да бъде извлечена от всяко кътче и която не е разказана. Това беше вратата за мен, през която успях да престъпя и да кажа - хора, това е Лудогорието. Понякога усещам, че наранявам красотата на това място, защото то е неоткрито, то е моята Америка, която аз откривам. 

Другата много твоя тема е за гастарбайтерите, които от една страна пращат пари към родните си места, а от друга оставят децата си да растат без тях. Мисля, че Брюксел е място, където много хора се интересуват от тази тема. Тук, в Община Скаарбек, има голяма общност от българи, които работят, за да пращат пари на семействата си. Ти самата си споделила в едно интервю, че баща ти работи в Белгия и в Германия. Растат ли ощетени и лишени от нещо децата на гастарбайтерите?

- Това е проблем, който в момента е много назрял. Средният успех на матурите в Исперих е 2,62. Отваря се една рана след възродителния процес, етническите турци трудно си намират работа, защото режимът не им е повлиявал да учат. Те предпочитат да дойдат тук, в Западна Европа, и почти във всяка семейство има една икономическа жертва, която работи тук и праща пари. Когато единственото нещо, останало в дома ти, са чехлите, защото ти строиш Европа, а децата си ги гледаш по скайп. 

Пишеш серия от статии за музиката на гастарбайтерите. Разкажи нещо за този проект. 

- Голямата мечта на тези хора е била да натрупат средства за кратко време. Документални кадри показват как те тръгват с тарамбуките си, тръгват на забавление към една чужда страна, която не е готова да ги приеме. И музиката е единствената културна медия, която те носят със себе си. Първите песни на турските гастарбайтери са от 1961 година и след това се създава нов жанр. С появата на второто поколение турци, родени в Германия, се създава т.нар. ориенталски хип-хоп, който служи за борба с неонацизма.